През годините България винаги е имала изключителни играчи, които да играят на топ ниво в някои от най-големите европейски клубове. Разбира се, всеки ще се сети за Стоичков, Бербатов, Балъков, Костадинов и т.н. Дори и да се върнем по-назад, през времето, в което не е било възможно български футболисти да играят навън, можем да споменем като най-значими от тях Якимов, Аспарухов, Жеков и т.н. Талантът на Якимов е бил толкова голям, че чак Бекенбауер се е изумявал от невероятните му качества. Именно той е човекът, който подава на Гунди при онзи знаков гол на Уембли. Напоследък пък все по-рядко и по-рядко българските футболисти имат необходимите качества, за да играят на запад. А по-лошото е, че дори и когато такива се намерят, то в голяма част те не успяват да реализират потенциала си и завършват в някой средняшки роден клуб. Тук ще се опитаме да селектираме десет български играчи, които пропиляват таланта си с лека ръка.
10. Симеон Славчев
Започваме този списък с един футболист, който все още има доста време, за да спаси затъващата си кариера, но по всяка вероятност това няма да се случи. Симеон Славчев е юноша на Септември, като преминава и през школата на Левски преди да се установи в Литекс и да дебютира в А група едва на 17 години. С екипа на ловчанлии, той се утвърждава като един от най-добрите млади халфове в България, като през 2013 е избран за най-добър млад играч в лигата. Освен това още ненавършил 20 години получава и повиквателна за националния отбор от тогавашния наставник Любослав Пенев и прави дебют срещу Чехия през октомври 2013. Страхотното му представяне през сезон 2013-14 му печели трансфер директно в португалския гранд Спортинг Лисабон на стойност 2,5 милиона евро и ето тук някъде всичко тръгва на зле. За 5 години в клуба, Славчев записва само две участия в мъжкия тим и то за купата на Португалия, а през останалото време е преотстъпван в редица клубове, сред които втородивизионния английски Болтън, кипърския Аполон Лимасол и полския Легия Гданск. В крайна сметка през лятото на 2018, Симеон напуска Лисабон, тъй като договорът му изтича и преминава със свободен трансфер в азербайджанския Карабах, а от там - в Левски.
9. Мариян Огнянов
Халфът от Лом преминава в Левски когато е едва 12-годишен и записва своя дебют за "сините" само на 17-годишна възраст. В последствие продължава да търка пейката, докато се стигне до онзи паметен мач срещу Челси от групите на Шампионската лига, където Огнянов се превръща в първия голмайстор на български отбор в Турнира на богатите. Това вдъхновява Станимир Стоилов да започне да го налага, още повече че след края на сезон 2007-08 голяма част от играчите са продадени и Левски започва да разчита на юноши (защото все още не е ясно какво точно се случва със заработените милиони от ШЛ). След разочароващи изяви е пратен под наем в Беласица, където пък блести и е върнат, само за да бъде окончателно освободен от "сините" през 2012. Тогава ръка на закъсалия халф подава завърналия се в елита след изгнание Ботев Пловдив и Огнянов изглежда прероден. Той прави изключително силен сезон и дори получава повиквателна за националния отбор през 2013. Все пак единственото му участие за "лъвовете" е при загубата с 0:2 от Македония в приятелски мач. Формата му постепенно спада и Ботев решава да не му предложи нов договор. Той напуска клуба през 2016 и играе един сезон за Нефтохимик, но "шейховете" бързо-бързо изпадат и трябва да съкратят бюджета, освобождавайки Огнянов. По настоящем той играе за Левски Лом.
8. Тодор Неделев
Мнозина ще възроптаят против включването на крилото на Ботев в този списък, но за съжаление фактите сочат, че той има място в него. Едва на 25, Тодор Неделев вече подмина своя пик в кариерата. През сезон 2012-13 и 2013-14, техничният левичар се наслаждава на най-добрите мачове в живота си и прави същински фурор с жълто-черната фланелка. Той е на едва 20 години а от силния му удар и точните центрирания страдат всички съперници на Ботев в А група и европейските клубни турнири. Така се стига до лятото на 2013, когато Неделев подписва договор с немския елитен Майнц 05, но остава в Пловдив до края на календарната година. През март 2014 той дебютира с екипа на Майнц, но за съжаление това остава един от двата му мача с червената фланелка. През останалото време Неделев играе за втория отбор, където се представя с променлив успех. Така се стига до завръщането му в Ботев, първо под наем до края на сезон 2016-17, а след това и перманентно. Майнц включват в сделката клауза, според която те трябва да получат солиден процент от бъдеща продажба на Неделев. По настоящем обаче не изглежда сякаш Тошко ще осъществи голям трансфер. Скоро той отново се завръща в Ботев, а според слуховете, една от причните е, че няма желанието и мотивацията да научи немски.
7. Марио Кирев
Един от шедьоврите на Венци Стефанов! Босът на Славия е известен с това, че успява да пласира талантливите си млади играчи в класни западноевропейски клубове, но случая с Марио Кирев надхвърли всички очаквания. Младият страж е изиграл едва 7 двубоя с белия екип, когато на вратата на офиса на Бат' Венци в Овча Купел чукат емисари на Ювентус. Те иска да поканят на проби снажния 19-годишен играч в Торино. Кирев не изпуска възможността си и впечатлява ръководството на "старата госпожа", което му печели трансфер в последния ден от Януари, 2009. По това време той е и младежки национал на България. Юве веднага праща вратаря в швейцарския Грасхопър, за да свикне с футбола на високо ниво. Той обаче реално не изиграва нито една среща в първенството, но през лятото на 2009 се завръща в Торино и има възможността да се готви редом до Джанлуиджи Буфон. Кирев така и не изиграва нито един мач за Ювентус. Вместо това е пращан под наем отново в Швейцария, но този път в Тюн, както и в румънския Поли Тимишоара, а през 2012 той преминава с постоянен договор при тима от северните ни съседи. През 2015 Марио се завръща в родния Славия и играе там до края на сезон 2016-17, когато напуска в посока Кипър. През лятото на 2018 е без отбор за известно време и след въртележка от отбори, се озовава в Монтана.
6. Владимир Гаджев
Още един играч, за чието включване в тази класация се колебаех до последно. Проследявайки кариерата на Владимир Гаджев обаче, реших че той заслужава място тук. Халфът става част от школата на Левски когато е едва на 7 години, а на 17 е привлечен в редиците на гръцкия гранд Панатинайкос. За тима от Атина Гаджев не играе нито минута, даван е под наем в Левадиакос и ОФИ Крит. Малко след като навършва 21, той се завръща в родния Левски първо под наем, а след това и за постоянно. С екипа на "сините" записва голямо количество мачове, вкарва доста важни и красиви голове а в голяма част от престоя си на Герена е и капитан на тима. След всеки сезон обаче Гаджев иска да напусне, но за негово съжаление кандидати за подписа му няма. Чак през Януари 2016 той преминава в руския Кубан, но договорът е анулиран, тъй като клуба изпитва финансови затруднения и се отказва от услугите му. Все пак два месеца по-късно Гаджев подписва с третодивизионния английски Ковънтри и изиграва два мача до края на сезона. През следващата кампания пък записва само 22 срещи във всички турнири (в Лига 1 се играят мнооого мачове) и след края на сезона е освободен. През 2017-18 се състезава в кипърското първенство с екипа на Анортозис, а от началото на октомври е играч на Берое. След годиниа, той е освободен от тима. За националния отбор има 29 мача и 1 гол, но цялостно кариерата на Гаджев не отговаря на големия потенциал и добрите качества, с които разполага.
5. Валери Домовчийски
Огромен потенциал, но много слабо развитие от страна на следващия участник в класацията. Валери Домовчийски пробива в мъжкия отбор на Левски едва 16-годишен. Снажен, поврътлив, много умел в наказателното поле и със силна левачка, юношата на Марица Пловдив лесно замества продадения в Португалия Георги Чиликов като титулярен нападател на "сините". В 69 двубоя в А група, Домовчийски вкарва 42 гола. Това кара английския елитен Блекбърн да покани на проби стрелеца през януари 2008. Мениджъра на клуба Марк Хюз харесва качествата на Валери, но след доста дълго протакане, офертата на тима от Висшата лига е отказана. Така вместо в Англия, Домо се озовава в Берлин, като местния Херта го взима под наем до края на сезона. През лятото той е привлечен за постоянно и се превръща в последния играч, отбелязвал гол на Оливер Кан. Освен това обаче, постиженията му с екипа на Херта са минимални и той е продаден на Дуисбург. За "зебрите" Домо също не се представя силно и през 2013 е освободен. От тогава до сега Домовчийски играе за Ботев, Черно Море, Левски, Левадиакос, Славия и Верея, а от лятото на 2018 е собственост на Ботев Враца. За националния отбор има 13 мача и 2 гола, като за последно е бил викан през далечната 2011.
4. Милан Коприваров
Тук вече пропадането е на едно колосално ниво. Коприваров е поредния юноша на Левски, който има талант, но го пропилява много много бързо. В началото на кариерата си е преотстъпен в Родопа Смолян, където играе на добро ниво и дори вкарва победен гол срещу "сините" през 2005. Това кара Станимир Стоилов да го върне в клуба и да го ползва в евроодисеята на Левски през сезон 2005-06. "Копи", както самия Милан обича да се нарича, прави поредица от силни мачове и дори отбелязва гол на френския Оксер, с който "сините" елиминират своя противник и се класират за групите в турнира за Купата на УЕФА. Коприваров взима участие в голяма част от мачовете на тима през тази година, но постепенно формата му спада и през сезон 2007-08 той играе само 1 мач за цял сезон. Това кара Левски да го продаде на Славия за неопомената сума. С екипа на "белите", Милан Коприваров вкарва само 1 гол за две години и логично е натирен от боса Венци Стефанов. Така Копи се мести в Австрия и започва да играе в аматьорските лиги - първо за състава на Велс, където става известен с брутално пропусната дузпа, а след това играе и за Щадл-Паура и Мархтренк (предполагам че това са правилните имена на тези тотално безизвестни отбори). През 2020 г. той спира с активната си кариера, след няколко сезона с Левски (Раковски).
3. Николай Димитров
Още един левскар... Крилото, носещо звучния прякор "Хичо" (защото в младежките си години е имал перчем като небезизвестния нациски лидер), е юноша на "сините" и започва кариерата си в мъжкия отбор едва на 17 години. Разполага с много добра техника, умее рязко да сменя посоката, стреля опасно и подава точно - общо взето всичко, което един модерен флангови футболист трябва да може. Точно това си мисли и Арсен Венгер. Той кани Николай Димитров на проби в Арсенал, но до трансфер така и не се стига. Вместо това Хичо е продаден в Турция и заедно със съотборника си в Левски Георги Сърмов обличат екипа на Касъмпаша през 2010. Следва солидна разходка из отборите от южната ни съседка, като Димитров играе последователно и за Самсунспор, Болуспор и Манисаспор. През това време той записва и 7 мача за националния отбор на България, но не успява да се разпише нито веднъж. След края на турската одисея, Хичо играе за кратко в гръцкия Ксанти преди да се завърне у нас и да порита половин сезон за Славия. От началото на 2017 е играч на руския Урал, като тима от Йекатерининбург се състезава в елита, което все пак не е чак толкова зле, но на 31 изглежда че Димитров едва ли ще има някакъв кой знае колко голям шанс за пробив.
2. Николай Михайлов
Цялата футболна общественост в България бе потресена, когато през лятото на 2007 Ливърпул подписа с юношата на Левски. Та едва няколко месеца по-рано той бе допуснал редица комични попадения във вратата си от немския Вердер!? Как и защо "мърсисайдци" решават, че точно Николай Михайлов ще реши вечния им проблем с вратарския пост, не става ясно. Така или иначе той така и не записва нито минута с червената фланелка, но е взет заради "невероятния си талант" и целта е да наследи Пепе Рейна като титуляр... Веднага след пристигането си в Англия, Николай Михайлов се натъква на проблем - той няма да получи работна виза, което налага да бъде пратен под наем в холандския Твенте. След като изкарва почти три години на скамейката на тима от ниската земя става ясно, че той няма да бъде новият титулярен вратар на Ливърпул. През 2010 трансферът му в Твенте става перманентен и той замества пенсиониралия се вратар на холандците Сандер Бошкер. Тук някъде се вижда, че Николай всъщност наистина има талант. След три много силни сезона, през един от който Михайлов-младши става и шампион, той решава да смени обстановката и подписва с новака в италианската Серия А Верона. Той се е утвърдил и като титулярен страж в националния отбор, където се представя никак нелошо. Тук обаче късметът обръща гръб на Николай, а той така и не се опитва да го настигне никога повече. След едва 1 мач с екипа на Верона, той напуска и подписва с втородивизионния турски Мерсин. През декември 2017 пък се мести в Кипър, където рита за местния Омония. А в настоящето забавлява феновете на efbet лигата с екипа на Левски.
1. Валери Божинов
Стигаме до безспорния победител в нашата класация, доайена на провалите! Едва ли някой е изненадан, че това е точно Валери Божинов. Когато през 2002 той дебютира в Серия А с екипа на Лече, ставайки най-младия чужденец, играл някога в елита на Италия, мнозина са приятно изненадани. Все пак Валери е едва на 15 години и 11 месеца! За негово съжаление Лече изпада през същия сезон, но Божинов започва да вкарва редовно в Серия Б, а и след завръщането на тима в елита продължава да бележи, като някои от попаденията му са истински шедьоври! Това прикова погледите на футболната общественост не само в Италия, но и в цяла Европа. Божинов е сложен редом до Уейн Рууни и Ариен Робен като следващата генерация млади супериграчи в световния футбол. Следва и трансфер във възраждащия се Фиорентина, но едва изиграл няколко срещи за "виолетовите", Валери се контузва. През следващия сезон не успява да вкара необходимото количество голове и е даден под наем в... Ювентус! Само че "старата госпожа" по онова време изтърпява наказанието си за участието в скандала Калчополи и се намира в Серия Б. Все пак Валери играе рамо до рамо с играчи като Алекс Дел Пиеро, Джиджи Буфон, Давид Трезеге, Павел Недвед и т.н. Така идва и трансферът в Манчестър Сити, който по онова време е нов и амбициозен проект на тайландския милиардер Таксин Шинаватра. Заедно с Мартин Петров, те трябва да донесат класа в състава. Малшанс за Божинов - той се контузва в загрявката преди мач срещу Манчестър Юнайтед още през август. Тук някъде той се пречупва и така и не успява да си върне старата форма. Разсейва се доста покрай личния си живот с фолк-дивата Алисия. Той прави завръщане на терена през лятото на 2008, но отново се контузва трайно и играе в едва 9 мача през целия сезон. Това, което следва е едно безкрайно лутане из Европа. След трансфери и наеми, той играе в Парма, Спортинг, Лече, Верона, Виченца, Левски, Тернана, Партизан, Меиджу Хака, Лозана и Риека, Ботев Враца, Пескара и Левски София.
С националния отбор има 43 мача и 6 гола, но на 32, изглежда като тотално свършил за футбола, още повече че се увлича по поп-фолка, нощния живот и красивите жени. А го слагаха редом до Рууни...
Прочетете също:
