Спомен за един легендарен наставник

През втората половина на 50-те и първата  на 60-те години на миналия век положението в "Левски" доста е наподобявало сегашното по отношение на титлите. След като триумфират през 1953-а с осмото си шампионско отличие, "сините" не помирисват въпросния трофей цели дванадесет години (в същия период ЦСКА ликува в девет поредни сезона и точно оттам "армейците" започват да се шегуват с врага, лепвайки му прозвището "вечно втори") и добавянето на три национални купи в клубната витрина в тази дванадесетилетка е малка утеха за почитателите на тима. С играчи като Гунди, Патрата, Соколов и още редица национали в състава, от "Левски" се очаква много повече, но нещо все не достига.
Така е до 1964 г., когато отборът бива поет от големия специалист Рудолф Витлачил. Чешкият наставник е поканен за треньор на националния ни отбор, като едновременно с това поема и "Левски", а това доста вдига летвата на очакванията, защото Витлачил е едно от най-големите имена в Европа по онова време. С Чехословакия той става световен (1962-а) и олимпийски (1964-а) вицешампион, както и бронзов медалист от Европейското през 1960-а. Известен като изключителен мотиватор, той успява да стегне "сините" редици и през 1965 г. на "сушата" е сложен край. Междувременно успява да класира и представителния ни тим за Мондиал'66 в Англия, където в тежката компания на Португалия, Бразилия и Унгария нашите така и не печелят точка. Това се оказва удобен повод чехът да бъде прогонен от родината ни. Той отдавна е на мушката, тъй като с присъщия си чепат нрав не цепи басма никому и бързо си печели врагове не само във футболната общественост, но и сред върхушката на БКП. За настроените срещу него властници провалът в Англия идва като манна небесна, която им позволява да му отмъстят. Той обаче не остава дълго без работа. Веднага поема "Рапид" (Виена) (тук е мястото да уточним, че въпреки чешкия си произход, Витлачил си е роден в Австро-Унгария) и в края на сезона ликува с титлата. След което изненадващо отново се завръща в "Левски" и през 1970-а извежда "сините" до "златен" дубъл.
Само седем години по-късно Витлачил завинаги напуска този свят. На 1 юни 1977-а големият наставник умира в Австрия, оставяйки след себе си една много дълбока и незаличима до днес следа във футболния свят, а в историята на нашето първенство със сигурност са малцина наставниците от толкова висока класа, оставили своя отпечатък върху развитието на родния футбол.