И така, мина и поредната година, а с нея и наградата за най-добър играч на планетата - "Златната топка". Както добре знаем, победител за 6-ти път стана аржентинската перла на Барселона Лео Меси, с което той постави абсолютен рекорд по спечелени отличия. Днес обаче ще погледнем една друга елитна прослойка играчи - тези, които биват пренебрегнати и по една или друга причина никога не печелят този приз, въпреки че са абсолютни легенди на играта. Трудно е да посочим само десет от тези великани, но все пак ще се постараем.
Ето ги и тях:
10) Паоло Малдини
Бившият капитан на Милан, човекът, заради когото "росонерите" пенсионираха фланелката с номер 3, е първият легендарен играч в този списък. Великият защитник има един куп завоювани индивидуални отличия, но "Златната топка" не е измежду тях. През богатата си и дълга спортна кариера, Малдини е спечелил абсолютно всеки възможен трофей с клубния си Милан, сред които: 7 пъти Серия А; 1 път купата на Италия; 5 пъти Суперкупата на Италия; 5 пъти ШЛ/КЕШ; 4 пъти Суперкупата на Европа; 3 пъти Световното клубно първенство/Интерконтиненталната купа. И въпреки това огромно количество купи, както и фактът, че Паоло игра на топ-ниво до почти 40-годишна възраст, той е бил най-близо до "Златната топка" през 1994 и 2003г, като и двата пъти остава на трета позиция. Истинска несправедливост! Друг малшанс е, че когато Италия спечели Световното първенство през 2006г, Малдини вече се бе отказал от националния отбор и друг защитник завоюва отличието - партньорът му в защитата на "Скуадра адзура" Фабио Канаваро.
9) Ференц Пушкаш
Следащият много ощетен играч е унгарският голмайстор Ференц Пушкаш. И докато е донякъде нормално той да е пренебрегван за отличието докато носи екипа на родния си Хонвед, нападателят прави феноменална кариера и след преминаването си в Реал Мадрид. Пушкаш също печели всичко възможно с бялата фланелка - 5 пъти Ла Лига, веднъж Купата на Краля, 3 пъти КЕШ и веднъж Междуконтиненталната купа. И това само за 7 години и половина! С националния отбор на Унгария пък печели сребърен медал от Световното първенство през 1954г, а тогава е обявен и за най-добър играч в турнира. И въпреки невероятните си качества и феноменалното количество отбелязани голове, Пушкаш има едва едно второ място в класацията за Златната топка през 1960г, когато тя е връчена на голмайстора на Барселона Луис Суарес, който пък прави наистина забележителен сезон.
8) Кени Далглиш
Ако легендарният шотландски нападател на Селтик и Ливърпул реши да нареди всичките трофеи, които е спечелил, ще му трябва една много много голяма секция. "Крал Кени", както е по-известен сред феновете в града на Бийтълс, е с главна заслуга за поставянето на тима от "Анфийлд" на футболната карта на света. След като печели 4 титли и 4 купи на Шотландия с екипа на Селтик, Далглиш бива купен от Ливърпул за рекордната по онова време сума от 440 000 паунда. Острието не само че замества по прекрасен начин напусналия Кевин Кийгън (който има "Златна топка"), а и задминава постиженията на къдрокосия англичанин. С червения екип печели 6 пъти титлата в Първа Дивизия, веднъж ФА къп, 4 пъти Купата на Лигата, 5 пъти Чарити Шийлд (сега Къмюнити Шийлд), 3 пъти КЕШ и веднъж Суперкупата на Европа. Всичко това му отрежда да попадне в призовата тройка в класацията за Златната топка веднъж - през 1983г, но е изпреварен от Мишел Платини и остава на второ място.
7) Златан Ибрахимович
Мнозина няма да се съгласят с това име, но за мен то задължително трябва да присъства в този списък. Освен че беше записал серия от 9 поредни сезона, в които неминуемо печели титлата в страната, в която се състезава, Златан е и на 16-то място в класацията на най-резултатни играчи в историята на футбола със своите 544 попадения (поне до момента). Където и да е играл, Ибрахимович винаги е вкарвал обилно количество голове, а ако започна да изброявам отличията, които е завоювал, тази статия ще стане много дълга. Шведът, който (разбира се) е и рекордьор по голове за своята страна, попада в топ 10 в класацията за Златната топка цели 6 пъти, но е най-близо през 2013г, когато остава 4-ти след призовата тройка Кристиано Роналдо, Лионел Меси и Франк Рибери.
6) Тиери Анри
Поредният легендарен нападател, който изключително много заслужава да е номер 1 поне веднъж в живота си, но това не се случва. Кариерата на Тиери Анри е крайно интересна - след добър сезон в Монако, той преминава в Ювентус и тъй като там нещата не му се получават, изглежда че той ще е поредният похабен талант. Тогава обаче Арсенал предлага спасение на французина и останалото, както се казва, е история. Две титли на Англия, два пъти ФА къп, два пъти Къмюнити Шийлд, финал в Шампионската лига и десетки индивидуални отличия, признания, постижения и рекорди с екипа на "артилеристите" не са достатъчни за "Златната топка". Веднъж остава втори (през 2003г след Павел Недвед) и веднъж трети (2006г след Канаваро и Буфон), а дори и след като печели требъл с Барселона през 2008/09 остава чак на 15-то място в класацията.
5) Андрес Иниеста
Много се чудих дали да сложа Шави или Иниеста в тази класация, тъй като и двамата заслужават да присъстват в нея, но все пак се спрях на "Селебро". Халфът на Барса е един от прекрасните примери защо футболът е отборна игра. Изключително техничен и интелигентен, Иниеста изработва огромно количество атаки, които водят до попадение за Барса, но тъй като не е човекът, който вкарва головете, често остава извън светлините на прожекторите. Класически пример е Златната топка през 2010г, когато каталунецът печели второ място в крайното класиране след своя съотборник Лионел Меси. А това бе годината, в която Испания стана за пръв път в историята си световен шампион и именно Иниеста отбеляза победния гол във финала! Но той никога не е бил алчен и егоистичен. След 9 титли на Испания, 6 Купи на Краля, 6 Суперкупи на Испания, 4 Шампионски лиги, 2 Суперкупи на Европа и 3 Световни клубни първенства, липсата "Златната топка" сякаш остава на заден план в кариерата на Андрес.
4) Уесли Снайдер
Сложен до имената на такива легенди, които изброих по-горе в този списък, това на Снайдер сякаш не пасва много, но пък аргументите ми са железни. Холандецът, който наскоро прекрати кариерата си, е един от най-добрите креативни халфове за последните 15 години. Недооценен и отхвърлен от Реал Мадрид (както и мнозина други), Уесли Снайдер прави невероятни неща с екипа на Интер, включително и това да спечели требъл в дебютния си сезон 2009/10. Освен това халфът е и с основна заслуга на достигнатия от Холандия финал на Световното първенство през лятото на 2010г, загубен от Испания. И въпреки че е в най-добрата форма на живота си, Снайдер не само че не печели "Златната топка", а дори не попада и във финалната тройка. Сякаш повлиян от това разочарование, холандецът така и не повтори изключителното си представяне и постепенно загуби титулярното си място в Интер и бе продаден на Галатасарай. А да спечелиш "Златната топка" с Галатасарай е загубена кауза.
3) Джанлуиджи Буфон
Дългогодишният страж на Ювентус и италианския национален отбор беше на крачка от това да стане вторият вратар в историята на фубола със "Златната топка", но това не се случи. След като дълги години Джиджи държа рекорда за най-скъп вратар в света, той подплатяваше това с невероятните си спасявания и константо добрата си форма с екипа на Юве. Един от малцината, които остават при "старата госпожа" и след изваждането в Серия Б, а в същата година става и Световен шампион с Италия. "Златната топка" обаче отива в ръцете на неговия сънародник Фабио Канаваро, а Буфон остава втори. Въпреки невероятната серия от титли, които Ювентус постига след завръщането си в елита, вратарят така и не успява да завоюва най-ценното индивидуално отличие, като през 2017г остава четвърти. По всяка вероятност неспособността на Юве да спечели Шампионската лига също оказва голямо влияние и Джиджи напуска през лятото на 2018г, за да попази за ПСЖ, но вече почти на 42 години шансът да бъде номиниран отново е почти нулев.
2) Диего Марадона
Една от двете големи жертви на регламента на класацията за "Златната топка" до 1995г - да се взимат под внимание само играчи, родени в Европа. Така Дон Диего остава извън всякакви сметки, въпреки невероятните си качества и постижения. Аржентинецът, който собственоръчно печели Скудетото за Наполи през 1987 и 1990г, както и Купата на УЕФА през 1989г, щеше да е доста подходящ кандидат за най-добър играч в света, но наместо това "Златната топка" се присъжда на Рууд Гулит през 1987г, Марко Ван Бастен през 1989г и Лотар Матеус през 1990г - безспорно големи играчи и заслужили майстори, но въпреки това Марадона можеше да се вмъкне там някъде между тях и да грабне отличието. Въпреки това легендарната десятка е носител на много много други индивидуални награди, както и автор на множество рекорди и постижения, неподобрени и до днес.
1) Пеле
Това, което написахме за Марадона, с пълна сила важи и за "Краля на футбола". Пеле е вторият южноамериканец, който напълно заслужава да бъде награден със "Златната топка" поне веднъж във феноменалната си кариера. И колкото и да се отричат постиженията на бразилеца заради това, че бил вкарвал в приятелски мачове, той си остава един изключителен голмайстор. Нека вземем за пример 1958г, когато Пеле едва 16-годишен става Световен Шампион, но и освен това бележи 66 гола в 46 официални мача за родния си Сантос. Или пък 1961г, когато бележи 62 пъти в 38 официални срещи? Обръщаме внимание, че футболът в Бразилия никога не е бил на ниско ниво, все пак "кариоките" са рекордьори по Световни титли и никога не са пропускали Световни футболни финали. И все пак през съответните години, "Златната топка" е спечелена съответно от Раймон Копа и Омар Сивори. А как трябваше поне веднъж на най-престижното индивидуално отличие да пише "Пеле"...
Totti
Отговори 0 0