Откакто съм започнал да гледам футбол и да слушам за него, чувам все едно и също – българският футбол е на умиране, това е пародия и всякакви различни епитети и коментари, които могат да пробият мозъка на невръстно дете, което тепърва започва да се интересува от футбол. А това не е добре.
Проблем 1. Нежеланието за ходене на мач.
Преди време нашите родители са бягали от часовете като ученици за да отидат на мач. Висяли са по огради само и само да могат да гледат отбора, който подкрепят. В днешно време обаче се насажда едно мнение, че едва ли не ако отбора ти не побеждава, ти няма за какво да си на стадиона. Да истина е, че българският футбол не е най-красивият, изпълнен с множество технични играчи, за които се редят опашка от европейски грандове и се борят за подписа им. Само че и той си има своята красота. Впрочем от началото на сезона съм изгледал не малко футболни срещи от родното първенство и забелязах голове от висока класа. И то на играчи, които не играят в Лудогорец, Левски или ЦСКА, ами от т. нар. по-малки отбори. Повечето от тях са отбелязани от български момчета, което показва, че все пак родните футболисти имат някакъв талант и качества.
Скоро започнаха европейските квалификации и ние отново таим надежди за класиране. Само че не е достатъчно да се надяваме само зад телевизорите, не е достатъчно да седим в социалните мрежи и да пишем "българи юнаци”, а след мач да ги хулим.
Трябва да сме на стадиона, да им покажем подкрепата на тези нови, млади момчета, които Петър Хубчев викаше по време на турнира за Лигата на нациите (не мисля, че ще има и големи изненади за първите квалификации от страна на избор). Когато сме на стадиона, тези момчета ще са надъхани още повече, ще усещат нашата подкрепа, ще са мотивирани да защитят емблемата и честта на България. И да ако паднем от колоса Англия не трябва да се предаваме, а трябва да ги настроим позитивно за следващите мачове срещу отборите от нашия ранг.
Проблем 2. Проблем, наречен некомпетентност или може би ,,игрички”
Наскоро юношеският национален отбор беше загубил с 10:0 от Белгия (страна с много таланти). Интервюто на нашият старши треньор леко казано ме шокира. Той беше казал, че за да викне едно момче, талант на нашият футбол (Станислав Дюлгеров), той е трябвало да си заплати самолетният билет до България и когато започне лагера щяло да му се възстанови тази сума. Това не е нормално. Добре, като му се връща тази сума, защо просто не му беше купен билета? Така или иначе тази сума се възстановява (според думите на треньора). Това е изключително смешно извинение. Нека той си плати билета ние ще му върнем парите. И сега като отказа да го направи (може би по основателни причини, защото едва ли ще откаже да играе за националния отбор), той е виновен. Само че тук никой не си е мръднал и малкия пръст за да се свърши тази работа.
Проблем 3. Проблемът, наречен БФС
В родната А група (или първа професионална лига, но аз не мога да я наричам така заради фактите, които ще изброя) не всичко е красиви голове и момчета с не лоши качества, както съм споменал по-горе.
Да започнем от формата – играят се безмислени мачове, в които само може да се врътне някое тото, за да се закърпи бюджета (случайно попаднах на статистика, според която българската първа лига е на 3то място в света по уговорени мачове). Изключително глупаво е това разделяне на 6ци 7ци 8ци и как ли още не беше. Миналата година например в една от групите от долната 8ца разиката в точните между втория (този който играе бараж за Европа) и третия (който играе бараж за оцеляване) беше 10 точки. Това е огромна разлика, която трудно, ама много трудно може да се стопи и почват да се играят безмислени мачове. Докато когато е нормално разделено първенството всеки един отбор играе през 4 -5 кръга голям мач – срещу Лудогорец, ЦСКА, Левски, някое друго местно дерби и т.н. Това са мачовете, които чакат хората, футболните срещи, на които можеш да се запалиш по футбола и да ти остане тръпка за цял живот.
Следващият голям проблем е липсата на финанси. Не е нормално в първенство, което претендира за професионално, да не се изплащат заплати за по 4-5-6 месеца, че има и по-фрапантни случаи от по 9 месеца. Това е изключително срамно, да лъжеш хората, част от които имат семейства с деца. Ако не можеш да се справяш, просто се оттегляш и даваш на момчетата шанс да се издържат и гледат семействата си другаде. Да не можеш да си платиш тока и стадиона да ти угасне по време на тренировка или още по-излагащо по време на мач. Това е срамно и не отговаря на стандартите за професионализъм. Тук някъде трябва да дойде и намесата на държавата, която трябва да помага на спорта като цяло и в частност на футбола. Да предоставя условия за строежи и преобразяване на стадиони, взимане на концесии и отдаване под наем на хората, които желаят да направят нещо. Когато държавата започне да помага в тази посока, ще започнат и да се появяват още повече кандидати за финансиране в българския футбол.
Като заклюение мога да кажа, че футболът ни е изпълнен с много простотия и с много проблеми, но си е нашият и никога не е бил сред най-добрите. Разликата е, че преди се е гледал и се е подкрепял отбора, а сега? Просто е комедия...
