След незабравимите и изпълнени с драматични моменти полуфинали в ШЛ до спора за титлата в Мадрид стигнаха два английски отбора. Единият от тях е „Ливърпул“ - изключително успешен отбор с редица отличия, както у дома, така и по европейските терени. От другата страна обаче ще застане „Тотнъм“ - клуб, който не е сред най-титулуваните на острова, но това не му пречи да се впусне в битка за най-престижния международен клубен трофей. „Шпорите“ имат никак не скромни традиции и на домашно ниво, но без съмнение представянето им в ЕКТ е по-впечатляващата част от визитката им. Те обаче на са сами. Такива са и останалите отбори, които ще ви представим в тази статия за клубове, които изненадват с международното си представяне предвид по-скромния си статут в местните първенства.
10. Уест Хем Юнайтед
„Чуковете“ са традиционно корав съперник за всеки водещ английски отбор, но трудно могат да бъдат считани за част от каймака на тамошния футбол. Лондончани имат едва 4 по-значими местни трофея във витрината си. През сезоните 1963/64, 1974/75 и 1979/80 вдигат ФА Къп след победи съответно над „Престън Норт Енд“, „Фулъм“ и „Арсенал“. Четвъртото отличие е Суперкупата на Англия от 1964/65, което обаче дори е поделено с „Ливърпул“ тъй като завършват наравно – 2:2.
През същата тази 1965 година обаче „Уест Хем“ избухва неочаквано в Купата на носителите на купи. Те надделяват с 2:0 над „Мюнхен 1860“ и така печелят първия си, и засега единствен, европейски турнир.
9. Ипсуич Таун
Още един английски тим попада в списъка. „Трактористите“ са добре познат отбор, но постиженията им не са чак толкова големи, колкото на други техни сънародници. Те имат една шампионска титла, която идва през далечната 1962, а едва вторият им по-ценен домашен трофей е завоюван 16 години по-късно, когато побеждават „Арсенал“ във финала за ФА Къп.
Въпреки това в клубната витрина гордо блести Купата на УЕФА, спечелена през 1981 година след успех над „АЗ Алкмаар“ във финал с два мача с общ резултат от 5:4. По пътя си към златото „Ипсуич“ взема скалпа и на сериозни съперници като „Сен Етиен“ и „Кьолн“.
8. Байер Леверкузен
„Аспирините“ са известни с каръка си в Бундеслигата. Често са наричани „Неверкузен“ тъкмо заради несполуките си в битката за сребърната салатиера. Всъщност „Леверкузен“ вдига един единствен трофей на местна почва – Купата на Германия през 1993 година. Тогава „Байер“ се изправя срещу резервния отбор на „Херта“. Единственият случай в Германия, в който отбор от Трета лига стига до финала, а също така и единственият дублиращ такъв. Дори срещу такъв съперник „Леверкузен“ печели едва с 1:0.
На фона на това достигането до финал за ШЛ срещу „Реал Мадрид“ след излизане от група с „Депортиво Ла Коруня“, „Арсенал“ и „Ювентус“ и отстраняване на „Ливърпул“ и „Манчестър Юнайтед“ звучи доста изненадващо.
Още по-респектиращ е фактът, че „Леверкузен“ успява да спечели Купата на УЕФА още през 1988. Тогава те изхвърлят от турнира „Фейенорд“, „Барселона“ и „Вердер“. Последното изпитание е „Еспаньол“. „Леверкузен“ губи съкрушително с 0:3 в Барселона. На реванша обаче поднасят истинска изненада и връщат трите гола, а при дузпите печелят с 3:2, което им носи титлата.
7. Айнтрахт Франкфурт
„Орлите“ останаха на крачка от финала в ЛЕ тази година, но европейските успехи в миналото не им липсват. Клубът е относително успешен в Германия със своите 5 национални купи. „Франкфурт“ всъщност е настоящият носител на Купата, макар че няма да има възможността да си я защити. Шампиони на страната си обаче са били само веднъж през 1959 г..
Впоследствие стигат до финала на КЕШ, но отстъпват пред хегемона „Реал Мадрид“ със сразяващото 3:7. Хеттрик отбелязва Ди Стефано, а с 4 попадения се отличава Пушкаш.
Седем години след това „Франкфурт“ печели и първите си европейски златни медали, които имат интересна стойност. „Орлите“ са последният същински носител на трофея в турнира Интертото. Те побеждават „Слован“ (Братислава) с общ резултат 4:3 във финалните срещи.
През 1980 идва и големият европейски успех на „Франкфурт“. Немците играят в Купата на УЕФА и преодоляват „Абърдийн“, „Динамо“ (Букурещ), „Фейенорд“, „Збройовка“ (Бърно), а на полуфиналите се справят с колоса „Байерн“ (Мюнхен). Любопитно е, че финалната четворка допълват други два немски отбора - „Щутгарт“ и „Борусия Мьонхенгладбах“. Финалът е между „Айнтрахт“ и „Гладбах“. „Жребците“ печелят първия мач у дома с 3:2, но в ответния сблъсък 9 минутки преди края „орлите“ бележат за 1:0 и се превръщат в носители на престижния трофей.
6. Реал Сарагоса
„Лос Маньос“ са един от най-популярните и обичани отбори в Испания. „Сарагоса“ има традиции и в турнира за Купата на Краля с цели 6 титли в актива си: 1964, 1966, 1986, 1994, 2001 и 2004. Купата от 2004 г. е придружена и от триумф за Суперкупата срещу „Валенсия“. „Сарагоса“ губи с 0:1 у дома, но на „Местая“ постига бележита победа с 3:1.
Това обаче не е единственият случай, в който арагонците разплакват „прилепите“ във финален двубой. Подобно нещо се случва и на европейско ниво. През 1964 г. „Сарагоса“ побеждава „Валенсия“ с 2:1 във финала за Купата на панаирните градове и дебютира на европейските върхове.
Още по-престижен е триумфът в КНК през 1995 г.. „Сарагоса“ изненадващо стига до последния мач, където среща фаворита, и настоящ към онзи момент носител на трофея, „Арсенал“. Резултатът в редовното време е 1:1 и се стига до продължения, в които важи правилото за златен гол. Нещата отиват към дузпи. Но тогава, секунди преди края, юношата на „Барселона“ и бивш играч на „Тотнъм“ - Наим, отправя на пръв поглед безнадежден изстрел. Той изпраща параболичен шут от около 40 метра, при това почти от тъчлинията. Топката обаче сварва Дейвид Сийман неподготвен и каца в мрежата, тъкмо под гредата. Така „Сарагоса“ записва златна и най-престижна страница в историята си до момента.
