Там ще откриете едва 3 гимназии, 5 църкви, 1 супермаркет, 1 светофар и завод за рафиниране на захарно цвекло. Накъдето и да отправите поглед ще зърнете декари лозя и житни поля, а в почти всеки дом - кокошки и зайци. Дори буквалният превод на името на града, значещ “коприва”, издава дълбоко аграрния поминък на това скромно селище. И докато почти всички малко над 15,000 жители в него и днес вадят хляба си на полето, малкото им поводи за гордост се таят във все още пресните спомени оставени от поначало скромния им футболен отбор в светлосини и бели туники. На техния 7,000-ен стадион “Тинеретулуй” (б.а. “на младежите”) група румънски момчета, предвождани от една легенда на тамошния футбол - Дан Петреску, прославят градчето - Урзичени и отбора си - Униреа (б.а “обединените”) за поколения напред. Това е историята на най-успешния румънски отбор в Шампионската лига.
Приказката за върховете достигнати от невзрачния провинциален Униреа Урзичени са колкото смайващи, толкова и кратковременни. Както всяко друго поселище и Урзичени намират начин да основат свой отбор. Това се случва през 1954 година, а съдбата очаквано им отрежда лъкатушене из третото ниво и дори четвърто ниво на румънския футбол в следващите близо 50 години. Мъждукащ, Униреа вади няколко прилични местни играчи от града и околните села, но за успехи и изкачване в националната Лига 2 дори не се мисли - все пак скромните амбиции на футболистите са да заработят някоя и друга премия за добър резултат, а на следващия ден да продължат редовната си дейност като чиновници и студенти.
_-_trilingual_city_sign.jpg)
Все пак малкото чудо се случва и през сезон 2002/2003 година Униреа се домогват до втора румънска лига. В онзи момент обаче клубът е изправен пред две тежки изпитания - съревнованието с полу-професионални отбори от Букурещ, Крайова и Търгу Жиу, и най-вече с издръжката на клуба, която е непосилен товар за бедния клуб. Спасителят се оказва местния крупен бизнесмен в сферата на недвижимите имоти и винопроизводството Домитру Буксару. Магнатът е известен най-вече с това, че се оказва един от най-предприемчивите след падането на комунизма при Николае Чаушеску, изземайки на безценица половината от държавните сгради построени от правителството и преобразявайки ги в жилищни здания с апартаменти, които отдава под наем от края на 80-те години насетне.
С пристигането му потичат и средствата към Униреа Урзичени. Отборът продължава да разчита предимно на румънски състезатели (традиция, която се запазва и занапред), но сред тях започват да личат имената и на няколко бразилски футболисти. Така след финансовото укрепване на Униреа и по-малко от 3 години след класирането им, през сезон 2005/2006 година, Униреа стават 2-ри, вмъкват се в плейофите, които противопоставят вторите отбори от всяка под-дивизия в Лига 2 заедно с тим от Лига 1, и съвсем справедливо ги печелят. Първото в историята им класиране сред най-добрите в Румъния е вече щастлива реалност.
Въодушевен от постижението на отбора, Буксару не се свени да налива пари за доизграждането на стадиона в Урзичени, привличането на добре платени родни и чуждестранни играчи и закупуването на нов автобус за състава. А въпросната 2006 година е до голяма степен преломна за Униреа. Още в есенния дял на сезона резултатите са вече доста лоши. Това кара Буксару да погледне извън румънската лига към Полша, където първи крачки в треньорския занаят прави бившия играч на Челси Дан Петреску. Доведен в провинциалния тим заедно с тогавашния президент на Стяуа Михай Стойка, Петреску моментално стабилизира отбора, а първата кампания сред елита на страната завърша с почетно 10-то място в Лига 1. Някъде по това време се появява и един от прякорите на Униреа - “Челси на Яломица” (б.а. Яломица е името на реката, минаваща през Урзичени). Известна вина за това прозвище има и новото лого на клуба, което досущ наподобява това на лондончани. Не е тайна и това, че поръчителя на тази емблема е именно Петреску.
Униреа постепенно намира своя ритъм, а следващият сезон е дори по-успешен. Постигнати са някои фантастични резултати, сред които и победите с 1:0 и с 2:0 над вицешампиона Стяуа, съответно за лигата и купата, а отличното им представяне им отрежда 5-то място, финал за Купата на Румъния (загубен от шампиона ЧФР Клуж) и първо класиране за Купата на УЕФА. Представянето на тима е безупречно и следва възходящата линия, заложена в плановете на Стойка и Петреску. А макар отпадането от Купата на УЕФА да е преждевременно - още в първи квалификационен кръг от бъдещия полуфиналист Хамбургер ШФ, Униреа вече си е спечелил нов прякор -”Уймиреа Урзичени” или “Изумителните Урзичени”.
В контекста на тези лавинообразни успехи е нужно да отдадем дължимото и на екипа Стойка - Петреску. Тандемът спортен директор - мениджър заслужено обира лаврите за изграждането на отбор с упорит характер, биткаджийски дух и нестихващ глад за надрастване на вече постигнатото. Още по-удивителни са и средствата, с които го правят. В разрез с всеобщата представа, че в Урзичени се изливат несметно количество пари, истината е доста по-различна. Бюджетът не надхвърля тези на традиционно силните Стяуа, Рапид, Динамо и Клуж. Румънските футболисти, с които Униреа разполага пък първоначално биват отхвърлени като ненужни и подценявани от водещите клубове. Такъв е и случаят с капитана Джордже Галамаз, същинска подпорна стена в центъра на отбраната и бивш играч на Рапид, откупен впоследствие от Динамо, но оказал се излишен и крайно недооценен. Висок комплимент за ръководството е и все още скромната база, с която разполагат. Споменатият стадион “Тинеретулуй” така и не увеличава капацитета си от 7000 места, а сравнен със стадионите на Стяуа (28,365 места), Рапид (19,100 места) и Клуж (23,500 места) е същинско джудже. Тренировъчната база също е оскъдна, на метри от която ежедневно тече усилен селскостопански труд. Но най-голямата заслуга за Стойка и Петреску остават качествата им на превъзходни мотиватори и наставници, наложили в клуба изключителен професионализъм. Стойка е изкусен майстор в комуникацията с играчите, служителите и собственика. Той се справя възхитително добре в това да защитава футболистите от медийни атаки и тенденциозни решения на реферите, така характерни за румънския футбол по онова време. Междувременно Петреску се отдава изцяло в трансформирането на защитата в непробиваема стена и окомплектоването на тим, който неотлъчно залага на бързите и директни атаки. А с това завалявят и успехите.
Стиковката през сезон 2008/2009 година ги изкачва до неотдавна немислими за клуба върхове. Възползвайки се от непостоянството и неуредиците на румънските грандове, Униреа стават едва втория отбор извън Букурещ след ЧФР Клуж, който печели титлата за последните 10 години, подпечатана с победа с 2:1 в предпоследния кръг срещу втория Политехника Тимишоара. Едва три години след влизането си в елитната Лига 1, Униреа Урзичени са вече шампиони и са напът да се присъединят към най-добрите в Европа в групите на Шампионската лига. Постижението е без прецедент в модерната история на Румъния.
Заслугите са изцяло на стила изповядван от Петреску, който се изразява в често грозна, но ефективна игра и победи със само 1 гол разлика. За целия шампионски сезон пък Униреа допуска едва 20 гола в 34 мача.
Идва и бижуто в короната на Униреа, а именно участието им в Група 7 на Шампионска лига през 2009/2010 година. Там жребият е същински кошмар. Той отрежда за съперници шампиона на Шотландия Рейнджърс, третият в Испания Севиля и бронзовите медалисти в Бундеслигата Щутгарт. Въпреки прогнозите за достойно, но ранно отпадане от евротурнирите, провинциалния тим надминава всякакви разумни очаквания. Първият мач е гостуване в Севиля, където резонно се инкасира загуба с 2:0, но още в следващата среща у дома срещу Щутгарт Униреа загатва за амбициите си - румънци печелят историческа първа точка, при краен резултат 1:1. Двубоя се играе в Букурещ, тъй като стадиона в Униреа е прекалено малък, за да получи лиценз.
Идва ред и на датата 20 октомври, 2009 година оставила златна диря в съзнанието на над 20 милиона румънци. В среща срещу Рейнджърс в Глазгоу, пред близо 40,000 зрители на стадион “Айброкс” играчите на Дан Петреску правят нечуван подвиг. След като още във втората минута допускат нелеп автогол, Униреа се мобилизират и излизат след почивката за паметни 45 минути, в които се хищнически се вкопчват в отбранителния вал на Рейнджърс и нанизват цели 4 безответни гола за крайното 4:1 срещу действащия първенец на Шотландия. По-късно през кампанията отборът записва още един славен резултат - победа с 1:0 у дома срещу Севиля. В крайна сметка Униреа не губи нито едно от 3-те си домакинства и записва актив от цели 8 точки. Горчив хап е единствено загубата в последния кръг срещу Щутгарт в Германия, която не позволява на отбора да продължи към директните елиминации в Шампионската лига. Това е и най-големия точков актив на румънски отбор в новия формат на турнира и първо достойно участие на тим от страната от 1997 година насам. В крайна сметка те остават на 3-то място и взимат участие в Купата на УЕФА, където съдбата отново им обръща гръб и ги изправя срещу бъдещия полуфиналист Ливърпул, от който и отпадат след 2 загуби.
Сред всички в Униреа, собственика Буксару е най-наясно, че това е и пикът на Униреа Урзичени, който едва ли някога ще бъде достигнат отново. Той е и причината още преди срещите с Ливърпул треньорът Петреску изненадващо за мнозина да напусне в посока Русия. Близо 6 месеца по-късно това прави и спортния директор Стойка. Междувременно на мястото на Петреску застава израелския наставник Рони Леви, който успява да изведе Униреа до втора поредна силна кампания в Румъния и 2-ро място в подреждането, но за нови успехи на международната сцена трудно може да се говори - Буксару твърдо е решил да си възвърне инвестицията в клуба и за по малко от година и половина разпродава над половината титулярен състав. Лидерите на клуба си намират нови отбори, а 4-ма от тях отиват директно в Стяуа. Всеки от тях носи между 1 и 2 милиона евро - пари, които са добавени към прихода от 18.5 милиона евро от ШЛ и директно влизат в джоба на собственика Буксару. Стига се дори до там целият отбор да бъде поставен в трансферната листа, а продадените играчи да бъдат заменени с неопитни и ненужни на останалите клубове футболисти, взети под наем. Така сезон 2010/2011 завърша катастрофално - Униреа записват най-слабата защита и атака в Лига 1 и напълно закономерно изпадат. По малко от 11 месеца след победите над Рейнджърс и Севиля, Униреа е отново там, където започва подемът им - във втора румънска дивизия.
Но с това агонията на клуба не приключва. През есента на 2011 година алчният Буксару смята за ненужно дори да регистрира отбора - решение, което се оказва пагубно и което слага преждевременен край на клуба, който е разформиран и закрит. Години по-късно в Урзичени се създава нов клуб - ФК Урзичени, който днес се лута из 5-тото футболно ниво на Румъния. Колкото до бившия им вече собственик Буксару, през 2015 той е изпратен в затвора за особено големи банкрутни измами в няколко бранша. През 2010 богатството на магната според Форбс възлиза на 22 милиона евро, а едва 3 години по-късно то е оценено на 6 милиона евро. Впоследствие бизнесменът сам признава, че е напълно разорен.
Някога непоклатими, днес трудно може да се види как Урзичени ще разсее мрачните облаци надвиснали над тежката орис на отбора. Липсата на инвестиции, наследственост и традиции вече обрече футбола в градчето на предизвестена гибел. А тънещият в безпорядък стадион “Тинеретулуй” е може би най-красноречивия символ за съдбата на тези, достигнали звездите, преди да се сринат в пъкъла на своята разрушителна утопия.
Прочетете също:
Вещерът Форлан - магьосникът на Джабулани
В свят на роботи, Питър Крауч беше човек
Трансферни факири – шестте най-добри спортни директори(част I)
