Британските футболисти, и в частност англичаните, рядко виреят в първенства, различни от тези на Острова. Не са много играчите, които напускат "комфорта" на Висшата лига в търсене на предизвикателство из дивизиите на континентална Европа, особено пък в шампионат като италианския.
Серия "А" открай време е известна с доста изискващата тактическа подготовка, която е необходима за игра на високо ниво. В този ред на мисли не са много британците, които са се опитвали да покорят Калчото, но все пак такива се намират.
В момента един от тях е уелсецът Аарън Рамзи, който се изявява в халфовата линия на Ювентус, но изглежда, че и неговата одисея е към приключване, тъй като "бианконерите" усилено се опитват да му намерят нов клуб. Кои са останалите, подвизавали се по италианските терени? Вижте тук:
Ашли Йънг
Напоследък отборът на Интер се превърна в нещо като фийдър на Манчестър Юнайтед. Освен нападателите Ромелу Лукаку и Алексис Санчес, на "Сан Сиро" акостира и халф-бекът Ашли Йънг. Това изглеждаше като доста странен ход на "нерадзурите" да привлекат бившия капитан на Юнайтед, тъй като той е на 35 години и най-добрите му дни са зад гърба му. Въпреки че не блести, Йънг често записва игрови минути и има възможността да се състезава за клуб, който се бори за титлата и за пореден път да докаже, че Италия е магическо място, където застаряващите играчи могат да изживеят втора футболна младост.
Крис Смоулинг
Още един англичанин, който получи шанс да възроди кариерата си на "Ботуша". Понякога направо звучи налудничаво, че Смоулинг изкара 10 сезона като футболист на Манчестър Юнайтед, но след като премина под наем в Рома през 2019/20, той показа някои невероятни игри. "Вълците" бяха толкова впечатлени от него, че дори платиха 15 милиона евро, за да го имат за постоянно. За съжаление през настоящата кампания бранителят страда от травми и не може да се включи пълноценно в първия отбор, а веднъж дори получи хранително натравяне.
Рей Уилкинс
За съжаление бившият английски национал се спомина ненадейно преди 3 години, след като получи инфаркт. Отборите, които го почетоха, бяха Челси, Манчестър Юнайтед, както и италианският Милан. Уилкинс изкара 3 сезона на "Сан Сиро", но за негово съжаление той хвана годините, в които "росонерите" имаха големи проблеми и дори бяха близо до изпадане в Серия "Б". Въпреки това той счупи рекорда за най-скъп британски играч през 1984г., когато Милан платиха за него 1,5 милиона паунда. Уилкинс така и не спечели трофей в Италия, но определено бе един от британските футболисти, които се представиха на най-високо ниво в Калчото.
Пол Инс
Легендата на Манчестър Юнайтед също ще бъде запомнен с добро от тифозите в Серия "А". Той изкара 2 сезона с екипа на Интер, където внесе доста свежест в играта на тима и заформи солидно дуо в центъра, заедно с Никола Берти. Въпреки трансфера му през 1995г. на стойност 7,5 милиона паунда, Инс бе спряган за завръщане в Англия след само 5 месеца, но самият футболист казва, че ключов фактор за оставането му на "Сан Сиро" е било назначението на Рой Ходжсън. Още повече, че да смениш имение на брега на живописното езеро Комо с къща в мрачната и дъждовна Англия си е направо лудост.
Дейвид Плат
Дългогодишният английски национал е един от британците, изкарал най-дълго на "Ботуша". Ако не бе неговият фамозен гол в четвъртфиналите на Световното първенство през 1990г., едва ли някой в Италия би се замилсил да го привлича в Калчото. Година по-късно обаче южняците от Бари платиха 5,5 милиона паунда за правата му, а самият Плат бе доста запленен от италианската култура. "Исках да стана италианец, да науча италиански и да звуча, живея и ям като италианец." - казва той. Въпреки че още същия сезон Бари изпадна, Плат направи страхотни мачове и бе привлечен в Ювентус, където спечели Купата на УЕФА. След това пък се премести в Сампдория, където триумфира с Купата на Италия. След като прекрати кариерата си закратко бе и наставник на "Дория".
Пол Гаскойн
Никой не може да забрави пословичния престой на Газа в Лацио. Скандалният англичанин направи истински фурор на Световното в Италия през 1990г., така че 2 години по-късно римските "орли" го привлякоха за 5,5 милиона паунда. Наред с някои от невероятните му изяви на терена, Гаскойн често влизаше в заглавията на вестниците с някоя нова изцепка, като може би най-култов ще си остане начинът, по който биеше крошета на журналистите. За негово съжаление, той получи и някои травми, които му пречеха да влезе в добра спортна форма. Когато в Лацио пристигна треньорът Зденек Земан, известен с тежките си физически тренировки, времето на Газа в Рим изтече и той се премести в Рейнджърс.
Дейвид Бекъм
Може би един от най-разпознаваемите английски футболисти в историята на играта. Той и съпругата му Виктория толкова много си падаха по живота в модната столица на света Милано, че на два пъти преминаваше под наем при "росонерите". За съжаление, Бекъм вече бе на години по това време, но все пак се представи на добро ниво и дори бе спряган за попадане в състава на Англия за Световното първенство в Южна Африка, но скъсан ахилес изпари мечтата му.
Ашли Коул
Краят на кариерата на този класен защитник далеч не бе толкова звездна, колкото той заслужаваше. След като договорът му с Челси изтече, Коул предприе авантюра и на 34-годишна възраст се премести в Италия и подписа с Рома. Той изкара година и половина на "Олимпико", но най-паметният му момент с червената фланелка не беше на терена, а на една от отборните снимки, на която той седи поне на метър от своите съотборници. Коул записа общо 16 мача за "вълците" преди да прекрати договора си през януари 2016г. и да замине за САЩ.
Джо Харт
Силно потресаващ факт е, че някогашният титулярен вратар на националния отбор на Англия трябваше да възражда кариерата си в... Торино! Не градът, отборът! С пристигането на Пеп Гуардиола в Манчестър Сити, мястото на Джо Харт изстина и той бе пратен под наем при "биковете", където още при дебюта му бе обвинен, че е подарил гол на противника. Критиките към него валяха непрекъснато, така че вместо да запази формата си и мястото си в националния отбор, кариерата на Харт бе тотално погребана.
Греъм Сунес
Един от най-значимите играчи в историята на Ливърпул. Когато прехвърли 30-така, шотландецът реши да смени обстановката и премина в италианския Сампдория. Там Сунес изкара точно 2 сезона, в които се изявяваше на високо ниво и доминираше в средата на терена срещу всеки противник. Той е с основна заслуга за завоюваната Купа на Италия през 1985г. Определено той е един от британците, записали най-силни мачове по италианските терени. Самият Сунес си спомня с умиление престоя си в Генуа: "Имахме прекрасен президент, който ни гледаше като синове. Клубът е страхотен, а градът е красив. Имах късмета да играя там и това беше едно от най-хубавите преживявания в кариерата ми."
Лий Шарп
Хлафът бе свикнал да играе за "големите риби" във Висшата лига, когато изведнъж му се наложи да смени пейзажа. Дългогодишен футболист на Манчестър Юнайтед, а след това и на Лийдс, Шарп рязко се озова в Сампдория, където трябваше да възроди опорочената от контузии кариера. Интересното е, че точно по това време треньор при генуезците бе Дейвид Плат, което трябваше да помогне на Шарп, но пък Плат бързо бе заменен от Лучано Спалети. Така англичанинът изигра едва 3 мача за тима, преди да се завърне на Острова.
Джей Ботройд
Един господ знае как този нападател въобще се озова в Италия. Възпитаник на Арсенал и направил професионален дебют в Ковънтри, Ботройд изведнъж реши да замени Англия със Серия "А", подписвайки договор с елитния по онова време Перуджа. Въпреки че бе титуляр през повечето мачове на "грифоните" през сезон 2003/04, той вкара едва 4 гола и бе даден под наем в Блекбърн, а след това и освободен. В интервю години по-късно Джей заяви, че редовно е бил обиждан на расистка основа в Италия, но пък цени това, че е имал възможността да се сприятели със сина на Муамар Кадафи - Ал-Саади, който по това време също се подвизаваше в клуба.
Йан Ръш
Уелският стрелец изкара един-единствен сезон в Италия и той не бе никак успешен. Той бе приветстван от 5000 тифози на Ювентус, когато пристигна в Торино, но след само 7 гола в 29 мача, бе върнат обратно в Ливърпул. Ръш обича да казва, че е попаднал в правилния клуб, но в неправилното време за това. За радост на мърсисайдци, той изкара още 8 сезона на "Анфийлд" и вкара немалко голове.
БОНУС:
Роби Кийн
Един от най-големите голаджии във Висшата лига за последните 20 години. Кийн е истинска легенда на Тотнъм, но е играл още за Ливърпул, Астън Вила, Лийдс, Уест Хям, Уулвс и Ковънтри. Някак си на този фон бледнее единственият сезон, който ирландецът изкара на "Сан Сиро" с екипа на Интер. Кийн бе купен за 13 милиона паунда през 2000г., но изигра едва 6 мача в Серия "А", като не се разписа нито веднъж, след което бе преотстъпен, а в последствие и продаден на Лийдс.
Прочетете също:
