Покрай приключилото вече европейско първенство, един стар хит отново завладя футболните хора на Острова. "It's coming home", чието оригинално заглавие е "Three Lions", написана и публикувана за пръв път на Евро'96, става актуална винаги, когато Англия играе силно на някой футболен форум.
Островитяните са горделива нация, а във футболно отношение това важи може би повече от всичко останало. За пръв път най-великата игра се появява с официални правила в Кембридж около 1850г., което дава пълното право на Англия да се провъзгласи за родината на футбола. Точно затова за албионците победата на голям форум е нищо различно от най-нормално завръщане на футболната игра у дома.
Интересното обаче е, че основната идея на играта не е никак сложна - да риташ една топка, която да вкараш в определена цел. Направо звучи невероятно, че никой преди това не се е сетил да организира подобно занятие. Ето къде ще ви изненадаме - някой определено се е сетил да създаде игра, в която топката се рита и се вкарва в определена цел.
През 2004г. бившият вече президент на ФИФА Сеп Блатер обяви, че футболът произлиза не от Англия, а от Зибо - малък град от китайската провинция Шандонг. Проучванията показват, че подобен спорт се е практикувал по различни краища на света от някои от най-античните цивилизации, от които има запазени летописи.
Тук ще разгледаме в кои страни е имало "футбол" и как се е наричал той, преди англичаните да го "открият".
Cuju
Това е въпросният спорт, за който Сеп Блатер намеква през 2004г. Името му може да изглежда лесно, но на български думата се превежда като нещо от сорта на цуцзюй. Играта се използва за физическа тренировка на военните кадри, но някъде около 2-ри век преди Христа става широко популярна из цял Китай. Започва да се практикува и от благородниците и хайлайфа, а император Ву Ди от династията Хан е бил голям фен на цуцзюй. Все по-често се организират мачове на площада в имперския дворец. Отборите са съдържали между 12 и 16 играча всеки, а освен това вратата е била една и се е намирала в центъра на игрището, като целта е била топката да се провре в дупка в мрежата. По-късно цуцзюй се развива и се въвеждат допълнителни правила, които присъждат или отнемат точки. Така например, ако топката не се подава достатъчно надалеч до другите членове на отбора, се отнемат точки. Ако пък кълбото се изрита много силно и отиде твърде далеч, отново отборът се наказва с отнемане на точки. Състезателите са можели да играят с всяка една част от тялото, освен с ръцете си. В пълен шок пък установихме, че по време на династията Сонг (10-13 век след Христа), заради сериозното популяризиране на спорта и голямото икономическо развитие на Китай, играчите по цуцзюй са били професионални, тоест получавали са заплащане, за да се състезават.
Episkyros
Няма начин този спорт да не се е практикувал и в родината на спорта като цяло - Гърция. Разбира се, става въпрос за античността, когато всичко се е случвало по грубия начин. Играта се състои от два отбора от по 12 до 14 състезателя, които си разменят топка посредством ритане или хвърляне. Отборите са имали собствено поле, като целта е била топката да се прекара зад гърба на противниковите играчи и да премине тяхната крайна линия, наречена skuros. Episkyros прилича повече на ръгби, отколкото на така познатия ни футбол, още повече, че е бил доста брутален. Състезателите от двата тима често са се оказвали на земята, докато се опитвали да се доближат възможно най-много до skuros-а. Има записани случаи, в които играчите толкова се увличали в брутализма, че и зрителите отнасяли солидно количество удари. Тъкмо спортист, практикуващ Episkyros е нарисуван на Европейската купа Анри Делоне, която Италия съвсем наскоро вдигна.
Harpastum
Откровено казано, това е римската версия на гръцката игра Episkyros, но със сменено име. Римляните още са я наричали "играта с малка топка", тъй като кълбото не е било голямо като съвременната футболна топка, а повече е приличала на пособието, с което в наши дни се играе софтбол, но е била доста твърдо и тежко. Редица римски историци споменават Harpastum в летописите си. Така например Гален заявява, че играта е доста по-добра от бягане или борба, защото натоварва всяка една част от тялото, не отнема много време и не струва нищо, за да се практикува. Освен това той споделя, че тренировката по Harpastum е незаменима за развитието на стратегическата мисъл. В хърватския град Син има римски паметник, на който се вижда как момче държи топка в ръцете си. Кълбото има осмоъгълни парчета, силно подобни на тези, които се използват за направата на модерната футболна топка.
Calcio Fiorentino
Четейки за този спорт, много се радваме, че в наши дни футболът се е превърнал в сравнително безопасна игра, в която почти не можеш да загубиш живота си или да пострадаш тежко. Calcio Fiorentino възниква в края на 15-ти век на територията на днешна Италия и вероятно е една от най-бруталните, които е можело да бъдат измислени. Два отбора, всеки съставен от по 27 играчи, излизат един срещу друг на поле с размери 100х50 метра. Вратите се намират в двата края и са широки, забележете, 50 метра, така че всеки отбор има по четирима вратари. Освен това в състава има трима защитници, петима полузащитници и 15 нападателя. С даването на началния съдийски сигнал, топката просто се хвърля в центъра на терена и нападателите влизат в мощна физическа саморазправа, за да я притежават. Юмруци, ритници, препъване, шпагати и борба са позволени прийоми. Играе се и с ръце и с крака. Всеки отбор се стреми да извади от игра възможно най-много противници, тъй като няма смени. Срещата продължава 50 минути и отборът-победител печели безплатна вечеря. Думата "calcio" все още се употребява на Ботуша и буквално е италианският термин за "футбол".
Съществуват още доста спортове и игри, които съдържат някои от елементите на футбола, но не и достатъчно много, за да ги обявим за негови прешвественици. Така например в древен Рим имат още Follis, а в Шотландия измислят спорт, наречен Ba. В Нормандия пък практикуват нещо, което кръщават La Soule и което се състои в носенето на кожена топка от място до място.
Също интересно е, че по време на фашисткия режим в Италия е измислен спорт, наречен Volata, с който Мусолини и неговите приближени искат да заместят всички спортове с не-италиански корени, включително и футбола. Макар футболът да е бил много популярен на Ботуша още преди идването на фашистите и те да са харесвали неговата същност, той е бил виждан като "английската игра", тъй като правилата са измислени от английската Футболна асоциация и първите официални мачове са проведени на Острова. Фашистите са искали да се дистанцират от всичко, пренесено от чужбина. Така Volata-та се появява на бял свят, а правилата са смесица между тези на спортове, измислени и практикувани на Апенините векове преди откриването на футбола. Предполагам се досещате, че Volata е смесица между древноримския Harpastum и средновековния Calcio Fiorentino. Два отбора от по 8 души опитват да проврат топката зад гърба на опонентите си. За кратък период в края на 20-те и началото на 30-те, Volata се превръща в национална кауза. Над 100 клуба по Volata възникват и формират местни лиги. Въпреки това, футболът остава изключително популярен в страната и фашистите се виждат принудени да закрият своето безумие през 1933г., като фокусират всички сили върху развитието на футбола.
Прочетете също:
