Днес ще разгледаме кариерата на един необикновен играч, оставил своето име във футболната история, а именно Франсиско Хенто или още Пако, както са го наричали. Пако е роден през далечната 1933 г. в малкото градче Гуарнизо в Испания. Преди началото на своята знаменита кариера, Испанецът играе в три различни юношески отбора, като започва професионално да рита в четвърти отбор, различен от предходните три.
Началото е дадено. Годината е 1952, а той e облечен с екипа на Расинг Сантандер, които тогава играят в първа испанска лига, позната ни сега като Ла Лига. Още в първите си мачове показва уникална бързина, умения и увереност на терена, като така привлича вниманието на колоса Реал Мадрид. Същият сезон той подписва с “Лос Бланкос”, като така започва всичко! Историята на Пако е дълга и в нея не се споменават малките мачове. А колко ли са големите? Хенто не е случаен играч, не е нападател, който просто вкарва или поредният трансфер. Той е играл по лявото крило, като и до наши дни се говори за бързината и отличният му дрибъл. Той е бил отборен играч. Предпочитал е да доставя топката на съотборниците си и те да вкарват, но въпреки всичко не е забравял и да бележи. Признат за един от най-добрите трансфери в историята на Реал Мадрид, Пако се помни и със своите 761 мача с екипа на белите и 44 мача с Испания. Но това са просто цифри и на вас не ви говорят почти нищо, за това нека обърнем повече внимание на постигнатото от него. Ако кажете на някой специалист името “Франсиско Хенто”, най-вероятно се е сетил за неговите 6 спечелени финала на Купата на европейските шампиони, днес по-позната като Шампионска лига. Но наградите му не спират до тук. Той печели цели 12 пъти лигата, 2 пъти купата на Испания, 1 път междуконтиненталната купа по футбол и 2 пъти Латинската купа. Интересен факт за Хенто е, че участва в 10 финала на евро турнири, като 8 от тях са за КЕШ и 2 са за КНК. Въпреки, че печели само 6 от тях, това е достатъчно постижение, за да стане играча с най-много спечелени трофеи от КЕШ в историята. А в тази на Реал остава също с рекорда си за най-много завоювани отличия, като броят им е 23. За Испания играе на две световни първенства: Чили (1962) и Англия (1966). През 1962 г. Испания завършва на последно място в групата си, а през 1966 на трето (отново само в групата). Кариерата на Хенто приключва през 1971 г. ,но подобно на много други легендарни играчи, той решава да започне своето треньорско обучение.
Три години след като се е оттеглил, той започва отначало, този път като треньор. За кратък период става наставник на Кастелон, които тогава играят в третата дивизия на Испания. Явно не му допада толкова треньорката работа по това време и отново си дава три години почивка, като след тях поема отбора на Паленсия (също третодивизионен отбор). Той води тима цели три години, като през 1980 г. става треньор на по-известния Гранада, които сега играят във втората испанска лига. През 1981 г. той прекратява официалната си треньорска кариера, като години по-късно помага във футболната школа на Реал Мадрид. Индивидуално Хенто е поставен в най-добрите 11 на годината три пъти (1960, 1961, 1962). Печели наградата Златен Крак през 2004 г. Добавен е в най-добрите 100 играча за всички времена от англисйкото списание „World Soccer“ и бива признат, като един от 48 легендарни играча на IFFHS (Международната федерация по футболна история и статистика). Определено Хенто е отпечатал името си с големи букви в книгата на футболната история, като доказва, че дори и от малкия местен отбор, вярвайки в мечтите си, стигаш всички висини! А ето и някои интересни признания, които дава Пако за самото начало на КЕШ: “Никой не ни обясняваше какво ще се случи, какъв е форматът на състезанието, нито че ще бъде нещо важно за много години напред. Отидохме да играем и това беше всичко. Трябва да призная, че нямахме представа колко значим ще стане турнирът. Не мисля, че наистина осъзнахме какво означава всичко това, докато не спечели първата титла във финала в Париж. Тогава успяхме да видим за какво беше европейската купа. Това беше нещо неописуемо." В друго интервю, Пако споделя как Реал печели всички купи между 1955 и 1960: "Никога не сме имали черна дъска и почти никога не сме говорили за нашите опоненти, а това ни помогна да играем играта по нашия си начин. Имахме играчи, на които не беше нужно да им се преподава. През 1962 г. изпратихме трима шпиони да гледат Бенфика и тогава загубихме с 3:5. В дните на Ди Стефано просто идвахме на стадиона, слагахме си екипите и играехме.” Сър Боби Чарлтън, докато гледа как Хенто играе, заявява: „Просто седях там, гледах, мислех, че това е най-доброто нещо, което някога съм виждал.“
Прочрети още | Първият първи съдийски сигнал в Испания
