Има много истории за велики обрати в историята на футбола. Повечето от тях са добре известни на всички, защото се случват или в някое от по-големите първенства, или в Европейските клубни турнири, на Световното първенство и така нататък. Днес обаче ще стане дума за един обрат, за който едва ли някой се сеща. Той е от Купата на Африканските нации през 2010г. и включва отборите на Ангола и Мали.
Ангола са домакини на турнира. Тяхната кандидатура побеждава тези на Либия и Нигерия, както и съвместния проект на Габон и Екваториална Гвинея за споделено домакинство. Изненадата е голяма - по принцип Нигерия изглежда най-логичният избор, защото има инфраструктура, голямо население (гарантиращо голяма посещаемост) и така нататък. Изборът обаче покровителства бившата португалска колония Ангола. Двадесет и втора по площ в света, но само с малко над 25 милиона жители, западноафриканската държава е в гражданска война от 1975 та чак до 2002г. и това домакинство дава шанс да се стабилизира мира и да се оставят на заден план конфликтите.
Подобно на стария формат на европейското първенство, за Купата на Африканските нации се класират 16 отбора. Ангола като домакин автоматично получава право на участие, а за да си осигурят място в турнира, през квалификациите минават още Алжир, Бенин, Буркина Фасо, Камерун, Кот д'Ивоар, Египет, Габон, Гана, Малави, Мали, Мзамбик, Нигерия, Того, Тунис и Замбия. Малко преди началото на състезанието обаче се случва инцидент. Автобусът, с който пътува отборът на Того, е атакуван от сепаратисти и разстрелян с тежка картечница. Трима души губят живота си при това нападение, единият от които е главният асистент на старши треньора, а другите двама са шофьорът на автобуса и местен тогоански журналист, пътуващ за да коментира на живо турнира. Така съставът на Того отказва да се състезава, тъй като повечето от играчите са в шок, и е дисквалифициран.
Като домакини на надпреварата, на Ангола се пада честта да играе в откриващия мач. Опонент е съставът на Мали. В тима на "сребърните антилопи" (прякорът на анголците) липсват чак толкова известните имена, като повечето играчи се състезават в местни тимове. Има и неколцина, които играят в Португалия, като например нападателят на Бенфика Манторас. Мнозина от вас по всяка вероятност не помнят Манторас, но той беше доста обещаващ нападател в началото на 20-ти век, преди лоша контузия в коляното да го извади от строя за над 1 година. Разглеждайки останалите имена, намираме футболисти на Лийдс, Кубан Краснодар, Ал-Ахли, Динамо Букурещ, Тимишоара...
И стигаме до номер 23 - Манучо. Нападателят на Ангола впечатли с изявите си по време на турнира през 2008г. и си спечели трансфер в... Манчестър Юнайтед! За съжаление той успява да изгирае само 1 мач за "червените дяволи" във Висшата лига и то като резерва, но все пак... Манчестър Юнайтед!!! По време на турнира през 2010г., Манучо играе за Валядолид, което все пак е добре. Старши треньор на тима, разбира се, е португалец - Мануел Жозе, който е доста опитен и е водил множество отбори през дългата си кариера, включително Спортинг, Бенфика, Боавища и Маритимо.
Мали от друга страна пък, като бивша френска колония, разполага с доста играчи, състезаващи се във френските Лига 1 и Лига 2. Освен тях можем да открием и играещия в Бари Сюлейман Диамотен, халфа на Реал Мадрид Мамаду Диара, Сейду Кейта от Барселона, Фредерик Кануте от Севиля, Мохамед Сисоко от Ювентус... Образно погледнато "орлите" притежават доста класен отбор. Треньор на тима пък е бившият нигерийски национал Стивън Кеши.
Така Мали изглежда като лек фаворит в срещата, но пък двубоят се играе пред 45 000 зрители на националния стадион на Ангола - "Ещадио 11 де Новембро" (за неразбралите - Стадион 11 ноември, денят на независимостта на Ангола). След 0:0, първото полувреме отива към равенство, но точно тогава нападателят на саудитския Ал-Шабаб - Флавио, вкарва два бързи гола с глава. 2:0 на почивката за Ангола. Мали са в шок и не знаят как да отвърнат. През второто полувреме "сребърните антилопи" получават две дузпи, които са реализирани от Жилберто и гореспоменатия Манучо. Минутата е 74-та, а резултатът е 4:0 за домакините.
Десетките хиляди зрители по трибуните предвкусват знаменита победа за своя тим, тъй като времето напредва, а отборът на Мали изобщо не знае какво да направи. И все пак - Ангола води с 4:0. Тогава обаче се случва нещо неочаквано. В 79-тата минута гостите изпълняват ъглов удар, но центрирането отива право в ръцете на вратаря Лима. Той се справя зле, изпуска топката и следва страхотно разбъркване, при което най-съобразителен е Сейду Кейта. Халфът на Барселона вкарва отблизо "почетния" гол за Мали, или поне така си мислят феновете. Дори треньорът Кеши не показва по никакъв начин, че се радва на това попадение. Кейта взима топката и се затичва с все сили към центъра. Той вярва, че "орлите" могат да вземат нещо от мача!
Но в следващите 10 минути гол не пада. Съдията вече се кани да даде продължението, а на таблото все още свети: Ангола - 4, Мали - 1. Гостите продължават да атакуват и ето че след едно центриране голмайсторът на Севиля Фреди Кануте отбелязва красив гол с глава. Продължението на срещата е 4 минути и Кануте също бърза да закара топката на центъра. Напипали слабостта на анголците, играчите на Мали продължават с центриранията и в 93-тата минута едно хубаво подаване намира отново Сейду Кейта непокрит в наказателното поле. Той вкарва красив гол от въздуха, но гостите продължават да не показват кой знае какво въодушевление - до края има под 60 секунди.
Ангола губи лесно топката след изпълнението на началния удар и малийците отново атакуват. Следва ново центриране в пеналта, където защитата на "сребърните антилопи" се проваля тотално. Първо играч на Мали стреля, но вратарят Лима спасява. Топката обаче попада право на крака на нападателя на френския Клермон Мустафа Ятабаре. Той, разбира се, е непокрит и отблизо вкарва за 4:4. Резервната скамейка на "орлите" избухва! Всички се радват вкупом край аутлинията, сякаш са спечелили турнира. В същото време треньорът на Ангола Мануел Жозе беснее на тъча - неговият отбор е изпуснал преднина от 4 гола и то само за 15 минути!
Зрителите по трибуните също са попарени, кой е вярвал, че малийците ще направят такъв подвиг. В крайна сметка Ангола печели още 4 точки от останалите два мача в групата и се класира за четвъртфинала, където обаче губи от Гана с 0:1. Мали пък записва загуба от Алжир и победа над Малави и има равни точки с "пустинните лисици", но отпада заради поражението в прекия мач. Победител в турнира става тимът на Египет, който бие на финала Гана и печели седмия си трофей от надпреварата. Но истинското бижу в това издание на Купата на Африканските нации е първият мач, където Ангола и Мали показаха колко велик е футболът.
Прочетете също:
