Спомен за един легендарен наставник

Спомен за един легендарен наставник

През втората половина на 50-те и първата  на 60-те години на миналия век положението в "Левски" доста е наподобявало сегашното по отношение на титлите. След като триумфират през 1953-а с осмото си шампионско отличие, "сините" не помирисват въпросния трофей цели дванадесет години (в същия период ЦСКА ликува в девет поредни сезона и точно оттам "армейците" започват да се шегуват с врага, лепвайки му прозвището "вечно втори") и добавянето на три национални купи в клубната витрина в тази дванадесетилетка е малка утеха за почитателите на тима. С играчи като Гунди, Патрата, Соколов и още редица национали в състава, от "Левски" се очаква много повече, но нещо все не достига.
Така е до 1964 г., когато отборът бива поет от големия специалист Рудолф Витлачил. Чешкият наставник е поканен за треньор на националния ни отбор, като едновременно с това поема и "Левски", а това доста вдига летвата на очакванията, защото Витлачил е едно от най-големите имена в Европа по онова време. С Чехословакия той става световен (1962-а) и олимпийски (1964-а) вицешампион, както и бронзов медалист от Европейското през 1960-а. Известен като изключителен мотиватор, той успява да стегне "сините" редици и през 1965 г. на "сушата" е сложен край. Междувременно успява да класира и представителния ни тим за Мондиал'66 в Англия, където в тежката компания на Португалия, Бразилия и Унгария нашите така и не печелят точка. Това се оказва удобен повод чехът да бъде прогонен от родината ни. Той отдавна е на мушката, тъй като с присъщия си чепат нрав не цепи басма никому и бързо си печели врагове не само във футболната общественост, но и сред върхушката на БКП. За настроените срещу него властници провалът в Англия идва като манна небесна, която им позволява да му отмъстят. Той обаче не остава дълго без работа. Веднага поема "Рапид" (Виена) (тук е мястото да уточним, че въпреки чешкия си произход, Витлачил си е роден в Австро-Унгария) и в края на сезона ликува с титлата. След което изненадващо отново се завръща в "Левски" и през 1970-а извежда "сините" до "златен" дубъл.
Само седем години по-късно Витлачил завинаги напуска този свят. На 1 юни 1977-а големият наставник умира в Австрия, оставяйки след себе си една много дълбока и незаличима до днес следа във футболния свят, а в историята на нашето първенство със сигурност са малцина наставниците от толкова висока класа, оставили своя отпечатък върху развитието на родния футбол. 


Гласували: 2, рейтинг: 4.5

Добави коментар

Препоръчано за вас

Бивш национал на САЩ заменен от дете
Случаят „Дони ван де Бек“ – играчи, станали заложници в своите клубове
Най-тежките загуби на Жозе Моуриньо
Блатер не искал Световното да е в Катар
2. Бундеслига си има своят Робърт Левандовски: Симон Тероде
Фалкао: една (не)осъществена мечта
Звездни играчи, за които не знаехте, че са изгърмели с допинг
Как Томас Тухел изкачи футболния Еверест
Най-шокиращите победи на аутсайдери в Шампионската лига
Да обиколиш света за една футболна кариера
Синовете, които избягаха от сянката на легендарните си бащи
Пет сензационни факта за най-емблематичното представяне на Левандовски
Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства
Герд Мюлер – Бомбардировачът на нацията