Златко Янков - една легенда на 53

Златко Янков - една легенда на 53

Днес една от легендите на българския футбол – Златко Янков - Фара, навършва 53 години. Точно така – онзи енергичен млад мъж, когото помним да покрива неприлично голям периметър по терените в САЩ през 1994 г., отличил се с безброй изключителни отигравания, сред които един пас към Йордан Лечков, превърнал се в събитие от национално значение, сега е почти два пъти по-възрастен от тогава, вече побелял (въпреки че през април миналата година стана баща за втори път, което идва да покаже, че някои неща човек, когато ги може, ги може) и все така предимно далеч от светлините на прожекторите. Да – макар и футболна легенда с огромен брой почитатели, Фара винаги се е отличавал с една особена скромност, не много типична за един популярен спортист. Роден в малкия град Грудово (днес Средец) и школуван в скромния местен тим „Странджа”, Янков бързо създава добри впечатления у специалистите в областта и на 18 години вече е част от бургаския „Нефтохимик”, подвизаващ се в „Б” – група, а впоследствие достига и до елитната ни дивизия, обличайки екипа на „Черноморец”. Високият му футболен интелект, зоркият поглед върху играта и умението да се представя еднакво добре на практически всяка позиция в дефанзивния вал няма как да не бъдат забелязани в даден момент от грандовете и затова не е учудващо, че след шест сезона в Бургас, Златко Янков най-накрая се озовава в „Левски”, където постига и най-големите си успехи на клубно ниво, печелейки три титли и още толкова Купи на България. Фара е основна фигура в „синия” състав при всички тези триумфи. Междувременно успява да излезе в чужбина, като през 1992-а е привлечен от „Атлетико” (Мадрид) и преотстъпен на „Валядолид”, но така и не успява да се наложи там и се завръща на „Герена” а три сезона по-късно подписва с немския „Байер” („Юрдинген”), но там нещата също не се развиват добре, най-вече заради проблеми от здравословен характер. Едва след това Янков успява да осъществи мечтаната стабилна кариера зад граница и то съвсем близо до родината – в съседна Турция, където отива когато приключва немската му „авантюра”. През 1996 г. Фара подписва с гранда „Бешикташ” и бързо се превръща в един от любимците на взискателната публика на ст. „Исмет Инюню” със сърцата си игра и пълното себераздаване от първата до последната минута. Янков остава там два сезона, а впоследствие играе за още няколко български и турски клуба, преди да окачи бутонките през 2003-а. Бенефисът му в Бургас е едно от най-бляскавите футболни събития в най-новата история на родния спорт, както подобава на легенда от подобен калибър, но дори след подобно изпращане Фара не губи своята същност на един земен и скромен човек, който никога не се е бутал сам в медийното пространство, рядко дава интервюта и е сред онези играчи от „златното” ни поколение, които, поне към днешна дата, не предизвикват с нищо „хвърляне на кал” по себе си. За националния отбор той изиграва общо 80 мача, в които реализира четири попадения. Основен играч в представителната ни селекция през 90-те години, когато освен триумфа в САЩ, нашите национали успяват да запишат участия още на Евро’96 и на Мондиал’98, като и в двата случая, за жалост, силите ни не стигат за преодоляване на груповата фаза, но на фона на сегашната реалност ясно се вижда колко значим успех всъщност представлява самото достигане дотам. Екипът на „От засада” честити на големия Златко Янков 53-я рожден ден, с пожелания за дълголетие, изпълнено с крепко здраве, много щастие и любов! И с надежда именно хора като него – всеотдайни работохолици на терена и достойни личности в живота, да служат за пример на младите играчи повече от онези „звезди”, за които забъркването в скандали и търсенето на слава и привилегии с цената на всичко, е едва ли не нормално ежедневие…


Гласували: 2, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Отбори, които отказват участие на Световно първенство
Дебютантите, които осъществиха европоход
Утопичният и екстравагантен свят на милионерите комарджии: химера или реалност?
Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Марек Дупница
Топ 5 от мъдростите на култовия Георги Попвасилев
Любопитният произход на имената на руските клубове
10 победителя от евротурнирите, които бяха трагични в първенството
Уругвайският номад: Себастиан Абреу
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 1)
Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Берое Стара Загора
Вилаш-Боаш: Геният-измамник, който изигра всички ни
Гай Апулей Диокъл и най-богатите атлети в историята
Защо феновете носят шалчета?
Футболните легенди, които изгубихме завинаги през 2020 година
Изненадващият произход на най-популярните термини от футболния жаргон
2004 година: най-сензационната в съвременния футбол
Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Спартак Пловдив
Играчите с най-късен хеттрик в Шампионската лига
"Червеният бик", който изуми цяла Австрия
Как Германия остана без шампион