Лудият мач, в който вратарят Дейвид Джеймс бе пуснат в нападение, за да донесе победата

 Историята на любимата ни игра е изпълнена с налудничави моменти, които ѝ придават чар, лудост и характер. Именно на такъв незабравим момент свидетели стават феновете на Мидълзбро и Манчестър Сити в един на пръв поглед нормален следобед. Всичко се променя, след като треньорът на “гражданите” Стюърт Пиърс решава да извади един от халфовете Клаудио Рейна  и да го замени с резервния вратар Ники Уивър. Уивър застава между гредите, а мястото на Рейна на терена е заето от… Дейвид Джеймс - титулярния вратар на отбора. В края на тази статия ще ви споделим какви са разсъжденията на наставника, за да стигне до извода, че играещият вратар е човекът, който ще му спечели мача, но преди това нека разгледаме тази куриозна случка.

Значението на двубоя

 В месеците преди края на сезона в Англия, двата отбора се намират в яростна битка за място, което ще им даде право да участват в Купата на УЕФА и именно изходът на този финален двубой ще реши съдбата им. За “гражданите” победата е задължителна, тъй като те изостават на две точки от Боро.

 За тяхно нещастие, срещата не започва по най-добрия начин. По онова време Сити в никакъв случай не са силата, която познаваме днес и дори отбори като Мидъслзбро са голям залък за тях. Именно гостите откриват резултата в 23-ата минута чрез Джими Флойд Хаселбанк, но в края на полувремето Кике Мусампа връща надеждите на “гражданите”, като изравнява за 1:1.

 След почивката следват доста тегави минути, като никой от двата отбора не успява да намери правилен път към вратата на съперника. С оставащи 5 минути, мениджърът на “небесносините” Стюърт Пиърс решава да направи неочаквана тактическа рокада, за която никой от играчите му не подозира. Той пуска вратаря Дейвид Джеймс в нападение, като на вратата поставя резервния си страж Ники Уивър, появил се на мястото на Клаудио Рейна. Това което следва са пет от най-комичните минути футбол играли се някога.

Дейвид Джеймс: ядрената опция

 Самият вратар първоначално решава, че бива заменен, но виждайки да му подават полеви екип на отбора с името си разбира, че Пиърс му възлага надеждите за победата. Самият Дейвид знае, че идеята е налудничава, но все пак е професионалист и заема позицията си в атаката на Манчестър Сити.

 Стражът е висок цели 194 см. и естествено, типично по британски, планът е всяко едно следващо центриране да е насочено именно към него. За нещастие (на съперниковите играчи) Джеймс е толкова нескопосан в отиграванията си, че почти всеки негов замах към топката приключва с посечен футболист на Боро. Вратарят е като огромна резачка, която унищожава всичко по пътя си.

Разрухата на Джеймс

 Първото отиграване на Дейвид с топката го намира в наказателно поле на гостите и въпреки, че тя е в негово владение, последвалите му финтове някак завършват с негов фаул срещу съперник. Стражът усилено се опитва да пробие през бранителите в червено, но когато кълбото му се изплъзва, той решава да се вреже в краката на защитник.

 Както може да се очаква, англичанинът печели няколко единоборства с глава, но безсорно най-големият му принос в двубоя е, че той участва в атака, която води до дузпа. И под “участва” имаме предвид, че присъства в наказателното поле, когато Франк Кедрю играе с ръка в опит да пресече центриране от дясно, насочено именно към Дейвид Джеймс. Разбира се, можем да направим аргумента, че присъствието на грамадния футболист предизвиква паника в дефанса на Боро и благодарение на това дузпата е спечелена.

 Роби Фаулър се нагърбва с изпълнението от бялата точка и той… пропуска.

 Домакините са разбити от това стечение на обстоятелствата и най-вече Стюърт Пиърс, чиято тактическа рокада можеше да се запомни като нещо гениално. Уви, не е било писано!

 Все пак Дейвид Джеймс продължава в опитите си да порази вратата на съперниците, което води до още едно клане. В последните секунди от двубоя, той намира начин да съсече цели двама футболисти на Мидълзбро, след като още веднъж отчаяно се опитва да удари топката с воле. Подобно на Храбрия шивач, той поваля двамата с един замах!

 Крайната статистика за неговата кратка, но легендарна изява като нападател, е следната: 7 докосвания, 4 паса, 2 фаула, 0 точни удара.

 Ето какво споделя самият той години по-късно с усмивка:

 “На почивката ми бе съобщено, че може да ме пуснат в атака. Не предишния ден, а минути преди това! Ако знаех, можеше да упражня първото си докосване. Все пак спечелих всяко единоборство във въздуха, но пък пропуснах топката при всеки свой замах. Мисля, че раних всеки играч на Мидълзбро, освен вратаря Марк Шварцър!”

"Логиката" на Пиърс

 И за финал, преди да стигнем до кадрите от епичния момент, ще ви споделим как точно Стюърт Пиърс достига до фрапантната тактическа рокада:

 “Вечерта преди двубоя си бях у дома и мислено планирах подхода си за двубоя. Разсъждавах какво да сторя, ако се стигне до равенство в последните минути. Реших, че ще пусна Джеймс в нападение!‌ Надявах се това да е моето скрито асо. Между другото, на пейката имах нападател на име Джонатан Макън, но той рядко бележеше и не играеше добре.”

 Точно така, Пиърс дори е разполагал с професионален нападател в същия двубой, но въпреки това решава да се довери на Дейвид Джеймс.

 “Наредих на домакина да ми направи полеви екип с името на Джеймс, но му казах да не споделя за плана на никого. Дори и на самия Дейвид. Асистентът ми бе твърдо против. Когато преминахме 75-ата минута той ми прошепна “сам се оправяй, идиот такъв!” Джеймс помисли, че го заменям, но когато разбра какво се случва, му се хареса. Признавам, че дори не му дадох тактически инструкции. Мислех, че той ще застане на върха на атаката, но Джеймс заигра като “десетка”. Нищо не направи освен да се спъне в топката на няколко пъти. Това се оказа най-ужасната смяна на всички времена!”

 Никой не се изненадва, че в годините след Манчестър Сити, най-високото ниво, на което Стиюрът Пиърс е назначен, е като мениджър на отбора на Англия до 21 г.

Прочетете също:
4 вратари проявили се като полеви играчи
Най - вълнуващите мачове през изминалото десетилетие (Част 1)
Най - вълнуващите мачове през изминалото десетилетие (Част 2)