Във футбола има един специален вид футболисти – те играят на незадоволително или средно ниво в своите клубове, но облекат ли националната фланелка се превръщат в истински лидери и герои. В тази категория влиза и един рекордьор, чието постижение го постави на върха в националния футбол за период от 15 години – Али Даи. В днешната статия ще ви разкажем повече за невъзпятия иранец, който въпреки че отбелязваше гол след гол с националната фланелка, не стана футболист от световно величие.
Али Даи е роден през 1969г. в древния ирански град Ардабил. Той от малък е имал интерес към футбола, но е можело въобще да не стане професионалист. Причината е, че неговият баща категорично му забранявал да тренира, преди да завърши училище, а пробиването на футболната сцена след пълнолетие е почти невъзможно. Противно на всеобщите схващания обаче, майката на Али била тази, която му помагала да тренира редовно. Самият Даи разказва пред „New York Times“ за ранните си детски години:
Бях се примирил [с изискванията на баща ми], но майка ми винаги успяваше, по някакъв начин, да вмъкне футболния ми екип в раницата, за да мога да играя.
Въпреки всичко, Даи започна професионалната си футболна кариера на 19-годишна възраст в местни клубове. 6 години по-късно, когато уменията му пред противниковата врата вече бяха разпознати по азиатските терени, таранът направи своя дебют в националния отбор на Иран. Първите му двубои в селекцията на „персийските звезди“ бяха ударни, тъй като стана голмайстор в квалификациите за Световното първенство САЩ ’94 в зона Азия. През следващите 2 години обаче Даи взе участие само в 1 мач за иранците. Началото на неговите национални голови приключения бе през 1996г. През тази календарна година Даи наниза 22 попадения, 8 от които помогнаха на Иран да вземе бронзовите медали в Купата на Азия. Напълно логично, той стана голмайстор на турнира, а най-паметният мач от тази надпревара бе възможен заради негова наказателна акция, тъй като отбеляза 4 гола във вратата на кръвния враг Южна Корея при победата на „персийските звезди“ с 6:2.
През следващата година в състава на Иран имаше 2 звезди – Али Даи и Карим Багери. Те двамата нямаха спирка в нападение, тъй като в квалификациите за Световното първенство Франция ’98 реализираха общо 28 попадения (52% от всички голове на Иран). 9 от тях бяха дело на Даи и по този начин Иран се класира за втори път на световни футболни финали. На първенството Али не успя да блесне с попадения, тъй като иранците си взеха довиждане със САЩ още в груповата фаза. Въпреки това, Даи успя да остави следа в най-важния мач в неговата кариера с националния тим – при победата над домакина САЩ. Тогава двете страни бяха в изключително обтегнати политически отношения, а повечето футболни фенове и до днес наричат тази среща „най-политическия заредения мач на световни първенства“. На футболния терен иранците шокираха домакините след победа с 2:1, а Даи се отчете с асистенция за решаващото трето попадение в мача.
Тези времена бяха върхови и в клубната кариера на 193-сантиметровия нападател. Той получи шанс да играе за пръв път в Европа, защитавайки цветовете на Арминия (Билефелд), а сезон по-късно осъществи трансфер в световния колос Байерн (Мюнхен). За негово съжаление той остана при „баварците“ само за 1 година, през която спечели Бундеслигата и Купата на Германия, а в Шампионската лига немският клуб загуби по драматичен начин финала срещу Манчестър Юнайтед. След края на сезон 1998/99, в който Даи спечели единствената си награда „Играч на годината – Азия“, той пое в посока Херта (Берлин), където остана за 3 години, но отново не успя да се наложи на европейската сцена. Това предрече завършек на футболните му години по азиатските терени.
На национално ниво Даи отново се развихри в началото на новия век, като в периода 2000 – 2001 реализира 30 гола в едва 35 срещи. Иранецът вече сериозно се доближаваше до рекорда на Ференц Пушкаш за най-много попадения с националния отбор. В крайна сметка той бе достигнат през 2003г., като това се случи по доста любопитен начин.
През месец ноември от гореспоменатата година Иран се изправи срещу Северна Корея на стадион „Азади“ в столицата Техеран. През втората част на двубоя домакините получиха право да изпълнят дузпа, а зад бялата точка, напълно закономерно, застана Даи, който бе длъжен да вкара своя гол № 84. Това се случи и рекордът бе изравнен! Секунди по-късно обаче ирански фен хвърли факла на терена, която удари в лицето футболист на Северна Корея. Неговите съотборници бързо съобщиха, че нямат никакво намерение да доиграят срещата, което остави главния съдия с един единствен избор – да присъди служебна победа на Иран с 3:0. По този начин голът на Даи стана невалиден и нападателят бе принуден да изчака още седмица, за да се докосне до недостижимия Пушкаш. Той отбеляза заветното попадение отново след изпълнение на дузпа, този път срещу Ливан. Няколко мача по-късно той стана едноличен лидер в класацията, наказвайки Кувейт и отбелязвайки своя 85-и гол с екипа на Иран.
Последният голов спектакъл на Даи с екипа на Иран дойде през 2004г., когато е на внушителните 35 години. Тогава Али и компания дадоха всичко от себе си в квалификационните кръгове за Световното 2006г. в Германия. Таранът на азиатците вкара 16 гола в 17 срещи, 9 от които в Световните квалификации, а през ноември стана първият футболист, отбелязал над 100 попадения с национален отбор. Благодарение на силната година на Даи иранците отново се класираха на световни футболни финали.
Любопитното е, че голяма част от иранската футболна общественост е против участието на Даи на Световното първенство, тъй като според тях той вече е в залеза на кариерата си и няма да има голям принос към отбора. Въпреки това, 36-годишният таран пътува до Германия през лятото на 2006г., но доста бързо той и съотборниците му потеглиха обратно към родината си. Критиците се оказаха прави, тъй като иранците записаха само 2 гола и 1 точка в груповата фаза на турнира, което ги остави на последната позиция, а Али не успя да направи нищо в тези 3 мача.
Последното си 109-о попадение с екипа на Иран Даи отбеляза в приятелска среща срещу Коста Рика на 1 март 2006г. Световните футболни финали в Германия се оказаха лебедовата му песен на националната сцена.
Историята на Даи не е чисто и просто за реализиране на голове срещу нискоразрядни национални състави. Тя показва красотата на футбола в най-чистата и форма – как отбелязването на попадения може да те превърне в герой на една нация, без да имаш извънземни футболни качества.
Прочетете също:
