Вратарската забрана в елита - една безполезна реформа

Вратарската забрана в елита - една безполезна реформа

 БФС обяви, че от сезон 2020/21 г. в българското първенство няма да могат да играят вратари извън Европейския съюз. Мнозина се шокираха от на пръв поглед безпрецедентната забрана, някои дори го нарекоха правилото „Миятович“, като свързаха решението с недоволството на Николай Михайлов от ролята си на резерва в Левски.

 Всъщност единствените засегнати от тази промяна са именно черногорския страж на „сините“, вратарят на Черно море Миодраг Митрович и Хорхе Броун, който е твърда резерва в Лудогорец. Бразилците Ренан (Лудогорец) и Густаво Бусато (ЦСКА) имат съответно български и италиански паспорт, с което обхождат правилото. Генадий Ганев от Дунав пък е бесарабски българин и също има двойно гражданство.

Повече български вратари?

 Съмнително е, че въпросното правило би дало стимул за налагането на повече родни вратари във футбола. Към днешна дата в efbet лигата играят всичко на всичко десетима чужденци на този пост, ако броим и натурализирания Иван Чворович, както и вече споменатите Ренан и Ганев. Да погледнем и статистиката: от началото на сезона твърди титуляри са само Милан Миятович в Левски и Душан Перниш в Берое – и двамата са взели участие във всичките 11 мача от настоящия сезон. В ЦСКА Черниаускас играе по-често от Бусато (7 мача за литовеца срещу 4 за бразилеца), докато в Лудогорец Ренан има мач по-малко от Пламен Илиев (5 срещу 6). Така три отбора от общо 14 безрезервно залагат на чуждестранни вратари. Няма нужда да повтарям колко от тях са подложени на въпросната забрана и че аргументът, че така ще се дава шанс за изява на повече родни кадри, е невалиден. Дори да бяха забранени чуждестранните вратари въобще, ефектът пак щеше да клони към нулата на този етап.

Китайската перспектива

  Единствената държава, която поставя ограничения на вратарския пост, е Китай. Решението е взето по взаимно съгласие на клубовете от лигата още през 2001 г., като целта е да се подготвят кадри за националния отбор, както и за евентуална продажба в Европа. Трябва да отбележим обаче и че в китайския шампионат действа строго ограничение за чужденците – само четирима в групата за мача и трима едновременно на терена. Освен това в стартовия състав задължително трябва да има един местен футболист под 23-годишна възраст. При създалата се ситуация, че в България футболисти от ЕС не се считат за чужденци, някой спокойно може да излезе с 11 французи или италианци в стартовия състав и всичко това да се приеме напълно нормално. Освен това от 2016 г. отпадна и правилото за млади футболисти в Първа лига и по този начин ръцете на клубовете са развързани за селектиране на играчи от близки и далечни страни.

 Разбира се, финансовите условия в далечен Китай са достатъчно добри и (почти) никой местен футболист няма мотивацията да играе в Европа, но по този начин федерацията ограничи потока на чужденци, който беше започнал през 2017 г. с някои, меко казано, шокиращи трансфери. Така лигата не се лишава от звезди (остават най-добрите като Оскар и Хълк например), но има и възможност за развитие на младите футболисти. В отбора, достигнал ¼-финал в Купата на Азия имаше само 8 играчи над 30-годишна възраст и само 38-годишният капитан Женг Жи прекрачва границата от 33 години.

 Най-парадоксалното е, че страна с такъв строг лимит на чужденците, от която е далеч по-трудно да се привлече футболист в Европа, има повече представители от нас в елитните дивизии на Топ 5 първенствата. Крилото У Лей носи екипа на Еспаньол, докато българските представители в големите шампионати са предимно в дублиращите отбори или долните дивизии.

Лимитът невъзможен

 Докато Китай може да си позволи такъв лимит обаче, в България той е чисто и просто неприложим. Разбира се, действа ограничение за чужденците извън ЕС в състава на даден отбор, но така скаутите и селекционният отдел могат много лесно да се концентрират на играчи в останалите 27 страни от съюза и да напълнят отборите с граждани на съответните държави. И отново ролята на българските футболисти в отборите би била сведена до минимум.

 Категорично решението на БФС за ограничаване на вратарите няма да доведе до никакви съществени промени в дългосрочен план – в момента не се наблюдава проблем с наплив на чуждестранни вратари, минимално количество футболисти биват засегнати от него, и при желание винаги се намира начин да се заобиколи съответното правило с издаване на второ гражданство. А печелившите от конкретната ситуация смятам, че бяха вече обявени.


Гласували: 12, рейтинг: 4.8

Добави коментар

Препоръчано за вас

Български трансфери в чужбина - сезон 2020-21
Последната минута - големият враг на българския футбол
Чужденците, които играха на високо ниво, след като напуснаха "А" група
Най-колоритните чужденци, играли в Североизточна България
Най-колоритните чужденци играли в Северозападна България
Най-колоритните чужденци играли в Югозападна България
Кои чудновати прякори на българските футболни персони си “партнират” най-добре?
Връща ли се Пирин там, където му е мястото?
Успешни чуждестранни треньори, които се провалиха в родния елит
Кои националности бележат най-много в българското първенство (в последното десетилетие)
Златан разкритикува академиите и “Плати за да играеш” системата на САЩ
Най-странните националности, присъстващи в българския футболен фолклор
Потенциалните дербита през следващия сезон
Бивш футболист на Ювентус разказва за пътя до България
УЕФА оповести нова директива, ето какво значи тя за футболна Европа
БФС прекрати сезона в Трета и Четвърта лига
Бившите шампиони, които спазват социална дистанция от титлата повече от половин век
Топ 15 футболисти с най-много автоголове в модерната история на “А” група
5 от играчите с най-много трофеи, за които не знаехте
Как би изглеждал отборът на Плевен, ако следваше политиката на Билбао да налага само местни играчи