Пет футболни мита, в които феновете все още вярват

 Футболът е игра, пълна с какви ли не истории, легенди и противоречиви моменти, голяма част от които засилват внушителната следа, която този спорта оставя върху хората. Някои от тези митове са предавани от поколение на поколение, което не оставя никакво съмнение в искреността и истинноста им. Повечето от тях са се случили толкова отдавна, че хората дори не се замислят дали е възможно те да са измишльотина или просто допусната неточност.

 Днес ще изтъкнем 5 от топ митовете в света на футбола, които се оказват опровергани. 

5) Сър Артър Конън Дойл е играл за Портсмут
 Създателят на любимия на генерации детектив Шерлок Холмс е бил отявлен и върл привърженик на набиращата все по-голяма популярност в края на 19-ти век новопоявила се игра. Не е ясно каква точно е връзката му с отбора на Портсмут, но самият сър Артър Конън Дойл е играл организиран футбол в младежките си години. Въпреки твърденията, че писателят е бил вратар на "Помпи", това се оказва доста неточно. Дойл е играл на вратата на аматьорски отбор наречен Портсмут АФК (Portsmouth Association Football Club), който бива закрит през 1886г. и няма никаква връзка с основания през 1888г. ФК Портсмут, който съществува и до ден днешен.

4) Райън Гигс е отказал на Англия заради Уелс
 Представете си златната генерация на английския национален отбор в края на 90-те и началото на новия век. Имаш Скоулс, Джерард и Лампард в центъра на халфовата линия, както и Бекъм отдясно. Нямаше ли да е невероятно легендата на Манчестър Юнайтер Райън Гигс да заеме поста на ляв външен полузащитник и по този начин да реши един от големите проблеми на "трите лъва" в онзи период? По това време тръгва слух, че Гигс всъщност е бил поканен да играе за Англия, но е отказал, което изобщо не е вярно. Той е роден в Уелс при родители от уелски произход и това да играе за националния отбор на Англия никога не е стояло на дневен ред за него.

3) Денис Лоу е изпратил Манчестър Юнайтед във Втора дивизия
 Легендарният нападател на "червените дяволи" печели "Златната топка" за 1964г. и им помага да спечелят редица трофеи, включително и Европейската купа през 1968г. Когато навършва 33 обаче, Лоу е продаден на градския съперник Манчестър Сити, а същевременно Юнайтед изпитват трудности и са на път да се простят с елитния си статут през 1973/74. Кампанията завършва с манчестърско дерби, в което тъкмо Лоу бележи единствения гол в мрежата на "червените дяволи", което ги изпраща във Втора дивизия, като по този начин шотландецът сервира своето отмъщение. Истината обаче е, че Юнайтед така или иначе изпадат със сигурност, без значение от резултата в манчестърското дерби, защото техните преки конкуренти за оцеляване печелят мачовете си. 

2) Старата американска лига е място за пенсионери
 Чували сте за първоначалния опит на американците да създадат футболно първенство през 1968г., нали? Експериментът се проваля с гръм и трясък и лигата е закрита през 1984г., въпреки че редица велики имена се състезават в нея. Схващането е, че бившите топ играчи в света се местят да играят в NASL, просто за да довършат звездните си кариери на спокойствие. Истината обаче е, че лигата успява да помогне за изграждането на някои доста добри млади футболисти, като например мексиканската мегазвезда Уго Санчес, който до 23-годишна възраст играе там. Същото важи и за Тревър Франсис - човекът, който носи един от двата Европейски трофея на Нотингам Форест. Когато се проваля в опитите си да пробие на Острова, Питър Биърдсли също се мести да играе във Ванкувър. Разбира се, играчи като Франц Бекенбауер, Йохан Кройф, Пеле и Герд Мюлер играят в САЩ след като прехвърлят 30-те си години, но и Бекенбауер и Кройф след това се завръщат в Европа и отново играят на топ ниво. "Кайзерът" дори отрича твърдението, че NASL е лига за пенсионери с думите: "Имахме футболисти от 14 националности в Ню Йорк, но изобщо не бяхме като циркова трупа. Играехме доста техничен и силен футбол. Победихме Хамбургер, Лацио и Атлетико Мадрид."

1) Индия отказва участие от Световно първенство, защото ФИФА не допуска играчите да ритат боси
 Всички сте запознати с този пра-стар мит, който циркулира из индийските футболни фенове и до ден днешен и с когото те се утешават, обвинявайки ФИФА за неуспехите си. Става дума за Световното първенство в Бразилия през 1950г., на което Индия е най-близо до участие, но в последния момент местната футболна асоциация отказва да пусне отбора си. Завърта се историята, че ФИФА задължава играчите да носят футболни обувки, докато индийците са свикнали да играят боси, което е и основната причина за това провалено участие на Мондиала. Разбира се, това са пълни измишльотини. По-вероятните версии гласят, че Индия няма финансите, за да прати футболистите си на пътешествие до другия край на света, въпреки че организаторите предлагат да покрият по-голямата част от разходите около пътя и престоя на отбора. Според списанието Sports Illustrated пък, в официалните анали на Индийската футболна федерация, записаната причина за неявяването на националния отбор на Мондиала в Бразилия е "неразбирателство около селекцията на играчи, както и незначителното време за подготовка". 

Прочетете също:
Играчи, захванали се с интересен бизнес след края на кариерата си
Какво се случи със звездите на Монако от 2004г?
Барселона - Атлетико Мадрид: най-лудия мач в историята?
Некоронясаните непобедени - отборите с 0 поражения, които не станаха шампиони
Най-големите бисери във футбола (част 1)