Една от най-големите промени в последните години, що се отнася до любимата ни игра, е свързана с използването и разпространението на Видео асистент рефери (ВАР). Темата за тяхната употреба е била подлагана на дискусия от много години насам, като повечето привърженици и специалисти са изказвали своето горещо желание системата за видео наблюдение да навлезе във футбола. Тук обаче поговорката: „Внимавай какво си пожелаваш, защото може да се сбъдне“, е много точна – само 2 години след като ВАР направи своя „пълен дебют“ на Световното първенство в Русия, вече немалка част от феновете и експертите са променили своето мнение и искат всички решения да падат изцяло на плещите на съдийската бригада. Днес ще размишляваме над въпроса дали технологията за видео повторения трябва да бъде премахната само 27 месеца след перманентното ѝ включване в правилата на футбола.
Аргументи „ЗА“
Когато ВАР официално влезе във футбола, повечето негови привърженици смятаха, че ще възтържествува пълна справедливост с неговото използване. В крайна сметка обаче, в някои първенства може би се породиха повече спорни положения, отколкото да се въдвори правда. Подкрепящ това твърдение е фактът, че само в една вечер (9 юли 2021 година) от Английската футболна асоциация трябваше да се извиняват за три отсъждания, които съдиите са сгрешили при преразглеждане с ВАР. Става въпрос за несправедливите дузпи за Манчестър Юнайтед срещу Астън Вила и Саутхемптън срещу Евертън, както и за неотсъдената такава за Тотнъм срещу Борнемут. Тези грешки можем да ги дължим до някаква степен и на своеволията на съдиите, когато става въпрос за преглеждане на ситуациите и вслушване в съветите на хората във ВАР стаичката. По този повод отново се пренасяме на острова, за да прегледаме два различни модела на съдийство – „симулацията“ на Джак Грийлиш срещу Кристъл Палас и неосведоменият Майк Дийн:
1. В самият край на сблъсъка между Астън Вила и Кристъл Палас Джак Грийлиш минава покрай няколко противници, подава топката встрани, а след това пада в наказателното поле, но не претендира за дузпа. Вместо това английският национал бързо се изправя, а секунди по-късно неговият съотборник – Хенри Лансбъри, вкарва топката във вратата на „орлите“. Попадението щеше да изравни резултата, ако Кевин Френд не бе преценил самосиндикално, че Джак Грийлиш е симулирал и голът не трябва да бъде зачетен. Арбитърът бива съветван от своите колеги в тъмната стаичка да прегледа положението отново, но Френд категорично отказва да го стори, което прати трите точки в актива на Рой Ходжсън и неговия отбор.
2. В двубоя между Улвърхемптън и Лестър Сити Уили Боли прати топката в мрежата на Каспър Шмайхел в самия край на първата част. След задълбочено преразглеждане на ситуацията се оказва, че Педро Нето е бил в едно от многото през този сезон тънки положения на засада, за които ще говорим след малко. Заинтересован от повече детайли за отменения гол, Конър Коуди отива да говори с рефера Майк Дийн, питайки го кой е бил играчът в нередовна позиция. След това обаче английският защитник бива уловен да казва:
„Никой не знае? Значи ти си назначен да ръководиш мача и не знаеш?“
Когато става въпрос за милиметровите засадите, които доста разгневяват феновете на ощетените отбори, не можем да бъдем много критични към съдиите, защото те следват стриктно правилата. Факт е, че технологията за видео наблюдение трябва да преобръща само „очевидни“ грешки на съдията, но липса на намеса, когато влияещ на играта футболист се намира в нередовна позиция, може да се тълкува като неспазване на правилата и съответно груба неточност на съдийската бригада.
Нека не забравяме и основния мотив на феновете за тяхното негодувание към ВАР, а именно – убива чистата радост и емоция от играта за сметка на точността на решенията. Същите хора изтъкват, че времето за преглеждане на една ситуация „отнемало цяла вечност“ и донякъде имат право – въпреки ниската средна продължителност на проверка на 1 ситуация с помощта на ВАР (80 секунди), също е изчислено, че средният брой намеси на видео асистент реферите в 1 футболен мач е 6 (данни, актуални до месец февруари). Това напрегнато очакване не се харесва на част от привържениците на футбола и те предпочитат неподправената емоция пред напълно изчистената от съдийски грешки игра.
Аргументи „ПРОТИВ“
Да, системата за видео наблюдение не внесе пълна справедливост във футбола, но дори и критиците не могат да отрекат, че отсъжданията на съдиите в цялостен план са по-акуратни, отколкото бяха преди появата на Видео асистент реферите. Още на първия голям форум, в който ВАР записа пълно участие, от ФИФА отчетоха скок на правилните съдийски решения от 95% на 99,3%. Дори и Висшата лига, на която основно се базира тезата „за“, също е отчетено подобрение – 94% от ключовите съдийски решения на главния арбитър са точни, а на страничните съдии- 97%. Справедливостта в играта трябва да е на първо място, защото за феновете това може да е форма на забавление, но бъдещето на треньори, персонал, играчи и собственици на клубове може да бъде предопределено от съдийски грешки. Още повече, че както вече споменахме, преглеждането на една ситуация с ВАР става за не чак толкова дългите 80 секунди.
Нека не забравяме и колко много чудновати решения и мачове са разпалвали желанието на повече и повече фенове за въвеждането на ВАР и някаква справедливост. Ще изброим само малка от моментите, в които Видео асистент реферите можеха да пренапишат историята:
1. „Божията ръка“ на Марадона щеше да бъде отменена (22 юни 1986)
2. България щеше да получи втора дузпа на полуфиналния мач срещу Италия (13 юли 1994)
3. Скандалният мач Челси – Барселона щеше да има съвсем различен облик (6 май 2009)
4. Найджъл де Йонг щеше да бъде изгонен на финала на световното първенство срещу Испания (11 юли 2010)
5. Кийрън Гибс нямаше да бъде директно изгонен за умишлена игра с ръка, извършена от Алекс Окслейд-Чембърлейн (Челси: Арсенал; 22 март 2014)
6. Голът на Рамос във финала на Шампионската лига нямаше да бъде зачетен заради засада (28 май 2016)
7. „Ремонтандата“ Барселона – ПСЖ навярно нямаше да съществува (8 март 2017)
8. Голът на Кристиано Роналдо срещу Байерн в полуфинала на Шампионската лига щеше да бъде отменен заради положение на засада (18 април 2017)
Трудно е на съдиите да преценят някои ситуации, без да имат шанс да ги погледнат отново или от няколко различни ъгъла, а фрапантните грешки на арбитрите могат да бъдат основна тема на една отделна статия.
Още нещо, което ВАР промени с идването си, е поведението на един конкретен вид играчи – тези, които винаги са готови да излъжат съдиите. Футболисти като гореспоменатия Джак Грийлиш, Луис Суарес, Неймар, Рахим Стърлинг, че дори и един от най-добрите футболисти на всички времена – Кристиано Роналдо, биват упреквани, че имат наклонности да искат нарушения при минимален контакт. Сега, с появата на видео повторенията, всяко едно подобно спорно положение бива гледано под лупа, което окуражава подобен тип футболисти да си спестят ненужни падания, най-малкото за да не получат жълти картони.
Заключение
Първите 2 години на ВАР във футбола надали ще са от най-добрите, но от друга страна премахването на очевидни грешки от играта се случи с имплементирано на подобна технология. Въпреки това Видео асистент реферите имат нужда от промени като например:
1. Да се даде точна дефиниция на „груби и очевидни“ грешки
2. Капитаните да имат право да обжалват 1 решение на рефера, ако той не е погледнал монитора на игрището
3. Главните съдии да бъдат окуражавани да ползват екраните, за да носят лична отговорност за своите решения и да могат да ги аргументират
4. Да бъдат поставени повече монитори по цялото игрище, за да се спести време от излишно предвиждане
Едно нещо обаче е почти сигурно – шансът ВАР да бъде подобрен почти до съвършенство е доста по-голям от това да бъде изцяло изкоренен от футбола.
Прочетете още: Десет скандални съдийски решения преди ерата "ВАР"
