Когато през 1920 г. шефовете на републиканската партия на САЩ се оглеждат за техния следващ кандидат за президент на страната, те правят страховита грешка. Човекът, който избират, се казва Уорън Хардинг. Това, което ги е впечатлило на пръв поглед, е неговото “президентско излъчване” и “интелигентен поглед”. Проблемът обаче е, че г-н Хардинг не е бил нито интелигентен, нито кадърен. Той е бил виден любител на хазарта, алкохола и жените. Когато го избират за президент, Хардинг се намесва в няколко корупционни и секс скандала и умира преждевременно преди дори да е изтекъл първия му мандат (от инфаркт, най-вероятно предизвикан от разпуснатия му начин на живот). Историците са единодушни, че Уорън Хардинг е един от ужасните президенти в историята на Америка. И всичко това само защото сенаторът на Охайо притежавал конкретно излъчване.
Именно и в спорта, който е любим на всички нас - футбола, виждаме подобни предразсъдъци, които са пагубни за съдбата на много клубове. Достатъчно пъти сме виждали как играчи, изградили бляскаво име по време на професионалната си кариера, да получат мениджърски пост в даден отбор само и единствено на база на славата си. Добър пример са Диего Марадона, Христо Стоичков, Джон Барнс и дори Пол Гаскойн. Да! Един от най-големите алкохолици във футболната история е бил назначен на пост, където трябва да отговаря за поведението и дисциплината на група футболисти! Сами можете да се досетите как и защо завършва кариерата му на наставник.
А в същото време кадърни хора, които не могат да се похвалят със запомняща се кариера или не са играли професионално, трябва да се борят със зъби и нокти за да докажат на запалянковци и медии, че разбират от работата си. Именно подобни обвинения карат Ариго Саки, един от героите на тази статия, да възкликне със следните остроумни слова: “Никога не съм знаел, че за да си жокей, първо е трябвало да си бил състезателен кон!” В тази статия ще представим някои от най-великите треньори, които никога не са били коне:
6. Рой Ходжсън
Колкото и невероятно да ви звучи, Рой Ходжсън е най-титулуваният мениджър на шведския клубен футбол. Разбира се, голямата мечта на Рой е да стане футболист, но англичанинът не е достатъчно добър за да пробие в клуба, в който тренира като юноша - Кристъл Палас. Едва на 23г. той получава квалификации за футболен треньор и се мести в Мейдстоун Юнайтед, където е асистент на Боб Хютън. От Хютън младият Ходжсън научава тънкостите на занаята и малко по малко добива увереност, че един ден и той ще може да ръководи футболен клуб. За да се издържа през това време, Рой работи като учител по физическо възпитание.
През 1976г. Ходжсън най-после получава своя шанс да блесне. От ръководството на шведския клуб Халмщад решават да назначат англичанина по препоръка на Боб Хютън, който по онова време е продължил кариерата си в Малмьо.
В Халмщад Рой Ходжсън постига зрелищни успехи. Той печели титлата на Швеция със състав, който предишната година се е спасил от изпадане благодарение само на головата си разлика. През 1979г. Рой повтаря постижението си и отново става шампион с клуба.
Следва престой в Оребро, където е спечелена титлата от втора дивизия и веднага след това назначение в гранда Малмьо. Рой най-после води тим със сериозни ресурси и качествени играчи. Това за треньор, набрал страховита инерция, значи само едно - абсолютна доминация на шведската сцена. Под ръководството на специалиста от Англия, Малмьо печели титлата на страната пет поредни пъти и купата на Швеция два пъти.
За Рой това е само стартът на дългата му кариера, чиито авантюри биха отнели няколко книги за да се опишат подобаващо. Той води отбор от Швейцария, където печели купата на страната; достига финал за Купата на УЕФА с Интер Милано; печели датската лига с Копенхаген и достига нов европейски финал с Филъм. Ходжсън също така води и Англия от 2012 до 2016 година, като достига три големи футболни форума като наставник на отбора от Албиона. Нелоша кариера за издънка от академията на Кристъл Палас.
5. Жерар Улие
Споменаването на името на французина винаги донася приятни чувства у мнозина от феновете на Ливърпул. Безспорно те помнят мекия му характер и приятният му изказ, както разбира се и трите трофея, които той им донесе в рамките на един футбол сезон.
Улие, също като Ходжсън, е играч, който не е успял да се реализира. Само че неговата кариера е още по-незабелижителна, а отборите, за които се е подвизавал, не са дори и регионални сили. Един от тях например, Ле Туке, прекарва голяма част от историята си в петия ешелон на френския футбол.
Най-вероятно на младини дори самият Жерар Улие не е очаквал, че ще се занимава с футбол. Той е приет да учи в Университета в Лил, където гони диплома по английски език. За негова нещастие бащата на бъдещия наставник се разболява сериозно и Жерар е принуден да премине на задочно обучение, за да може да се грижи за него. В същото време той започва и работа като учител. В последствие Улие получава работа в гимназия “Аслоп” в град Ливърпул, където и започва голямата му страст към футбола. Там французинът посещава двубой на отбора, който е спечелен с 10:0. Победата вдъхновява младия Жерар да гони промяна в кариерното си развитие. На 26 години (през 1973 г.) той приема ролята на играещ треньор в Ле Туке.
В последствие Жерар Улие се завръща във Франция, където впечатлява като треньор на Ню ле Мине. Със скромния състав от предградие на Париж, той постига две поредни промоции. Успехите му предизвикат интерес от ръководството на Ланс (клуб от втора френска дивизия) през 1982г. Улие успява да спечели промоция в елита с тях и дори класиране в турнира за купата на УЕФА.
През 1986г. от Пари Сен Жермен предлагат работа на специалиста. Парижани са в окаяно състояние и са завършили на 13-та позиция в предишния сезон. Улие обаче вижда потенциал в отбора и още в първия сезон от управлението си става шампион на Франция. Успехът дава начало на знаменита кариера. Улие печели нови двете титли на Франция като наставник на Лион през новото хиляделите, а между тези успехи завоюва и европейска слава с отбора на Ливърпул, като печели Купата на Уефа през сезон 2000/01. В същата година, той печели още Купата на Ф.А. и Купата на Лигата.
4. Бил Стрът
Бил Стрът е позабравено име във футболните среди, но истината е, че той е една от първите легенди в мениджърската професия. Основният занаят на родения в Глазгоу, Шотландия наставник е бил зидарството.
В младостта си, той постига значителни успехи като бегач на средно разстояние. Името, което се изгражда от тичането, му помага да си намери работа като фитнес треньор в Клайд и по-късно в Хартс. През 1914 г. Бил се изкачва до асистент в един от грандовете на Шотландия - Рейнджърс. След шест години вярна служба, ръководството решава да му гласува доверие и му връчва юздите на отбора.
През следващите десетилетия следва истинска доминация от страна на Рейджърс. Под ръководството на бившия зидар, те печелят 18 пъти лигата, 10 пъти купата на страната и два пъти купата на лигата.
Бил Стрът е начело на Рейджърс общо 34 години и днес името му е гравирано в каменна плоча на стадион “Айброкс”.
Свали безплатно: първия български футболен роман "Наставници"
3. Жозе Моуриньо
За противоречивия португалец са казани и написани много неща. За да допълним тези писания, бихме искали да развенчаем един мит. Че Жозе никога не е играл футбол и едва ли не от прост преводач на сър Боби Робсън някак си се е озовал на кормилото на Порто. Истината е съвсем друга обаче. Футболът буквално е част от ДНК-то на португалеца, благодарение на факта, че бащата на Моу е Феликс Моуриньо - португалски футболист, пазил за Витория Сетубал и Беленензеш. Феликс в последствие работи и като мениджър, а на всяка крачка от кариерата му, синът му винаги е близо - гони топки, помага с тренировките, проучва играчи и всичко друго, което баща му го помоли. Разбира се, младежът намира място като играч в Рио Аве в началото на 80те, защото баща му е наставник там.
Но за жалост истината е, че бъдещият наставник на Челси и Реал Мадрид е най-малко полезен на терена. За два сезона, той изиграва едва 16 мача и в голяма част от тях влиза като резерва. Майката на Жозе го записва в бизнес училище, но Моу се отписва на първия ден и се завръща към футбола, където е устремен да успее по един или друг начин. Моуриньо получава квалификации за треньор преди да навърши тридесет години и в последствие намира работа като наставник на младежите на Сетубал. След това работи като асистент в Ещрея и дори като Скаут в Оварензе.
Жозе обаче зарязва всичко това, след като успява да си намери работа като преводач за Сър Боби Робсън, който поема Спортинг Лисабон през 1992 г. Като човек с дълбоки познания във футбола, Моу впечатлява Робсън и в последствие двамата завързват близки отношения и редовно дискутират тактиките и проблемите на отбора.
Когато Робсън се мести в Барселона за да поеме гранда със същото име, той взима Моуриньо със себе си. Днес може да звучи налудничаво, но португалецът спечелва уважението и обичта на всички в клуба. Освен с преводите в интервюта и пресконференции, той планира тренировъчни сесии за играчите и помага на мениджъра с анализи и съвети.
Жозе се превръща във важна фигура на “Камп Ноу” дотолкова, че дори когато Робсън решава да смени обстановката, ръководството на Барса предлага на португалеца да остане и да работи като помощник-мениджър на следващия човек на кормилото на каталунците - Луис Ван Гаал.
Моуриньо и Ван Гаал се разбират добре заради факта, че и двамата имат зорко око към малките детайли и подготовката за мачовете им е възможно най-щателна. Партньорството им е плодовито и дуото печели две титли на Испания. Холандецът до толкова е впечатлен от младия си асистент, че му поверява Барселона “Б” и някои мачове от купата.
В началото на хилядолетието шефовете на Бенфика предлагат шанс на Жозе да поеме отбора и португалецът официално започва мениджърската си кариера. И както се казва - останалото е история. Моу ще спечели титли в няколко различни държави и в последствие ще се превърне в един от най-титулуваните наставници в историята на футбола. Също нелошо постижение за резерва, която дори не може да намери място в състав, воден от собствения му баща.
2. Карлос Алберто Перейра
Карлос Перейра е най-известен с това, че води Бразилия през лятото на 1994г., когато “кариоките” най-после си връщат Световната купа, след като последната им победа в турнира датира от времето на Пеле и компания.
Малцина обаче знаят, че Карлос започва мениджърската си кариерата си в Гана, след като известно време е фитнес треньор в Сао Кристовао. Едва на 23 години, ганайската футболна федерация решава да му предложи работата. По това време Перейра не е квалифициран за подобна роля, но изглежда, че ганайците са направили грешка, повторена много пъти от треньорите в България - да пробват бразилци, само защото са бразилци.
Перейра се задържа на поста само няколко месеца, след което намира работа като фитнес треньор в бразилския национален отбор, който по това време се готви за Световното през 1970г. Това е и първия досег на Карлос със сладкия успех от Световната купа. Бразилия печели, а Перейра е окрилен от постижението. Той решава да се захване сериозно с мениджърската професия и в последствие достига треньорския пост на Бразилия, който му позволява да прегърне Световната купа и като наставник.
Освен с титлите от 70-та и 94-та година, Карлос Алберто Перейра може да се похвали и с факта, че е един от двамата треньори, водили пет различни нации на Световно първенство - Кувейт (1982), ОАЕ (1990), Бразилия (1994 и 2006), Саудитска Арабия (1998) и Южна Африка (2010). Името на другия наставник с това постижение е Бора Милутинович.
1. Ариго Саки
Саки поема Милан във време, в което е било рядкост да се назначават неизвестни имена в Серия “А”. Предшествениците му в Милан включват хора като Фабио Капело и Нилс Лиедхолм. Италианецът също така има и идеи, които са радикални за футбола, практикуван в родината му. По онова време почти всеки отбор се опитва да повтори постиженията на бащата на катеначото - Еленио Ерера. Стилът на повечето отбори преди и дори след Саки е муден и тактически предпазлив. Ариго, пленен от стила, който играят унгарците и холандците през 50-те и 60-те, мечтае да промени това. Той смята, че отбор във формация 4-4-2 може да играе изключително пресиращо, вместо да се изтегля в собствената си половина и да чака набезите на съперника.
Ариго мечтае за всичко това, но реалността на живота му е друга. Той играе за аматьорския клуб Фусинано в свободното си време, а редовната му работа като продавач на обувки не го приближава дори и малко до революция в италианския футбол.
След 15 години в северна Италия Саки най-после се решава да се пробва като треньор.
Първо в Белария и после в Барака Луго, той се опитва да наложи възгледите си за това как трябва да се играе футбол. Методите му на работа хващат окото на ръководството на Парма (в Серия “C1” по онова време) и те решават да дадат шанс на радикалния треньор.
Ариго, най-после начело на група играчи, които имат тактическата грамотност и умения да изпълняват идеите му, повежда отбора с пълна сила към промоция. Парма достига серия “B”, като стилът на отбора впечатлява дори и чуждите фенове. Истинският момент, който ще хване окото на Силвио Берлускони (собственик на Милан), обаче идва в Купата на Италия, където Парма се изправя срещу Милан и побеждава “росонерите” както в първия двубой, така и в реванша. Берлускони е толкова впечатлен, че през 1987 дава шанс на специалиста да поеме неговия Милан.
Ариго Саки е във вихъра си и се намира начело на отбор с имена като Франко Бареси, Мауро Тасоти, Паоло Малдини, Алесандро Костакурта, Рууд Гулит и Марко Ван Бастен. Специалистът най-после има да възможност наложи футболната революция, от която италианският футбол се нуждае.
Начело на отбора от Милано, Саки печели общо 8 трофея за 4 години, като два от тях са в турнира за Купата на европейските шампиони (Шампионската Лига), а най-голямото му наследство от този период е, че неговият Милан завинаги ще се помни като един от най-великите отбори, играли някога. И всичко това постигнато от един бивш продавач на обувки.
Бонус: Вугар Хусейнзаде
Разбира се, статията за мениджъри, които нямат кой знае каква кариера, няма да е пълна ако не споменем и един наставник, който получава работата си благодарение на опита си в популярната футбола симулация Football Manager.
Вугар Хусейнзаде поема ФК Баку през 2012 г. когато е едва на 21г. Преди това той работи за клуба, но ролята му няма нищо общо с футбола. Задълбочените му познания, придобити от почти десетилетие игра на FM, впечатляват ръководството и взето решение да се даде шанс на младежа. Тук е важно да уточним, че в Азербайджан отборите се ръководят от спортен директор, който отговаря за цялостната насока и политика на клуба, от главен треньор, който отговаря за провеждането на тренировки и физически занимания и от мениджър, който набелязва играчи, избира тактиките и помага с трансферите. Това е точната роля на Вугар. На Football Manager жаргон, това е “забързан” режим, където нямаш цялата власт в клуба.
Все пак Вугар се задържа на поста близо две години и в това време дори успява да спомогне за привличането на няколко никому неизвестени перспективни таланти, включително и румънеца Мариус Пена, който азърбеййджанецът открива чрез богата база данни на Football Manger. Пена пристига и започва вихрено - 6 гола в първите си 7 мача за ФК Баку. Вугар Хусейнзаде напуска през 2014г., но периодът му в клуба може да се счита за приемлив и в бъдеще той се надява отново да има шанс да работи на сходен пост.
Свали безплатно: първия български футболен роман "Наставници"
