Също както Висшата лига, Серия "А", Ла Лига и Бундеслигата, родната efbet лига, позната през по-голяма част от своята история като "А" група, има своите особености. Реалностите по нашите географски ширини са доста по-различни от тези на запад, което често пречи на чуждестранните треньори да се адаптират към футбола ни.
Малцина са тези, които са пристигнали от друга страна и са успели да оставят следа в родния елит. Тук ще обърнем внимание на най-именитите чужди треньори, които дойдоха с големи надежди, но скоропостижно си събраха багажа и напуснаха България с подвити опашки.
Делио Роси
Италианецът безспорно е едно от най-големите имена, пристигали някога да работят в България. Във визитката си той има престои в отбори като Дженоа, Аталанта, Фиорентина, Сампдория, Болоня, Палермо и Лацио. Тъкмо с римските "орли" Роси триумфира в турнира за Купата на Италия през 2009г., а две години по-късно загуби финала с тима на Палермо от Интер. Въпреки напредналата си възраст, той нямаше никакъв треньорски опит извън пределите на Ботуша, но все пак прие предизвикателството да води столичния Левски. Италианецът пристигна след третия кръг на сезон 2017/18, когато "сините" бяха на 6-та позиция и успя да кларира тима в тройката. Освен това Левски достигна и финал за Купата на България, но загуби от Славия след изпълнение на дузпи. Чашата преля, когато столичани бяха позорно елиминирани още от първия си съперник в турнира Лига Европа - лихтенщайнския Вадуц. След този крах Роси напусна по взаимно съгласие, а за последно води тима на Палермо непосредствено преди сицилианци да обявят фалит.
Йоан Андоне
На румънеца изобщо не му липсваше опит, когато се съгласи да работи у нас. Той бе водил редица местни тимове, сред които Петролул, Клуж и Динамо Букурещ. Тъкмо Андоне е човекът, който изведе "кучетата" от Букурещ до една от последните им титли през сезон 2003/04 и ги изведе до три поредни купи на страната. Той започна сезон 2009/10 като наставник на дубайския Ал-Ахли, но бе уволнен преди зимата. Същевременно начело на родния ЦСКА бе легендата Любослав Пенев, който обаче не се разбираше със собствениците на тима. През януари "чичовото" бе уволнен и на негово място пристигна точно безработният Андоне. Той обаче изкара начело на "червените" точно 2 месеца, след което буквално избяга. Престоят му в София бе белязан с редица слаби резултати, а в мача между ЦСКА и Локо Мездра, феновете на "армейците" щурмуваха терена и прекратиха срещата при резултат 1:0 за Локомотив. След това Андоне работи отново в Динамо Букурещ, а през 2012г. успя да спечели титлата на Румъния и с тима на Клуж и след това да влезе в групите на Шампионската лига.
Славиша Йоканович
В даден период от футболната си кариера, сърбинът игра дори за лондонския Челси. Треньорската му кариера също започна никак нелошо. Той изведе Партизан до два поредни дубъла на страната. След това рабори дори в тайландския Муангтонг Юнайтед, с който също стана шампион. Истинско чудо бе, че треньор от такъв калибър, който не бе пропускал титла, дойде да работи в България и пое тима на Левски. Той обаче едва ли е предполагал, че ще получи точно 3 месеца на разположение, преди да му бъде посочена вратата. Официалната причина за уволнението на Йоканович беше слабите резултати, въпреки че мнозина смятаха, че сърбинът щеше да успее да накара този тим да печели, ако му бе дадено повечко време. Следващите успехи на Славиша дойдоха в едно от най-непредсказуемите първенства в света - английския Чемпиъншип. Той успя да класира отбора на Уотфорд във Висшата лига още през първия си сезон, но не се разбра за новия си договор с ръководството и напусна. 3 години по-късно той повтори упражнението и с тима на Фулъм, след като под негово ръководство "котиджърс" спечелиха най-скъпия мач в света - финала на плейофите в Чемпиъншип.
Луиджи Симони
Определено италианецът, който наскоро си отиде от този свят, бе треньор с изключително реноме, когато пристигна в България. Симони бе водил отбори от италианските Серия "А" и Серия "Б" в продължение на 25 години преди да акостира в София. Още повече, че той бе извел тима на Интер до трофея от турнира за Купата на УЕФА през сезон 1997/98, а на домашната сцена бе избран за най-добър треньор на Ботуша за кампанията. Скромен като за такива успехи човек, Симони замени Аспарух Никодимов начело на ЦСКА през декември 2001г. По това време "армейците" вървяха трети във временното класиране. За съжаление, италианецът не успя да обърне хода на сезона и ЦСКА завърши на цели 18 точки от лидера и шампион Левски. Разбира се, Симони бе моментално уволнен и се завърна в родината си, където още през следващата кампания успя да изведе тима на Анкона до промоция в Серия "А".
Ицхак Шум
Отборът на Литекс не само, че имаше навика да привлича едни от най-класните чужденци, подвизавали се някога по родните терени, но от време на време назначаваше и доста интересни треньорски имена. Безспорно пристигането на израелския специалист Ицхак Шум бе един от тези интригуващи моменти. С доста сериозен опит като асистент в националния отбор на родината си и с неуспешни периоди в Макаби Хайфа и Бейтар Тел Авив, той изведнъж се оказа на кормилото на гръцкия Панатинайкос и успя да спечели невероятен дубъл за сезон 2003/04. "Зелените" не бяха ставали шампиони от над 10 години, но когато следващата кампания тръгна зле, Шум бързо бе натирен и през зимата намери своето ново призвание - да води Литекс Ловеч. След като не успя да спечели нищо с оранжевите, той не получи шанс да увеличи петмесечния си престой в града на люляците и бе изгонен. Литекс завърши шампионата на четвърта позиция. Три години по-късно Шум отново стана шампион, този път на Израел с тима на Бейтар Йерусалим.
Пауло Аутуори
Без никакво съмнение едно от най-успешните имена, стъпвало някога по нашите географски ширини. Пауло Аутуори е истинска легенда в родината си Бразилия, като през годините е успявал да спечели редица трофеи с десетките клубове, които е водил. Най-значими са титлата му в бразилската Серия "А" с тима на Ботафого през 1995г., както и спечелените две отличия от Копа Либертадорес - през 1997г. с Крузейро и през 2005г. със Сао Пауло. Тогава Аутуори стъпва и на световния клубен връх, побеждавайки Ливърпул във финала на Световното клубно първенство. Звучи направо невероятно, че такъв човек изобщо е работил в България. Още по-невероятно е, че неговото представяне тук може да се окачестви като сериозен провал. През лятото на 2018г. той бе назначен като директор на футбола в Лудогорец, но само ден по-късно получи поста старши-треньор. Разградчани спечелиха Суперкупата на България, но след едно доста вяло представяне в европейските клубни турнири и сериозен срив в играта на тима, Аутуори напусна още преди полусезона, изтъквайки лични причини като повод за това.
БОНУС:
Люпко Петрович
Слагаме този легендарен сръбски специалист с уговорката, че той също така имаше някои сериозни успехи в родната "А" група. Всички са много добре запознати с историята на Петрович - донесъл първи и последен КЕШ на Цървена Звезда през 1991г. Многократен шампион на Югославия със "звездашите" и тима на Войводина. Преди да пристигне в България, специалистът натрупа сериозен опит в първенства като тези на Испания, Гърция, Уругвай, Австрия, Дубай и Китай. Успя да спечели титлата на България с Левски за сезон 2000/01, но след това не успя да класира тима за Шампионската лига. 15 години по-късно Петрович отново имаше период при "сините", но бе изгонен изненадващо, докато Левски водеше в класирането. В България още е водил Литекс на 2 пъти, като през 2004г. спечели Купата на страната. За последно работи в тима на ЦСКА София, първо като консултант, след това и като треньор, но за кратко. През последните години бе ползван главно като резервен вариант за краен случай и гонен при първия неуспех.
