Педро Паулета: От бояджия на Азорските острови до най-великия играч на ПСЖ

История

22.04.2020

Когато на 30 години Паулета обяви своето преминаване от Бордо в ПСЖ, до името му вече стояха титла от Ла Лига и Суперкупа на Испания (с Депортиво ла Коруня), Купа на Лигата във Франция, 2 награди за най-добър играч на Лига 1, една статуетка за най-резултатен голмайстор на френското първенство, близо 100 гола за 3 години в Бордо, както и раждането на две от децата му. Футболният му път беше почти извърван, животът му - уседнал, а пикът в неговата кариера безспорно вече бе достигнат - признание, което впоследствие дори самият той направи. Липсваше единствено достойно представяне на Европейско първенство, нещо което през 2004 година щеше да се превърне в национална горчилка за поколения напред. Дори трансферът на бързоногия португалски нападател в реномираният, но все още финансово необлагороден ПСЖ през 2003 година не трябваше да бъде нищо повече от неговата лебедова песен.

Ето обаче, че след 5 години прекарани на “Парк де Пренс” феновете на парижани вече не просто го величаеха, а дори го обявиха за най-великият играч обличал фланелката на ПСЖ - вот, в който Паулета задмина възхитителните Роналдиньо, Доминик Рошету, Бернар Лама, Давид Жинола, Сафет Сушич и бразилеца Рай. Любимец на цял Париж и някак скромен, Паулета без съмнение бе самото олицетворение на клишето за отлежалото френско вино - все по-благоуханно и пивко с всяка изминала година. А в своя футболен епилог “ястребът от Азорските острови” завърши една от най-забележителните футболни криви, започнали от сиромашия му живот насред Атлантическия океан и приключили с яркия отблясък на един от модерните пионери на взривната атакуваща игра.

Макар и почитан като светило в историята на португалския футбол е удивително, че кариерата на Паулета не преминава през нито един от 3-те гранда в своята родина - Бенфика, Порто или Спортинг. Всъщност той така и не записва дори една официална среща в елитната португалска Примейра лига в цялата си 20-годишна кариера. Но как тогава Паулета стига дотам да изиграе близо 100 мача за националния отбор на Португалия? Как в продължение на 8 години е най-резултатният играч в историята на “мореплавателите” дори пред Еузебио, а днес е подгласник единствено на Кристиано Роналдо? Как никому-неизвестният дотогава островитянин стъпва на Европейският континент едва на 22 години, а малко над десетилетие по-късно е въздигнат в култ сред имена като тези на Фиго, Руи Коста, Шимао Саброса, Маниш и Нуно Гомеш?

Отговорът ни връща към далечната 1981 година и град Понта Делгада, икономическата столица на тогава автономните Азорски острови. Едва на 8 години, невръстният Педро Мигел Карейро Резендес мисли, диша, заспива и се събужда с една едничка мисъл - да се добере до топката си, която безпощадно рита в тухлена стена в двора на баща си.

“Спомням си че бях на около 8 години, когато за пръв път татко ми позволи да изляза на улицата и да играя с приятелите си,” разказва с умиление Паулета. На пръв поглед наивен момент, който Паулета приписва като толкова значим, колкото и пробите, които изкарва в академиите на Бенфика и Порто няколко години по-късно. “Моята мечта от 13-14 годишен беше да играя футбол. Причината беше баща ми, който тогава играеше за тима на СП Луситания в третото футболно ниво в страната. Това беше и моята мечта - не исках да играя за някой от големите клубове, а само някой ден да облека екипа на Луситания. Все пак по това време отборът беше най-големият на Азорите, заедно със Санта Клара.”

Съдбата на дребният младеж е да надмине в пъти играта на приятелите си, та дори и тази на баща си. Дарбата му да се изстрелва зад гърба на защитниците и да реди гол след гол са отбелязани като изключителни за възрастта му. Още след първия си сезон в академията на Санта Клара Паулета е включен и в младежкия турнир между асоциациите на всеки от Азорските острови. Там бележи 8 гола, а няколко седмици след това пристигат и две повиквателни за проби - една от школата на Витория Сетубал и друга, далеч по-неочаквана - за националния отбор на Португалия до 16 години, ръководен тогава от бъдещия наставник на Португалия и Реал Мадрид Карлош Кейрош. Вратите към представителния футбол започват да се отворят все по-широко, но Паулета съвсем не е готов да прекрачи прага.

“Качих се на първия си самолетен полет и пристигнах в Сетубал. Бях напът да се запозная с треньора си, когато добър приятел на моите родители ми звънна и веднага ме разубеди: ‘Бенфика не са съгласни да караш никакви проби в Сетубал. Искат те директно при тях в Лисабон’. Така прекарах следващите 15 дни на базата до ‘Ещадио да Луж.’”

Емоционалния товар далеч от семейството му обаче е непоносим и постепенно взима връх. “Плачех всеки ден, защото исках да съм с майка си. Не исках да съм в Лисабон. Не исках и не можех да се адаптирам. Всеки ден молех домоуправителя си да ми позволи да се прибера. Успях да се завърна обратно в Санта Клара, а бях все още на 14 или 15 години. Случи се така, че тогава отново имаше регионален шампионат и трябваше да спорим с отбора на Порто. Отбелязах им гол, а след мача ме повикаха в първото ниво сред младежите им.”

Въпреки, че печели националната титла с подрастващите на Порто, Паулета почти не регистрира мач и се изявява основно за Б формацията им. Постепенно месеците прекарани с “драконите” се превръщат във все по-мъчителен и неудачен период, а умората от многото полети от и към Азорите подтиква младия португалец да преустанови престоя си и да се завърне обратно в Санта Клара. “Планът ми оттук насетне беше да се завърна на островите и да започна да работя, докато все още играя.”

Двете големи неудачи с Бенфика и Порто са суров житейски урок. Скоро следва и трети такъв - Паулета е прекъснал обучението си още в 7 клас, отдавайки се на футбола, а липсата на образование не му оставя никакви варианти за работа.

“В един момент баща ми сдържано ми каза: щом искаш да напуснеш училище ще започнеш да боядисваш къщи заедно с мен, за да разбереш колко струва да живееш,” разказва Паулета. “Послушах го. На 16 години започнах да боядисвам, а след като се върнах от Порто продължих да работя.”

Докато изкарва прехраната си и издържа своята приятелката и бъдеща годеница, Паулета се впуска в поредица от краткотрайни престои в няколко островни отбори от архипелага на Азорите. След Санта Клара е ред на Операрио Депортиво, където Паулета изкарва и военна служба. Самата длъжност Паулета пък опитва да избегне като се преструва на астматик, но началниците му бързо го хващат, че не знае дори как да използва присвоената от него помпичка за дишане. След две години прекарани поравно в униформа и клубен екип, 21-годишния Паулета се мести на остров Терсейра и заиграва за Ангрензе.

“Предлагаха ми по цели 2000 евро на месец. В Операрио заработвах по 250 евро на месец, а освен това и работех от 8 до 6 почти всеки ден. Първата ми стъпка към професионалния футбол за мен беше да отида на друг остров.”

След първите 3 островни отбора е ред и на 4-ти - Униао Макаелензе. Там престоят е едва 6 месеца, а “виновен” за това е предприемачът Хорхе Гама, който решава да се възползва от интереса на Ещорил към Паулета и въпреки, че не познава нито футболиста, нито приятелката му, звъни на нейната майка, за да се свърже с него. Паулета отказва трансфера още през февруари 1995 година, но Гама не се примирява. Той звъни всяка седмица и проверява дали решението не се е променило, а след общо над 2 месеца на непрестанни увещания, в края на април Паулета се обръща към приятелката си и й казва: “Ще заживеем на континента само при едно условие - ако се омъжиш за мен.” Сватбата е факт на 8 юли, двойката заминава за Ещорил на 9 юли, а на 10 юли Паулета вече е на тренировка. “Тя все още ме упреква, че нямахме време дори за меден месец,” шеговито добавя той.

Един от неотлъчните съпътници през всички тези години е разнебитеното Рено 5 GTX на португалеца, което от години се използва от двойката под наем. Време е за нова кола, а преминаването му в испанския Саламанка година по-късно е идеална възможност да се сдобие с нещо по-луксозно.

“В първия сезон със Саламанка [в Сегунда Дивисион] бях едва четвърти избор за нападател,” разказва Паулета. “Постепенно се утвърдих, благодарение и на контузиите на останалите, а във втория сезон [в Примера Дивисион] си спомням, че след всеки гол отивах при президента на Саламанка и го убеждавах да ми удължи контракта и да ми вдигне заплатата. Веднъж през 1997 година пътувахме с автобус към мач, когато той седна до мен, свали си часовника от ръката, както обичаше да прави когато преговаря, и директно ме попита ‘Какво искаш?’. Отвърнах му: ‘Получавам по-малко от останалите, а аз съм този, който вкарва головете.” Още на следващия понеделник преподписах и получих увеличение с 10 хиляди евро. Разказах му и за автосалона в центъра на града, където бях видял същата марка BMW, която караха и някои съотборниците ми. Тогава се споразумяхме, че вкарам ли 15 гола до края на първенството ще ми я купи.

Последва един период от 4 или 5 мача, в които не вкарах, а след него президента се срещна с треньора ми и го пита защо не бележа. Нашият мениджър Андони Гойкоечея също си падаше шегаджия и му отвърна: ‘Човече, не знам дали тези слухове за колата са верни, но може би му влияят,’ при което президентът се ядоса и каза “кажете на хората ми да вземат колата, ще платя за проклетата кола.’ По-късно трябваше да се видя с него и лично да го убедя, че наистина ще отбележа тези 15 гола. Дори получих колата предварително, а интересното беше, че достигнах 15 гола едва в последния мач срещу Барселона, в който вкарах 2 гола.”

В Саламанка започват и така характерните празнувания на гол с разперени встрани ръце наподобяващи ястреб - символът на Азорските острови, който също така е изрисуван и на техния административен флаг.

След края на 1998 година изборът на португалеца е да приеме 50 хиляди евро бонус и да остане в Саламанка или да премине с директен трансфер в един измежду Удинезе, Бенфика и Депортиво ла Коруня. Изборът се оказва отново в близост до португалската граница, на 350 километра на северозапад, в ла Коруня, където 18 гола в 58 мача и експлозивната игра на Паулета му печелят трансфер във френския Бордо. Междувременно португалецът вече е действащ шампион на Испания с явлението Депортиво, където по негови думи през сезон 1999/2000 година играят “между 10 и 12 нападатели,” сред които Рой Макай, Джалминя, Славиша Йоканович и Виктор Санчес.

“Циклонът от Азорските острови,” както е и едно от многото прозвища на Паулета, не хаби никакво време да се наложи във Франция. “Пристигнах във Франция в понеделник, пътувах до Бордо във вторник, проведох тренировка в следобеда, а в сряда вечер в мача срещу Нант отбелязах хеттрик. Дори аз се изненадах. Адаптирането беше много лесно, защото много обичах да бележа. В следващия мач срещу ПСЖ вкарах нови 2 гола, а по-късно вкарах и 3 в среща за Купата на УЕФА срещу Стандарт Лиеж.” Сезонът за Паулета през 2000/2001 година завършва с 20 гола в 28 мача.

Три години и близо 10 индивидуални и отборни отличия по-късно ПСЖ намират в Паулета една от най-знаменитите си покупки. В следващите 5 години в Париж португалецът изиграва близо 202 мача, бележи 109 гола и се превръща в енигма за клуба, каквато парижани са чакали още от създаването си през 1970 година.

“Ако ме попитате дали аз съм най-добрият играч в историята на клуба ще ви кажа, че не съм. И съм напълно наясно с това. Но вярвам, че бях избран не само заради представянето ми на терена, но и заради държанието ми и начина, по който се отнасях към клуба. Имах възможност да премина в шампионите от Лион, както и в Манчестър Сити и Арсенал. Но не исках. В Париж се чувствах като у дома.”

Две години след като окачва бутонките и се мести отново на Азорските острови, 37-годишния Паулета отново удивлява сънародници и почитатели, след като записва 4 мача за един от родните му отбори Сао Роке. Нуждата от старши отбор в клуба, където играе и подрастващия му син го кара да подпомогне клуба и дори да се включи в няколко двубоя.

“Синът ми и баща ми вече бяха играли за Сао Роке. Радвам се, че и аз пограх за тях. Четвъртият мач беше финал за купа, която Сао Роке никога не бяха печелили. Отборът ни успя да победи, а аз отбелязах 7 гола. След това имах желание да продължа да играя каккто едно време, през всеки уикенд, но жена ми ми каза, че съм луд. Послушах я и спрях.”