От сезон 2019/2020 бордът на Футболната асоциация на Англия официално одобри употребата на системата ВАР в местното първенство. На този етап се изиграха три кръга от надпреварата и зрителите вече станаха свидетели на редица странни или грешни реферски решения, въпреки наличието на видео повторение. В тази статия ще обясним как се ползва тя в момента и защо употребата ѝ е дълбоко недообмислена и гранични с откровена лудост.
Кога трябва да се използва ВАР?
За да не се бавят излишно двубоите, според наредбите, наложени от Ф.А., ВАР се прилага само при най-важните игрови ситуации:
1. При вкаран гол
2. При събаряне в наказателното поле
3. При директен червен картон
4. При жълт картон, даден на грешния играч, поради грешка на главния съдия
Как се използва ВАР?
Употребата на ВАР в тази му форма е изключително нелогична и не е това, което се очакваше, както ще разберете в следващите редове. Първо за изборните по-горе ситуации, асистентите, които са зад мониторите, автоматично преглеждат повторение, без молба от главния съдия. Ако те сметнат, че той е извършил грешка и е пропуснал нещо при дадената ситуация, те трябва да му съобщят това, но крайното решение е оставено на главния съдия.
За фалове, които са извършени преди гол или при опасения за дузпа, асистент съдиите са насърчавани да гледат повторение на ситуацията при нормална скорост. Много рядко те проверят положенията на забавен каданс. След това те описват видяното на главния съдия и му дават мнението си за това дали има нарушение или не.
Тук пример можем да дадем със ситуацията в съботния двубой между Манчестър Юнайтед и Кристъл Палас. През второто полувреме Антъни Марсиал бе задържан и съборен в наказателното поле. Главният рефер Пол Тиърни решава, че не е дузпа. Събарянето се гледа от асистентите на повторение и те му съобщават мнението си. На повторението явно се вижда, че нарушение е извършено - мнение, което споделя и коментаторът на двубоя от телевизия BTSport. Ние обаче няма как да знаем какво си комуникират съдиите и в крайна сметка дузпа не е отсъдена, тъй като според процедурите за действие главният съдия е последната инстанция и неговото решение не може да бъде отменено от системата ВАР.
А най-загадъчен е фактът, че за английските съдии на терена е наличен монитор, на който те могат да гледат повторения. За три кръга от Висшата лига все още не сме видели дори и един главен съдия да се възползва от тази опция. Малко по-късно в същия двубой играч на “червените дяволи” е съборен в наказателното поле и този път дузпа е отсъдена. Главният рефер отново не проверява лично ситуацията.
Заключение
За финал е редно да си зададем въпроса: какво се е променило и какво се подобрило? Изглежда, че не много, щом асистентите нямат правомощията да отменят решение на главния съдия и щом той отказва да гледа сам повторения на определен за това монитор и вместо това продължава да разчита на собствените си сетива, които очевидно не са достатъчни и това е видно откакто е въведен рефер във футбола през ранните десетилетия на XX век.
