Английската Висша лига винаги е била притегателна сила за най-големите играчи в света. Освен че там се раздават някои от най-големите заплати в този спорт, футболът на Албиона е предизвикателство за всеки със своята енергичност и нужда от топ физическа подготовка.
Разбира се, има играчи, които така и не отиват да играят на Острова, но пък има и такива, които в залеза на своите кариери решават да опитат вкуса на английската игра. Тук сме събрали някои от най-големите футболисти в света, които пристигнаха във Висшата лига на прекалено напреднала възраст.
1. Едгар Давидс
Със сигурност феновете на Тотнъм искаха да видят повече от "Питбула", но той пристигна в Северен Лондон едва когато бе навършил 32 години. Давидс веднага се превърна в любимец на "Уайт Харт Лейн" и игра на много високо ниво, но привържениците на английската игра си зададоха въпроса какво ли би било, ако "лалето" бе дошло да играе в Англия в разцвета на силите си. Многократен шампион на Нидерландия и Италия, носител на Шампионската лига, Купата на УЕФА, Суперкупата на УЕФА, Интерконтиненталната купа, както и редица национални трофеи, Давидс изкара при "шпорите" точно 2 сезона, в които тимът завърши на пета позиция във Висшата лига. След това халфът се върна в родния си Аякс уж да завърши кариерата си, но през 2010г. отново се появи по английските терени като футболист на Кристъл Палас, а в последствие и на тима от конференциите Барнет.
2. Фернандо Йеро
Едва ли някой привърженик на английската игра изобщо е смятал, че ще види легендарния капитан на Реал Мадрид някога да пристигне на Острова, камо ли пък да се състезава за отбор от ранга на Болтън Уондърърс. Точно това се случи обаче през лятото на 2004г., когато Йеро, вече навършил 36 години, реши да се присъедини към проекта на Сам Алардайс и изигра цял един сезон на "Рийбок Стейдиъм". Бранителят бе истинска легенда на играта, носител на редица трофеи с "кралския клуб", сред които 5 титли на Испания, 3 Шампионски лиги, Купата на Краля, Суперкупата на Испания, Суперкупата на УЕФА и Интерконтиненталната купа. Когато стана ясно, че неговата кариера на "Бернабеу" приключва, той се насочи към Катар, където уж да доиграе последните си дни на активен футболист. След едва 1 сезон в Близкия Изток, неговият бивш съотборник в Реал Стийв Макманаман му дава съвет да се пробва и във Висшата лига. След 29 мача и 1 гол за "тротърс", феновете и мениджърът на клуба искаха той да остане още една година, но Йеро реши, че му стига толкова и се пенсионира.
3. Хенрик Ларсон
Това е едва първият от редицата суперзвезди в този списък, който се присъединява към Манчестър Юнайтед на преклонна за футбола възраст. Ларсон не е като да е нямал възможност да го направи по-рано, но тогава самият играч се е чувствал прекрасно в шотландския Селтик и многократно е отклонявал възможността да заиграе за "червените дяволи". Шведът има 8 трофея с "детелините", като е ставал голмайстор на местната Висша лига цели 5 пъти, а веднъж печели и "Златната обувка" на Европа. На 33 години най-сетне напусна Селтик, за да заиграе в Барселона, където пък спечели Шампионската лига и 2 титли на Испания, след което се завърна в родината си и подписа с един от бившите си клубове Хелзинборг. Мнозина решиха, че Ларсон повече няма да се появи на голямата футболна сцена, но сър Алекс Фъргюсън не се беше отказал от опитите си да го доведе на "Олд Трафорд". Той успя да убеди нападателя да се присъедини към Юнайтед по време на паузата в шведското първенство, така че Ларсон записа 13 мача и 3 гола за клуба между януари и март 2007г. По това време той бе на 35 години и въпреки огромния натиск да остане при "червените дяволи", той реши да уважи обещанието, което бе дал на Хелзинборг и се завърна в родината си за началото на сезон 2007.
4. Златан Ибрахимович
В даден момент от кариерата си, снажният нападател не бе пропускал да стане шампион където и да отиде. Интересното е, че Златан е имал възможност да заиграе във Висшата лига още в младежките си години, след като тогавашният мениджър на Арсенал, Арсен Венгер, го е поканил да изкара проби при "артилеристите", но, ако може да се вярва на историята, е бил отсвирен от тарана със знаковата реплика: "Златан не ходи по проби". Едва ли обаче Ибра е очаквал, че ще трябва да чака да навърши 34 години, за да му се предостави нов шанс да се появи по английските терени. Разбира се, през това време Златан изобщо не скуча и превзе топ първенства като Серия "А", Ла Лига и Лига 1, забивайки стотици голове за грандове като Ювентус, Милан, Интер, Барселона и ПСЖ. Едва когато договорът му с парижани изтече, той все пак прие офертата на Манчестър Юнайтед и подписа едногодишен договор с клуба. Златан се превърна и в основен голмайстор за "червените дяволи", забивайки 28 гола в 46 мача през сезон 2016/17, което осигури требъл на тима, макар и не точно този, който феновете искаха да видят. За зла беда, Ибра получи тежка травма, която го извади от игра за 6 месеца и въпреки че бе удължил договора си с Юнайтед, той напусна през март 2018г. и се присъедини към американския ЛА Галакси.
5. Лоран Блан
Изненадващо или не, почти цялата кариера на легендарния френски защитник е минала в родината му. 8 сезона за отбора на детството му Монпелие, 1 сезон за Ним, 2 за Сент-Етиен, 1 за Оксер и 2 за Олимпик Марсилия. За щастие, Лоран Блан имаше доста дълъг и изпълнен с успехи футболен път. Той игра за Наполи между 1991 и 1992г., а след това носи екипа и на Барселона за 1 сезон. Когато навърши 34 пък се завърна в Италия и подписа с Интер, където отново игра на високо ниво и дори бе определен за футболист номер 1 на клуба за 2000г. През 2001г. сър Алекс Фъргюсън най-накрая успя да го привлече в Манчестър Юнайтед след години на неуспешни опити. Мисията на Блан бе да замести напускащия Яп Стам, но по това време французинът вече бе на 35 и направи доста слаб старт на кариерата си на Острова. Все пак изявите му се стабилизираха и той получи предложение да поднови договора си с клуба за още 1 година, така че в края на сезон 2002/03 Юнайтед бе шампион на Англия, а Лоран Блан бе изиграл 29 мача във всички турнири. След като отпразнува спечелването на титлата, световният шампион от 1998г. прекрати кариерата си.
6. Самуел Ето'о
Историята на камерунския стрелец е повече от любопитна. Той се присъединява към Реал Мадрид още докато е на 15, но след като не получава шанс да стане "Галактико" напуска и отива да търси щастието си другаде. След няколко силни кампании за Майорка, Ето'о е привлечен не къде да е, а в големия враг на Реал - Барселона, където пък се превръща в истинска легенда на играта. Камерунецът е част от онова брутално нападение на каталунците, заедно с Роналдиньо и Людовик Жюли, което печели трофей след трофей. Когато обаче договорът на Самуел изтича, Барса го прави част на една от най-абсурдните сделки в историята на футбола - замяна за Златан Ибрахимович и доплащане от тяхна страна. И то в сезон, в който Ето'о е вкарал 30 гола в Ла Лига и е спечелил требъл! След като повтаря постижението си в Интер и печели нов требъл, камерунецът става част от мултимилионния проект, наречен "Анжи Махачкала", където прибира колосална заплата и става най-скъпоплатеният футболист в света. Едва година по-късно обаче собственикът на клуба се отказва от идеята си и Ето'о се присъединява към... Челси! Той вече е на 32 години, но по-интересното е, че по-рано през кариерата си заявява, че предпочита да се върне в родината си и да продава зарзавати на пазара, отколкото да играе за клуб като Челси. Самуел остава на "Стамфорд Бридж" едва един сезон и вкарва 12 гола, включително хет-трик срещу Манчестър Юнайтед, след което се мести в Евертън.
7. Бастиан Швайнщайгер
Въпреки че немският национал пристигна на Острова броени дни, преди да навърши 31 години, той определено бе в залеза на кариерата си. Ролята му за родния му Байерн намаляваше с всеки изминал сезон, а Швайнщайгер все по-често започна да страда от травми, които лимитираха участието му за "баварците" за 2014/15 до едва 28 мача във всички турнири. Абсолютно неудържим в силните си години, халфът се превърна в един от множеството провалени трансфери на тогавашния мениджър на Манчестър Юнайтед Луис ван Гаал, който плати за услугите му сума от порядъка на 9 милиона евро. В първия си сезон на "Олд Трафорд" Швайнщайгер бе тотално извън форма и изглеждаше свършил за футбола. В допълнение към посредствените му изяви, дори косата му бе започнала да посивява. Той изигра само 18 мача във Висшата лига, като през останалото време бе или контузен, или оставян на пейката, а освен това отнесе и солидно наказание за удар без топка срещу Уинстън Рийд от Уест Хям. Когато Ван Гаал бе заменен с Жозе Моуриньо през лятото на 2016г., Бастиан тотално изпадна от сметките и дори бе пратен да тренира с отбора до 23 години, което бе сметнато като абсолютно унижение от някои от играчите в клуба. След като записа едва 4 мача през сезона, нито един от които във Висшата лига, Швайнщайгер напусна през март 2017г. и подписа с американския Чикаго Файър.
8. Юри Джоркаеф
Подобно на Блан, Джоркаеф също изкара огромна част от кариерата си във Франция, където се състезава за клубове като Гренобъл, Страсбург, Монако и накрая ПСЖ. Когато най-сетне решава да напусне родината си, той се присъединява към италианския Интер, където още в дебютния си сезон бележи 17 гола в 49 мача. Джоркаеф игра най-силния футбол в живота си тъкмо на "Сан Сиро", където бързо се превърна в любимец на тифозите на "нерадзурите". С привличането на Роналдо, а след това и на Роберто Баджо, ролята на французина в тима постепенно избледня, въпреки че Интер спечели Купата на УЕФА за 1997/98. Година по-късно обаче, той напусна клуба и подписа с немския Кайзерслаутерн, където също игра на високо ниво в продължение на 2 години, а в средата на сезон 2001/02, той най-накрая се появи във Висшата лига, само че не с екипа на някой от топ отборите, а с този на новака Болтън. Вече споменахме за онзи "дрийм-тийм" на "тротърс", в който още се подвизаваха със сериозен успех футболисти като Джей-Джей Окоча и Иван Кампо. Макар и на 33, Джоркаеф игра на много високо ниво и допринесе за това "Рийбок Стейдиъм" да се превърне в кошмарно място за гостуване, както и Болтън да достигне финала за Купата на лигата през 2004г., загубен от Мидълзбро с 1:2. След това той игра за кратко и в Блекбърн, преди да напусне Европа и да прекрати кариерата си в американския Ню Йорк Ред Булс.
9. Рууд Гулит
Далеч преди отборът на Челси да се превърне във финансовия гигант, който е в момента, на "Стамфорд Бридж" изключително много разчитаха на застаряващи футболисти в началото на 30-те си години, които да помогнат с опита и класата си. Така в Лондон акостираха играчи като Джанфранко Дзола и Джанлука Виали, истински легенди на Апенините, както и този човек - носителят на "Златната топка" за 1987г. Рууд Гулит. За разлика от Дзола и Виали, които бяха на 30 и 31 респективно, нидерландецът наближаваше своята 33-та годишнина. Все пак Гулит допринесе страшно много за развитието на Челси с опита, който бе придобил като футболист на Фейенорд, ПСВ, Милан и Сампдория. Самото му присъствие в тима бе осезаемо, тъй като той бе най-титулуваният футболист в съблекалнята - трикратен шампион на Ередивизи и на Серия "А", двукратен европейски клубен шампион, носител на Суперкупата на Европа и Интерконтиненталната купа, както и европейски първенец с националния отбор на Нидерландия. Гулит бързо бе назначен и за играещ мениджър след като Глен Ходъл напусна поста си, за да поеме Англия. Челси бе и последният клуб в кариерата на "лалето".
10. Единсон Кавани
Трудно би се намерил някой фен на Манчестър Юнайтед, на когото да не му се иска уругваецът да бе поне с 5 години по-млад. Уви, Кавани е поредният топ футболист, пристигнал във Висшата лига на силно напреднала възраст. Започнал кариерата си в добре познатия на нас, българите, уругвайски Данубио, нападателят се превърна в един от най-изкусните стрелци в Европа по време на престоя си в Италия с екипите на Палермо и Наполи. Особено след като се премести в Неапол, признанията за Кавани започнаха да валят едно след друго - три пъти в идеалния отбор на сезона в Серия "А", голмайстор на Калчото и на турнира за Купата на Италия, както и огромен интерес от страна на топ-клубовете на Стария континент. Още тогава уругваецът заяви, че за него би било чест да играе в отбор, ръководен от Жозе Моуриньо или Мануел Пелегрини, които по онова време бяха мениджъри съответно на Челси и Манчестър Сити. Вместо това обаче, президентът на южняците Де Лаурентис го продаде на ПСЖ срещу рекордните 64 милиона евро. И ако все още някой е смятал, че Кавани не е топ нападател, изявите му във френската столица бяха бомбастични - 200 гола в 300 мача за 7 сезона. Когато договорът му с парижани изтече и той се присъедини към Манчестър Юнайтед през лятото на 2020г., той вече бе на 33 години, но до момента през сезона продължава да впечатлява, като е един от водещите голмайстори на клуба и един от челниците във Висшата лига по голове средно на минути игра. Наскоро Кавани удължи договора си с "червените дяволи" за още един сезон, така че ще го наблюдаваме по европейските терени поне до следващото лято.
Прочетете също:
