Вратарската забрана в елита - една безполезна реформа

Вратарската забрана в елита - една безполезна реформа

 БФС обяви, че от сезон 2020/21 г. в българското първенство няма да могат да играят вратари извън Европейския съюз. Мнозина се шокираха от на пръв поглед безпрецедентната забрана, някои дори го нарекоха правилото „Миятович“, като свързаха решението с недоволството на Николай Михайлов от ролята си на резерва в Левски.

 Всъщност единствените засегнати от тази промяна са именно черногорския страж на „сините“, вратарят на Черно море Миодраг Митрович и Хорхе Броун, който е твърда резерва в Лудогорец. Бразилците Ренан (Лудогорец) и Густаво Бусато (ЦСКА) имат съответно български и италиански паспорт, с което обхождат правилото. Генадий Ганев от Дунав пък е бесарабски българин и също има двойно гражданство.

Повече български вратари?

 Съмнително е, че въпросното правило би дало стимул за налагането на повече родни вратари във футбола. Към днешна дата в efbet лигата играят всичко на всичко десетима чужденци на този пост, ако броим и натурализирания Иван Чворович, както и вече споменатите Ренан и Ганев. Да погледнем и статистиката: от началото на сезона твърди титуляри са само Милан Миятович в Левски и Душан Перниш в Берое – и двамата са взели участие във всичките 11 мача от настоящия сезон. В ЦСКА Черниаускас играе по-често от Бусато (7 мача за литовеца срещу 4 за бразилеца), докато в Лудогорец Ренан има мач по-малко от Пламен Илиев (5 срещу 6). Така три отбора от общо 14 безрезервно залагат на чуждестранни вратари. Няма нужда да повтарям колко от тях са подложени на въпросната забрана и че аргументът, че така ще се дава шанс за изява на повече родни кадри, е невалиден. Дори да бяха забранени чуждестранните вратари въобще, ефектът пак щеше да клони към нулата на този етап.

Китайската перспектива

  Единствената държава, която поставя ограничения на вратарския пост, е Китай. Решението е взето по взаимно съгласие на клубовете от лигата още през 2001 г., като целта е да се подготвят кадри за националния отбор, както и за евентуална продажба в Европа. Трябва да отбележим обаче и че в китайския шампионат действа строго ограничение за чужденците – само четирима в групата за мача и трима едновременно на терена. Освен това в стартовия състав задължително трябва да има един местен футболист под 23-годишна възраст. При създалата се ситуация, че в България футболисти от ЕС не се считат за чужденци, някой спокойно може да излезе с 11 французи или италианци в стартовия състав и всичко това да се приеме напълно нормално. Освен това от 2016 г. отпадна и правилото за млади футболисти в Първа лига и по този начин ръцете на клубовете са развързани за селектиране на играчи от близки и далечни страни.

 Разбира се, финансовите условия в далечен Китай са достатъчно добри и (почти) никой местен футболист няма мотивацията да играе в Европа, но по този начин федерацията ограничи потока на чужденци, който беше започнал през 2017 г. с някои, меко казано, шокиращи трансфери. Така лигата не се лишава от звезди (остават най-добрите като Оскар и Хълк например), но има и възможност за развитие на младите футболисти. В отбора, достигнал ¼-финал в Купата на Азия имаше само 8 играчи над 30-годишна възраст и само 38-годишният капитан Женг Жи прекрачва границата от 33 години.

 Най-парадоксалното е, че страна с такъв строг лимит на чужденците, от която е далеч по-трудно да се привлече футболист в Европа, има повече представители от нас в елитните дивизии на Топ 5 първенствата. Крилото У Лей носи екипа на Еспаньол, докато българските представители в големите шампионати са предимно в дублиращите отбори или долните дивизии.

Лимитът невъзможен

 Докато Китай може да си позволи такъв лимит обаче, в България той е чисто и просто неприложим. Разбира се, действа ограничение за чужденците извън ЕС в състава на даден отбор, но така скаутите и селекционният отдел могат много лесно да се концентрират на играчи в останалите 27 страни от съюза и да напълнят отборите с граждани на съответните държави. И отново ролята на българските футболисти в отборите би била сведена до минимум.

 Категорично решението на БФС за ограничаване на вратарите няма да доведе до никакви съществени промени в дългосрочен план – в момента не се наблюдава проблем с наплив на чуждестранни вратари, минимално количество футболисти биват засегнати от него, и при желание винаги се намира начин да се заобиколи съответното правило с издаване на второ гражданство. А печелившите от конкретната ситуация смятам, че бяха вече обявени.


Гласували: 12, рейтинг: 4.8

Още новини от деня:
Добави коментар

Препоръчано за вас

"Колонизираните" футболни клубове на Европа (част 1)
"Брашняните чували" на родните грандове, които ги задминаха
"Една легенда се завръща, Бела Петрич е това!"
Мъри счупи известно проклятие, за да триумфира с купата
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 3)
5 "златни случки" от последните 20 години в родния футбол (част 2)
Грегъри Акселрод – „фалшивият“ футболист, който бе на крачка от трансфер в ЦСКА
Най-резултатните българи от началото на сезона
Преди ЦСКА - Пирин (Благоевград)
10 българи, пропуснали да впечатлят грандовете като младежи
Какво се случи с играчите на Лудогорец от онзи мач със Стяуа
Ето ги всички шампиони в Европа и техните подгласници
Рекордьорите с най-много попадения в топ първенствата за един сезон
Българите, които спечелиха трофей през сезон 2020-21
Блокират завръщането на Борислав Михайлов в БФС?
Мартин Смоленски – интервю с младата надежда на ЦСКА и българския футбол
Трябва ли да се дава път на младите футболисти?
Двата мача на Христо Стоичков за Ал Насър
Димитър Пенев – футболистът: един от най-великите български играчи
Великите евромачове на българските клубове