5. Сампдория
„Самп“ е един от традиционните членове на Серия А. Отборът от Генуа обаче се подрежда на върха на класирането само веднъж. Това се случва през сезон 1990/91, когато Джанлука Виали става голмайстор на първенството. Тази титла и до днес остава единствена за клуба. „Сампдория“ все пак е и четирикратен носител на Купата на Италия (1985, 1988, 1989, 1994), а също така през 1991, шампионския сезон, надиграва Рома с 1:0 в спора за Суперкупата.
Годините на прелома между двете столетия определено са много силни за генуезците, особено в Европа. През 1989 „Дория“ стига до финал за КНК срещу „Барселона“ (отстранил „ЦСКА“ на полуфинала), но губи с 0:2. Впрочем, едва три години по-късно двата тима се срещат и във финала за КЕШ, когато каталунците отново печелят. Този път с 1:0 след продължения.
Златният миг на „Сампдория“ обаче настава през 1990, когато за втори пореден път се добират до последния мач в турнира КНК. По пътя си „Самп“ преминава през норвежкия „Бран“, „Борусия Дортмунд“, „Грасхопър“ и „Монако“. Този път съперник на финала не е черната котка от Барселона, а белгийският Андерлехт. В състава на италианците личат имената на Палюка, Виерховод, Пелегрини, Сречко Катанец, Роберто Манчини, Досена, Виали и т.н.. Мачът обаче влиза в продължения. Тогава на помощ се притича големият голмайстор Виали, който с две бързи попадения решава спора. Така „Самп“ изравнява броя на титлите си от Серия А и ЕКТ.
4. Тотнъм Хотспър
Започнахме статията с „Тотнъм“ и тазгодишния им подвиг, но това далеч не е първо изкачване по европейските върхове за „шпорите“. Лондонският клуб печели многобройни домашни купи – 8 пъти ФА Къп, 4 пъти Купата на Лигата и 7 пъти Къмюнити шийлд. Най-високото отличие в Англия– шампионската титла, обаче, попада в ръцете на „шпорите“ едва два пъти – през 1951 и 1961.
За сметка на това европейските отличия са цели три. Повече от тези на вечния съперник „Арсенал“. Първият голям успех идва след втората шампионска титла. През 1963 г. „Тотнъм“ превзема КНК, като по пътя си отнася „Рейнджърс“, „Слован“ (Братислава) и „ОФК Белград“. В спора за златото съперник е „Атлетико“ (Мадрид), който по-рано е отстранил пловдивския „Ботев“. „Тотнъм“ безмилостно сразява мадридчани с 5-1 на стадиона в Ротердам и грабва купата.
По-напред във времето „Спърс“ печели два пъти Купата на УЕФА. Те всъщност имат честта да триумфират в първото издание на турнира от 1972 г., когато в два мача побеждават друг английски тим - „Улвърхемптън“. „Тотнъм“ печели като гост на „вълците“ с 2:1, а в реванша удържа равенство 1:1, което се оказва напълно достатъчно. Важно е да отбележим, че на полуфинала победен е не кой да е, а „Милан“.
12 лета по-късно „шпорите“ отново са на върха в Купата на УЕФА. Отстранени са престижни противници като „Фейенорд“, „Байерн“ (Мюнхен), „Аустрия“ (Виена) и „Хайдук“ (Сплит). Финалът е срещу „Андерлехт“, който достига до него по скандален начин. По-късно се разкрива, че президентът на белгийците дава рушвет от над 60 000 лв на съдията в полуфиналите срещу „Нотингам“. Финалът обаче е чист и драматичен. И двата мача завършват при резултат 1:1 след изравнителни голове за домакините в последните минути. Така се стига до дузпи на „Уайт Харт Лейн“, в които „шпорите“ са по-точни и побеждават с 4:3.
3. Нотингам Форест
Стигаме до един от заспалите гиганти в съвременния футбол. Славата на „Форест“ обаче също се свързва предимно с европейските турнири. В по-ранната си история „Нотингам“ печели два пъти ФА Къп – през 1898 и 1959. На домашна сцена „червените“ имат само една титла от елитната дивизия, завоювана през сезон 1977/78. Но това е тъкмо онзи митичен отбор, воден от великия Брайън Клъф. В тези години два пъти поред вдигат и Купата на Футболната лига, а веднъж се поздравяват и с Къмюнити шийлд.
„Форест“ никога повече не успява да триумфира в шампионата, но пък става двукратен европейски шампион и носител на Суперкупата на Европа. През 1979 „Нотингам“ побеждава минимално „Малмьо“ във финала на КЕШ и вдига „ушатата“ за пръв път. През януари следващата година се справя с „Барселона“ с общ резултат 2:1 и печели Суперкупата. През май на същата 1980 година „Форест“ отново стига финал на КЕШ и защитава титлата след нов успех с 1:0. Този път над „Хамбург“.
2. Парма
Може би всеки неутрален привърженик е останал доволен, когато след дълги премеждия „Парма“ успя да се завърне в Серия А. Истината обаче е, че славата на този италиански клуб произлиза от европейските клубни турнири, а не толкова от тези на ботуша.
„Кръстоносците“ трикратен носител на Купата на Италия (1992, 1999 и 2002), а през сезон 1998/99 всъщност постигат дубъл, побеждавайки „Милан“ в мача за Суперкупата. „Парма“ обаче никога не става шампион и в действителност само веднъж е достатъчно близо до това, но остава на 2 точки зад „Ювентус“.
Но на европейската сцена „жълто-сините“ са доста по-плодовити. Първото златно отличие влиза във витрината на „Парма“ през 1993, когато печелят КНК. На полуфинала е отстранен „Атлетико“, а в решаващият сблъсък италианците надделяват над „Антверпен“ с 3:1. През януари следващата година се състои и сблъсъкът за Суперкупата на УЕФА. В него „Парма“ среща добрите си познайници от „Милан“ и печели с 2:1 общ резултат. „Росонерите“ побеждават в Парма с 1:0 след гол на Папен, но в ответния мач на „Сан Сиро“ Сенсини и Крипа носят втори комплект златни европейски медали за своя отбор.
Пренасяме се само две години напред и „Парма“ отново е под светлината на прожекторите. Този път „кръстоносците“ покоряват Купата на УЕФА. В елиминационната фаза част от победените съперници са корави отбори като „Атлетик“ (Билбао) и „Леверкузен“. Финалът обаче е срещу голям местен съперник с много повече опит - „Ювентус“. „Парма“ успява да вземе преднина с 1:0 след първия мач. Голът е дело на Дино Баджо. На реванша Виали, вече преминал от „Сампдория“ в „старата госпожа“ открива резултата, но отново Баджо изравнява и носи първи трофей от този турнир на тима си.
През 1999 „Парма“ добавя ново отличие от Купата на УЕФА в колекцията си. На полуфинала отново се налага да играят срещу „Атлетико“ и отново се справят отлично. В спора за трофея „Парма“ излиза срещу раздирания от кадрови проблеми „Марсилия“. Италианците печелят комфортно с класическото 3:0 след попадения на Креспо, Ваноли и Киеза и се утвърждават като солиден турнирен боец. Уви, следват тежки времена.
1. Севиля
„Севиля“ е един от водещите испански отбори в ранната история на тамошния футбол. Клубът печели първия официален мач в Испания, а след доста години дори става шампион – през сезон 1945/46. През 1935, 1939 и 1948 андалусийци вдигат победоносно Купата на Краля.
Следват по-слаби години, докато не стигнем до нашия век. През 2007 отборът добавя още една национална купа в сметката си и постига дубъл, побеждавайки „Реал“ (Мадрид) с общ резултат 6:3 (знаменит успех с 5:3 на „Бернабеу и хеттрик на Кануте) за Суперкупата. През 2010 е спечелена и 5-ата Купа на Краля след финал срещу „Атлетико“.
Тези успехи на местно ниво обаче направо бледнеят пред постигнатото в ЕКТ. „Севиля“ съвсем заслужено е считан за властелин на Лига Европа/Купата на УЕФА.
Първото отличие от турнира идва през 2006 г., когато „Мидълзбро“ е разгромен на финала с 4:0. Луиш Фабиано, Енцо Мареска и Фреди Кануте материализират превъзходството на „рохибланкос“. Няколко месеца по-късно е мачът за Суперкупата на УЕФА, където „Севиля“ разбива и „Барселона“ с 3:0 с голове на Ренато и отново Мареска и Кануте.
На следващата година „Севиля“ отново стига до финал след тежки мачове в елиминационната фаза. Там те се изправят срещу другия каталунски гранд - „Еспаньол“. Редовното време завършва при 1:1 след голове на Адриано и Алберт Риера. Стига се до продължения. „Папагалчетата“ вече доста време са с човек по-малко и „Севиля“ натиска. Кануте бележи в 105-ата минута и всичко изглежда ясно. 5 минути преди края, обаче, храбрите каталунци изравняват чрез Джонатас и вкарват мача в дузпи. Там обаче силите им явно не стигат и „Севиля“ печели убедително с 3:1, а с това и своя втори пореден трофей от турнира.
Следва съвсем кратко затишие, докато не стигнем до най-новата история на европейския футбол. В три поредни години (2014, 2015 и 2016) андалусийци печелят още три титли от ЛЕ и натрупват общо пет.
Първо победен е „Бенфика“. „Лисабонските орли“ са на крачка от това да счупят проклятието във финалите и задържат нулевото равенство, но все пак стигат само до дузпи, където севилци са безпогрешни и печелят с 4:2. По-рано в турнира „Севиля“ отстранява градския съперник „Реал Бетис“ отново след дузпи, като преди това двата отбора си разменят победи като гости с по 2:0. На полуфиналът пък „Валенсия“ е победен драматично. „Севиля“ дръпва с 2:0 след мача на „Санчес Писхуан“, но „прилепите“ водят с 3:0 на реванша. В последните секунди обаче Стефан Мбия с глава носи визите за финала.
Следващата година нещата стават една идея по-спокойно, а финалът също е срещу по-скромен противник – „Днипро“. Украинците обаче не се дават лесно и след няколко обрата „Севиля“ печели с 3:2. Два гола бележи сензацията Карлос Бака.
Последният триумф в ЛЕ се случва през 2016 г.. „Севиля“ се включва в турнира, оставайки на трето място в групата си в ШЛ. Незабравим остава четвъртфинала срещу „Атлетик“ (Билбао). Отново разменени победи за гостите. Този път с по 2:1. И отново дузпи на „Санчес Писхуан“. И отново „Севиля“ побеждава. Финалът пък е срещу футболния гигант „Ливърпул“ и англичаните водят с 1:0 на почивката. Гамейро обаче изравнява още в началото на втората част, а два гола на десния бек Коке и известна съдийска помощ помагат на „Севиля“ завинаги да се утвърди като отбор за евротурнирите.
