Йон Дал Томасон – От скромното момче от Копенхаген до златната резерва на Карло Анчелоти

Йон Дал Томасон – От скромното момче от Копенхаген до златната резерва на Карло Анчелоти

 Родом от Копенхаген, Йон Дал Томасон показва интерес към футбола още в ранна възраст, когато родителите му го записват да играe за детската школа на Шолрьод, намираща се на 30-ина километра югозападно от дома му. Именно това решение се оказва основополагащо за бъдещето му. Десетина километра южно от тренировъчното игрище в Шолрьод се намира китното градче Кьоге, известно с афинитета си към футбола. На 9 годинки, той е записан в школата на Кьоге, където започва да се изгражда като човек и футболист. Точно там, около Кьогския залив, малкото момче прекарва безкрай много магични и красиви нощи – награда за усърдния труд, вложен в тренировките през деня.

Седем дълги и тягостни години Томасон лека-полека шлифова характера си, развива футболните си умения и не спира да впечатлява треньорския щаб, докато най-накрая не се почувства готов да се сблъска с истинското изпитание – битката при батковците.

Дебютни стъпки в професионалния футбол

 През ноември 1992г., когато Томасон е все още 16-годишен тийнейджър, прави дебюта си за мъжкия тим на Кьоге, които по онова време се подвизават в четвъртия ешелон на Дания. Още от малък, любимата му позиция на терена е атакуващ полузащитник, позната още като "втори нападател". Роля в отбора, изпълнявана до съвършенство от знаменити футболисти като Денис Бергкамп, Алесандро дел Пиеро и Теди Шерингам. С устремните си действия в преди позиции и с непримиримостта си в единоборствата, малкото скромно момче от Копенхаген лека-полека се превръжа в жаден за успехи и слава датски лъв. Въпреки крехката си възраст, Томасон е в основата на подема на Кьоге в началото на 90-те, като за двете си години в клуба, те печелят две последователни промоции и се добират до Първа Дивизия (втори ешелон на Дания). След фурора, който прави на домашна сцена, макар и в долните нива на футбола в страната, неминуемо интересът от други европейски тимове към него се вдига.

 В края на 1994г. Йон е забезязан от скаутите на холандския Хееренвеен и през декември същата година двата тима се уговарят за трансферна цена и той облича екипа на отбора от ниската земя. Младият датчанин бързо се адаптира към футбола в Нидерландия, а треньорът на тима, Фоп де Хаан, все повече се убеждава, че е ударил джакпота с тази сделка. Томасон се превръща в голмайстор за отбора си в периода 1995-1997. Той става и първият чужденец, удостоен с наградата „Футболен Талант на годината в Ередивизи“ (млади таланти до 21г.), връчена му през 1996г. Зад него в класацията остават имена като Будевайн Зенден и Патрик Клуйверт.

Първи сериозен сблъсък с реалността – стъпка напред, две назад

 Жаждата за слава и развитие обаче не го задържат дълго в сравнително малкото и непретенциозно отборче от ниската земя. Творецът от Копенхаген се чувства готов за ново, този път по-сериозно предизвикателство и поема към родината на футбола, Англия, а по-точно към вицешампиона на страната - Нюсякъл, предвождани от легендата на Селтик и Ливърпул, Кени Далглиш. По онова време, Алън Шиърър се намира във формата на живота си, но дуетът му с Лес Фърдинанд е разбит, след като вторият изненадващо подписва с Тотнъм през лятото. Томасон е може би най-ключовият входящ трансфер за "свраките", идвайки на "Сейнт Джеймсис Парк" като главен помощник на Шиърър в атака. Дуото им изглежда обещаващо, а разбирателството им на терена досущ наподобява добре смазана машина. Датчанинът бързо се нагажда към изготвената тактика от страна на Кени Далглиш, но уви, късметът не е с него. Сезон 1997/98 бива белязан от купища негативни случки в редиците на "джордитата", най-притеснителната от които е контузията на техния лидер и впоследствие голмайстор на Висшата Лига, Алън Шиърър. Томасон е принуден да заиграе на необичайната за него позиция на централен нападател - задача, непосилна за него, главно поради по-слабата физика, с която разполага и по-високия интензитет на игра на Острова. Лъчезарният викинг обаче не прекланя глава пред футболните Богове и въпреки че първият му сериозен тест в кариерата се оказва неуспешен, той е решен да не се предава.

Завръщането на датския рицар

 През юли 1998г. Томасон се завръща в познатата му Ередивизи. Фейенорд успяват да се преборят за подписа на датчанина, а самият той не им остава дълго длъжен и неспирно всява смут в отбраната на противниците. Хитрите му пасове зад гърба на опонента, ловката игра без топка в атакуващата третина, умелото престрояване в защитен план – все аспекти от играта на вече наложилия се викинг. Още през първия сезон той вдига трофея в Ередивизи, а в същата година затвърждава успеха си на домашна сцена, печелийки Суперкупата на страната.

 Първият голям успех в кариерата на датчанина идва през сезон 2001/02. Тогава, дуото в предни позиции, Йон Дал Томасон и Пиер ван Хойдонк, носи Купата на УЕФА обратно в ниската земя. 48,500 души по трибуните на Де Куип гледат на живо как любимците им стигат до така желания успех с 3:2 над коварните съперници от Борусия Дортмунд. Головете за Фейенорд бележат именно ван Хойдонк и Томасон, който освен, че бележи за 3:1 в 50-та минута, допринася за победата със спечелена дузпа в 30-та минута, с която изкарва директен червен картон на защитника на „жълто-черните“, Юрген Колер. След този двубой, феновете на Фейенорд сякаш предусещат каква ще е съдбата на перлата им в състава. Договорът му с отбора от Ротердам изтича и неизбежното е напът да се случи. Малко преди 26-ия си рожден ден, през лятото на 2002г., той се договаря с ръководството и подписва с европейския колос, Милан.  

Славен период в храма на футбола „Сан Сиро“

 След знаковия си престой във Фейенорд, Томасон идва на „Сан Сиро“ в един от най-силните периоди в историята на италианския гранд. Като се върнем назад във времето и погледнем онзи отбор на Милан, трудно бихме си представили, че някой би се справил с конкуренцията и би убедил треньор от ранга на Карло Анчелоти, че мястото му е сред онези легенди на „росонерите“. Онези емблематични фигури, от които всеки настръхва, когато ги види срещу себе си на терена. Онези икони на европейския футбол, които само с позата си върху тревната настилка всяват ужас у противника и предизвикват уважение с външния си вид. Трудно, но не и невъзможно. Защо ли? Защото Йон Дал Томасон успя. Той се внедри в онзи страховит състав на Милан и се превърна в любимец на милиони привърженици по цял свят. Редом до Малдини, Неста, Кафу, Пирло, Гатузо, Шевченко, Индзаги, Ривалдо. Видимо беше на сантиметри от тях, а невидимо, там в сърцето, ги чувстваше още по-близки. Съпреживяваше всеки един момент с тях. Мечтата му да твори се сбъдна. Още в първия си сезон, датчанинът печели дубъл с Милан, а макар и да не е включен в разширения състав за финала от Шампионска Лига срещу Ювентус, той има своите заслуги за трофея. Голът му в 91-та минута от четвъртфинала срещу Аякс хвърля в екстаз 76,000 отчаяни и примирили се с отпадането зрители, заели местата си на митичния „Сан Сиро“.

 В последвалата кампания Томасон печели още един дубъл с „червено-черните“, след като завоюва Серия „А“ и Суперкупата на Италия. Умелият датчанин оставя отпечатък и в онзи финал в Истанбул през 2005г., финал, който много фенове на Милан всячески се опитват да забравят. Само двамата с Кака успяват да се разпишат от 11-метровия наказателен удар при изпълнението на дузпи. Поредно доказателство за студената кръв, която тече във вените на викинга от Дания. Досущ като герой от приказка на Ханс Кристиан Андерсен, той е олицетворение на добротата и непримиримостта на датския народ. Описан от мнозина като перфектната златна резерва за Милан, Томасон така и не успява да се договори с „росонерите“ за удължаване на договора, но това сякаш няма голямо значение, защото следата вече е оставена, там някъде в Северна Италия, насред емблематичния "Сан Сиро". Смиреният копенхагенски момък разцъфтя и се превърна в датски принц на „Ботуша“.

В търсене на нови предизвикателства

 Впоследствие, Йон Дал Томасон намира утеха в Бундеслигата, където заиграва за Щутгарт. “Червените“ завършват сезона в средата на таблицата, а без головете на датчанина те най-вероятно щяха да се борят за оцеляването си. За зла участ, контузиите за пореден път го застигат, а самият той не се чувства добре при „Швабите“ – рецепта за трансфер.

 В началото на 2007г. е преотстъпен на Виляреал, където през сезон 2007/08, редом със съотборниците си, Робер Пирес, Санти Касорла, Бруно Сориано и Джузепе Роси издигат „Жълтата подводница“ до рекордното второ място в Примера Дивисион. В турнира за Купата на УЕФА, Томасон се разписва 5 пъти в 8 мача, но Виляреал отпада злощастно след повече допуснати голове на свой терен на 1/16 финалите от бъдещия носител на трофея, Зенит. Въпреки силните му изяви, раздялата им донякъде е очаквана, а вече 32-годишният Томасон трябва да търси поприще другаде.

 По щастливо стечение на обстоятелствата, Томасон прекарва последните си две състезателни години в отбора, където беше най-долюбван и най-ценен, а именно във Фейенорд. През сезон 2009/10, той става голмайстор на отбора със своите 11 гола в 24 мача и връща тима там, където му е мястото – в топ 4, сред останалите колоси от ниската земя.

Червената легенда с нюх за гола

 На международна сцена Томасон е всеобщ любимец на феновете на „червения динамит“. Наред с Пол „Тист“ Нилсен (футболист, играл в периода 1910-1925), двамата оглавяват вечната голмайсторска листа за датския национален отбор с 52 гола. На Световното първенство в Япония и Южна Корея, Томасон се разписва срещу всеки съперник в груповата фаза (Уругвай x2, Сенегал, Франция), като по този начин остава само на гол от сребърната обувка на форума, връчена на легендите Ривалдо и Мирослав Клозе за техните 5 попадения. Попитан от журналист, кой е най-любимият му спомен от Световни първенства, той веднага отсича: „2002 година. Да играеш на Световен форум беше като сбъдната мечта и се замислих, че трудно би могло да стане още по-хубаво. Само, че грешах. Фактът, че успяхме да надделеем над Франция, действащия Световен шампион, беше черешката на тортата.“ Именно неговият изстрел в 67-та минута парира Фабиен Бартез и изпраща „петлите“ обратно вкъщи.

 Най-успешният форум за „червения динамит“ по времето на принца от Копенхаген идва през 2004г., когато Дания успява да се измъкне от групата на смъртта на Европейското първенство в Португалия, а Томасон бележи веднъж срещу България и на два пъти срещу Швеция. Впоследствие обаче, тимът, воден от специалиста Мортен Олсен, среща сериозна съпротива на четвъртфиналите и губи от Чехия с 0:3.

 13 години и 52 гола по-късно, любимецът на милиони датски привърженици, изпява лебедевата си песен срещу Япония в мач от групите на Мондиал 2010, мач, в който едно име блести на таблото с голмайсторите за един последен път – това на Йон Дал Томасон.

 Пътят на Йон Дал Томасон в европейския футбол е осеян с множество перипетии, но и с безброй ценни и незабравими спомени. Когото и да попитате - негов треньор, съотборник, привърженик, всеки ще ви каже по някоя добра дума за датчанина, издавайки на преден план чаровната му усмивка и земния му характер. Та, може ли изобщо по някакъв негативен начин да бъде запомнено скромното момче от Копенхаген, което покори европейския футбол? 

 


Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Ансу Фати: новият Лео Меси или още един Боян Къркич
Мачът, в който отбор умишлено си вкара автогол, за да подобри головата си разлика
10 топ футболисти, които банкрутират
Контра: Когато последната минута се оказва златна за нас
Футболисти, играли за 2 национални отбора
Ето къде се нарежда Холанд до боговете (в младините им)
Най-грубият мач в света
Изтече ли времето на ВАР във футбола?
Скандалният Джоуи Бартън и единственото му дерби от "Старата фирма"
Снежното Класико - Най-студеният мач в света
Футболисти, които отдавна трябваше да напуснат отборите си
Повратен в кариерата на Кепа ли бе спорът му с Маурицио Сари?
Мачовете, които големите звезди пропускат поради травми
Най-добрите играчи на Тотнъм в ерата на Висшата лига
10 отбора, които се провалиха през миналия сезон
Лионел Меси срещу ръководството: кой се оказа големият победител след края на цялата разправия?
Всичко, което трябва да знаете за “Дербито на дъното”: Гибралтар - Сан Марино
От сирак до един от най-могъщите олигарси: Как Роман Абрамович натрупа огромното си богатството
Последната минута - големият враг на българския футбол
Фортуна вместо футбол: Мачове, решени от чоп или монета