Али Даи – невъзпятият национален рекордьор

Али Даи – невъзпятият национален рекордьор

 Във футбола има един специален вид играчи – те са на незадоволително или средно ниво в своите клубове, но облекат ли националната фланелка се превръщат в истински лидери и герои. Примери за подобни футболисти са феноменалният румънец Георге Хаджи, ненадминатият по отбелязани голове на световни първенства Мирослав Клозе, чешкият таран Ян Колер, нидерландският бранител Джони Хейтинга, северноирландският нападател Дейвид Хийли, немецът Лукаш Подолски, както и редица други култови фигури. В тази категория влиза и един рекордьор, чието постижение го постави на върха в националния футбол за период от 15 години – Али Даи. В днешната статия ще ви разкажем повече за невъзпятия иранец, който въпреки че отбелязваше гол след гол с националната фланелка, не стана футболист от световно величие.

 Али Даи е роден през 1969г. в древния ирански град Ардабил. Той от малък е имал интерес към футбола, но е можело въобще да не стане професионалист. Причината е, че неговият баща категорично му забранявал да тренира, преди да завърши училище, а пробиването на футболната сцена след пълнолетие е почти невъзможно. Противно на всеобщите схващания обаче, майката на Али била тази, която му помагала да тренира редовно. Самият Даи разказва пред „New York Times“ за ранните си детски години:

 Бях се примирил [с изискванията на баща ми], но майка ми винаги успяваше, по някакъв начин, да вмъкне футболния ми екип в раницата, за да мога да играя.

 Въпреки всичко, Даи започна професионалната си футболна кариера на 19-годишна възраст в местни клубове. 6 години по-късно, когато уменията му пред противниковата врата вече бяха разпознати по азиатските терени, таранът направи своя дебют в националния отбор на Иран. Първите му двубои в селекцията на „персийските звезди“ бяха ударни, тъй като стана голмайстор в квалификациите за Световното първенство САЩ ’94 в зона Азия. През следващите 2 години обаче Даи взе участие само в 1 мач за иранците. Началото на неговите национални голови приключения бе през 1996г. През тази календарна година Даи наниза 22 попадения, 8 от които помогнаха на Иран да вземе бронзовите медали в Купата на Азия. Напълно логично, той стана голмайстор на турнира, а най-паметният мач от тази надпревара бе възможен заради негова наказателна акция, тъй като отбеляза 4 гола във вратата на кръвния враг Южна Корея при победата на „персийските звезди“ с 6:2.

 През следващата година в състава на Иран имаше 2 звезди – Али Даи и Карим Багери. Те двамата нямаха спирка в нападение, тъй като в квалификациите за Световното първенство Франция ’98 реализираха общо 28 попадения (52% от всички голове на Иран). 9 от тях бяха дело на Даи и по този начин Иран се класира за втори път на световни футболни финали. На първенството Али не успя да блесне с попадения, тъй като иранците си взеха довиждане със САЩ още в груповата фаза. Въпреки това, Даи успя да остави следа в най-важния мач в неговата кариера с националния тим – при победата над домакина САЩ. Тогава двете страни бяха в изключително обтегнати политически отношения, а повечето футболни фенове и до днес наричат тази среща „най-политическия заредения мач на световни първенства“. На футболния терен иранците шокираха домакините след победа с 2:1, а Даи се отчете с асистенция за решаващото трето попадение в мача.

 Тези времена бяха върхови и в клубната кариера на 193-сантиметровия нападател. Той получи шанс да играе за пръв път в Европа, защитавайки цветовете на Арминия (Билефелд), а сезон по-късно осъществи трансфер в световния колос Байерн (Мюнхен). За негово съжаление той остана при „баварците“ само за 1 година, през която спечели Бундеслигата и Купата на Германия, а в Шампионската лига немският клуб загуби по драматичен начин финала срещу Манчестър Юнайтед. След края на сезон 1998/99, в който Даи спечели единствената си награда „Играч на годината – Азия“, той пое в посока Херта (Берлин), където остана за 3 години, но отново не успя да се наложи на европейската сцена. Това предрече завършек на футболните му години по азиатските терени.

 На национално ниво Даи отново се развихри в началото на новия век, като в периода 2000 – 2001 реализира 30 гола в едва 35 срещи. Иранецът вече сериозно се доближаваше до рекорда на Ференц Пушкаш за най-много попадения с националния отбор. В крайна сметка той бе достигнат през 2003г., като това се случи по доста любопитен начин.

 През месец ноември от гореспоменатата година Иран се изправи срещу Северна Корея на стадион „Азади“ в столицата Техеран. През втората част на двубоя домакините получиха право да изпълнят дузпа, а зад бялата точка, напълно закономерно, застана Даи, който бе длъжен да вкара своя гол № 84. Това се случи и рекордът бе изравнен! Секунди по-късно обаче ирански фен хвърли факла на терена, която удари в лицето футболист на Северна Корея. Неговите съотборници бързо съобщиха, че нямат никакво намерение да доиграят срещата, което остави главния съдия с един единствен избор – да присъди служебна победа на Иран с 3:0. По този начин голът на Даи стана невалиден и нападателят бе принуден да изчака още седмица, за да се докосне до недостижимия Пушкаш. Той отбеляза заветното попадение отново след изпълнение на дузпа, този път срещу Ливан. Няколко мача по-късно той стана едноличен лидер в класацията, наказвайки Кувейт и отбелязвайки своя 85-и гол с екипа на Иран.

 Последният голов спектакъл на Даи с екипа на Иран дойде през 2004г., когато е на внушителните 35 години. Тогава Али и компания дадоха всичко от себе си в квалификационните кръгове за Световното 2006г. в Германия. Таранът на азиатците вкара 16 гола в 17 срещи, 9 от които в Световните квалификации, а през ноември стана първият футболист, отбелязал над 100 попадения с национален отбор. Благодарение на силната година на Даи иранците отново се класираха на световни футболни финали.

 Любопитното е, че голяма част от иранската футболна общественост е против участието на Даи на Световното първенство, тъй като според тях той вече е в залеза на кариерата си и няма да има голям принос към отбора. Въпреки това, 36-годишният таран пътува до Германия през лятото на 2006г., но доста бързо той и съотборниците му потеглиха обратно към родината си. Критиците се оказаха прави, тъй като иранците записаха само 2 гола и 1 точка в груповата фаза на турнира, което ги остави на последната позиция, а Али не успя да направи нищо в тези 3 мача.

 Последното си 109-о попадение с екипа на Иран Даи отбеляза в приятелска среща срещу Коста Рика на 1 март 2006г. Световните футболни финали в Германия се оказаха лебедовата му песен на националната сцена.

 Историята на Даи не е чисто и просто за реализиране на голове срещу нискоразрядни национални състави. Тя показва красотата на футбола в най-чистата и форма – как отбелязването на попадения може да те превърне в герой на една нация, без да имаш извънземни футболни качества.


  Прочетете също:  


Гласували: 5, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства
Герд Мюлер – Бомбардировачът на нацията
7 футболисти, играли и в двата римски клуба
Първите крачки на Лео Меси по пътя към славата
Най-дългата дузпа в света
Скъпите завръщания на "блудните синове"
ФК Рейнджърс – скъпи златни времена, фалит и прекъсване на десетилетна доминация
Ето кой е рекордьор по приходи от трансфери за последните 10 години
Когато Канада бе номер 1 в света
Футбол на олимпийски игри
Свободните трансфери, които ощетиха клубовете най-много
Дербитата, които се превърнаха в монолог
Паралелни таланти: трагичната история на Роберто Асис - човекът, който жертва много, за да може Роналдиньо да има всичко
Перес: Дел Боске не е никакъв треньор!