В съвременния футбол е все по-трудно да разбиеш хегемонията на големите отбори. Просто всичко е против теб! Не можеш да си позволиш топ-играчи, не можеш да си позволиш голям стадион, не можеш да си позволиш добър мениджър... А дори и да направиш всичко това, има едни хора в черно, които често "удрят по едно рамо" на големите, само защото са големи. За това когато Лестър Сити спечелиха Висшата лига преди два сезона - всички изгубиха ума и дума! Един непретенциозен отбор от Мидландс разруши статуквото и грабна титлата в най-трудната лига в света. Е, преди 23 години се случи нещо подобно. По настоящем отборът на Блекбърн Роувърс се намира в Чемпиъншип, като дори е новак в дивизията. Сезон 2017-18 ланкашърци изкараха в Лига 1 - третото ниво на английския футбол. Само година след това голямо пропадане, момчетата на Тони Моубри си стъпиха на краката и се завърнаха в подножието на елита. Само че преди 23 години ситуацията в тима беше коренно различна. Всичко започва през зимата на далечната 1991, когато богатият собственик на местния завод за производство на стомана Уокърстийл - Джак Уокър придобива контролния пакет акции в отбора. Още през 1988 Уокър прави сериозно дарение, което помага на ланкашърци да избегнат сериозни финансови затруднения. Едва три години по-късно, заможният бизнесмен поема пълен контрол над клуба и заявява намерението си да превърне Блекбърн в най-проспериращия отбор в историята на английския футбол. В момента на придобивката, тимът се намира във втора английска дивизия, като дори се бори за оцеляването си. Сезон 1990-91 синьо-белите завършват на 19-та позиция и успяват да запазят мястото си във втория ешалон. Следващата кампания обаче е далеч по-успешна и Блекбърн се класира за плейофите за влизане в новосформираната Висша лига. Тимът успява да спечели баражите с победа на финала с 1:0 срещу Лестър и си осигурява участие в елита. През лятото на 1992 са направени сериозни инвестиции. Джак Уокър иска отборът да се наложи като фактор във Висшата лига. Пръснати са над 11 милиона паунда за нови играчи, като е подобрен и рекорда за най-скъп трансфер. Това е 21-годишният Алан Шийрър, който пристига от Саутхямптън за малко над 4 милиона паунда. Привлечени са още левият защитник на Челси Греъм Льо Со, халфът на Норич Тим Шърууд, както и скандинавците Хенинг Берг и Патрик Андерсон. Пропуснах да спомена, че още през 1991 за мениджър е назначен легендарният нападател на Ливърпул Кени Далглиш. Резултатът е мигновен и Блекбърн завършва сезон 1992-93 на четвърта позиция. Изпреварени са тимове като Ливърпул и Арсенал, а пред ланкашърци завършват единствено шампиона Манчестър Юнайтед, неговият основен преследвач Астън Вила, както и коравия тим на Норич. Момчетата на Далглиш успяват да запишат цели 20 победи в дебютния си сезон във Висшата лига. Уокър е обнадежден. Той продължава да харчи и довежда много обещаващия вратар на Саутхямптън Тим Флауърс, за когото са платени почти 4 милиона паунда. Взет е и английския национал Дейвид Бати от състава на Лийдс. В крайна сметка са пръснати още близо 11 милиона паунда, но амбицията на Уокър е огромна. Платени са и близо 30 милиона паунда, за да може клубния стадион Ийуд Парк да побира над 31 000 души. Блекбърн прави още по-силен сезон и завършва на втора позиция на 8 точки от новия стар шампион Манчестър Юнайтед. Тимът от Ланкашър допуска едва 8 загуби и 9 равенства (по онова време във Висшата лига се състезават 22 отбора и кръговете са 42). Позитивите са на лице, а младият Алан Шийрър започва да показва феноменалния си талант, отбелязвайки 31 гола в първенството и общо 35 във всички турнири. За пръв път във своята история, Блекбърн се класира и за Европейските клубни турнири, като тогава ситуацията пред английските тимове е малко сложна. На тях все още се гледа с лошо око заради трагедията на "Хейзъл" и последвалото наказание. Само шампионът на Англия се класира за Шампионската лига, а вицешампиона и третия в крайното класиране отиват да играят в турнира за Купата на УЕФА. В крайна сметка това е огромно постижение за клуба, тъй като преди едва два сезона те се състезават във втора дивизия. Освен Шийрър, още един млад нападател прави страхотно впечатление с изявите си във Висшата лига. Това е голмайсторът на Норич Крис Сътън. Висок над 1,90, Сътън успява да отбележи цели 25 гола, привличайки веднага интереса на Джак Уокър. През лятото на 1994, бизнесменът, чието богатство се оценява на над 600 милиона паунда, прави нов рекорден трансфер. Той плаща на "канарчетата" почти 7 милиона за техният топ-нападател. Така редом до Алан Шийрър, който вече е и национал на Англия, заиграва и Крис Сътън. Отборът изглежда готов да щурмува върха, а Уокър потрива доволно ръце. В клуба играят едни от най-перспективните футболисти в цяла Англия. Освен Шийрър и Сътън, други много качествени играчи са капитанът Шърууд, защитниците Джеф Кена и Греъм Льо Со, солидният вратар Тим Флауърс (негова алтернатива е 19-годишния Шей Гивън), както и младият халф Джейсън Уилкокс. Нахъсаният шотландски мениджър Кени Далглиш успява да предаде страстта, с която той работи на своите възпитаници и те започват сезона бомбастично - 5 победи и 2 равенства в първите 7 мача. Първата загуба идва в осмия кръг от Норич, като "канарчетата" са бесни задето Блекбърн така "нагло" купува Сътън и побеждават с 2:1. Следват равенство с Нюкасъл и победа над Ливърпул, за да се стигне до нова загуба - този път от шампиона Манчестър Юнайтед. Следващият мач на тима е гостуване на Нотингам Форест на Сити Граунд, където червените не бяха губили от 24 мача насам. Въпреки това Блекбърн успява да спечели с 2:0 и дава начало на една изключителна серия - 12 мача без загуба (11 победи, 1 равенство), преди да се стигне до гостуването на Олд Трафорд и ново поражение от "червените дяволи". Следват нови 13 мача със само една загуба (гостуване на Тотнъм) и Блекбърн окупира върха в класирането. Тимът играе супер офанзивен футбол и след 37 изиграни мача е успял да отбележи 72 гола. В последните няколко кръга играчите на Далглиш редуват победи и загуби, като записват поражение във финалния кръг на първенството от Ливърпул с 1:2. Преди този мач преднината на Блекбърн е едва две точки, което значи, че ако Манчестър Юнайтед успее да победи Уест Хям в последната си среща, то "червените дяволи" отново ще триумфират с титлата. Това обаче не се случва. Юнайтед прави равенство 1:1 със състава на "чуковете" и подарява титлата в ръцете на Шийрър и компания. Успехът е грандиозен! Това е първа титла за Блекбърн от 1914 насам. Уокър не е на себе си от щастие - той е успял да натрие носа на така омразния му Манчестър Юнайтед. По това време хората на Острова започват да смятат, че явлението "Блекбърн Роувърс" ще се запази за постоянно и тази титла ще е само началото на израстването на този клуб. Алан Шийрър е избухнал с още 37 гола във всички турнири, а Сътън добавя 21. И двамата са млади и са сърцето и душата на отбора. Уви, това не се случва. През сезон 1995-96 Далглиш е повишен до Директор по футболните въпроси и поверява позицията си на своя асистент Рей Халфорд. Той обаче не успява да "влезе в обувките" на именития шотландец и в крайна сметка тимът отпада рано от Шампионската лига и завършва сезона на седмото място. След края на кампанията Алан Шийрър е продаден на Нюкасъл, като основен фаворит за подписа му е бил Манчестър Юнайтед, но Джак Уокър отказва да пусне нападателя на Олд Трафорд, защото не иска да подсилва "червените дяволи". 1996-97 е още по-кошмарен, като Халфорд напуска още през октомври, а един от треньорите в тима Тони Паркъс се нагърбва и спасява отбора от изпадане в края на първенството. През лятото е назначен Рой Ходжсън, който прави добър сезон 1997-98 и завършва шести, но в тима вече не е останал никакъв блясък от шампионския сезон през 1994-95. Неизбежното се случва и отборът изпада в Първа дивизия (по настоящем Чемпиъншип) една година по-късно. За да е пълен ужаса, собственикът Джак Уокър умира през 2000 от рак и Блекбърн Роувърс се връщат към предишното си състояние на средняк...
Ако искаш да прочетеш още яки истории, вземи си новата книга на От Засада - Аутсайдери Поръчай директно от тук!
