Най-използваните футболни схеми (2-ра част)

Най-използваните футболни схеми (2-ра част)

След като ви представихме 3 от най-използваните футболни схеми в първата част на статията, сега ще продължим с историята, развитието и принципа на още 3 формации. 

 

3-4-3

 

 Схемата е най-позната от Висшата лига на Англия, където широко се използва през последните 25 години. Най-познатите мениджъри, залагали на 3-4-3, я избират заради офанзивната и сила. Сред тях са Роналд Куман в Евертън, Маурисио Почетино с тима на Тотнъм, Антонио Конте, който печели Висшата лига и достига финал на ФА къп през 2017-та с Челси. Също така тази формация се избира при тежки обстоятелства за отборите. Например, когато отборът губи важен мач и мениджърът решава, че ще жертва сигурността в защита за повече мощ в атака. Затова 3-4-3 има ролята на "план Б" за треньора, когато нещо се обърка - смяна на защитник с нападател, пренареждане на играчите, и вече отборът играе с тази схема. Точно такъв подход избира и Рафаел Бенитез за второто полувреме от финала в Шампионската лига през 2005-та. Тогава Ливърпул губи до 45-тата минута с 0:3 и има нужда от голове. Този ход на испанеца носи резултат - "мърсисайдци" наваксват дефицит от 3 гола и печелят Шампионска лига след 3:2 на дузпите. 

 Определено тази схема изисква отлични футболисти за халфовата линия. Избират се играчи, които имат добри защитни качества, за вътрешни полузащитници. Те имат за цел да спират атаки още в средата и също така помагат да тримата защитници. Освен това те са и натоварени със започване на атаката и изнасяне на топката. Един от нападателите понякога се връща назад, за да съдейства за разпределянето на играта между двете линии. При атака двамата крайни нападатели често дават завършващия пас към централния. В зависимост от качествата на тези играчи се използват тактики като размяна на местата, фалшива деветка или увеличаване на центриранията към централния нападател. За защитниците същото има много висок критерии - те трябва да са сработени, за да препредават противниковите играчи безупречно и да се покриват взаимно. За разлика от 3-5-2, тук те получават много по-малко помощ от халфовата линия. Идеята е атаките да бъдат спирани около центъра, а на защитата да се разчита само когато това не се постига. Офанзивната природа на тази схема кара мениджърите да поемат голям риск - двамата крайни защитници заиграват като бекове и участват активно в нападение. Този риск често за отплаща поради наситеността в атака - като изключим централния защитник и вратаря, 9 играчи участват в нападението. 

 

4-5-1 

Подобна на 4-3-3,но далеч по-защитна схема. Често се използва за мачове от различни турнири, където е важно да бъде запазен резултат или да не се инкасират попадения. Заради това тя е използвана от Жоре Моуриньо, като неговата модификация печели прякора "Park the bus". Дефанзивната му философия се оказва успешна предимно в Интер и Челси. Въпреки че печели Лига Европа, докато е треньор на Манчестър Юнайтед, тази схема не пасва на стила на отбора и футболистите. Арсен Венгер също нарежда Арсенал в 4-5-1 в някои от мачовете, но използва по-нападателен вариант. Употребата й започва през 90-те като дефанзивна преработка на 4-3-3. 

 Идеята на тази схема изключва напълно защитниците от офанзивната част на играта, с изключение на участие в статични положения. Бековете имат различна степен на участие в атаките в зависимост от указанията на мениджъра, но тяхната главна е роля да не допускат пробив по крилата, и да помагат на централните защитници. Вътрешните халфове имат задачата да спират атаки в самото начало. Един от тримата понякога застава между халфовете и защитниците, за да изнесе по-бързо топката, а останалите правят връзката с нападателя. Крилата подпомагат преимуществено бековете, но при атака трябва да играят около тъч-линията и да центрират. Когато се напредва по фланга един или двама от халфовете задължително се присъединяват към нападателя. Той има много тежка роля, защото често единствено от него зависи цялата атака. За предпочитане са мощни и високи играчи, умеещи да пазят топката (докато се включат още футболисти в атаката), играещи добре с глава и издръжливи, за да се връщат и поемат топката от полузащита. Пример за такъв е Дидие Дрогба. 

 

3-2-5

 Тази формация, която днес изглежда много странно, е революционна за играта към края на 20-те години. През 1925 правилото за засада претърпява промяна: играчите при подаване между атакуващите и гол-линията, за да има засада, са намалени от 3 на 2. Това създава нужда от централен защитник, който да спира централния нападател,а като следствие на това се търси балансиране на играта между защита и атака. Така Хърбърт Чапман, треньор на Арсенал, започва да използва познатата като "WM" схема (свързвайки с линията футболистите на схемата се получават буквите W и М). След 1930 г. почти всички отбори от Англия избират тази схема заради ефективността ѝ, но никоя не я прилага така, както Чапман. Това има своето обяснение - Алекс Джеймс. Той е двигателят на играта за Арсенал, докато другите отбори не разполагат с такъв футболист. Той се смята за първия плеймейкър във футболната история. 90 години след появата на тази схема тя пак бива използвана, и този път от човек, свързан с "артилеристите" - Патрик Виейра в Ню Йорк Сити през 2016-та.

 Силата на тази схемата е предимно атаката. Многото футболисти я правят доста подвижна и преливането между атака и защита става лесно, също както подаването на топката. Най-точно тя се номериа като 3-2-2-3. Тя притежава 5 футболисти в защита и 5 в атака, заради което има отличен баланс. Тримата защитници са наредени пред наказателното поле, като се движат в една линия. Двамата пред тях ги подкрепят при защита, или изнасят топката, но много рядко атакуват. Третата линия има предимно офанзивни функции - начало на атаката, разпределяне на топката към нападателите или атака по фланга. Много е важно взаимодействието и разиграването между тези две двойки играчи. Най-предните трима се позиционират по различни начини, като се избира или игра с повече центрирания, или атаки през средата на терена. Тази схема се цени заради баланса, бързото преливане и контраатаките. През годините обаче тя се променя от 3-2-5 на 3-4-3, като идеята и се запазва - бърз футбол с много пасове. 

 Следващата част от статията ще бъда посветена на по-нетрадиционни схеми, така че очаквайте скоро и нея. 


Прочети още | Най-използваните футболни схеми (1-ва част)

 

 

 


Гласували: 7, рейтинг: 4.9

Добави коментар