Зрелищата, които се оказаха едни от най-скучните футболни мачове

Зрелищата, които се оказаха едни от най-скучните футболни мачове

 Красотата на един футболен мач е нещо субективно. Какво прави една среща зрелищна? За някои са головете, за други бързия футбол, за трети тактическото майсторство. Историята на играта обаче познава и такива срещи, в които дори и най-заклетите ценители биха се затруднили да намерят нещо позитивно.

 И докато някои сблъсъци са толкова интригуващи, че не ни се иска да свършват, то други ни карат да се молим на главния рефер не само да не дава добавено време, ами да отнеме няколко минути, за да приключва всичко по-бързо.



Бразилия - Италия (Световно първенство - финал 1994)

 За нас българите страстите от горещото лято на 1994г., никога няма да бъдат погасени, но истината е, че извън нашите срещи, цялостно Световното първенство се помни като скучновато. А най-разочароващ от всички е финалът, където Бразилия и Италия мерят сили цели 120 минути, но гол така и на пада.

 При дузпите "кариоките" триумфират след като Баджо пропуска последния удар от бялата точка за своя отбор. Може би, това е срещата, която налага стереотипа сред американските фенове, че футболът е скучна игра.

Милан - Ювентус (Шампионска лига - финал 2003)

 Два италиански отбора спорят за най-голямото клубно отличие. Малцина очакват срещата да е голова фиеста. Всичките 120 минути са тактическо надиграване и надхитряне между торинци и миланци.

 Двата тима все пак имат своите шансове - през първата част Джанлуиджи Буфон прави невероятно спасяване, като отразява удар от плонж на Филипо Индзаги, а през втората част играч на Ювентус намира гредата.

 Милан дори успява да вкара гол, дело на Шевченко, но той противоречиво е отменен. В момента на удара, Индзаги се намира в позиция на засада и е решено, че пречи на вратаря. При дузпите "росонерите" излизат победители и вдигат европейската купа.

Манчестър Юнайтед - Челси (Висша лига - 2013)

 В последните няколко години срещите между тези два съперника са се оказвали истински футболни зрелища, които не малко пъти са решавали спора за голям трофей. В началото на сезон 2013/2014 обаче "червените дяволи" се намират по ръководството на новия си наставник Дейвид Мойс, а Челси са водени от Жозе Моуриньо.

 По онова време Юнайтед са действащият шампион, но трябва да се признае, че в отбора не се подвизават най-креативните играчи на планетата. В титулярите на Мойс присъстват имената на Дани Уелбек, Антонио Валенсия и Том Клевърли. На десния бек е Фил Джоунс. Може би шампионската титла на "дяволите" от миналия сезон кара Жозе да надцени съперника и той излиза да се брани на "Олд Трафорд". Резултатът е изключително скучно нулево равенство - първото на този стадион от 77 срещи.

 След мача някои фенове шеговито коментират, че мачове на отбори, водени от Жозе Моуриньо, не трябва да се излъчват по телевизията.

Украйна - Швейцария (Световно първенство - 1/8-финал 2006)

 За тези две нации мачът от 1/8-финалите е изключително голямо, тъй като те имат реален шанс да са сред последните осем най-добри отбора в света.

 Последвалите 120 минути са потресаващо, умопомрачително скучни и без съмнение приспиват голяма част от неутралните зрители. По-късно британският вестник Guardian ще нарече събитието "Най-скучния мач в историята на Световните първенства", а в репортажа на другия ден телевизията, която държи правата за излъчване ITV, направо решава да покаже дузпите, тъй като не успява да намери дори и едно сносно положение. Украинците печелят при изпълненията от бялата точка и за първи път в историята си достигат 1/4-финалите на Световно първенство.



Бразилия - Франция (Приятелски мач - 2004)

 През 2004 г. ФИФА празнува точно един век от основаването си. За да отбележи повода футболната централа решава да организира зрелищен приятелски мач между отборите на Франция и Бразилия. Ето част от звездите, които озаряват онази вечер в Париж - Зинедин Зидан, Патрик Виера, Тиери Анри, Давид Трезеге, Робер Пирес, Марсел Десаи, Роналдо, Роналдиньо, Кака, Зе Роберто, Жуниньо, Роберто Карлош, Кафу.

 Също така е взето решението двата отбора да носят елегантни ретро екипи, които са истинска наслада за окото:

 При тези обстоятелства, милионите зрители очакват истинско зрелище и празнична футболна вечер. Но те ще останат разочаровани - двата отбора някак успяват да изиграят всичките 90 минути без да си отбележат нито един гол. Вярно е, че положения не липсват и пред двете врати. Но е истинска срамота, че обещаната голова фиеста не се състои.

Челси - Ливърпул (Шампионска лига - 1/2-финал 2005)

 Има причина Шампионската лига да е най-комерсиалният и гледан клубен турнир. Състезанието изправя едни срещу други грандове от всички краища на Европа, а майсторско представяне в турнира завинаги може да циментира репутацията на даден футболист като легендарна.

 През сезон 2004/2005 очакванията са големи, когато за първи път в европейските турнири Челси и Ливърпул се изправят един срещу друг. За жалост обаче, двата отбора са водени от двама от най-големите прагматици в модерния футбол - Жозе Моуриньо и Рафаел Бенитес.

 Първият мач на "Стамфорд Бридж", разбира се, завършва без гол и голямата развръзка остава за "Анфилд".

 На реванша още в 3-ата минута всички конвенции са пречупени, когато "червените" излизат напред в резултата. Стивън Джерард извежда Милан Барош с брилянтен пас, но чехът е съборен от Петър Чех, втурнал се да избива топката. Най-бърз до кълбото е Луис Гарсия, който успява да го чукне в посока на опразнената врата. Точно на линията Уилям Галас с последни сили изчиства, но главният съдия отсъжда, че има попадение и то трябва да бъде зачетено.

 И до ден днешен не става ясно дали голът е редовен или не. Още тогава футболните коментатори отбелязват, че Ливърпул продължава с половин гол и 180 минути мъка.

 До края на срещата Челси не успява да намери път до вратата на домакините, но Ейдур Гудьонсен е опасно близо в края на мача. За жалост исландският нападател не успява да уцели вратата от близко разстояние.

Бонус: Донкастър Роувърс - Флийтууд Таун

 Така или иначе никой не е очаквал зрелище между тези два отбора, подвизаващи се в третото ниво на английския футбол, но репортажът, предоставен от Донкастър, ако не друго показва добро чувство за хумор и самоирония. Наследете се:

 


  Прочетете също:  


Гласували: 6, рейтинг: 4.5

Добави коментар

Препоръчано за вас

Йозеф Бицан: невъзпятият рекордьор по голове
Футболисти, които изведнъж изчезват от футболната карта
Мъже срещу жени: как са завършили мачове между двата пола?
Колко добри са били българските футболисти преди да станат известни?
Отбори, които трудно бихме могли да мразим
Интересни прякори на футболни отбори и техния произход
Колко добри са били професионалните играчи преди да станат известни?
Бивши футболисти, отдали се на политиката
Марийн АФК: осмодивизионният клуб, който изживява „магията на купата“
Мачът, който трябваше да помири Щатите и Иран
"Неразбраният" Никола Анелка
Феноменът Будьо/Глимт: от Втора лига до шампионската титла за 3 сезона
Коледното футболно примирие, което за миг спряло Първата световна война
Боксинг дей и неговите класики от Висшата лига
Най-несправедливите уволнения на мениджъри във Висшата лига
Тийн Дрийм-Тийма на Арсенал от 2008г: Къде са те сега?
Денят, в който Роналд Куман употреби немската национална тениска и оскверни цяла Германия
Най-разпознаваемите футболни фенове в света (част 1)
Ройстън Дренте: пътят от блясъка на Реал Мадрид до провал и банкрут
Кариана Ерден: селският отбор, който се бореше наравно с всички