Ултрасите срещу легендата

Ултрасите срещу легендата

Всички ние – хората, обичащи футбола, имаме своите любими футболни отбори. Това е логично, но като изключим пристрастията си, има едни футболисти, без които играта нямаше да бъде същата. Всяко едно от тези имена буди в нас, феновете на великата игра, истинско уважение. А тях ги знаем всички: Малдини, Санети, Тоти , Дел Пиеро, Раул, Гигс, Лукарели, Джерард и т.н. Но при едно от най-великите от тях се откроява една интересна история, която ни е трудно да разберем. Става дума за враждата между Паоло Малдини и Курва Суд Милано (б.а. - сектора с най-запалените тифози на росонерите).

Конфликтът между двете страни започва през 1997г. когато Малдини получава капитанската лента от Франко Барези, което се приема доста трудно от тифозите на миланския гранд. Първата причина за напрежение е фактът, че Малдини не желае да е толкова близо до ултрасите, колкото е бил Барези. 

Въпреки първоначалните леки конфликти, нещата изглеждат забравени до 26.5.2005г. а именно деня, в който Милан се прибира от Истанбул след болезнената загуба само ден по-рано на финала в Шампионска лига. Логично, и футболисти и фенове са изнервени. Усеща се, че ще се стигне до ескалация на напрежението още докато Малдини говори пред журналистите на летището. Той засяга темата, че по трибуните на стадион Кемал Ататюрк надмощието на мърсисадци е било убийствено, нещо, което той и съотборниците му не са очаквали. Точните му думи са: „Съвсем директно ги обвинявам за това, че са продажници и заради няколко стотин евро са готови да продадат и душата си. Тъй като стана ясно, че огромна част от билетите, отпуснати от клубът на фен-клубовете за финала в Истанбул са взети от нашите фенове и препродадени на англичаните на черно и за многократно по-високи цени. На 25.05.2005г. претърпяхме двойно унижение - на терена и на трибуните. И докато на терена загубихме мача за само едни 6 минути и дузпи, след като доминирахме в 110 от 120 минути, то на трибуните губехме от първата до последната секунда. Почти изцяло стадионът беше обагрен в червено - дори и в нашия сектор…“. 

След това на изхода на летището голяма група фенове напада играчите с псувни, обиди и дори опити за физическа саморазправа. Тогава отново Паоло защитава съотборниците си, като се разменят много остри реплики между него и тифозите. Докато те искат обяснение от играчите, той ги нарича „меркантилни мизерници“ и ги пита лаконично „Кои сте вие, че да ни държите сметка след като сте продажници!?“. След тази неприятна случка започва протест на тифозите, при който след слаб мач на отбора следва празна трибуна.

По този начин преминават следващите две години от кариерата на Малдини - в непрестанни словесни атаки и освирквания от трибуната с ултрасите на клуба.

Така се влезе и в сезон 2008-2009г. в „Серия А“ а именно и последният в кариерата на легендарния защитник. Въпреки уникалния предходен сезон за Милан и неговият капитан, при който се спечели седмата „ушата“ за клуба и петата такава за самият Малдини, то тифозите не забравяха тежките думи и се чакаше всеки удобен момент, за да се атакува Паоло. В средата на сезона дори се е стигнало до момент, когато тогавашният наставник на Милан Карло Анчелоти е трябвало да успокоява капитана на почивката на мача с Аталанта. Защото Малдини е реагирал твърде бурно на освиркванията от южната трибуна на Сан Сиро и саркастичните аплодисменти от тяхна страна, докато се прибира към съблекалнята. След този мач във всички водещи спортни медиите в Италия започват спекулации, че капитанът на световните клубни шампиони ще сложи край на своята активна кариера в края на сезона, а влошаването на отношенията с феновете на тима могат значително да помрачат последния сезон на Малдини.

И ето, че датата е 24.5.2009г. - денят в който великият Паоло Малдини реши да сложи край на своята грандиозна кариера. От клуба се бяха постарали мачът с Рома да бъде истински празник с 80 000 хиляди души по трибуните. Но от Курва Суд Милано се постараха да поругаят деня на Малдини, като освиркванията започнаха с първия съдийски сигнал и продължиха до края. Освен скандиранията „Има само един капитан и това е Франко Барези“, имаше и много плакати с различни надписи, като например: „За твоите 25 години великолепна и честна кариера, чуй благодарностите от тези, които нарече меркантилни и мизерници“, както и „Ти никога не си бил един от нас.“. А по време на почетната обиколка бе издигната и голяма фланелка с името на Барези и шести номер. В отговор на многото нападки по време на мача и обиколката на стадиона, нервите на Малдини не издържаха и той показа среден пръст на тифозите, след което в интервю заяви: „Искам да кажа само, че съм горд, че не съм един от тях!“.

В крайна сметка всеки може да прецени за себе си кой е прав и кой е сгрешил. Моето мнение е, че тези 4-5000 крайни привърженици постъпиха грешно като съсипаха този велик момент. Цялата кариера на Паоло премина на този стадион. Кариера, която не отстъпва на почти нито един футболист, раждал се някога.

И всичко това след като отдаде 31 години от живота си на Милан. След като донесе 26 купи във витрината на клуба. След като изигра над 900 мача за росонерите. Да оплюеш една от най-великите икони на италианския футбол въобще. Каквото и да е казал Паоло срещу тифозите преди време, не е достатъчно, за да получи такова отношение.

Феновете го освиркаха пред неговия баща, пред съпругата му, пред децата му, пред още 75 000 други тифози, които бяха дошли да изпратят подобаващо своя капитан. И то на 24 май. Денят, в който в Барселона Малдини спечели първата си Купа на европейските шампиони. Първата от общо пет. Тогава той бе още просто Паолино Малдини. Малкият Малдини, който гонеше успехите на баща си Чезаре.

Паоло остаря пред публиката на Сан Сиро и пред цяла Италия. На трибуните имаше 3-4000 фенове на Рома, които бяха облекли фланелки "Grazie Paolo, Grande Capitano" (Благодарим ти Паоло, велики капитане). Всички се бяха приготвили за големия празник. Фиеста, която бе помрачена не само от загубата от Рома. Това не може да огорчи човек като Малдини преживял толкова във футбола. Но Паоло бе наистина огорчен от отношение от публиката.

През годините след 2009г. Малдини бе канен да поеме различни длъжности в Милан, като при всяка поява на Сан Сиро той отново биваше освиркван. Но след дълбоката криза в отбора през последните няколко години и размяната на собствеността, самият факт е, че единствено Малдини говори публично за състоянието, в което Берлоскони и Галиани оставиха клуба. И то в ръцете на абсолютно неадекватни хора. Това сякаш помогна и на двете страни да си простят взаимно в името на Милан.

В момента изглежда сякаш отборът е на прав път с нови собственици, млади футболисти и лицето на Милан е именно Паоло Малдини заедно с Леонардо. Конфликтите с крайните привърженици изглеждат забравени и оставени в миналото.

 Остава да видим дали Малдини ще е толкова успешен извън терена, колкото беше и на самия него. 

 


Гласували: 61, рейтинг: 4.8

Добави коментар

Препоръчано за вас

Ромелу Лукаку достигна постижение на Роналдо
Марина Грановская - желязната дама зад трансферната и бизнес империя на Челси (част 1)
Луиджи Алеманди или първият футболен Юда?
Моуриньо отговори остро на закачката на Арсенал
Шведска легенда разкри защо е останал лоялен на Селтик
Легенда на Юнайтед отдаде дължимото на Ливърпул
В Италия: Златан ще напусне Милан
Успешни чуждестранни треньори, които се провалиха в родния елит
Двете минути, в които Дейвид Мойс бе най-великият футболен мениджър в света
Роналдиньо иска да играе за Марадона, след като спечели битката с парагвайските власти
Легендите, печелили Шампионската лига с повече от 1 клуб
Технологиите и футбола: Новата топка на Nike обещава революция в спорта
5 алтернативи на Джейдън Санчо за Манчестър Юнайтед
Известни играчи, минали през Хофенхайм
Юве направи тройна сделка
Стоичков за тънкостите и тайните зад геройствата на България в САЩ 94
Кои са шампионите с най-много точки в историята на Висшата лига
Шокиращите първенства, където има българско присъствие
Лятото на 2014: последният силен трансферен прозорец за Барселона?
Легендите, които се завърнаха от пенсия