Седем е добро число, но не и този път! Седемте причини за "синия" провал в Европа

Седем е добро число, но не и този път! Седемте причини за "синия" провал в Европа

  Още от древни времена хората са вярвали в тайнствената и магическа сила на числата. Статистиката отчита, че седем е най-популярното число в света.
Използваме го непрекъснато в нашето ежедневие - седем са дните от седмицата, нотите, цветовете на дъгата, седем са смъртните грехове, но и чудесата на света. Числото се е превърнало и в символ на щастие - казваме, че сме на седмото небе. Някои го свързват още с приказките за "вълкът и седемте козлета" или "снежанка и седемте джуджета", а защо не и с едноименния криминален трилър от деветдесетте на Дейвид Финчър.
Седем е величествено число и в сърцата на "сините" фенове, свързвайки го с две от най-запомнящите се победи над кръвния враг: Първата през 68-а е възпяваното и до днес 7:2, постигнато от Гунди и компания, а втората и по-скорошна е от септември 94-та, когато Левски със Сираков, Илиан Илиев, Цветанов и др. засрамват "червените" и ги опустошават със 7:1, само броени месеци след незабравимото американско лято.
" Мисли за вчера, мечтай за утре, живей днес" е една от ярките мисли на Стив Джобс, а днес е денят за размисъл у "сините" фенове и не трябва да има крачка назад. Снощното поражение, дори наречено погром от кипърския "гранд" АЕК Ларнака би трябвало да събуди не една и две мисли при "левскарите", още повече, че вече десетилетие отборът няма спечелен трофей. Въпросите са много, позициите също, както и гледните точки. Време за оправдания обаче няма, а настъпи време за отговори и решения.
Нали знаете, че след такива гръмки вечери за българския футбол обикновено се оставя някакъв период от време, в който "главите да си починат", или още по-абсурдното "мислене на трезва глава". Реших в този случай да не дам почивка на проблема, а да назова причините и факторите, довели до злощастното развитие на битката с Кипърци, поне погледнати от моята гледна точка. А те са седем, неслучайно. настоявайки и поддържайки версията, че българския футбол е прогнил от серия проблеми, но бъдеще за него същуствува. И то светло. Представям ви своето обяснение и разбиране за случилото се с Левски, без да ангажирам никого с мнението си!
Моментът е идеален за общ преглед на случващото се на "Герена". Изминали са три кръга от първенството, отборът изигра европейските си мачове, а и предсезонната подготовка и контролните мачове не са толкова назад във времето. Общо взето всичко под ръководството на Петър Хубчев може да бъде събрано в десет мача.
Седемте причини за елиминирането на Левски от Аек, поставени хронологично!
 1. Скоростта. Тук не става въпрос за темпото на игра на футболистите, нито за скоростта, с която бяха привлечени двете чуждестранни крила и беше продаден основният халф на отбора. Тук говоря за скоростта, с която се действа по високите етажи още с идването на младия специалист. Всичко започна с отлагането на представянето на новия треньор. Два месеца Хубчев ту отричаше, ту с недомлъвки избягваше основния въпрос на журналистите, а някак си не беше нужно. В последствие моделът му на работа след поемането на Левски не беше по-различен. Бавно се комплицира отбора, нямаше адекватна бързина и на трансферния пазар. Дойде време за първите контроли, а неподготвения Левски вече с нов треньор записа редица слаби резултати.
Тук вмъквам, че общата ми оценка за досегашното представяне и облик на отбора е добра, но началото не вдъхваше усещане, че Хубчев и ръководството знаят точно какво правят. Закъснелите трансфери също изиграха роля, но затова ще говоря по-късно.
 2. Кипърските номера. Предварително обединих работата на Хубчев в десет мача - трите шампионатни двубоя, четирите мача от ЛЕ, както и последните три контроли на сините. Общото определение за Левски в тези десет мача се обединява около термина - периодичност. Слабите резултати в контролите бяха оправдани с идването на новия треньор и нуждата от време, за опознаване на играчите и избистряне на титулярен състав. Колкото и незадоволителна да беше загубата от четвърто-дивизионния турско-немски тим, с началото на първенството всичко се преобърна на 180 градуса. Левски изигра, смея да твърдя, четири силни мача, в които записа три успеха и един равен с г.р 8:1. Тогава настъпи момента за първия двубой с АЕК и всичко се разпадна, като фигура от домино.
Дейно участие естествено взеха и Кипърците, които трябва да им признаем си изиграха картите много успешно. В първо действие на сюжета, успяха да изтеглят мача за по-ранен час (в което вина има и УЕФА), което принуди "сините" да играят при температура нетипична за нашите климатични условия. Не е оправдание, но оказа своето влияние за по-наташните събития. Във второ действие на "кипърския сценарий" умишлено бяха допуснати фенове на отбора домакин при тези на гостуващите. Идеята е повече от очевидна - да се нагнети обстановката, което да рефлектира върху събитията на терена. Два хода, с които Кипърците поставиха капан, който за съжаление се активира.
 3. Червеният картон на Живко Миланов. Без да оправдавам опитния бранител или да споменавам съдийсткото решение в случая, Живко има вина за неуспеха на "сините". След отлично първо полувреме, смело заявявайки, в което Левски стоеше в пъти по-добре от съперника на терена, на Живко Миланов не му стигна капка енергия и спокойствие. Картонът коренно промени ситуацията през второто полувреме и е с ключово значение според повечето фенове и специалисти за последвалото срамно отпадане.
 4. Пропуските. Два значителни пропуска на две от новите попълнения - първото на Алар при 0:0 в първия двубой и второто на Робърта в реванша. Тук отговорността за тези пропуски е разделена по равно, както от самите изпълнители, така и от старши треньора. От играчите е ясно - нападатели с визитки, пристигащи с реноме съответно на голмайстор от Австрия и юноша на Фейенорд, то би следвало да умеят да реализират толкова чисти положения. Тежестта обаче лежи и върху Хубчев, за решението да допусне тези играчи да играят главна роля предвид скорошното им пристигане и необиграност. Груба грешка.
 5. Треньорските решения. Следвайки по-горе казаното, неизпипването на детайли определено попречи на Левски. По-конкретно - неразбираемите промени на почивката след изваждането на Миланов. Райнов определено не се справя с поставената му задача на организатор и стълб в играта на "сините" до сега, а решението именно той да замени Каргас в центъра беше меко казано нелогично. Попаденията паднаха едно след друго, а както защитата, така и цялата концепция на Хубчев за мача се обърка. 
Сериозен проблем се разиска и с решенията в двата последователни евро мача да бъде заложено на новопристигналите Робърта и Насиру. Вторият изобщо не беше готов чисто кондиционално за титулярно място в реванша, а включването на Насиру на почивката в първия мач беше ... без коментар. Неуспешен опит за обиграване на нови и то в най-неправилния момент.
 6,7. Продажбата на Мариани и празният стадион. Фактори, които не се оказаха от такова голямо значение в следствие на предишните пет точки, но при друго стечение на обстоятелствата щяха да бъдат с важен принос. Тук обяснението е просто,що се касае до перспективното развитие. Сумата, получена за Мариани е никак не лоша, а свежи приходи са крайно необходими с оглед на цялостната финансова ситуация. Колкото до наказанието, което лиши отбора от подкрепа в двубоите с Ружомберок и АЕК - абсолютна причинно-следствена връзка между представянето на тима с Вадуц и феновете. Футболът е нищо без тях, Левски също! 
В крайна сметка изводите са няколко. Хубчев доказа, че може да сглоби стойностен състав за ограничено време, но се нуждае от доста работа, за да поддържа високо темпо в по-голям период. Упреците не са само към него, а към цялото ръководство и точно сега е правилният момент за каквито и да било действия. Левски е със седем точки от три мача, отборът е окомплектован спрямо изискванията на треньорския щаб, а и да не забравяме обещанията за налагане на младите български футболисти. Всичко, взето заедно трябва да допринесе за едни по-светли дни по пътя на Левски.


Гласували: 9, рейтинг: 4.8

Добави коментар

Препоръчано за вас

Най-паметните фрази в българския футбол
Българските клубове „имитатори“: когато малките ни отбори заимстват емблемите си от световните грандове (II част)
Моу: Голът на Уинкс бе чиста случайност
Започва ли ЦСКА да прилича на европейски клуб?
ЦСКА назначи "идол" на "От Засада" за спортен директор
Българските клубове „имитатори“: когато малките ни отбори заимстват емблемите си от световните грандове (I част)
Как се справиха световно известните чуждестранни треньори в българската „А“ група?
"Гордите пенсионери" на родния футбол (част 1)
Как Левски смени трима треньори и стана шампион
Отборите, които надхвърлят очакванията до момента през сезона
Треньорът на Клуж хвърля оставка
Най-добрите моменти на Славиша Стоянович
Вечният град - мечтана дестинация за българските отбори в Европа
"Чичаците", които изумяват от началото на сезона
Забравените герои на България: Цветан Веселинов - Меци
Челен удар за ЦСКА и Лудогорец на старта в Лига Европа
Когато ирландският футбол шокира света
The bogus transfer of four players, who taught they were going to Rubin Kazan
Кирил Динчев: човекът зад кулисите в ЦСКА
Когато трудното начало води до сериозен пробив