Съвременният футбол отвращава мнозина и това не е тайна за никого. Претенциозните футболисти, алчните агенти, петролените пари и т.н. до голяма степен превърнаха най-великата игра в един изключително доходоносен бизнес, в който се въртят не милиони, ами направо милиарди. Термини като "честност", "лоялност" и "скромност" вече са демоде в този спорт.
Тъкмо затова играчите, които изкарват почти цялата си кариера в един и същи клуб, автоматично получават етикета "изчезващ вид" и често биват оприличавани като "последните мохикани". Как виждате например Килиан Мбапе да завърши кариерата си в ПСЖ, или пък Хари Кейн да остане в Тотнъм, ако отборът му изпадне в Чемпиъншип?
Подобни неща са невъзможни в съвременния футбол и тъкмо затова футболисти като Алесандро Дел Пиеро остават в историята на играта като едни от най-големите, подвизавали се на терена. Разбира се, бившият капитан на Ювентус бе и изключително надарен с талант футболист, но проявите му извън игрището са тези, които буквално го канонизираха не само в Италия, но и в света.
Нисичкият италианец, наричан често Пинтурикио (малкият художник), заради начина, по който твореше на терена, винаги ще бъде боготворен в Торино, макар че приключението му при "старата госпожа" не завърши по перфектния начин, заради което той нямаше никаква вина. Дел Пиеро успя да направи това, което е задачата на всеки един капитан - да върне отбора си на върха след период на невероятна криза.
Алекс, въпреки всичката слава, която се изсипа на гърба му още от младежките му години, остана изключително земен и смирен човек. Въпреки всичките голове, рекорди, титли и купи, които можем да намерим във визитката му, Пинтурикио не се поквари от парите, не бе изкушен от всички онези луксозни възможности, които му предлагаха по-богати клубове.
И докато днес голяма част от футболистите, които попадат под светлините на прожекторите, говорят едно, а правят друго, то Дел Пиеро никога не е спирал да работи за "старата госпожа". Някои от цитатите му остават вечни и не е лошо да бъдат включени в някои футболни учебници, които младите проектозвезди да четат от време на време.
"Аз съм голмайстор в турнира за купата и това е прекрасно, но не забравяйте също, че това е велик момент за целия отбор. Когато двете неща се съчетаят, човек не може да иска повече." - заяви Дел Пиеро след победата на Юве над Рома с 3:2 в четвъртфиналите на Купата на Италия през сезон 2005/06.
Едва няколко месеца по-късно, Ювентус бе най-сериозно пострадал от заформилия се скандал "Калчополи". Спекулациите пращаха отбора дори в Серия "С", тимът бе заплашен с отнемане на титли, парични санкции и какво ли още не. Като една от големите звезди на "старата госпожа", Дел Пиеро бе засипан с предложения да напусне и да потърси щастието си другаде. А и какво по-логично от това? Алекс тъкмо бе вдигнал световната купа с националния отбор на Италия и едва ли някой си е представял, че такъв футболист ще си губи времето в потъващ кораб като Юве.
Само че тези, които предричаха звезден трансфер на италианеца в голям европейски колос, останаха с пръст в уста. Заедно с неколцина от другите лидери на Юве, Дел Пиеро остана верен на клуба, който му даде толкова много във футбола.
Популярен стана цитатът на Фабио Канаваро, който признава, че е опитал да убеди Алекс да се присъедини към него в Реал Мадрид. Канаваро бе един от футболистите, които решиха да напуснат "бианконерите", и да продължат кариерите си другаде.
"Когато Ювентус бяха пратени в Серия "В", аз се обадих на Дел Пиеро и започнах да го убеждавам да дойде в Реал Мадрид. Казах му, че корабът потъва, но той отговори, че капитанът предпочита да потъне с кораба и да умре, отколкото да го изостави..." - споделя Канаваро години по-късно.
Това бе и перфектният момент, който легендарният мениджър на Манчестър Юнайтед, сър Алекс Фъргюсън, чакаше. Не бе тайна за никого, че шотландецът от години искаше да види Дел Пиеро на "Олд Трафорд", а голяма част от играчите на "червените дяволи" лично бяха настояли пред Фъргюсън това да се случи.
"Дел Пиеро е единственият, който ме влудяваше. След един мач между Юнайтед и Ювентус, в който той буквално унищожи половината ни защита, Гигс и Невил дойдоха и ми казаха, че трябва да го купя на всяка цена, защото някой като него щеше да ни печели трофеи години наред.
И така, свързах се с представители на Юве и с агента на играча. Алекс дори не пожела да изслуша предложението ми, заявявайки, че Ювентус е най-доброто място за него и че въпреки просперитета на Манчестър Юнайтед, той никога не би могъл да предаде черно-белите цветове.
Жалко, защото повече не видях такъв като него. Точно след триумфа на Италия на Световното първенство през 2006г., отново говорих с Алекс. Междувременно, Реал Мадрид също силно се интересуваха от него и взимайки под внимание проблемите на Ювентус по това време, предположих, че между нас и "Галактикос" ще се разрази истинска битка за подписа му.
Така че му звъннах директно. "Алекс, искам да дойдеш в Юнайтед", казах, "Ти ще бъдеш звездата на отбора и заедно ще спечелим всичко!" Той се засмя и ми отговори: "Господине, трябва да знаете, че нищо не се е променило през всички тези години. Ювентус са в беда и аз трябва да им помогна. Не мога да бъда страхливец точно сега."
През 2008г. отново го видях и се поздравихме с прегръдка. Той ми се извини, че е отказал офертата ми. Сложих ръка на рамото му и му казах: "Искаше да спасиш Ювентус и успя." Когато някой ме попита кой играч винаги съм искал да тренирам, но никога не съм имал възможността да го направя, винаги отговарям: Алесандро Дел Пиеро!" - казва Фъргюсън.
Думите на великия шотландец придават достоверност на всички онези фрази и изказвания на Дел Пиеро, които постоянно се появяват из киберпространството.
"За мен никои други цветове не биха били по-ярки от черното и бялото"
В даден период имаше и слухове, че Дел Пиеро може да премине в един от големите съперници на Ювентус - Милан. Разбира се, голяма част от тифозите на "старата госпожа" бяха ужасени от мисълта да видят своя капитан и любимец да носи други цветове, освен черното и бялото, но пък всеки, който наистина бе вникнал в същността на Алекс, прекрасно знаеше, че това никога няма да се случи, въпреки желанието на Силвио Берлускони да го има.
"Парите не са всичко. Моята амбиция винаги е била футболът, не парите, които ще изкарам от него. Ако той донесе на мен и семейството ми комфортен живот, така да бъде. Само че никога не съм прекарвал времето си между мачовете и тренировките, мислейки за тези неща."
Без значение от представянето на Ювентус или от значението на предстоящата среща, Алекс никога не променя интензитета на тренировките си. Той винаги е в настроение и винаги е усмихнат, защото прави това, за което е мечтал от малък.
"Той винаги идваше на тренировъчното игрище и се усмихваше на всички, казваше на всеки по някоя добра дума. Затова е толкова велик, а същевременно с това и скромен... той е златен човек!" - казва Алесио Такинарди, футболист на Ювентус между 1994 и 2007г.
Златна е и историята на Андреа Бардзали - може би един от най-успешните трансфери на Ювентус за последните 20 години. Бардзали, чиято кариера бе в застой във Волфсбург, разказва как Дел Пиеро му е помогнал да излезе от блатото и отново да се наслаждава на играта.
"Най-трудният период в живота ми беше, когато бях далеч от дома. Имах хубав период в Палермо, а Липи ме искаше за резерва на Световното първенство през 2006г. След това преминах във Волфсбуг - необикновен отбор, но обстановката бе трудна за мен. На 30 години се чувствах, сякаш съм приключил с футбола, не можех да намеря стимул да продължа. Една вечер през 2011г., бях излязъл да хапна с приятели. Телефонът ми звъня много пъти, но не вдигнах, защото мислех, че е някой от Волфсбург, нямах желание да говоря с никого.
Прибрах се вкъщи в 10 вечерта и видях, че ми е звънял Дел Пиеро. Веднага му се обадих. "Алекс, притеснявам ли те?", казах. "Не, Бардза, звънях ти да те питам нещо. Как си физически?" Зачудих се. "Физически ли? Не както когато станахме шампиони." Той се засмя, след което ми сподели плана си. "Ювентус ме помолиха да им предложа защитник, когото да привлечем, и аз споменах теб. Трябва да хванеш първия самолет и да дойдеш тук, имаме нужда от твоя опит."
В началото стоях безмълвен. Бях гледал как Дел Пиеро унищожава противниците си когато бях малък, така че да говоря с него по телефона бе вече много емоционално за мен. "Не мога, Алекс, може би ще се пенсионирам..." отговорих. "Какво? Искаш да се пенсионираш? Да не си полудял? Ела, трябваш ни в Торино, лидер в защитата като теб ще ни е от полза." Бях изумен. "Но аз съм на 30 и вече нямам желание да играя." "Нищо, и след 30 ще имаш добри сезони, ела в Ювентус."
Припомняме, че Бардзали премина в Ювентус за едва 600 000 евро и игра до 38-годишна възраст, записвайки над 280 мача за клуба. Той бе и сред стълбовете в защитното трио на тима, станало по-известно като BBC.
Макар и последната година в кариерата на Дел Пиеро в Ювентус да не бе толкова блестяща, той никога не се е оплакал от това. Когато и да му бе гласувано доверие, той се появяваше на терена, пределно мотивиран, и даваше всичко, на което е способен.
"Като капитан, винаги трябва да съм пример за подражание на моите съотборници. Спокоен съм и нямам проблем с треньора или с клуба. Единствената ми цел е да бъда готов, когато ми се предостави възможност да играя." - казва той тогава.
Дел Пиеро бележи един от най-важните голове за "старата госпожа" през сезона за победата над Лацио с 2:1 от своята запазена марка - пряк свободен удар. Останалите му попадения падат в мрежите на Рома, Интер, Милан, както и в бенефиса му за Юве в последния кръг от кампанията - домакинството на Аталанта.
Алекс е изпратен по възможно най-добрия начин. Ювентус завършва сезон 2011/12 без загуба и печели Скудетото за пръв път от скандалната 2006г. насам, а като капитан, Пинтурикио пръв вдига трофея. Следобедът на 13 май е емоционален за всички на новопостроения "Ювентус Стейдиъм" - тифозите празнуват титлата на своите любимци и гледат своя голям идол за последен път с черно-белия екип. На 37 години и 6 месеца, Дел Пиеро е дал всичко, което има, на Ювентус. Време е за раздяла.
"Един истински джентълмен никога не изоставя своята дама."
