Най-нормалното нещо на света е футболистите, които окачват бутонките и се отказват от играта, да се ориентират към треньорското поприще. Все пак някой трябва да предаде наученото на младите и обещаващи играчи. Имало е случаи на звездни играчи, които са се провалили, както и на безизвестни такива, които пък са спечелили купища трофеи като треньори.
Днес ще насочим вниманието ви към някои футболисти от близкото минало, които направиха транзакцията към треньори тихомълком, без много шум и в момента водят даден отбор, но това е известно на малцина. Ето ги и тях:
Гути
Бившият "Галактико" отдавна се кани да поеме еднолично някой клуб и ето че му се отдаде възможност. След като изкара 5 години начело на академията на Реал Мадрид, а след това бе и асистент в Бешикташ, Хосе Мария Гутиерес, по-известен като Гути, получи своя шанс през ноември 2019г. Тогава той застана начело на тима на Алмерия, където се случваха чудати неща. Гути реално бе третият треньор на "рохибланкос" от началото на кампанията. Най-странното бе, че Алмерия се раздели с предния си наставник Педро Емануел докато заемаше второ място във временното класиране на Сегунда Дивисион. Под ръководството на Гути тимът в момента се движи трети, като изостава на 5 точки от второто място, което ще му гарантира директно влизане в елита. Точно преди пандемията пък, Гути бе изловен да посещава нощен клуб, заедно с част от играчите си и то след загуба на Алмерия. Той заяви, че ако това бъде доказано, той ще подаде оставка и ще върне заплатата си за февруари.
Алесандро Неста
Един от големите бранители в съвременната история на италианския футбол също е напът да направи кариера и като треньор. Реално Неста вече от около 5 години се занимава с воденето на клубове, но тъй като те не са в елита, малцина обръщат внимание на това. Той първо бе начело на втородивизионния американски ФК Маями в периода 2015-2017, а когато се завърна в Италия пое юздите на Перуджа. От началото на сезон 2019/20 пък Неста вече е старши треньор на изпадналия от Серия "А" Фрозиноне, като до момента не се справя никак лошо. Тимът му е на трета позиция във временното класиране и е с много добри шансове да се пребори за второто място, което ще го върне обратно в италианския елит. Лидерската позиция в Серия "Б" пък е заета от тима на Беневенто, който се води от друг легендарен футболист на Милан - Филипо Индзаги.
Скот Паркър
Вероятно това е човекът, за когото най-много фенове знаят, че практикува треньорската професия. След като направи една доста сериозна кариера в отбори като Чарлтън, Челси, Нюкасъл, Уест Хям, Тотнъм и Фулъм, Скоти Паркър никога не е напускал играта след "пенсионирането" си през 2017г. Той първо работи при "шпорите", а през 2018г. се завърна на "Крейвън Котидж", където бе треньор. Сезон 2018/19 обаче бе доста слаб за "котиджърс" и те изглеждаха като обречени да изпаднат от Висшата лига. Когато през месец февруари 2019г. мениджърът Клаудио Раниери бе уволнен заради слаби резултати, ръководството на Фулъм се обърна тъкмо към Паркър, който нямаше никакъв опит, но пък работната му етика бе всеизвестна. Скоти не успя да спаси тима от изпадане, но в момента "котиджърс" са сериозно замесени в битката за промоция в елита, като се намират на трето място и изостават на 6 точки от втория Уест Бромич.
Рубен Бараха
Легендата на Валенсия реално е в професията от доста години, но пък тъй като никога не е успявал да се докопа до отбор от Ла Лига, "подвизите" му остават извън светлините на прожекторите. Бараха започна да се занимава с треньорство още през 2015г., като пое изпадналия тим на Елче, но след едва един сезон бе уволнен, тъй като се провали в опита си да класира отбора обратно в елита. Следващият му клуб бе Райо Валекано, но и там Бараха не се справи особено добре и бе уволнен едва 5 месеца по-късно, тъй като мадридчани бяха близо до изпадане в Сегунда "Б". Поредният тим, който даде шанс на бившия халф, бе Спортинг Хихон. Там Бараха се замеси в сериозен скандал, след като в мач срещу Б-отбора на Барселона попречи на играч на каталунците да изпълни тъч, заради което бе наказан и пропусна мачовете от плейофите, които неговият тим загуби. От декември 2019г. той е начело на Тенерифе, а тимът му се намира в средата на класирането в Сегунда дивисион, като е по-близо до зоната на изпадащите, отколкото до местата, даващи право на участие в плейофите.
Дейвид Хийли
Веднъж северноирландецът стана голмайстор на квалификациите за класиране на Евро 2008, но страната му така и не успя да си гарантира участие на първенството. На клубно ниво Хийли игра за отбори като Лийдс, Фулъм, Съндърланд и Рейнджърс. Когато окачи бутонките през 2013г., той бе един от най-известните северноирландски играчи в света. Още повече, че бе юноша на Манчестър Юнайтед. През 2015г. Хийли получи шанс да води клубен отбор и това бе тимът от родината му Линфийлд. За някои може да изглежда скромно, но пък все отнякъде се тръгва, а и клубът от Белфаст е най-успешният в страната след основаването на северноирландската Висша лига през 2008г. Две от петте шампионски титли на Линфийлд в този период идват под ръководството на Дейвид Хийли, като тимът и в момента е действащ шампион на страната си, а преди първенствата да бъдат спряни заради пандемията от коронавирус, "сините" отново водят в класирането и са близо до поредната си титла.
Куро Торес
Може би малцина от вас помнят бившия десен защитник на Валенсия, но пък вероятно сте го запомнили повече заради звучното му име, отколкото заради феноменалните му постижения на терена. Куро Торес дори бе и испански национал в зората на новия век, но поредица от травми съсипа обещаващата му кариера. Така или иначе, той се насочи към треньорската професия когато обяви оттеглянето си от футбола през 2011г. Торес години наред работи в Б-отбора на Валенсия, след което започна самостоятелна кариера в нискоразрядния Лорка, но набързо бе уволнен. Следва кратка авантюра в хърватския Истра, а през есента на 2018г. той пое и малко по-известния тим на Кордоба. Куро обаче отново бързо бе изгонен, след като неговият тим бе спечелил най-малко точки от всички в трите месеца, в които той бе треньор на Кордоба. През декември 2019г. Торес получи нов шанс да покаже, че все пак има качествата за тази професия. Той бе назначен в тима на Луго, който се бори за оцеляване в Сегунда Дивисион, но в момента се намира в зоната на изпадащите.
Никола Легроталие
Съдейки по успехите в клубната кариера на Легроталие, той би трябвало да стане доста успешен наставник. Защитникът направи някои солидни сезони в Серия "А" главно с екипите на Киево и Ювентус, като в даден момент дори бе и италиански национал. Когато завърши кариерата си на почти 38 години в отбора на Катаня, Легроталие се завърна в родния си Бари и започна да работи в школата на тима. Година по-късно той започна и първата си самостоятелна работа начело на третодивизионния италиански Аркагас, но напусна заради слаби резултати. През 2017г. пък бе назначен за асистент в елитния Каляри, но когато старши треньорът Растели бе уволнен, Никола също си тръгна. През лятото на 2019г. Легроталие получи шанс да води младежите на Пескара, а когато наставникът на мъжкия отбор Лучано Дзаури бе изгонен през януари, Никола застана начело на "делфините", които в момента се намират на 3 точки от зоната на изпадащите и на 6 точки от зоната на плейофите.
Ли Тие
Определено можем да кажем, че от китаеца се очакват сериозни постижения. Първо, защото той игра няколко сезона в английската Висша лига с екипа на Евертън, макар и през голяма част от този период да бе контузен. Когато Тие прекрати кариерата си, той веднага получи покана не от кой да е, а от легендата Марчело Липи да му бъде асистент в тима на Гуанджоу Евъргранде. Там Ли работи също и с Ален Перен, след което напусна и бе назначен за директор на спорта във втородивизионния китайски Хебей. Там обаче бързо му се наложи да влиза в ролята на мениджър, тъй като треньорът Радомир Антич бе уволнен и някой трябваше да поеме юздите. Тие успя да спечели промоция и да води Хебей в елита, но бе заменен от Мануел Пелегрини. Той набързо си намери нова работа в Ухан Зал, а през 2019г. му се отдаде сериозна чест, като му бе предложено да поеме китайския национален отбор след напускането на стария му познайник Липи. От януари 2020г. Ли Тие е постоянен селекционер на Китай.
Рубен Аморим
Това е и най-изненадващият човек в този списък. Не защото Аморим е бил слаб футболист или нещо друго, а най-вече заради постиженията му в треньорската професия. Рубен бе известен като играч на Бенфика и националния отбор на Португалия. Той прекрати кариерата си доста рано, на едва 32-годишна възраст, заради постоянните травми, които го тормозеха. Това може би е и за добро, тъй като в момента той прогресивно пробива и като треньор. Началото за него е доста трудно. Той поема третодивизионния тим на Каса Пия, но тогава все още няма нужния лиценз и тимът му е наказан с отнемане на точки, а самият Аморим е дисквалифициран за 1 година, защото давал инструкции по време на мач без да има правото да го прави. След това той отряза възможността да работи в школата на Бенфика и пое Б-отбора на Брага, където бе изиграл един сезон като преотстъпен по-рано през кариерата си. Когато треньорът на мъжкия отбор Рикардо Са Пинто бе уволнен, Аморим застана на поста и постигна невероятна серия, изкачвайки тима от десето до трето място във временното класиране на настоящата кампания. Освен това Брага спечели и Купата на лигата след победа над Порто на финала. В началото на март му бе предложено да поеме закъсалия Спортинг и той се съгласи. Активът му начело на "лъвовете" е една победа от един мач. След това първенството бе прекъснато, а към момента Спортинг се намира на четвърто място, на 4 точки зад Брага.
Прочетете също:
Най-богатите агенти в света
5 случая на политическо вмешателство във футбола
Как академията на Байерн Мюнхен развива таланти
Символиката на числата – отбори, кръстени на дати
