Тактически анализ: новият стар Манчестър Юнайтед под ръководството на Солскяер

Тактически анализ: новият стар Манчестър Юнайтед под ръководството на Солскяер

Само за четири двубоя Оле Гунар Солскяер успя да преобрази стила на игра на отбора, който е спасявал толкова много пъти като играч. Днес  ще погледнем в дълбочина как той успя да постигне това. Ще разделим тази статия на три части.

Част 1: Юнайтед по времето на Жозе Моуриньо

След като  "червените дяволи" бяха принудени да подават топката над триста пъти на мач и да играят ултра предпазливо под ръководството на Луис Ван Гаал, мнозина от техните привърженици жадуваха за по-директен стил, който да носи повече голове и интригуващ футбол. И докато Жозе Моуриньо не се слави като един от най-офанзивните наставници, той все пак промени облика на отбора, като добави нови атакуващи играчи в лицето на Ромелу Лукаку и Алексис Санчез. В допълнение към това, той започна кариерата си на Олд Трафорд с няколко победи с по четири отбелязани гола. Всичко това зароди нови надежди у феновете, че Манчестър Юнайтед отново ще стане силата, с която да се съобразяват всички на Острова. Пренавиваме лентата и три години по-късно португалецът напусна безславно Олд Трафорд, а стила, който налага на играчите си не може да се мери с футбола, практикуван от конкурентите Ливърпул, Сити, Челси, Арсенал и Тотнъм. В най-общия случай отборите наставлявани от Жозе винаги разчитат на два основни принципа - солидна защита и ефективни контрaатаки, водени от мощен нападател. В Юнайтед португалецът най-често практикуваше вариация на 4-3-3, която преминаваше в 4-1-4-1 в защита. От двата централни халфа (обикновено Погба и Ерера) се очаква да пресират опозицията някъде около центъра на терена, а Неманя Матич стои зад тях и се опитва да покрива колегите си в случай, че те допуснат опонент да премине с топката. Когато отборът гради атаките, често сърбинът се пуска между двамата в защита, а Юнайтед преминават в 3-4-3. Бековете се изнасят до центъра, където често получават топката на крак и се опитват да пробият по крилото, а двете истински крила на отбора навлизат навътре към наказателното поле. Това често води до липса на опции, защото бековете на Юнайтед са изправени пред два избора - или да опитат някак да достигнат с дрибъл до наказателното поле, където да центрират или да дадат пас настрани или назад.

Именно заради това в голяма част от третия си сезон на Олд Трафорд, Жозе Моуриньо започна да пуска Фелайни като халф и да разчита на дълги топки към високия белгиец. Сънародникът му Лукаку също бе ключов за достигане до вратата на съперника - поне на хартия неговият ръст и чисто физическа мощ го правят идеален "target man". Редица дълги топки са насочени именно към него, но слабите му технически умения обикновено значат, че топката е изгубена и съперникът може да започне да гради своята атака. Разбира се, Юнайтед се опитват да играят и през центъра, но там забраната на Жозе за рискови пасове значително ограничава звездата на отбора Пол Погба. Търканията между играч и мениджър също не помагат. "Червените дяволи" не са особено ефективни и извън наказателното поле - те рядко отправят далечни удари, а скоростта и техниката на футболисти като Марсиал и Рашфорд бива похабена, защото по всичко личи, че Жозе не им позволява да дриблират твърде често. Погба и напусналият Михтарян не веднъж критикуват мениджъра, заради предпазливия му стил. Що се отнася до пресиране, за разлика от тимове, които са известни с това (Ливърпул - пресира съперниците, Ман Сити - пресира празните пространства), Манчестър Юнайтед не разчита често на този метод от играта. Обикновено отборът е изтеглен в своята половина, където се опитва да отбива атаки от съперника и да започне контра атака. Но за разлика от други тимове водени от Жозе, благодарение на добрата дефанзивна организация на клубовете от Висшата Лига, Юнайтед изключително рядко успява да достигне до гол от контраатака. Все пак трябва да се спомене, че срещу Ливърпул и Манчестър Сити, футболистите на Юнайтед прилагат висока преса, което принуждава и двата отбора да играят с дълги топки – прийом, с който не са свикнали. Именно така "червените дяволи" успяха да откраднат по една победа от съперниците си в края на сезон 2017/2018. Често "червените дяволи" са проактивни и вместо да налагат стила си на съперниците си, те се опитват да контрират играта им. Други тактически вариации, които Моуриньо изпробва включват 3-5-2 и 4-2-2-2. В последния си мач начело на отбора португалецът бе напълно надигран от далеч по-подготвения Ливърпул на Юрген Клоп. Една от причините бе наличието рекордната покупка в защита Върджил Ван Дайк което значеше, че всички високи топки към Лукаку са напълно неутрализирани. А липсата на Погба (оставен извън състава от Моуриньо) лиши отбора от каквато и да е креативност в центъра, където ливърпулци също се подсилиха през трансферния прозорец. Гегенпресата на мърсисайдци остави малко свободни пространства за Ерера и Матич, което доведе до пълна доминация на "червените" от Анфилд и победа с 3:1. Когато Моуриньо трябваше да обръща резултати, той прибягваше до не толквоа секретното си оръжие - пускането на Фелайни в предни линии и отправяне на десетки центрирания. Понякога това водеше до късни голове, понякога не. Може би най-паметен момент е победата над Ювентус в групите от Шампионската Лига през 2018г. Жозе така и не успя да реши дефанзивните проблеми на Юнайтед, където все още не е ясно, кои трябва да са титулярните защитници измежду Баи, Смоулинг, Джоунс, Линдельоф и Рохо. При напускането си, по всичко изглежда, че в клуба цари хаос, отбора се мъчи с намирането на нова идентичност и най-вероятно ще пропусне класиране в топ четири.

 

Част 2: Оле се завръща, за да спаси Юнайтед още веднъж След едва четири изиграни мача разликата в Манчестър Юнайтед е видна. Отборът постигна победи над Кардиф, Хъдрсфилд, Борнемут и Нюкясъл. В тези четири двубоя "дяволите" вкараха четиринадесет гола и допуснаха едва три. За справка преди това в първите седемнадесет кръга манчестърци нанизаха едва 29 гола. В атака: На този етап предпочитаната тактическа постройка от Оле Гунар Солскяер е 4-2-3-1. В тази схема Неманя Матич и Андер Ерера са поставени зад четиримата офанзивни играчи. Сърбинът е дефанзивен халф, който почти винаги се изтегля в сърцето на отбраната и помага на централните защитници. Ролята на Ерера е далеч по-любопитна. Испанецът е използван като "box-to-box" полузащитник, който тича от едната до другата врата, за да помага както в защитата, така и в атаката. Ключова разлика от предходния наставник е, че Ерера и Погба заемат своето място между двете линии на защита на съперника. Така те са свободни да получат подаване с достатъчно свободно пространство или поне да привлекат вниманието на крило или бек, които са дръзнали да опитат да ги затварят.

 

 Това моментално сигнализира на бековете на Юнайтед да се пуснат дълбоко в половината на съперника, където имат достатъчно време, за да пробват пробив или центриране. С оглед на позицията на Погба - зад нападателя, може би е малко изненадващо, че не той, а именно Ерера, по-често нахлува в наказателното поле, където има възможност да отправи изстрел или да спечели дузпа/фаул. Но разбира се, Оле играе според силните страни на Пол Погба. Французинът има възможността да раздава страхотни извеждащи топки и да отбелязва с добре примерени далечни шутове. Именно за това Погба е освободен от дефанзивни функции и е оставен да оперира в пространствата пред дъгата на съперника. Именно в последните четири мача Пол е участвал в цели седем голови атаки на отбора (като асистент или гол майстор).

 

 

Освен разликата в позиционирането и движението на бековете и халфовете, съм длъжен да отбележа и промяната при нападателите. Триото, което Солскяер поставя около Пол Погба, на този етап се състои от Антони Марсиал, Джеси Лингард и Маркъс Рашфорд. Норвежецът оставя на пейката любимците на предшественика си Лукаку и Санчез, именно заради голямата повратливост на младежите. Трябва да отбележим, че в първите няколко мача така или иначе и двамата не бяха налични - Лукаку бе на погребение, а Алексис с контузия. Свободата, която Марсиал и Лингард получават в половината на съперника е изключителна. И тримата търсят пролуки в наказателното поле, опитват далечни удари, увличат защитници и най-вече пробват да дриблират с топката в крака. Това ги прави непредсказуеми и трудни за опазване. Не е случайно, победата с 5:1 над Кардиф Сити бе и първата инстанция за този сезон, в която Манчестър Юнайтед е надбягал съперника си. Рашфорд също така е насърчаван да опитва да стреля директно към вратата от преки свободни удари, което вече доведе до два гола - срещу Кардиф и Нюкясъл. Цялостният подход на Солскяер е по-рисков, но все пак той е научил от Сър Алекс, че без рискове, няма победи. Не случайно Пол Погба и Рашфорд са от играчите с най-много сгрешени пасове в третината на съперника - те се опитват по всякакъв начин да изведат съотборник на стрелкова позиция. Дори да са успешни в 20% от случаите, това значи, че ще създадат поне три или четири опасни ситуации. Любопитно е да се отбележи, че дори и централните защитници на няколко пъти излизаха на опасна позиция, като Линдельоф дори бе близо до гол.

 

В защита: Дефанзивната фаза от играта също бележи голяма разлика - футболистите на Юнайтед често преминават в по-тясна формация и практикуват агресивна и висока преса, която принуждава съперника да прави грешки и да има проблеми, когато изнася топката. Сходно нещо се наблюдаваше и в Молде, като норвежецът също искаше от футболистите си да пресират съперниковите играчи, още докато изнасят топката. Характерно за "дяволите" е, че веднага щом топката е изгубена, моментално двама техни футболисти се опитват да я върнат. Сослкяер заяви и преди мача с Нюкясъл, че не е разсейвал много възпитаниците си с видеа от предишни двубои на съперника. Вместо това е искал Юнайтед да наложат своя стил на игра. Това води до нов манталитет - подчинените му не трябва да се съобразяват с никого и винаги трябва да се стремят да доминират събитията на терена.

 Част 3: Потенциални проблеми

И докато моментната форма на Манчестър Юнайтед е повече от брилянтна, много фенове вече посочиха, че победените отбори не са от висок калибър. Вярно е, че последните четири двубоя бяха срещу отбори от долната половина на класирането, но все пак трябва да отбележа, че именно такива тимове лесно могат да объркат плановете на всеки гранд. Кристъл Палас например нанесоха победа над Манчестър Сити само преди месец, а Нюкясъл победиха Юнайтед на Жозе във втората половина на миналия сезона. В края на 2018 "свраките" бяха близо до нова победа над "дяволите", като в един момент се радваха на преднина от два гола. Разбира се, истинският тест за Оле и играчите му ще дойде срещу отборите от топ 6. Още в следващия кръг те се изправят срещу Тотнъм, които разполагат с играчи от калибъра на Хари Кейн, Сон и Деле Али. Прогнозирам, че големите пространства, които Юнайтед оставят в защитата си, заради агресивните набези на бековете им, ще бъдат експлоатирани от отбори с класни крила. Плановете на Оле може да рухнат още в този мач с Тотнъм, а предстоящите двубои с Ливърпул (Мане, Салах, Фирмино), Челси (Еден Азар) и Манчестър Сити (Сане и Стърлинг) най-вероятно ще доведат до горичва разгромна загуба за "червените" от Манчестър. Ще е интересно да видим подхода на Солскяер в тези дербита и може би ще му отнеме известно време, за да намери начин да им се противопостави, тъй като защитата на Юнайтед не е от най-стабилните, но засега всичко върви по мед и масло за норвежеца и той ще мисли как да прескочи тези пропасти, едва когато стигне до тях. Едно е сигурно - този нов Юнайтед отново върна желанието на феновете да гледат футбола предаван от Олд Трафорд и много от тях дори заявиха, че видяното много им напомня на Манчестър Юнайтед от ерата на Сър Алекс Фъргюсън!

 

 


Гласували: 0, рейтинг: 0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Въртележката на контузиите, как физически Ливърпул губи титлата
Съкрушителният автогол на Илан Мелие (видео)
Големите клубове от малките градове
Уволнението на Моуриньо може да донесе сериозни финансови главоболия на Тотнъм
Като на късометражна лента: Жулио Сезар и спомените за една удивителна кариера
Невероятното спасяване на бивш вратар на Манчестър Юнайтед в последната минута (видео)
Новата абсурдна грешка на Алисон (видео)
След 983 дни отсъствие: Футболът изгуби значение, когато не знаех дали ще мога да ходя отново
Грийнууд с "Берба финт" срещу Уест Хям (видео)
Как се държат известните футболисти извън терена?
2 в 1: Грешките на Алисон, които костваха загуба на "Анфилд" (видео)
Голът на Евертън в последната секунда за 3:3 (видео)
Головата фиеста на Джеси Лингард (видео)
Портсмут – Рединг: най-резултатният мач в историята на Висшата лига
Необяснимият червен картон на Лено (видео)
Най-скъпите: Топ 10 най-скъпи вратари в света
Комични кадри от загрявката на играчите на Нюкясъл Юнайтед (видео)
Защо на Салах и Де Бройне не им се получи в Челси
Барселона пред сериозни финансови проблеми
Декада на неволи в атаката на Уест Хям