За жалост травмите са част от любимата ни игра и немалък брой футболисти е трябвало да прекратят обещаващите си кариери заради здравословни проблеми.
5. Оуен Харгриийвс
В последните години от кариерата на английския халф, името му се свързва повече с продължителните му травми, отколкото с изявите му на терена.
Оуен е роден в Канада, но на 16 годни се мести в Германия, където се утвърждава като ключова фигура в състава на Байерн Мюнхен. С баварците той печели множество трофеи както на домашната сцена, така и в евротурнирите. Той е едва вторият англичанин, който печели Шампионската лига с чуждестранен клуб.
През 2007 г. Харгрийвс е закупен от Манчестър Юнайтед, където жъне нови успехи. Халфът става шампион на Англия и отново вдига трофея от Шампионската лига още в първият си сезон с "червените дяволи".
За жалост, тук започват неговите проблеми. Във втория му сезон на "Олд Трафорд" той е измъчван от константни травми и в резултат на това не играе за отбора почти година и половина.
След като "дяволите" не продължават договора му, Оуен подписва с Манчестър Сити, но успява да запише едва един мач с тях. В края на сезона той решава да прекрати знаменитата си кариера - едва на 31 г.
4. Себастиан Дайслер
Малцина извън Германия помнят това име, но в края на 90-те Себастиан Дайслер бе смятан за един от най-обещаващите играчи на страната. Тези надежди са отразени в прякора, който му дават медиите - Das Supertalent ("Суперталантът").
Дори и в слабия състав на Борусия М'гладбах, той блести ярко и след като отборът изпада, немецът получава оферти от цели 26 отбора. В крайна сметка той решава да подпише с Херта Берлин, с които за първи път се докосва до Шампионската лига.
Дайслер играе като атакуващ халф и бързо се превръща в основен играч на отбора и дори успява да поведе берлинци към следващата фаза на турнира, въпреки че се намират в тежка група с Челси, Милан и Галатасарай.
Тогава Себастиан все още е тийнейджър, но за всички е видно, че го чака голямо бъдеще. За жалост, скъсани връзки в коляното му почернят това бъдеще и завинаги хвърлят кариерата му в бездната.
Вундеркиндът е извън терените повече от година, а скоро след завръщането си отново се контузва.
Въпреки това Байрен Мюнхен решава да го привлече в редиците си през сезон 2002/2003, което само свидетелства за вярата, което ръководството има в качествата му. Немецът пристига в Бавария на патерици.
След като най-после той отново може да играе, вече не е същият играч и слабите му изяви водят до депресия в личния му живот. За капак, Себастиан научава, че има рак и трябва да се подложи на тежко лечение.
Дайслер се преборва и с тази несгода и отново се завръща през 2006 г. с надеждата, че ще може да играе на Световното първенство, което се провежда в родината му през същото лято.
Следва нова травма и най-накрая той обявява, че повече не иска играе футбол през януари 2007 г. Халфът прекратява всичко едва на 27.
3. Габриел Батистута
Аржентинецът безспорно е един от топ нападателите на 90-те години. Батистута дори успява да стане два пъти гол майстор на Серия “А” и при това в конкуренцията на именити футболисти от калибъра на Джанфранко Зола, Оливер Бирхоф, Филипо Индзаги и Абел Балбо. През сезон 2000/2001 със своите 20 гола той помага на Рома да спечели Серия “А”. Не по-малко плодовит е Батистута с екипа на Аржентина. Той играе за първи път на Копа Америка през 1991 г., когато е едва на 22 г. и бързо се превръща в една от звездите на турнира. Младежът бележи впечатляващите 6 пъти, включително и в драматичната победа с 3:2 над Бразилия, за да се превърне в голмайстор, а в края на състезанието аржентинците триумфират с трофея. В следващото десетилетие головете на Батистута ще донесат още три международни трофея на Аржентина.
В последните му години, преди да се оттегли от футбола (през 2005г.) той започва да изпитва сериозни болки в глезените си и се налага често да играе под действието на болкоуспокояващи. Медикаментите му дават сили да надхвърли възможностите на тялото си, но когато ефектът им изчезне, болката се завръща и всеки път е по-силна от преди. В последствие се разбира, че хрущялите в глезените му са дотолкова износени, че асът изпитва силни затруднения дори при бавно и внимателно ходене.
На 36 той се оттегля от спорта, на който дава толкова много с едва една титла на Италия във витрината си.
2. Марко ван Бастен
Марко е идол на играчите, които израстват през 80-те години и дори българската легенда Димитър Бербатов многократно е споменавал, че нидерландецът е един от големите му футболни герои.
Марко е привлечен в Аякс Амстердам през сезон 1981/1982 за резерва на Вим Киефт, но когато вторият напуска в посока Пиза през 1983 г., Ван Бастен показва какъв късмет са имали амстердамци с привличането му.
В следващите няколко сезона той вкарва феноменалните 118 гола в 112 срещи и помага на клуба си да спечели КНК и три титли на Нидерландия.
През 1987г. Марко е закупен от Милан и заедно със сънародниците си Рууд Гулит и Франк Рийкард сформират един наистина емблематичен офанзивен тризъбец, който ще донесе много успехи на "росонерите".
Ван Бастен обаче получава травма в глезена си, която му позволява да запише не повече от 11 мача за сезона.
През следващите две кампании той успешно се завръща в игра и с головете си носи две Европейски купи на Милан и става голмайстор на Серия "А". Проблемите в глезена продължават да не отшумяват, но той играе с болката и въпреки това успява да покаже величието си на терена. Изявите му носят цели три "Златни топки".
Марко претърпява няколко операции на глезена, но те са неуспешни. Той отсъства от терените почти две години и в крайна сметка решава да сложи край на активната си кариера едва на 30 г. Само можем да предполагаме колко още славни моменти и изящни голове щеше да има, ако не бяха травмите му, които може би го лишиха от още 6 или 7 години футбол.
1. Майкъл Оуен
Бързоногият нападател се прочу още като тийнейджър с екипа на Ливърпул и с право бе смятан за един от големите британски таланти в края на 90-те. Той притежаваше светкавична скорост и невероятен нюх за гола. Майкъл можеше собственоръчно да разсече всяка защита в света, преди да отбележи.
Нападателят е голмайстор за "червените" между 1998 г. и 2004 г. и дори печели "Златната топка" в този период. Постиженията му предизвикат интерес от Реал Мадрид и той се мести на "Бернабеу", за да се превърне в част от проекта "Галактико".
Мадридчани пропускат нещо важно: на 19 г. той къса подколенно сухожилие и дори и след операция, травмата му не зараства добре. Самият той признава в интервю, че на 23 г. вече е чувствал, че кариерата му залязва.
В Реал Оуен трябва да се бори за място в състава с Роналдо и Раул и разбира се, прекарва по-голямата част от сезона на резервната скамейка. Само след година той се завръща в Англия, но този път играе за Нюкясъл Юнайтед.
Докато е играч на "свраките" чупи костица в ходилото си, а по-нататък в кариерата си претъпява и тежка травма в коляното. След като пробва късмета си с Манчестър Юнайтед и Стоук Сити, Майкъл Оуен най-после решава да се оттегли. На практика, последните 10 години от футболната му кариера са почернени от контузиите.
Прочетете също:
- Грацията на Ван Бастен и тъжният край на една славна кариера
- Батистута: титанът, дарил щастие на милиони и обречен на вечни страдания
- 10 забравени футболисти на Реал Мадрид
