Стадиони, които носят имената на футболисти

Стадиони, които носят имената на футболисти

Стадиони, които носят имената на футболисти

Ако футболът е религия, то непременно стадионите са нейните храмове. Именно там хората могат да се докоснат пряко до божествената игра чрез нейните пророци-футболистите. Има играчи, които успяват толкова много да помогнат на своите отбори по време на своите състезателни години, че след края на животите си да бъдат почитани като светци от феновете и дори да получат може би най-великото признание, а именно футболен храм носещ тяхното име. Днес ще разгледаме историите на футболните арени, които носят имена на играчи.



Стадион Джузепе Меаца (Интер, Милан)

 Джузепе е считан за един от най-великите играчи през първата половина на 20-ти век. Той прекарва огромна част от кариерата си с фланелката на Интер като печели три пъти Серия "А", както и Купата на Италия. Дори в момента държи рекорда за най-много голове в дебютен сезон в Серия "А" с 31 отбелязани попадения. След успешния си период за “нерадзурите” той играе и за градския съперник Милан, Ювентус, Варезе, Аталанта, а в края на кариерата си отново облича черносиния екип и помага на отбора си да се спаси от изпадане. На 2-ри март 1980, около половин година след смъртта на Меаца от двата клуба се съгласяват стадион "Сан Сиро" да бъде прекръстен в чест на великия италианец. Въпреки това и до ден днешен съоръжението често бива назовавано с предишното му име.

 

Стадион Диего Армандо Марадона (Архентинос Хуниорс, Наполи)

 Кой с един, кой без един, Дон Диего с два. Аржентинската легенда започва своята кариера в отбора на Архентинос и става най-младия играч записал мач в аржентинското първенство. Той прекарва пет години в клуба и макар да не успява да донесе трофей се превръща в любимец на публиката, а трансферната сума, която от Бока Хуниорс плащат за него, помага на тима да подсили своя състав за дълги години напред. През 2004 от ръководството на “червените буболечки” решават да преименуват стадиона си “Ла Патернал” в чест на аржентинския магьосник. След престоя си в отборите на Бока Хуниорс и Барселона, Марадона акостира в Неапол и бива посрещнат на стадион "Сао Паоло" като месия. Феновете на Наполи имат огромни очаквания към Диего, които се оправдават. Той успява да донесе на отбора две титли от Серия "А", Купата на Италия веднъж,  Купа на УЕФА и една Суперкупа на Италия. И до ден днешен аржентинецът е любимец на феновете на “адзурите” и след смъртта му на 25 ноември 2020, от клубът официално решават тяхното игрище да бъде прекръстено в чест на човека, който е донесъл най-големите успехи на клуба в неговата история.

 

Стадион Георги Аспарухов (Левски София)

Гунди дебютира за Левски на 17-годишна възраст, но след по-малко от година бива продаден на Ботев Пловдив, където успява да спечели Купата на България и да се превърне в топ реализатор в турнира за КНК с 6 попадения през сезон 1962-1963. След тези успехи той отново се завръща в Левски, а с екипа на “сините” печели три купи на България и три пъти достига първо място в българското първенство. Едни от най-запомнящите се мачове в кариерата му са тези срещу Бенфика в турнира за КЕШ, в които макар българския отбор да губи от Еузебио и компания, Гунди успява да отбележи три от четирите отбелязани гола при общ резултат 4:5. Силните му представяния предизвикват интерес от страна на Милан и Бенфика, които по това време са едни от най-мащабните европейски клубове, но Аспарухов отказва възможността за евентуален трансфер с думите:

"Кажи им, че има една страна България, в тази страна България има един отбор Левски, може и да не са чували за него, в този отбор съм се родил, в този отбор ще умра"

Талантливият българин умира в катастрофа през 1971 заедно със съотборника си Никола Котков. Той завинаги остава в сърцата на феновете и през 1990 от Левски официално кръщават стадиона си с неговото име, името на най-великия играч носил синята фланелка.

 

Йохан Кройф Арена (Аякс)

Кройф се присъединява към юношеската школа на Аякс, когато е на 10 години. През първия си период с екипа на “божиите синове” той успява да спечели 6 пъти титлата на Ередивизи, купата на Холандия 4 пъти, КЕШ 3 поредни пъти и 2 пъти европейската суперкупа. През този период Кройф се превръща в любимец на публиката и е считан за основната причина за големите успехи на клуба през този период. След рекордния трансфер на 14-ката в Барселона, “блаугранас” печелят първата си титла след 14-годишна пауза. Съдбата отрежда на холандеца билет в посока САЩ, където той носи тениските на два отбора (Лос Анджелис Ацтекс и Вашингтон Дипломатс). Завръща се в Испания за кратък период в Леванте и се прибира у дома в Аякс, където отново печели на два пъти холандското първенство и веднъж купата на страната. Може би най-голямата грешка от страна на холандския гранд е, че не предлага нов договор на Кройф. Това го вбесява и той подписва с големия враг Фейенорд, където помага на отбора за първата му титла от десетилетие насам и печели още веднъж купата на Холандия, след което се пенсионира. Йохан постига  огромни успехи и като треньор начело на  Аякс и Барселона. Две години след смъртта му от родния му клуб решават да променят името на стадиона си от "Амстердам Арена" на "Йохан Кройф Арена", за да почетат един от най-великите играчи стъпвали някога на терена.

 



Стадион Сантяго Бернабеу (Реал Мадрид)

Бернабеу е дългогодишен капитан на столичния отбор и след пенсионирането си продължава своята работа като треньор на “Лос Бланкос”. Като играч няма кой знае какви успехи, но се превръща в ключова фигура зад кулисите. Когато започват испанските войни от 1936-1939 той се бори на страната на националистите, а след края на сраженията се завръща в Мадрид, където вижда, че любимият му клуб се е разпаднал вследствие на смъртта на някои членове на клуба и укриването на други. Сантяго започва да издирва остатъците от отбора и постепенно отново изгражда състав и ръководство. След мач между Барселона и Реал през 1943 и насилствените фенски прояви тогавашният директор на “белия балет” бива уволнен и Бернабеу заема неговата позиция. Той е преиздент на мадридчани до смъртта си през 1978 - цели 35 години. В този период той напълно променя инфраструктурата на клуба и с дългогодишни усилия превръща Реал във футболен хегемон. Привлича футболисти като Алфредо Ди Стефано, Пушкаш и други. За целия му период като директор мадридския клуб печели 1 Интерконтинентална купа, 16 титли от първенството и 6 Купи на Испания. Още през 1957 тимът променя името на стадиона си, за да се отблагодари на директора си за дългата и успешна служба.

 

Пушкаш Арена (Унгария)

Ференц Пушкаш е считан за един от най-великите футболисти познати на историята. За националния отбор на Унгария той има забележителните 84 гола в 85 мача. Той е в основата на най-големите футболни успехи на страната с нейното “златно” поколение. “Маджарите” успяват да запишат 32 поредни мача без загуба като преждевременно успяват да станат олимпийски шампиони през 1952, както и да спечелят първенството на Централна Европа (1953). Единственото, което им остава е Световното през 1954, където макар да са фаворити и да се представят забележително губят финала от Западна Германия след пълен обрат. Освен, че е герой за националния отбор, Пушкаш е и една от ключовите фигури в унгарския Хонвед и пет пъти печели първенството на страната. След като облича екипа на Реал Мадрид, той отново постига забележителни успехи – пет поредни титли от Ла Лига, една купа на генерала (сегашна Копа Дел Рей), четири пъти Европейската купа и веднъж Интернационалната купа. През 2002 от унгарската футболна асоциация решават да сменят името на тогавашния "Непщадион" с това на тяхната най-голяма звезда. Няколко години по-късно събарят съоръжението, за да изградят ново, по-мащабно и през 2019, когато завършва строежът, му дават името "Пушкаш Арена".

 

Национален Стадион Мане Гаринча (Бразилия)

Гаринча е североизточното име на птицата орехче. Мануел получава този прякор от своята сестра, която забелязала, че той е много по-дребен от неговите връстници. Бразилското крило прекарва по-голямата част от кариерата си в Ботафого. Там е считан за един от най-великите играчи в историята на клуба и успява да спечели 19 трофея. Но най-силните мачове, тези с които ще бъде помнен вечно са тези за националния отбор на Бразилия. На Световното през 1958 той пропуска първите два мача, защото селекционерът смята, че гола на Гаринча срещу Фиорентина, в който преминава през няколко човека и вместо да стреля с топката, той просто дриблира с нея във вратата, е проява на неуважение. Доминацията на “ангелът с криви крака” започва в мача със СССР и продължава и до последния му мач с екипа на “Селесао”. Печели две поредни Световни първенства като в Мондиал 1962 Мануел печели Златната топка и "Златната обувка" за невероятното си представяне. Мнозина са на мнение, че Пеле никога нямаше да постигне такива големи успехи без помощта му и признават Мане за по-добрия от двамата. В началото на 80-те години от бразилската футболна асоциация решават да прекръстят стадион "Хелио Пратеш Ди Силвейра" в чест на техния герой с новото име "Национален Стадион Мане Гаринча" (втория най-голям в Бразилия).


  Прочетете също:  


Гласували: 14, рейтинг: 4.4

Добави коментар

Препоръчано за вас

Дебютантите, които осъществиха европоход
Утопичният и екстравагантен свят на милионерите комарджии: химера или реалност?
Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Марек Дупница
Топ 5 от мъдростите на култовия Георги Попвасилев
Любопитният произход на имената на руските клубове
10 победителя от евротурнирите, които бяха трагични в първенството
Уругвайският номад: Себастиан Абреу
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 1)
Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Берое Стара Загора
Вилаш-Боаш: Геният-измамник, който изигра всички ни
Гай Апулей Диокъл и най-богатите атлети в историята
Защо феновете носят шалчета?
Футболните легенди, които изгубихме завинаги през 2020 година
Изненадващият произход на най-популярните термини от футболния жаргон
2004 година: най-сензационната в съвременния футбол
Легенди за европодвизите на отборите от провинцията: Спартак Пловдив
Играчите с най-късен хеттрик в Шампионската лига
"Червеният бик", който изуми цяла Австрия
Как Германия остана без шампион
Портсмут – Рединг: най-резултатният мач в историята на Висшата лига