Световно известните футболисти, които мразят футбола

Световно известните футболисти, които мразят футбола

 Мечтата на голям брой момчета, а вече и момичета, по света е да станат прочути футболисти. Много от тях живеят с утопичната мисъл да излязат на терена и целият стадион да скандира тяхното име. Почти същите са били и идеалите на повечето световно признати футболисти, които живеят с мисълта за любимата игра. Въпреки това има немалък брой познати на широката публика играчи, които не възприемат футбола като хоби, а по-скоро като доходоносно и досадно задължение. В днешната статия ще ви запознаем именно с хората, които биха предпочели да не се занимават с футбол, ако можеха да върнат лентата назад.

Карлос Вела

 Талантът на Карлос Вела бива забелязан в ранна детска възраст, когато мексиканецът става голмайстор на Световното първенство за младежи под 17-годишна възраст. Това постижение бързо му осигурява трансфер в Арсенал, а впоследствие Арсен Венгер забелязва дребни недостатъци от характера на нападателя:

 „Вела има вроден талант, бърз и интелигентен е, а също има и добра техника. Сега обаче искаме от него да бъде малко по-нахъсан за победа и по-решителен, което ще бъде голям фактор в усъвършенстването му като футболист. Той бързо може да се превърне в нападател от световна класа, ако развие тези свои качества.“

 За огромно съжаление на френския специалист мексиканецът не е имал никакво намерение да променя характера си, което му предначертава безславна футболна кариера. Що се отнася до националния отбор, там нещата също не са никак розови- през 2010г. бива наказан от Мексиканската федерация да не участва в редиците на Северноамериканската държава за период от 6 месеца. Това доста ядосва Вела и 4 години по-късно той отказва повиквателната от националния селекционер за Световното първенство в Бразилия.

 Карлос никога не е криел факта, че не харесва футбол, а някои от най-запомнящите се негови цитати са:

 „Ако трябва да избирам между интересен филм и интересен мач, винаги ще предпочета да гледам филма.“

 „Баскетболът е единственият спорт, който гледам по телевизията.“

 „Всичко което се случи покрай националния отбор ме накара да загубя всякаква любов към футбола. Заради това отказах да участвам на Световното първенство.“

Беноа Асу-Екото

 Въпреки че левият бек не е най-разпознаваемото име във футболните среди, камерунецът направи една доста прилична кариера. Предсказанията на Мартин Йол, че Беноа може да стане един от най-паметните леви бекове, не се сбъднаха, но все пак защитникът изкара цели 9 години в Тотнъм, записвайки 155 мача с екипа на „шпорите“. Още когато се намира в пика на футболните си години обаче, Асу-Екото никак не е запленен от магията на играта- пред британските медии той заявява:

 „Футболът е просто работа. Да, аз играя за пари, но всеки един, който се събужда сутринта и отива на работа, прави абсолютно същото. Футболът не е моята страст.“

 Малко преди да окачи бутонките, той отново има какво да каже относно футболната игра и важността на тактиките в нея:

„Аз играя инстинктивно, спокоен и уравновесен. Тактиките поставят футболистите в конкретна рамка и лимитират тяхната креативност. Всеки човек трябва да е свободен да изрази своите емоции.“

Дейвид Бати

 Дейвид Бати е редовен английски национал през 90-те години и участник на Световно и Европейско първенство с „трите лъва“. Въпреки че е играл в силни клубове като Нюкясъл, Лийдс Юнайтед и Блекбърн, може би един от „най-паметните“ моменти в кариерата на полузащитника е пропуснатата решаваща дузпа в осминафиналната фаза на Мондиал 1998 срещу Аржентина. Няма как да знаем дали този момент преобръща мнението му за футбола, но през 2007г. англичанинът споделя пред медиите:

 „Английският футбол е скучен. Не съм гледал мач, откакто прекратих кариерата си. Не мога да разбера хората, които специално си плащат, за да гледат. Да не говорим пък за тези, които преминават половината свят, за да го сторят.“

Кристиан Виери

 Виери бе един от най-клиничните нападатели за времето си. Италианецът може да се счита за футболен номад, заради 15-те клуба, които е обиколил, но винаги е бил истински хищник пред противниковите врати, което му осигурява и много отличия- голмайстор на Серия А, двукратен футболист номер 1 на Италия, както и носител на трофея „Пичичи“ за най-много попадения в рамките на един сезон в испанската Ла Лига. Въпреки всички тези успехи, Бобо Виери още от малък винаги е имал афинитет към крикета, вероятно защото в първите години от живота си е живял в Австралия:

 „Честно казано, когато бях малък, не бях толкова добър във футбола. Обичах крикет и когато нещата ми се получаваха там, мечтата ми бе да стана следващия Алън Бордър [легендарен капитан на австралийския национален отбор по крикет].“

„Преди седмица казах на един приятел, че бих се отказал от футбола, за да го заменя с крикет, ако получавах същата заплата.“

 Преди около месец пък Виери бе изненадан да научи, че в Италия се играе крикет на професионално ниво:

„Не знаех, че в Италия се провежда шампионат по крикет. Сега, когато разбрах това, трябва да ме поканят да играя, въпреки че може да съм поостарял малко. Не съм играл крикет от цели 20 години.“

Габриел Батистута

 Продължаваме с още един легендарен нападател от 90-те. Батистута бе топ стрелец за италианския Фиорентина в продължение на 9 години- за 269 мача аржентинецът успя да се отчете със 167 гола, като през сезон 94/95 става голмайстор на италианското Калчо. За националния отбор има отбелязани 54 попадения, което за момента му осигурява второ място в класацията за най-резултатни аржентинци с националната фланелка. Въпреки че всеки би си помислил, че такъв нападател живее с футболната игра, Габриел преди години лаконично заяви, че това не е така:

 „Аз не харесвам футбола. Това за мен е просто професия.“

 По-подробно за връзката между футбола и Батистута разказва авторът на биографията на аржентинеца- Алесандро Риалти:

 „Важното за Батистута е, че той не е като повечето играчи. Той е изключително голям професионалист, който не харесва особено футбола. Когато приключи кариерата си, той не искаше да губи своето време с футбол до края на живота си. Той е много чувствителен и интелигентен човек. Когато писахме книгата, Габриел ми описваше семейството и живота си в Аржентина в продължение на цели 5 дена, но в момента, в който сменихме темата на футбол, той ми каза: ‘Статистиката е на твое разположение, можеш да я провериш.’“

Стивън Айрлънд

 Може би се чудите защо оставихме посредствен футболист като Айрлънд за финал. Истината е, че от всички изброени досега, той изпитва най-голяма ненавист към играта. Като млад е бил смятан за интригуващ и талантлив играч, но тази квалификация бързо бива снета от името му след трансфер по посока Астън Вила. През 2007, когато все още е част от състава на Манчестър Сити, Стивън публикува в една от социалните мрежи:

 „Футболът е отвратителен! Защо по дяволите станах футболист?“

 В националния отбор нещата са дори по-зле- когато Айрлънд е в разцвета на силите си, селекционерът на „момчетата в зелено“ е световно признатият Джовани Трапатони. Двамата грам не се разбират, което дава причина на Стивън да се откаже от участие в националния тим:

 „Да загубя три дни от живота си за мач с Андора? Имам доста по-интересни неща за правене. Не бих отишъл [да играя за Ирландия] дори да ме извикат на Световно първенство.“

 Нищо обаче не може да надмине начина, по който атакуващият футболист успя да си издейства едноседмична почивка, вместо да играе за Ирландия. В една от националите паузи той моли наставника на ирландци да го освободи от тренировки, защото баба му по майчина линия е починала. Оказва се, че всъщност жената е жива и здрава, което принуждава Айрлънд да промени версията си, заявявайки че всъщност майката на баща му вече не е измежду живите. Бързо и втората лъжа на Стивън излиза наяве, а той за трети път сменя историята- по негови думи една от бившите жени на дядо му е починала, като тази лъжа отново бива разобличена за нула време.

Прочетете също:
Играчи, захванали се с интересен бизнес след края на кариерата си
Какво се случи със звездите на Монако от 2004г?
Барселона - Атлетико Мадрид: най-лудия мач в историята?
Некоронясаните непобедени - отборите с 0 поражения, които не станаха шампиони
Най-големите бисери във футбола (част 1)


Гласували: 23, рейтинг: 4.5

Добави коментар

Препоръчано за вас

Адама Траоре срещу Леон Горетцка: взимат ли стероиди или не?
Бивш немски национал: Моуриньо ме съсипа
Какви са причините за разрушаването на Барселона?
Юнайтед ще опита да върне феновете на "Олд Трафорд"
"Чичаците", които изумяват от началото на сезона
Нюкасъл Юнайтед подписа със зидаро-мазач от трета австралийска лига
Венгер отказвал на редица клубове, за да остане в Арсенал
Барселона ще съди журналист за расистки коментари по адрес на Ансу Фати
Проблемите с контузиите на Азар продължават, ще отсъства по-дълго от очакваното
Суарес с по-добър старт от Фалкао, Форлан и Гризман
Бивш халф на Юнайтед разкри проблемите на играчите при Ван Гаал
Майсторите на асистенции във Висшата лига
Първата титла: Манчестър Юнайтед
Корона-криза в Италия: Ще пропадне ли миланското дерби?
Скритите гениални трансфери на Манчестър Юнайтед, за които никой не говори
Нов в Юве: Не мога да отнема топката от Пирло
Половинвековното проклятие зад големите успехи на Аталанта
Арсенал съкрати талисмана си, за да намали разходите
Най-големите загуби в историята на Ливърпул
Мениджърът на Бърнли нападна вербално Рахим Стърлинг (ВИДЕО)