Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства

Мачът на живота им: най-големият шок на Световните първенства

 Световното първенство от 1950г. е най-известно с прословутата победа на Уругвай над Бразилия в последния мач от турнира, който шокира цяла една нация и изненадва цял свят. Далеч по-неизвестна е историята зад една друга смайваща победа, която се състои същото лято - тази на аматьорите от САЩ, които пречупват фаворита Англия.

 Резултатът от срещата, състояла се на 29 юни 1950г., все още се смята за един от най-шокиращите в цялата история на Световните финали. В днешната статия ще разкажем кое прави тази изненада толкова грандиозна.

Неравностойната банда

 Нека да погледнем отбора на Съединените щати, избран да представя страната на онзи паметен турнир. На хартия Американската лига в онези дни се е водила професионална, но никой от футболистите не се издържа с футбол. Всеки от тях си има редовна професия и тренира, когато може - веднъж или два пъти в седмицата. Така например Хари Кео е пощальон, Джон Соуса - механик, Джо Мака  - продавач, а Франк Борги - шофьор на катафалка. За тези играчи футболът е призвание и голяма любов, но не и начин да свързват двата края.

 Когато футболната федерация решава да събере отбор за Световното, всеки един от повиканите трябва да преговаря с работодателя си, за да намери начин да отсъства няколко седмици. А футболист на име Бен МакЛафлин е принуден да се оттегли от участие в турнира, тъй като от фабриката, в която работи, изрично му е казано, че работата му няма да го чака, когато се върне от Бразилия.

 Последната международна изява на САЩ завърша повече от трагично. Американците играят с Италия на Олимпийските игри през 1948г. и са сразени с 0:9.

 Групата, която сега ще брани честта на Щатите, се състои от 19 футболисти. Повечето са родени на американска почва, но са синове на имигранти - предимно италианци, британци, германци и португалци. Те са избрани от специален комитет, а безспорно най-ексцентричната добавка е студент по счетоводство от Хаити на име Джо Гейджинс. Джо пристига в САЩ, за да учи, а в същото време мие чинии в ресторант, за да покрие разходите си. Той заявява намерението си да вземе американско гражданство в бъдеще, което според правилата на федерацията, му позволява да играе за националния отбор. За жалост Гейджинс никога не получава този шанс, тъй като е по-късно в живота си е заловен от диктаторския режим на Хаити и убит в затвора.

 Отборът се събира седмица преди старта на Световното първенство и почти няма шанс да тренира заедно. Всякакви призиви за въвеждането на единна философия са почти напразни. Играчите все пак изиграват един мач срещу втория отбор на Англия, дошъл на турне в Северна Америка. Албионците са доминантни и побеждават с 1:0. Амеркианците, носещи екипи взети под наем, едва успяват да отправят точен удар към вратата на съперника.

 Така приключва тази "звездна" подготовка на американския национален отбор. Готови или не, след няколко дни те ще се явят на първото Световно първенство след края на Втората световна война и ще опитат да оставят своята следа. На този аматьорски отбор, съставен от пощальони и шофьори, букмейкърите дават коефициент 500 към 1.

 Дори и в онези времена контрастът с англичаните е повече от явен. Родината на футбола е бойкотирала всички турнири преди войната, но сега нещата са различни. Това е първо участие на Англия на Световните финали и всички в отбора са целеустремени да се завърнат победоносно с трофея "Жул Риме". Всеки играч на албионците е професионалист със стотици мачове зад гърба си. Най-големите звезди са познати дори и на феновете в наши дни - Алф Рамзи (Тотнъм), Били Райт (Уулвс), Стан Мортенсен (Блекпул) и Стенли Матюс (Блекпул). Последният е смятан за най-великия талант на поколението си и в последствие е награден с рицарско звание за спортните си постижения. В състава има още и футболисти от клубове като Манчестър Юнайтед, Ливърпул и Челси. Англичаните са един от фаворитите на букмейкърите с коефициент 3 към 1 или 4.00 да вдигнат трофея в края на турнира.

 За тях срещата с Щатите е почти протоколна, след като печелят първия мач от групата си с 2:0 срещу Чили. Дори в миг на добрата стара английска неоправдана арогантност е взето решението Стенли Матюс да почива, за да е готов за следващите сблъсъци с уж по-трудни съперници.

 Американците от своя страна показват индикации, че са нещо повече от сбирщина спънати футболисти още в първия си мач срещу Испания. Те повеждат в резултата и успяват да устискат преднината си чак до 81 минута, допускай три гола във финалните десет от срещата. Очевидно фактът, че не са достатъчно тренирани, оказва влияние и силите им привършват в края.

 Те не таят надежди, че ще измъкнат каквото и да е от Англия, но преди мача са целеустремени да покажат най-доброто от себе си. Вратарят Франк Борги дори си поставя за цел да органични англичаните само до четири или пет гола. Не повече.

Мачът на живота им

 Вторият кръг от груповата фраза се играе в Бело Оризонте, а първоначално около 11 000 души са заели мястото си на стадиона. От тях около 10 000 са бразилци с желание да гледат футбол от Световните финали, а около 1000 са английски работници, пребиваващи в Бразилия.

 Очаквано срещата започва под доминацията на англичаните. Те отправят 6 удара до първите 15 минути и два пъти уцелват гредата. Неочаквано за тях, Франк Борги спасява всяка една топка, която лети по посока на вратата му. Борги е бивш бейзболист, който в последствие се ориентира към футбола. Уменията му с крака са нищожни и дори самият той не изпълнява удари от вратата. За сметка на това рефлексите му са лъвски, а силата в ръцете му позволява да хвърля топката със сила, все едно е изстреляна от оръдие - нещо, което допринася за светкавичните контра атаки на съотборниците му.

 В 37-ата минута се случва немислимото. Уолтър Бар (ляво крило) успява да се добере достатъчно близо за да отправи удар към вратата на Англия. Стражът Бърт Уилямс се мята да отрази шута към десния си ъгъл, но в същия момент Джо Гейджинс се хвърля акробатично за да отклони топката към мрежата. 1:0 за САЩ!

 На почивката стадионът се изпълва до пълен капацитет от прииждащи бразилски фенове, които чуват по радиото за храбрата игра на аутсайдерите и решават да видят с очите си за какво е всичката тази олелия. Разбира се, много то тях просто искат Англия да изгуби, за да не може да срещне Бразилия в следващите групи на турнира.

 Дори самите американци не вярват, че ще издържат на напрежението. През втората част отново Франк Борги е над всички. Според някои от съотборниците му, Англия е можела да спечели с 5:0, ако не са били геройските изяви на Борги. Стражът спира всеки удар към вратата си, безпощаден е при центрирания и дори веднъж взима топката във въздуха от главата на противников нападател.

 Най-голямата опасност идва в 82-ата минута, когато центриране от пряк свободен удар намира английски футболист в малкото наказателно поле. Той насочва топката към вратата и тя тупва на голлинията. Борги отново блести, като с последни сили успява да избие удара преди да намери мрежата.

 Срещата най-после приключва при резултат 1:0 за САЩ, а бразилските фенове са толкова въодушевени от видяното, че нахлуват на терена, за да поздравят победоносните футболисти. Гейджинс и Борги са носени на ръце, а останалите играчи получават стотици прегръдки и комплименти.

 Резултатът от срещата обикаля новинарските издания по цял свят и шокира всички. Иронично, единствено в родината им, този велик триумф не е отразен подобаващо. Единственият американски журналист, документиращ събитието, е там, благодарение на самоинициативата си и плаща с лични средства за пътуването. В деня след мача няколкото издания, които отразяват сокър, дори отказват да публикуват резултата, мислейки че е шега.

 А какво се случва с американските герои от Бразилия 1950? Те не са прославени като уругвайците, които вдигат титлата, но при условията, в които играят, за тях победа над Англия е като Световна купа. На летището никой не ги посреща, освен жените им, а имената им си остават нечувани. САЩ постига един от великите спортни триумфи в историята на Световните първенства и близо 40 години никой в Северна Америка не знае или не се интересува от това.

 През 90-те те най-после получават малко слава с излизането на книгата The Game of Their Lives, която документира подвизите им. През 2005г. филм със същото заглавие излиза по кината, с главното участие на Джерард Бътлър в ролята на Франк Борги.

 Играчите, победили Англия, никога не стават милионери или пък знаменитости в родината си, но с нарастването на интереса към сокъра в САЩ, техните геройски постижения никога няма да бъдат забравени.


  Прочетете също:  


Гласували: 9, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Блатер не искал Световното да е в Катар
2. Бундеслига си има своят Робърт Левандовски: Симон Тероде
Фалкао: една (не)осъществена мечта
Звездни играчи, за които не знаехте, че са изгърмели с допинг
Как Томас Тухел изкачи футболния Еверест
Най-шокиращите победи на аутсайдери в Шампионската лига
Да обиколиш света за една футболна кариера
Синовете, които избягаха от сянката на легендарните си бащи
Пет сензационни факта за най-емблематичното представяне на Левандовски
Падението на Шалке 04
Малките отбори, които събраха заедно големи играчи
Треньорите, напуснали своите отбори преди да са изиграли официален мач
Повелителите на дузпи на Световни първенства
Неповторимият Жан-Пол Белмондо и връзката му с ПСЖ
Най-срамните (и абсурдни) мачове в историята на футбола
Герд Мюлер – Бомбардировачът на нацията
7 футболисти, играли и в двата римски клуба
Първите крачки на Лео Меси по пътя към славата
Най-дългата дузпа в света
Скъпите завръщания на "блудните синове"