Възходът и падението на Униреа Урзичени

Възходът и падението на Униреа Урзичени

 Там ще откриете едва 3 гимназии, 5 църкви, 1 супермаркет, 1 светофар и завод за рафиниране на захарно цвекло. Накъдето и да отправите поглед ще зърнете декари лозя и житни поля, а в почти всеки дом - кокошки и зайци. Дори буквалният превод на името на града, значещ “коприва”, издава дълбоко аграрния поминък на това скромно селище. И докато почти всички малко над 15,000 жители в него и днес вадят хляба си на полето, малкото им поводи за гордост се таят във все още пресните спомени оставени от поначало скромния им футболен отбор в светлосини и бели туники. На техния 7,000-ен стадион “Тинеретулуй” (б.а. “на младежите”) група румънски момчета, предвождани от една легенда на тамошния футбол - Дан Петреску, прославят градчето - Урзичени и отбора си - Униреа (б.а “обединените”) за поколения напред. Това е историята на най-успешния румънски отбор в Шампионската лига.     

 Приказката за върховете достигнати от невзрачния провинциален Униреа Урзичени са колкото смайващи, толкова и кратковременни. Както всяко друго поселище и Урзичени намират начин да основат свой отбор. Това се случва през 1954 година, а съдбата очаквано им отрежда лъкатушене из третото ниво и дори четвърто ниво на румънския футбол в следващите близо 50 години. Мъждукащ, Униреа вади няколко прилични местни играчи от града и околните села, но за успехи и изкачване в националната Лига 2 дори не се мисли - все пак скромните амбиции на футболистите са да заработят някоя и друга премия за добър резултат, а на следващия ден да продължат редовната си дейност като чиновници и студенти.  

 Все пак малкото чудо се случва и през сезон 2002/2003 година Униреа се домогват до втора румънска лига. В онзи момент обаче клубът е изправен пред две тежки изпитания - съревнованието с полу-професионални отбори от Букурещ, Крайова и Търгу Жиу, и най-вече с издръжката на клуба, която е непосилен товар за бедния клуб. Спасителят се оказва местния крупен бизнесмен в сферата на недвижимите имоти и винопроизводството Домитру Буксару. Магнатът е известен най-вече с това, че се оказва един от най-предприемчивите след падането на комунизма при Николае Чаушеску, изземайки на безценица половината от държавните сгради построени от правителството и преобразявайки ги в жилищни здания с апартаменти, които отдава под наем от края на 80-те години насетне. 

 С пристигането му потичат и средствата към Униреа Урзичени. Отборът продължава да разчита предимно на румънски състезатели (традиция, която се запазва и занапред), но сред тях започват да личат имената и на няколко бразилски футболисти. Така след финансовото укрепване на Униреа и по-малко от 3 години след класирането им, през сезон 2005/2006 година, Униреа стават 2-ри, вмъкват се в плейофите, които противопоставят вторите отбори от всяка под-дивизия в Лига 2 заедно с тим от Лига 1, и съвсем справедливо ги печелят. Първото в историята им класиране сред най-добрите в Румъния е вече щастлива реалност. 

 Въодушевен от постижението на отбора, Буксару не се свени да налива пари за доизграждането на стадиона в Урзичени, привличането на добре платени родни и чуждестранни играчи и закупуването на нов автобус за състава. А въпросната 2006 година е до голяма степен преломна за Униреа. Още в есенния дял на сезона резултатите са вече доста лоши. Това кара Буксару да погледне извън румънската лига към Полша, където първи крачки в треньорския занаят прави бившия играч на Челси Дан Петреску. Доведен в провинциалния тим заедно с тогавашния президент на Стяуа Михай Стойка, Петреску моментално стабилизира отбора, а първата кампания сред елита на страната завърша с почетно 10-то място в Лига 1. Някъде по това време се появява и един от прякорите на Униреа - “Челси на Яломица” (б.а. Яломица е името на реката, минаваща през Урзичени). Известна вина за това прозвище има и новото лого на клуба, което досущ наподобява това на лондончани. Не е тайна и това, че поръчителя на тази емблема е именно Петреску. 

 

 Униреа постепенно намира своя ритъм, а следващият сезон е дори по-успешен. Постигнати са някои фантастични резултати, сред които и победите с 1:0 и с 2:0 над вицешампиона Стяуа, съответно за лигата и купата, а отличното им представяне им отрежда 5-то място, финал за Купата на Румъния (загубен от шампиона ЧФР Клуж) и първо класиране за Купата на УЕФА. Представянето на тима е безупречно и следва възходящата линия, заложена в плановете на Стойка и Петреску. А макар отпадането от Купата на УЕФА да е преждевременно - още в първи квалификационен кръг от бъдещия полуфиналист Хамбургер ШФ, Униреа вече си е спечелил нов прякор -”Уймиреа Урзичени” или “Изумителните Урзичени”. 

 В контекста на тези лавинообразни успехи е нужно да отдадем дължимото и на екипа Стойка - Петреску. Тандемът спортен директор - мениджър заслужено обира лаврите за изграждането на отбор с упорит характер, биткаджийски дух и нестихващ глад за надрастване на вече постигнатото. Още по-удивителни са и средствата, с които го правят. В разрез с всеобщата представа, че в Урзичени се изливат несметно количество пари, истината е доста по-различна. Бюджетът не надхвърля тези на традиционно силните Стяуа, Рапид, Динамо и Клуж. Румънските футболисти, с които Униреа разполага пък първоначално биват отхвърлени като ненужни и подценявани от водещите клубове. Такъв е и случаят с капитана Джордже Галамаз, същинска подпорна стена в центъра на отбраната и бивш играч на Рапид, откупен впоследствие от Динамо, но оказал се излишен и крайно недооценен. Висок комплимент за ръководството е и все още скромната база, с която разполагат. Споменатият стадион “Тинеретулуй” така и не увеличава капацитета си от 7000 места, а сравнен със стадионите на Стяуа (28,365 места), Рапид (19,100 места) и Клуж (23,500 места) е същинско джудже. Тренировъчната база също е оскъдна, на метри от която ежедневно тече усилен селскостопански труд. Но най-голямата заслуга за Стойка и Петреску остават качествата им на превъзходни мотиватори и наставници, наложили в клуба изключителен професионализъм. Стойка е изкусен майстор в комуникацията с играчите, служителите и собственика. Той се справя възхитително добре в това да защитава футболистите от медийни атаки и тенденциозни решения на реферите, така характерни за румънския футбол по онова време. Междувременно Петреску се отдава изцяло в трансформирането на защитата в непробиваема стена и окомплектоването на тим, който неотлъчно залага на бързите и директни атаки. А с това завалявят и успехите.

 Стиковката през сезон 2008/2009 година ги изкачва до неотдавна немислими за клуба върхове. Възползвайки се от непостоянството и неуредиците на румънските грандове, Униреа стават едва втория отбор извън Букурещ след ЧФР Клуж, който печели титлата за последните 10 години, подпечатана с победа с 2:1 в предпоследния кръг срещу втория Политехника Тимишоара. Едва три години след влизането си в елитната Лига 1, Униреа Урзичени са вече шампиони и са напът да се присъединят към най-добрите в Европа в групите на Шампионската лига. Постижението е без прецедент в модерната история на Румъния. 

 Заслугите са изцяло на стила изповядван от Петреску, който се изразява в често грозна, но ефективна игра и победи със само 1 гол разлика. За целия шампионски сезон пък Униреа допуска едва 20 гола в 34 мача. 

 Идва и бижуто в короната на Униреа, а именно участието им в Група 7 на Шампионска лига през 2009/2010 година. Там жребият е същински кошмар. Той отрежда за съперници шампиона на Шотландия Рейнджърс, третият в Испания Севиля и бронзовите медалисти в Бундеслигата Щутгарт. Въпреки прогнозите за достойно, но ранно отпадане от евротурнирите, провинциалния тим надминава всякакви разумни очаквания. Първият мач е гостуване в Севиля, където резонно се инкасира загуба с 2:0, но още в следващата среща у дома срещу Щутгарт Униреа загатва за амбициите си - румънци печелят историческа първа точка, при краен резултат 1:1. Двубоя се играе в Букурещ, тъй като стадиона в Униреа е прекалено малък, за да получи лиценз. 

 Идва ред и на датата 20 октомври, 2009 година оставила златна диря в съзнанието на над 20 милиона румънци. В среща срещу Рейнджърс в Глазгоу, пред близо 40,000 зрители на стадион “Айброкс” играчите на Дан Петреску правят нечуван подвиг. След като още във втората минута допускат нелеп автогол, Униреа се мобилизират и излизат след почивката за паметни 45 минути, в които се хищнически се вкопчват в отбранителния вал на Рейнджърс и нанизват цели 4 безответни гола за крайното 4:1 срещу действащия първенец на Шотландия. По-късно през кампанията отборът записва още един славен резултат - победа с 1:0 у дома срещу Севиля. В крайна сметка Униреа не губи нито едно от 3-те си домакинства и записва актив от цели 8 точки. Горчив хап е единствено загубата в последния кръг срещу Щутгарт в Германия, която не позволява на отбора да продължи към директните елиминации в Шампионската лига. Това е и най-големия точков актив на румънски отбор в новия формат на турнира и първо достойно участие на тим от страната от 1997 година насам. В крайна сметка те остават на 3-то място и взимат участие в Купата на УЕФА, където съдбата отново им обръща гръб и ги изправя срещу бъдещия полуфиналист Ливърпул, от който и отпадат след 2 загуби.

 Сред всички в Униреа, собственика Буксару е най-наясно, че това е и пикът на Униреа Урзичени, който едва ли някога ще бъде достигнат отново. Той е и причината още преди срещите с Ливърпул треньорът Петреску изненадващо за мнозина да напусне в посока Русия. Близо 6 месеца по-късно това прави и спортния директор Стойка. Междувременно на мястото на Петреску застава израелския наставник Рони Леви, който успява да изведе Униреа до втора поредна силна кампания в Румъния и 2-ро място в подреждането, но за нови успехи на международната сцена трудно може да се говори - Буксару твърдо е решил да си възвърне инвестицията в клуба и за по малко от година и половина разпродава над половината титулярен състав. Лидерите на клуба си намират нови отбори, а 4-ма от тях отиват директно в Стяуа. Всеки от тях носи между 1 и 2 милиона евро - пари, които са добавени към прихода от 18.5 милиона евро от ШЛ и директно влизат в джоба на собственика Буксару. Стига се дори до там целият отбор да бъде поставен в трансферната листа, а продадените играчи да бъдат заменени с неопитни и ненужни на останалите клубове футболисти, взети под наем. Така сезон 2010/2011 завърша катастрофално - Униреа записват най-слабата защита и атака в Лига 1 и напълно закономерно изпадат. По малко от 11 месеца след победите над Рейнджърс и Севиля, Униреа е отново там, където започва подемът им - във втора румънска дивизия.

 Но с това агонията на клуба не приключва. През есента на 2011 година алчният Буксару смята за ненужно дори да регистрира отбора - решение, което се оказва пагубно и което слага преждевременен край на клуба, който е разформиран и закрит. Години по-късно в Урзичени се създава нов клуб - ФК Урзичени, който днес се лута из 5-тото футболно ниво на Румъния. Колкото до бившия им вече собственик Буксару, през 2015 той е изпратен в затвора за особено големи банкрутни измами в няколко бранша. През 2010 богатството на магната според Форбс възлиза на 22 милиона евро, а едва 3 години по-късно то е оценено на 6 милиона евро. Впоследствие бизнесменът сам признава, че е напълно разорен.

 Някога непоклатими, днес трудно може да се види как Урзичени ще разсее мрачните облаци надвиснали над тежката орис на отбора. Липсата на инвестиции, наследственост и традиции вече обрече футбола в градчето на предизвестена гибел. А тънещият в безпорядък стадион “Тинеретулуй” е може би най-красноречивия символ за съдбата на тези, достигнали звездите, преди да се сринат в пъкъла на своята разрушителна утопия.

Прочетете също:
Вещерът Форлан - магьосникът на Джабулани
В свят на роботи, Питър Крауч беше човек
Трансферни факири – шестте най-добри спортни директори(част I)
 

 


Гласували: 31, рейтинг: 4.3

Добави коментар

Препоръчано за вас

Двете минути, в които Дейвид Мойс бе най-великият футболен мениджър в света
Роналдиньо иска да играе за Марадона, след като спечели битката с парагвайските власти
Легендите, печелили Шампионската лига с повече от 1 клуб
Младите диаманти на ПСЖ, които намериха щастието другаде
Невероятният отбор, който Ривър Плейт можеше да има
Чудо! Сенегалски футболист си призна, че е излъгал за възрастта си
Мечтата “BeNeLiga”: Суперлигата, която може да достигне стойност от 400 млн. евро
Бивша звезда на Милан подсилва новак в Серия "Б"?
Легендата на Моу: Началото!
Странната история на един ирландец в Русия
Златан разкритикува академиите и “Плати за да играеш” системата на САЩ
Специална апликация решава стар проблем на аматьорския футбол
Приказката на Саарбрюкен - първият четвъртодивизионен полуфиналист за Купата на Германия
Първият властелин на аржентинския футбол
Нова идея за доиграване на Шампионската лига
Бивши футболисти, за които не знаехте, че са станали треньори
Тур дьо Фред - 600-километровия велопреход на Фред до новия му клуб
Френският съд отхвърли исканията на редица клубове
Бейтар Йерусалим и историята на най-религиозния (расистки) клуб
Некоронясаните непобедени - отборите с 0 поражения, които не станаха шампиони