Трансферната политика на Билбао обяснена: последната скала срещу футболната глобализация

Трансферната политика на Билбао обяснена: последната скала срещу футболната глобализация

 На този етап почти няма футболен фен, който да не е чувал за една от най-уникалните трансферни политики в модерния футбол - тази на Атлетик Билбао. Те са единственият клуб, който по собствена принуда допуска в отбора си само играчи, израстнали и потопени в културата на региона, носещ името Euskal Herria или Страната на Баските.

 Циниците биха казали, че по този начин клубът от северна Испания се самосаботира, но постиженията на Атлетик рисуват друга, далеч по-оптимистична картина. Те са едва един от трите отбора (заедно с Барселона и Реал Мадрид), които никога не са изпадали от Ла Лига, а по титли от първенството са на 4-то място с цели 8 трофея. Баските също така могат да се похвалят с 23 спечелени Купи на Краля, а последния им голям пробив в Европа дойде през 2012 година, когато те достигнаха финал в Лига Европа. В днешната статия ще обясним как точно Атлетик Билбао успява успява да остане конкурентоспособен вече над един век.

“Кантера” се ражда

 Представете си отбор като Манчестър‌ Юнайтед да избира само таланти от региона около Манчестър или пък Ювентус да ползва момчета, родени в околията на Торино. Точно по този начин оперира Атлетик Билбао вече 117 години. Всичко започва през 1911г., когато Билбао срещат Реал Сосиедад в двубой от Купата на Краля. В него “червено-белите” играят предимно с британци, тъй като по онова време отборът е основан именно от имигранти от Великобритания.

 Това не се харесва на Сосиедад (сразени от съперниците си) и те отправят оплакване към Испанската футболна федерация. Нещата стигат толкова далече, че за следващото издание на турнира е въведено правило, което забранява участието на чужденци.

 Атлетик Билбао, веднъж усетили от удоволствието от развитието на местни таланти, решават, че това ще е тяхната основна политика за десетилетия напред. В последствие испанската федерация се отказва от правилото за чужденци, но Билбао решават да продължат да разчитат само на баски футболисти, развити в академиите на региона.

Какви точно са условията на политиката на Билбао?

 Правилото е неписано и няма да го намерим в нито един официален документ на клуба, но въпреки това то се спазва с религиозен фанатизъм. Като нещо неофициално обаче, то може да бъде огъвано, когато нуждата се появи. Така например не само играчи родени в границите на Испания са цел на клуба, но и тези във френската част на региона.

 Също така деца на имигранти са добре дошли, стига те да са минали през някоя от академиите на отбора и да са “закърмени” с културното наследство и идентичност на Баския регион.

 В началото правилата са малко по-строги, като в отбора наистина се приемат само играчи от провинция Биская в която се намира Билбао. След това идва идеята да се приемат момчета и момичета от всички Баски региони, а в последствие и децата на чужденци.

 Като изключим британските футболисти основали клуба, за Атлетик са играли едва 6 чужденци - Бирун (Бразилия), Аморебиета (Венецуела), Итуриага (Мексико), Лизаразу и Лапорте (Франция) и Ганея (Румъния). Всички те са израснали в региона и са играли в академия от страната на Баските.

85% от играчите са развити от академията на клуба

 В най-добрия случай Атлетик Билбао са ограничени да търсят нешлифовани диаманти в територия с население от едва 3 млн. души. Затова те правят всичко възможно да заформят любов към клуба още с раждането на младежите - буквално! Всяка година те пращат подаръци във всяко родилно отделение, намиращо се в радиус от 60 км. от отбора. Първия футболен екип, което всяко момче, родено в страната на баските, вижда е този на Атлетик (без значение дали има когнитивната възможност да осъзнае това или не).

 Отборът разчита на ултрамодерната си тренировъчна база близо до град Лезама, която разполага с 8 игрища, фитнес център и множество помощни съоръжения. Билбао също така винаги има 20 активни разузнавачи, които обръщат всеки камък и клон в региона, за да намерят следващия голям талант. Налични са и около 150 “братски” отбори, чиято цел е да развиват местни футболисти и да ги препоръчват на Атлетик, ако усетят, че младежите притежават нужните качества.

 Така всяка година в клуба се пробват около 1000-1500 младежи, най-добрите от които са приети да тренират в Лезама. Там те стават част от идентичността на клуба и тя от тях. На всеки младеж се обръща специално внимание и той получава технически и тактически уроци от треньорите си, както и добро образование в случай, че тежка контузия сложи ранен край на кариерата му и той трябва да си търси друга професия.

 Сами се досещате, че всеки от играчите изпитва безусловна лоялност към Атлетик Билбао и като резултат на това, те дават всичко от себе си на терена за отбора, а ако дойде голяма оферта от чужд отбор, те често я отхвърлят или напускат за огромна сума, която помага на клуба да балансира разходите и приходите.

Известни играчи дошли от региона

За финал няма как да не споменем и най-известните (и скъпи) футболисти в историята на клуба, които доказват, че системата работи. Те включват:

- Хосе Анхел Ирибар: той пази за Билбао от 1964 г. до 1980г. и е част от Испанския национален отбор, който завоюва първата голяма титла в историята на страната - Евро 64;

- Андони Субисарета: започва кариерата си в Билбаво и по-късно преминава в Барселона, където печели множество международни и местни трофеи. Представя Испания на 4 Световни първенства;

- Бишенте Лизаразу: печели Световната титла и Евро 2000 с Франиця и изкарва 9 сезона в Байерн Мюнхен, където печели УЕФА Шампионска лига;

- Хави Мартинес: Атлетико го привличат от Осасуна и той играе 5 сезона за клуба, след което се мести в Байрен Мюнхен за рекордната за Бундеслигата сума от 40 млн. евро;

- Фернандо Йориенте: той играе 8 години за Атлетик, след което се мести в Ювентус, където става шампион на Италия 3 поредни пъти. Световен и европейски шампион с Испания.

Най-скъпите изходящи трансфери в историята на клуба

1. Кепа: 80,000,000 евро (Челси)
2. Аймерик Лапорт: 65,000,000 евро (Манчестър Сити)
3. Хави Мартинес: 40,000,000 евро (Байерн Мюнхен)
4. Андер Ерера: 36,000,000 евро (Манчестър Юнайтед)
5. Асиел дел Орно: 12,000,000 евро (Челси)

Заключение

 Как мислите - дали ще е интересно да видим повече клубове да прилагат политиката на Билбао? Разбира се, в първите 50-60 години от съществуването на любимата ни игра повечето клубове действат точно по този начин, но това по-скоро е заради технологичните и финансови ограничения на времевия период. Днес футболът и светът са далеч по-глобализирани и въпреки че мнозина от нас се бунтуват срещу това, истината е, че всички гледаме все повече футбол, стадионите са все по-пълни, а печалбите от продажби на телевизионни права и клубни артикули нарастват все повече и повече. Да не забравяме, че ако я нямаше глобализацията, никога нямаше да станем свидетели на някои от най-великите отбори в историята - Милан на Ариго Саки от 90-те например или пък “Галактикос” на Реал Мадрид от началото на XXI век. Но в крайна сметка е добре да знаем, че един отбор завинаги пази своята идентичност и като самотна скала се изправя срещу вълните на футболната глобализация и комерсализация и не се огъва пред тях за нищо на света.

Прочетете също:
Как би изглеждал Реал Мадрид, ако следваше политиката на Билбао
Как би изглеждал отборът на Лондон, ако следваше политиката на Билбао
Как би изглеждал отборът на Барселона, ако следваше политиката на Билбао
Как би изглеждал отборът на Манчестър, ако следваше политиката на Билбао
Как би изглеждал отборът на София, ако следваше политиката на Билбао
Как би изглеждал отборът на Пловдив, ако следваше политиката на Билбао
Как би изглеждал отборът на Плевен, ако следваше политиката на Билбао


Гласували: 12, рейтинг: 4.9

Коментари
Симо 17.02.2020 11:21

Не знам дали не трябва да добавите и Кенан Кодро към чужденците. Да, роден е в Сан Себастиан, но играе за Босна и Херцеговина.

Отговори 0 0
Емилиян Николов 01.03.2020 02:23

Лизаразу преминава в Байерн, а Хави Мартинес в Байрен - браво!

Отговори 0 0
Добави коментар

Препоръчано за вас

Най-непробиваемите вратари в Шампионската лига
Да си припомним трагичната и внезапна кончина на Ерик Йонгблуд
Легендите от Висшата лига, вкарали хет-трик за три различни отбора
Бивш съотборник на Бекъм разкри каква е била първата му заплата
Луиджи Алеманди или първият футболен Юда?
Шведска легенда разкри защо е останал лоялен на Селтик
Успешни чуждестранни треньори, които се провалиха в родния елит
Двете минути, в които Дейвид Мойс бе най-великият футболен мениджър в света
Легендите, печелили Шампионската лига с повече от 1 клуб
Известни играчи, минали през Хофенхайм
Стоичков за тънкостите и тайните зад геройствата на България в САЩ 94
Кои са шампионите с най-много точки в историята на Висшата лига
Легендите, които се завърнаха от пенсия
Утопичният дрийм-тийм на Палермо
Колко точно голямо бе влиянието на Рой Кийн в Юнайтед?
Звездните открития на Луис ван Гаал
Българите, покорили топ първенствата на Европа
Потенциалният отбор на Юнайтед, който Мойс така и не успя да събере
Какъв бе Манчестър Сити преди парите?
Приключенията на британци и ирландци из континентална Европа