Краят на летния трансферен прозорец ни предлага един прелюбопитен казус – Манчестър Юнайтед е готов да плати на Аякс цели 90 милиона евро за бразилския талант Антъни, а нидерландският клуб с лека ръка отхвърля предложението, знаейки, че самият футболист е заявил желанието си да напусне още през февруари. Антъни направи нещо, което много рядко сме виждали – след новината за отказаната оферта той проведе кратко интервю с Фабрицио Романо, в което разяснява решителността си да напусне клуба и липсата на морално разбирателство с Аякс. Цялата тази сага поражда един резонен въпрос – можеше ли цялото това недоразумение да бъде избегнато, ако Антъни имаше реалистична откупна клауза в договора си, която Манчестър Юнайтед да активира. В днешния материал ще посочим позитивните и негативните страни на въвеждането на задължителни клаузи за откупуване във всички футболни първенства.
Плюсове
По-лесни преговори между клубовете
Тъй като в момента има футболист от най-висок калибър, който не подписва договор, без да включи адекватна клауза за откупуване в него, ще го използваме като актуален пример. Става въпрос за норвежкия таран Ерлинг Холанд. До момента той е имал 2 клаузи в договорите си – 20 милиона евро в РБ Залцбург и 67 милиона евро в Борусия (Дортмунд), като и двете бяха активирани в даден момент. Дори сега обаче – при трансфера си в Манчестър Сити – Холанд отново е бил непреклонен в решението си да включи не една, а цели 2 клаузи в контракта си с „гражданите“. Първата влиза в сила от лятото на 2024 година и е на стойност 172 милиона паунда, а втората може да стане факт година по-късно и ще бъде 150 милиона паунда. Това отваря вратата на норвежеца за нов трансфер в обозримо бъдеще, но не по-рано от 2024 година, тъй като надали Манчестър Сити биха го продали преди това.
Примерът на Ерлинг Холанд идеално обрисува положителните черти на задължителните откупни клаузи. Преговори между клубове на практика няма, тъй като цената за трансфера е напълно ясна и на двете страни. Така остава единствено самият играч да избере своя бъдещ клуб и да се споразумее за личните си условия с него.
Футболистите не могат да бъдат държани като заложници
За всички бе видно как Ерлинг Холанд сам избира къде да продължи кариерата си, тъй като е елиминиран факторът „преговори между клубовете“. Той може сериозно да наклони везните към даден отбор и в крайна сметка да се появи някой недоволен измежду продаващ клуб и футболист. Случаят с Антъни е показателен, че отборите приоритизират трансферната сума пред желанията на своите играчи, което може да бъде избегнато с реалистични клаузи в договорите. Друг е въпросът защо Антъни е подписал контракт до 2025 година, при положение че самият той е искал да остане в Аякс за не повече от 2 сезона. Тук грешката може да бъде потърсена в бразилския талант, но и поведението на Аякс е неправилно от морална гледна точка, тъй като 22-годишният нападател е изявил желанието си да напусне още през месец февруари. Това означава, че „божите синове“ са имали предостатъчно време да разрешат казуса и да вземат максимална трансферна сума за него. Вместо това Антъни трябва да изкара дълго футболно затворничество, въпреки че няколко пъти е бил категоричен пред клуба си в намерението да бъде трансфериран в нов тим.
Реалистични цени на футболистите
Инфлацията на цените във футбола е до голяма степен изкуствено завишена. Наградните фондове на големите европейски първенства и евротурнири не са се изменили, а от друга страна елитните клубове трябва да плащат много повече за качествени футболисти. Реалистичните клаузи могат да спрат това поскъпване на играчите, а пък наличието на абсурдни клаузи от милиард евро, каквито случаи има в Барселона и Реал (Мадрид), ще дават ясен знак, че футболистът иска да остане в сегашния си отбор и не е за продажба. Конкретна откупна сума пък ще лиши продаващите отбори от възможността изкуствено да вдигнат цената на играч, когото при подписване на договор са оценили на далеч по-малка сума от тази, за която предявяват.
Минуси
Предимство за платежоспособните клубове
За всички е ясно, че има определени клубове и първенства, които притежават огромна финансова мощ, която им позволява да изкупуват талантите на по-малките отбори, които до голяма степен се самоиздържат чрез продажбата на младите си звезди. Ако тези перспективни тийнейджъри изискват реалистични или дори ниски клаузи в договорите си, най-много ще пострадат отборите, които са развивали този футболист, като накрая ще го продадат под актуалната му пазарна цена.
Ниска клауза на прогресиращ футболист и загуби за неговия клуб
Ставали сме свидетели на безброй случаи, в които млади играчи изгряват на футболната сцена бързо и съвсем неочаквано. С въвеждането на задължителните откупни клаузи това би представлявало проблем за отборите, които не са предвидили рязкото израстване на своя футболист. Като имагинерен пример можем да дадем Жоао Феликс:
Португалският талант стана част от първия отбор на Бенфика в началото на сезон 2018/19. Преди началото на шампионата Феликс далеч не беше популярният тийнейджър, който впоследствие стана, и ако трябваше да бъде поставена реалистична клауза за откупуване в договора му, тя щеше да е далеч от 126-те милиона евро, които Атлетико (Мадрид) плати в края на гореспоменатата кампания. Така Бенфика щеше да претърпи сериозни загуби заради бързото и неочаквано израстване на Жоао Феликс, а испанският тим щеше да спести немалко средства за перспективен играч. Самият Феликс пък надали щеше да преподпише нов договор с по-висока откупна клауза по средата на сезон 2018/19, тъй като португалецът навярно е желал да бъде трансфериран в по-голям отбор. В цялата тази хипотетична ситуация единственият губещ щеше да бъде Бенфика.
Отключване на нова футболна инфлация
Въпреки че в горните редове споменахме как инфлацията на футболния пазар може да бъде овладяна чрез въвеждането на откупни клаузи, със сигурност съществува и хипотеза, в която да видим обратния ефект – ново завишаване на цените. Нека не забравяме, че причината за рязката инфлация на футболния пазар стана факт след активираната откупна клауза от 222 милиона евро на Неймар, който по този начин осъществи трансфер от Барселона в ПСЖ. Не е изключено да станем свидетели на подобен сценарий, в който определен богат клуб е способен да даде умопомрачителна сума за даден играч, а трансферният пазар да претърпи нови катаклизми. Откупните клаузи на футболистите ще нарастват, а трансферите чрез преговори ще станат почти невъзможни.
Обобщение
Откупните клаузи могат да решат много проблеми, но може да създадат и нови такива. Най-логичният ход е всички футболисти, които третират клуба си като трамплин за развитие и ключ към елитните тимове, да включват в договорите си клауза за откупуване, за да не бъдат зависими от отборите си в бъдеще, когато имат възможност да направят важната крачка.
