Всички знаем колко емоционална игра е футболът. Емоцията да спечелиш трофей е нещото, за което всяко малко момче си мечтае да изпита, докато играе квартални мачове с приятели. Всеки от нас се е питал какво ли е чувството да вдигнеш купата и всички да ти ръкопляскат. Е, тези 7 играчи така и не разбраха отговора.
1. Антонио Ди Натале
Антонио Ди Натале, или по-познат като Тото Ди Натале, е същинска легенда на италианския Удинезе. Като млад нападателят се подвизава в Емполи, като през първите 2 години като собственост на италианците той е преотстъпен 3 пъти, съответно в Иперцола, Варезе и Виареджо. През 1998г. той прави дебют в Серия "А" именно за Емполи, като се превръща в неизменна част в състава на "сините‘‘, където остава до 2004г., изигравайки 159 мача, в които вкарва 49 гола. След изпадането на Емполи в края на сезон 2003/04 италианецът взима решението да премине в Удинезе, където остава до 2016г. През 2013г. Милан проявява интерес към вече 35-годишния нападател. Преговорите са в ход, но точно тогава Удинезе предлага нов договор на Ди Натале, който той приема. Три години по-късно, през 2016, италианецът окачва бутонките, без да спечели нито един трофей в своята 20-годишна кариера, като дори не стига и финал за купа. За сметка на това Тото Ди Натале вкарва 191 гола в 385 мача за "малките зебри“, два пъти става голмайстор на Серия "А" и печели отличието "Футболист на Италия“ за 2010г. За националния отбор на Италия Ди Натале има 42 мача и 11 гола. Дълга и резултатна кариера, но уви, без нито един медал за италианеца.
2. Йълдърай Бастрюк
Турският играч, роден в Германия, е част от знаменития отбор на Байер Леверкузен, който през сезон 2001/02 е на път да спечели Бундеслигата, немската купа и Шампионската Лига, заедно с Димитър Бербатов. За съжаление на полузащитника, отборът на "аспирините“ се препъва на финалната права на сезона на шампионата и предоставя титлата на Борусия Дортмунд, като остава на точка от върха. Байер все още има шанс за трофея от Шампионската лига, но немците отстъпват и там, този път от Реал Мадрид с 1:2. Бастрюк е част от състава на Турция на световното през 2002г., където отборът му губи от Бразилия на полуфинал. В крайна сметка полузащитникът играе още за Херта Берлин, Щутгарт и английския Блекбърн, преди да прекрати кариерата си без да окачи медал на врата си.
3. Джърмейн Дефоу
Джърмейн Дефоу определено е много познато име в английския футбол, прави дебюта си в Уест Хям още на 16, като изиграва 93 мача и отбелязва 29 гола с екипа на "чуковете‘‘. През 2004г. Дефоу преминава в Тотнъм и за 4 години при "шпорите‘‘ нападателят вкарва 43 гола в 139 мача, като през 2008г. е пратен под наем в Портсмут, които месец по-рано печелят ФА Къп. Седмица след като напуска отбора, Тотнъм печели Купата на Лигата след успех над Челси и така Дефоу се разминава с медала. Следват редица трансфери в Торонто, Съндерланд, Борнемут и Рейнджърс. Дефоу изгради резултатна кариера на Острова, като е осмият най-резултатен играч в историята на Висшата Лига. С националния отбор на Англия също няма отличие. Понастоящем Дефоу играе под наем в Рейнджърс, но след края на сезон 2019/20 ще стане собственост на "плюшените мечета‘‘. Още съществува възможност 37-годишният англичанин да вдигне купа под ръководството на Стивън Джерард, но с напредването на възрастта шансът той да прекрати кариерата си без трофей се увеличава.
4. Сократес
Сократес, считан за легенда на Бразилия, доста по-известен е като "Доктор Сократес‘‘. Прякорът му идва от факта, че той е един от малкото футболисти с добро образование. Завършил медицина, Сократес освен със страхотни футболни умения, може да се похвали и с това, че по професия е лекар. Кариерата на култовия бразилец започва в Рибейрао Прето, след което преминава в редиците на Ботафого, където прекарва 4 години, вкарвайки 24 гола в 57 двубоя за "великият огън‘‘. За Сократес следва трансфер в Коринтианс, където прекарва по-голямата част от своята кариера. Там той записва 297 мача, в които казано на чист футболен език "опъва мрежата" цели 172 пъти. Следват 3 трансфера за "доктора‘‘, той сменя Коринтианс с италианския Фиорентина, където прекарва само 1 година, преди да се завърне в родината си и да облече първо екипа на Фламенго, след което на Сантос. На национално ниво Сократес играе на две световни първенства, първото през 1982, където е капитан, а второто е през 1986. За "селесао‘‘ той записва 60 мача и 22 гола. Интересна история е, че вече на 51, окачил бутонките, Сократес подписва с аматьорския английски Гарфорт Таун. Бразилската легенда остава непознат с трофея след 16-годишна кариера. "Доктора‘‘, известен още с това, че като футболист пушил по 20 цигари на ден, умира през 2011 след усложнено здравословно състояние.
5. Лейтън Бейнс
Лейтън Бейнс започва футболната си кариера в Уигън Атлетик през далечната 2002-ра. Левият бек се превръща в основна част от състава на "латикс‘‘, където играе в периода 2002-2007. За 5 години с екипа на Уигън, Бейнс записва 145 мача и отбелязва 5 гола. Англичанинът е част от състава на Уигън, който завършва втори в Чемпиншип през сезон 2004/05 и се класира за Висшата лига. Бейнс играе финал за Купата на Лигата през сезон 2005/06, когато обаче отборът му губи с 0:4 от Манчестър Юнайтед. През 2007г. Бейнс се мести в Евертън, където играе и до ден днешен. За "карамелите‘‘ левият бек има изиграни 342 мача и отбелязва 29 гола, които падат главно от дузпи. С годините Бейнс се утвърждава като изпълнител на наказателните удари в Евертън, като 26 гола от актива му за "карамелите‘‘ са именно от бялата точка. Вице-капитанът на Евертън е имал само една реална възможност за трофей с отбора и това е през сезон 2008/09, когато тимът, воден тогава от Дейвид Мойс, стига до финал на ФА Къп, където обаче отстъпва на Челси с 1:2. С екипа на Англия Лейтън Бейнс също не успява да вдигне трофей . За "трите лъва‘‘ крайният бранител записва 30 мача и 1 гол.
6. Бернд Шнайдер
Бернд Шнайдер, или по-известен като "белият бразилец‘‘, заради техничния си начин на игра, започва да играе професионално футбол в немския Карл Цайс Йена. През 1998г. подписва с Айнтрахт Франкфурт, където обаче не му потръгва и напуска "орлите‘‘ след едва 1 година. За Шнайдер следва може би най-успешният трансфер в кариерата му, като облича екипа на Байер Леверкузен. С отбора на "аспирините‘‘ халфът има няколко страхотни възможности за трофей. През сезон 1999/00 и през сезон 2001/02 Байер до последно е в борбата за титлата, но уви, немците изпускат трофея, като първо шампион става Байерн Мюнхен, а след това Борусия Дортмунд. И в двата случая "аспирините‘‘ завършват 2-ри. През същия този 2001/02 Шнайдер играе финал на Шампионска Лига с Байер Леверкузен, като негови съотборници са българският нападател Димитър Бербатов и вече споменатият Йълдърай Бастрюк. Тогава "аспирините‘‘ губят от Реал Мадрид с 1:2. За купата на Германия полузащитникът играе два финала, като губи и двата. За националния отбор на Германия Шнайдер също не съумява да вдигне трофей, губейки финала на Световното първенство през 2002г. През 2009 немският играч решава да се оттегли от футбола, за съжаление без медал.
7. Клайв Алън
Ако след всеки трансфер Клайв Алън получаваше трофей, може би щеше да е сред най-успешните английски играчи. Нападателят започва кариерата си в Куинс Парк Рейнджърс, където изиграва 49 мача и отбелязва 29 гола. За Алън следва трансфер в Арсенал, където обаче не изиграва нито един официален двубой и е използван като разменна монета в сделката с Критсъл Палас за трансфера на Кени Самсън. В първия си единствен сезон там, англичанинът става голмайстор на "орлите‘‘ с 11 гола във всички турнири. Следват поредица от трансфери за Алън, като началото е дадено с трансфер в посока КПР, после Тотнъм, Бордо, Манчестър Сити, Челси, Уест Хям, Милоул и всичко завършва в Чарзли. В този период Алън изиграва 407 мача и отбелязва 194 гола. С екипа на Тотнъм Алън вкарва 49 гола. За съжаление на нападателя, Тотнъм завършва 3-ти в лигата, губи от Арсенал в полуфинала за Купата на Лигата, и бива елиминиран от отбора на Ковънтри във ФА Къп, като това е периодът, в който е най-близко до трофей. На национално ниво Алън записва само 5 мача. В крайна сметка Клайв Алън минава през доста отбори, но не взима нито един медал със себе си.
Прочетете също:
Разрешено ли е да носиш топката във фланелката си?
10 рекорда във Висшата лига, които едва ли ще бъдат подобрени
Големите европейски градове без елитни отбори
Сократес
Отговори 1 0