Как би изглеждал отборът на Плевен, ако следваше политиката на Билбао да налага само местни играчи

Анализи

09.04.2020

С днешната статия ще продължим нашата популярна поредица, която отговаря на въпроса: “Как би изглеждал отборът на даден град (и регион), ако реши да си наложи политиката на Атлетик Билбао?”

Градът, за който ще проведем днешния мисловен експеримент е Плевен - седмият по големина град в България.

Според правилата ни, играчите, които сме подбрали, трябва да са родени в града или в региона около него и да са все още активни (или поне да са имали активна кариера в последните няколко сезона). Също така приемаме, че всеки футболист, избран за състава, се намира в разцвета на своята кариерата, а не в настоящото си състояние. След дни усърдно проучване ви представяме най-добрите 11, родени в Плевен.

Град Плевен и околията

Плевен се намира в централна северна България и е седмия по големина град в страната. Той е сред важните културни, образователни, икономически и транспортни центрове в България. Има богата история, като именно там е една от най-важните битки по време на Руско-Турската Освободителна война. В края на 2018 година населението на града е 96 610 души. В област Плевен има 11 общини, като общо в тях живеят малко над 250 000 души.

Понастоящем единственият футболен отбор в града е Спартак. Той носи историята на създадения през 1919 година „Скобелев“. Други отбори в града са носели имената: „Белите орли“, „Торпедо“ и „Сторгозия“, но Спартак се смята за обединител и наследник на всички клубове в Плевен. Именно заради това и отборът, който ще Ви представим днес ще наречем Спартак Плевен.

„Синьо-белите“ са на последно място във Втора лига към момента, но в цялостната история на българския футбол имат 35 сезона в А група, а във вечната класация са на 11-то място. За схема на игра ще използваме 4-4-2, с т.нар. ромб в средата на терена, като ще се възползваме от качеството на полузащитниците, родени в Плевенско.

Вратар: Христо Иванов
Място на раждане: Плевен

Христо Иванов е роден и израснал в Плевен. Юноша е на Спартак Плевен и дебютира в мъжкия футбол именно в родния си клуб. След това играе във Видима-Раковски и Локомотив Мездра. През 2010 г. Иванов преминава в Монтана, където става непоклатим на вратарския пост, а през зимата на 2012 приема офертата на Ботев Пловдив и преминава при "канарчетата". Завръща се на „Огоста“ и изиграва още над 100 мача за Монтана, преди да премине в Етър. През миналата година дори дебютира за националния отбор на България, въпреки че бе на 37 години.

Десен бек: Иван Турицов
Място на раждане: Плевен

Иван Турицов се появява на бял свят в Плевен през лятото на 1999 година. Юноша е на Литекс Ловеч, играе като десен бек, но се справя добре и отляво. Преминава в школата на ЦСКА през лятото на 2016 и играе в тима до 19 години като става шампион в Елитната група до 19 години за сезон 2016/17. През следващия сезон е даден под наем на Литекс Ловеч, където играе редовно. Започва сезон 2018/19 в групата на ЦСКА, но след подготовката е даден под наем отново на Литекс Ловеч. На 22 август 2018 подписва първи професионален договор с „армейците“. В началото на 2019 се завръща в ЦСКА, като веднага попада в групата за мачовете на тима. Той е сред най-обещаващите български бранители, като подобно на Христо Иванов, наскоро дебютира за националния отбор.

Централен защитник: Цветомир Панов
Място на раждане: Плевен

Цветомир Панов действа еднакво добре като десен и като ляв бек, но за нуждите на този въображаем отбор ще се доверим на опита му и ще го поставим в сърцето на отбраната. Стартира кариерата си в родния Спартак, като дори през 2008 година е избран за футболист на годината на Плевен, въпреки че е едва на 19 години по това време. Последва трансфер в местния съперник Литекс, където обаче не получава достатъчно шанс за игра. Трябва да отбележим и че по това време Литекс е шампион на България. Завръща се в Спартак, където реабилитира кариерата си, а тимът е на косъм от влизане в А група.

Новакът в елита Любимец го привлича през 2013 година. Следват 69 мача за Славия. Последват два много силни сезона с Ботев Пловдив, като Панов печели Купата и Суперкупата на България. След това е привлечен от хегемона Лудогорец, с който става шампион през 2018 година. През миналата година премина в състава на Черно море. Има един мач за националния отбор.

Централен защитник: Пламен Николов
Място на раждане: Плевен

Николов започва да тренира футбол през 1996 година в родния си град. Четири години по-късно - през 2000 г., пробва късмета си в ДЮШ на Левски и след едноседмични проби е одобрен. През 2004 г. тогавашният директор на школата Кирил Ивков го предлага на ръководството за професионален договор и футболиста подписва тригодишен такъв, но доиграва сезона при старшата възраст. В началото на новия сезон за наставник на първия състав е назначен Станимир Стоилов. Същият съобщава на Пламен Николов, че не вижда перспектива и няма да разчита на него за в бъдеще и защитникът се завръща в Плевен. През 2006 г., след една контрола с Литекс, Люпко Петрович го харесва и младият защитник подписва четиригодишен договор с ловчанлии. Следват над 100 мача за „оранжевите“, с които печели две титли, две Купи на България и една Суперкупа.

В началото на 2012 преминава под наем в Том Томск, а през зимния трансферен прозорец руският клуб откупува правата на футболиста. В края на сезона завършват на второ място във Втора лига, с което и промоция за елитната Руска Премиер Лига.

Завръща се в България, но не успява да достигне до нивото си отпреди трансфера. Играе последователно за Литекс, Ботев Пловдив, Черно море и Локомотив Пловдив, а в момента е отново в Литекс. Има 5 мача за националния отбор.

Ляв бек: Момчил Цветанов
Място на раждане: Плевен

Чико Цветанов започва футболната си кариера в отбора на Спартак Плевен,където се утвърждава като титуляр в мъжкия отбор. Бързоногото крило е син на известния плевенски футболист от края на миналия век Емил Цветанов – Шивача. „Малкият шивач“ се налага бързо сред титулярите на Спартак и привлича погледите на скаутите върху себе си.

Интересът на Литекс към Чико датира от повече от година, като лично холандецът Ян Деркс, директор на Академия Литекс на „оранжевите“, настоява за привличането му. През лятото на 2007 г. преминава в академията на „Литекс“. Следват 6 сезона в Ловеч, където записва над 100 мача и печели две титли, две Купи и една Суперкупа. Следва трансфер в Ботев Пловдив, където обаче не успява да се наложи. Преминава след това в току-що изхвърления във В група ЦСКА, с който също печели Купата, както и Югозападната В група. Играе още за Верея, полския Стал, Славия, а в момента е в Локомотив Пловдив.

Чико Цветанов ще остане завинаги в историята на българския футбол със своето невероятно постижение – печелил е 5 пъти Купата на България и то с 4 различни отбора – Литекс, ЦСКА, Славия и Локомотив (Пловдив). В световен мащаб единствените, които могат да се похвалят с подобно постижение са бразилците Дани Алвеш и Максуел.

Дефанзивен полузащитник: Александър Цветков

Място на раждане: Плевен

Цветков е поредния продукт на силната връзка между ДЮШ на Спартак Плевен и Академия Литекс. Започва да тренира футбол през 1996 година при „гладиаторите“. 10 години по-късно изкарва проби в ловешката академия, които са успешни. През 2009 година дебютира за мъжкия отбор на Литекс, подписва първия си професионален договор и е избран за капитан на дублиращия тим.

Изиграва доста мачове като капитан и на младежкия национален отбор. За мъжкия национален тим има записани 5 срещи. През 2016 г. напуска Литекс в посока Черно море. Играе два сезона на „Тича“, а в момента се състезава за Берое.

Любопитно е, че дядо му – Атанас Цветков също е бил футболист. Играе за ЦДНА между 1947 – 49 и за руския гранд Зенит между 1951-53 година. В Санкт Петербург той отбива военната си служба.

Вътрешен полузащитник: Ивайло Чочев
Място на раждане: Трънчовица

Ивайло Чочев е роден и израства в село Трънчовица, община Левски. Селото е известно и с това, че е родно място на Григор Вачков и Брунко Илиев. До 15-годишна възраст тренира в намиращия се близо отбор на Спартак Плевен, а през 2008 година се мести в силната по това време школа на Чавдар (Етрополе). Школата се управлява от тандема Христо Стоичков – Емил Димитров и е сред най-добре устроените на Балканите по това време. Чавдар, с Чочев в състава, дори достига до ½-финал за Купата на България през 2010 година.

Халфът прави силно впечатление и в края на 2012 година е привлечен от гранда ЦСКА. През лятото на 2014 година италианският елитен Палермо плаща 2 млн. евро и подписва с Ивайло Чочев. След 5 силни сезона на остров Сицилия, през миналото лято полузащитникът напусна „розовите“, които бяха изхвърлени в Серия Д. Присъединява се към Пескара, но вече повече от 8 месеца не успява да дебютира за „делфините“ поради контузия. Съотборник в тима от Серия Б му е Валери Божинов. За националния отбор има 18 мача и 3 гола.

Вътрешен полузащитник: Георги Миланов
Място на раждане: Левски

Георги Миланов е може би най-популярното име в този въображаем състав. Той е роден през 1992 година в град Левски, който е по-популярен с гарата си, отколкото с каквото и да било друго. Заедно със своя брат-близнак Илия започват да тренират в родния си град, когато са едва на 6 години. Бързо хващат окото на скаутите на топ отборите в България. Родителите им многократно отхвърлят предложенията на Спартак Плевен, Левски София и ЦСКА. Когато са на 10 години идва и предложение от Литекс, което приемат, но не изцяло. В следващите две години братята пътуват ежедневно до Ловеч, за да тренират, а чак през 2005 година се местят официално в "Града на люляците".

Дебютира за Литекс през 2009 година, а седмица по-късно вкарва и първия си гол в мъжкия футбол. Превръща се в неизменен титуляр за тима. В края на 2012 г. е избран за Футболист № 1 на България, като се превръща в най-младия победител в анкетата и едва вторият след Христо Бонев, който я печели без да играе в чужбина или в софийски отбор. На същата церемония Миланов печели и втора награда за „Най-добър футболист на А група“ за 2012 година.

На 5 юли 2013 г. Миланов подписва петгодишен договор с шампиона на Русия – ЦСКА Москва. Трансферната сума е в размер на 2,75 млн. евро, плюс допълнителен бонус от още един милион. Изиграва общо 148 мача за „армейците“, в които вкарва 6 гола и асистира за други 12. През лятото на 2018 година премина в унгарския МОЛ Фехервар, където играе и в момента. За националния отбор има 43 мача и 2 гола.

Атакуващ халф: Васил Шопов
Място на раждане: Плевен

Васил Шопов бе едно от най-актуалните имена в Първа лига преди няколко години. Той е юноша на Спартак Плевен, като именно с родния си тим пробива в професионалния футбол. През сезон 2011/2012 вече е титуляр на играещия по това време в Северозападната „В“ група плевенски тим. През този сезон със Спартак става безапелационен лидер в Северозападната „В“ група и влиза в професионалния футбол. Следващия сезон започва повече от успешно и Спартак е сред лидерите в „Б“ група на полусезона и близо до постигане на целта – завръщане в „А“ група, но след проблеми през зимната подготовка доиграва сезона и завършва на 6-то място.

Следва трансфер в македонския Брегалница Щип, след което отново се завръща в родния Спартак. Той е сред любимците на феновете и получава капитанската лента едва на 23-годишна възраст, след оттеглянето на ветерана Любомир Иванов. Следва трансфер в Литекс, но не играе в състава на „оранжевите“. През 2016 година се присъединява към новака в елита Дунав Русе. Там играят бившите му съотборници от Спартак Станислав Антонов, Михаил Милчев и Ивайло Раденцов. Дунав се представя много над очакванията и завършва на 4-то място, което му гарантира и мачове в Лига Европа. Общо за „драконите“ изиграва 74 мача, вкарвайки 14 гола и подавайки за други 7. Силните му игри привличат погледите на всички водещи клубове, като най-настоятелен се оказва Ботев Пловдив и през 2018 преминава при „канарчетата“. Не играе достатъчно често за „жълто-черните“ и през миналата година премина във втородивизионния ЦСКА 1948, където играе и днес.

Нападател: Преслав Йорданов
Място на раждане: Плевен

Преслав Йорданов започва да играе редовно за родния Спартак Плевен едва на 17 години, а изявите му веднага привличат интереса на грандовете. Привлечен е в Локомотив София през 2007 година, едва на 18-годишна възраст. Моментално е преотстъпен в Локомотив Мездра, където треньор е баща му – Анатоли Кирилов. За 4 години при столичните „железничари“ играе в едва 41 мача и вкарва 10 гола. Напуска в посока Черноморец Бургас, в период, в които финансите на „Лазур“ са огромни, а треньор е Красимир Балъков. Уви, и в Бургас не успява да се наложи, като играе в 42 мача и вкрава 4 гола.

Най-успешният му престой безспорно е в току-що изхвърления от А група ЦСКА. В Югозападната В група отбелязва 26 гола в 27 мача и помага за спечелването на Купата на България. Следва трансфер в казахстанския Ордабаши, където вкарва 4 гола за 17 мача. В момента играе за втородивизионния Септевмри София. През 2016 година записва и няколко минути за националния отбор.

Нападател: Николай Тодоров
Място на раждане: Плевен

Тодоров е може би най-непопулярното име от този състав, но в момента играе за втория в шотландския Чемпиъншип – Инвърнес. Тодоров е юноша на вече несъществуващата школа на ФК Плевен. Нейни продукти са играчи като Юлиян Чапаев, Жюлиен Бенков и Денислав Александров. Още като тийнейджър преминава във футболната академия Бруук Хаус, която има изключително силни връзки с легендарния Нотингам Форест. През 2014 година Тодоров подписва и професионален договор с двукратния европейски шампион, но не получава шанс за игра. Подвизава се под наем в нискоразредните Уорчестър Сити и Хемел, а през 2016 година договорът му изтича и преминава в шотландския Хартс.

Там нещата се стичат по подобен сценарии – не получава мачове за клуба, чиято собственост е, а играе под наем в Каудънбийт, Ливингстън и Куийн ъф да Саут. През 2018 година приема ново предизвикателство и подписва с третодивизионния италиански Риети. След 20 мача и 4 гола решава да се завърне в Шотландия с екипа на Фолкърк.

Тук трябва да отбележим, че въпреки че е едва на 23 години, Тодоров е щастливо женен за шотландката Дженифър. През този сезон Тоди играе за Инвърнес, във второто ниво на футбола в Шотландия, където най-после намери себе си. Има 31 мача и 7 гола във всички турнири, а преди да прекратят сезона тимът му беше втори. Има едва 2 мача за младежкия национален отбор, а наскоро сподели, че за него би било чест да играе за мъжкия национален тим.

Резерви:
Вратар: Станислав Антонов
Защитници: Илия Миланов, Кристиян Григоров, Иво Иванов
Халфове: Ивайло Раденцов, Иво Михайлов, Петър Тончев
Нападатели: Стефан Христов, Денислав Александров, Светослав Ковачев

Прочетете също: