Феноменът „Лингард“: футболисти, възродили кариерата си извън елитните клубове

 Ако имаше ежегодна награда за играчи, успели светкавично да се върнат към върховата си форма, то Джеси Лингард щеше да е безспорният победител към днешна дата. В един период от своята кариера юношата на Манчестър Юнайтед бе възприеман на шега, но в момента той е звездата на силно представящия се Уест Хям, а съвсем наскоро Джеси направи завръщане и в националния отбор на Англия. Неговото рязко израстване след като направи трансфер ни накара да се замислим има ли и други футболисти, които са имали нужда да направят стъпка назад в кариерата си що се отнася до нивото на клуба, за да разгърнат пълния си потенциал. Тук ще ви покажем подобни примери.

Мемфис Депай

 Надеждите Депай да заеме мястото на Кристиано Роналдо в Манчестър Юнайтед може и да не се опровергаха, но това не попречи на нидерландеца да покаже възможностите си другаде. Мемфис започна ударно кариерата си в ПСВ Айндховен, като в последния си сезон на родна земя отбеляза 22 попадения в 30 двубоя от Ередивизи. Това накара „червените дяволи“ да извадят над 30 милиона евро за правата на офанзивния футболист, но под ръководството на Луис ван Гаал той бе напълно неузнаваем. След едва сезон и половина Депай бе продаден на Олимпик Лион, където несъмнено е звездата на отбора в продължение на 4 сезона. За 170 двубоя с френския клуб той има 69 попадения и 52 асистенции.

Антонио Касано

 Култов нападател, който съумя да се докаже извън топ клубовете в Европа. Касано прави своя футболен пробив в Бари и Рома, като след добрите представяния за „римските вълци“ бива откупен от Реал Мадрид. Като играч на „белия балет“ италианецът не оправда цената си, тъй като в рамките на 2 сезона реализира едва 4 попадения. Той бива пратен под наем в Сампдория, а на родните терени Антонио отново се върна към силните си години. Трансферът в Сампдория стана постоянен, а в пиковия си период там освен като изкусен голмайстор, Касано се изяви и като плеймейкър. Там играе в продължение на 4 сезона преди да изкара 2 кратки периода в кръвните врагове Интер и Милан, където също бе на ниво. В края на кариерата си отново игра на високо ниво в Парма, а преди да окачи бутонките се завърна в любимия си клуб – Сампдория.

Жервиньо

 Макар и котдивоарецът да натрупа своята популярност чрез играта ФИФА, той успя да направи една нелоша кариера. Първите му футболни стъпки са в Белгия, а френския Лил го откри за големия футбол, където само за 2 сезона крилото реализира 28 гола. През лятото на 2011 Жервиньо акостира на „Емирейтс“ с екипа на Арсенал, а очакванията бяха големи. Те обаче не се сбъднаха, а само 2 години по-късно бе продаден на италианския Рома, където значително подобри играта си, особено в своя дебютен сезон. Жервиньо игра на „Стадио Олимпико“ до 2016г. и, след кратък престой в Китай, преди началото на сезон 2018/19 се завърна в Италия, защитавайки цветовете на Парма. Котдивоарецът е на 33 години и за трета година е неизменен титуляр в италианския клуб.

Робърт Хут

 Немският бранител още като тийнейджър е една от звездите на академията на Челси. В юношеските формации Хут в 3 поредни години печели наградата „Млад играч на сезона“, което е рекордно постижение в лондонския клуб. Прави дебюта си на „Стамфорд Бридж“ едва на 17-годишна възраст, но въпреки че печели Висшата лига в 2 поредни години със „сините“, немецът не успява да измести своите конкуренти в лицето на Джон Тери, Рикардо Карвальо и Уилиам Галас. Неизбежното се случи и Хут бе трансфериран в Мидълзбро, с които също не успя да намери върховата си форма. След като изпаднаха в Чемпиъншип, Мидълзбро бяха принудени да го продадат на отбор от елита на Англия, а крайната дестинация за бранителя бе Стоук Сити. С екипа на „грънчарите“ Робърт имаше сериозен прогрес, като през 2011 печели клубната награда „Играч на годината“. Формата му обаче постепенно спадна, което доведе до прекратяване на договора му и последващ трансфер в Лестър Сити. Той бе част от шампионския сезон на „лисиците“, а заедно с Уес Морган направиха немислимото в центъра на отбраната, тъй като Лестър бяха отбора със споделено третата най-силна защита през сезона, допускайки едва 36 попадения през цялата кампания (с 1 гол повече от първите 2 отбора). За съжаление контузии белязаха края на неговата успешна кариера.  

Дани Ингс

 Нападателят започна професионалния си път в Борнемут, а след като „черешките“ губят плейофите за класиране в Чемпиъншип, младият нападател премина в един от английските тимове с амбиции за промоция във Висшата лига – Бърнли. В период от 3 години „виненочервените“ успяха да постигнат тази цел, а Ингс бе в основата на техния успех – през сезон 2013/14, в който Бърнли завършват втори, той става голмайстор на Чемпиъншип с 21 гола. В елита на Англия головият инстинкт на Ингс не го напуска – за 35 мача успя да реализира 11 попадения. След този сезон централният нападател бе привлечен от Ливърпул, но с екипа на „мърсисайдци“ не успя да се адаптира и за два сезона се отчете с едва 4 попадения за първия отбор във всички турнири. Това му отреди 1-годишен наем в Саутхемптън, който се превърна в постоянен трансфер. В момента Ингс е един от най-силните английски нападатели, а 22-те му попадения през миналия сезон във Висшата лига са атестат за израстването му като играч на „светците“.

Фабио Куалярела

 Куалярела е нагледно доказателство за качествен футболист в отбори от средна класа. Италианецът грабна интереса на силните отбори още на 17-годишна възраст като играч на Торино, а първият му силен сезон идва в италианското Калчо идва с екипа на Сампдория през 2006/07. Силни престои в Удинезе (33 гола в 87 срещи) и Наполи (11 попадения в 37 мача) му осигуряват мечтан трансфер в Ювентус. С цветовете на „старата госпожа“ Куалярела не съумя да оправдае очакванията изцяло и след края на третия си сезон на „Ювентус Стейдиъм“ се завърна в градския съперник Торино, където се задържа за 2 години. През зимата на 2016г. италианецът прави ново завръщане – в Сампдория. От тогава насам, въпреки че остарява, Куалярела става все по-добър, а самият факт, че на 36-годишна възраст стана голмайстор на Серия А с 26 гола, говори сам по себе си. През последните 4 сезона попаденията на италианеца винаги са двуцифрено число.

Яго Аспас

 Юношата на Селта Виго може да не бе верен докрай на отбора си, но със сигурност най-силните му години са именно в детския му клуб. Испанецът прави дебют в професионалния футбол на 20 години, а първият му силен сезон идва във втория ешелон на Испания 3 години по-късно - 23 гола в 35 срещи. След като успяха да се изкачат до елита на страната благодарение на Аспас, той продължи да бъде основен играч на Селта и един от най-резултатните. Двата силни сезона със Селта му отредиха трансфер в Ливърпул. В Англия обаче не успя да се наложи и 16 мача по-късно се прибра в родината си с екипа на Севиля. Там също изкара 1 година преди да се завърне в любимия Селта Виго. От 2015/16 насам той е звездата на отбора, като за 219 двубоя е успял се разпише 112 пъти. Именно високата му резултатност във важни моменти е спасявала отбора дори от изпадане от елита на Испания.

Клас Ян-Хунтелар

 Може и да прозвучи пресилено, но според нас Хунтелар заслужава повече гласност за резултатите, които е постигнал, въпреки слабите му представяния в големите отбори. Още когато е на 20 години нидерландецът се откроява от другите тийнейджъри, отбелязвайки 26 гола за 35 мача във второто ниво на родното му първенство. Впоследствие преминава в Хееренвеен, където за 61 срещи бележи 39 попадения и още преди да е завършил сезон 2005/06 е трансфериран в Аякс. Там Ян-Хунтелар прави феноменални 4 години – 103 попадения в рамките на 126 двубоя. Тези показатели впечатлили Флорентино Перес, който докара нидерландския стрелец в Реал Мадрид през зимата на 2009г. За съжаление и на двамата нападателят остава на „Сантиаго Бернабеу“ за 7 месеца, а следващата негова спирка е „Сан Сиро“ с екипа на Милан. В Италия също не му провървява и за 1 сезон не съумява да намери добре познатата си форма. Следващият му трансфер обаче е право в десетката – Шалке 04. С Ян-Хунтелар в атака немския клуб изживява най-силните си години, а причината за това е именно нидерландецът – той се разписва цели 126 пъти за 240 мача. През лятото на 2017г. се върна в Аякс като свободен агент, но, дори на 34-годишна възраст, нападателят е истински хищник пред противниковите врати – 53 попадения в 121 срещи. Тази година той отново се завърна в стар клуб – Шалке, но дори той не може да извади „кралско сините“ от дъното на таблицата. Крайната сметка показва, че Хунтелар има над 400 гола на клубно и национално ниво, което е повече от респектираща цифра, макар и да не е постигната в най-силните отбори в Европа.