През 2014г. Били Дейвис за втори път е уволнен от поста си като наставник на Нотингам Форест и годината, която записва в клуба, е толкова катастрофална, че той никога повече не работи в сферата. Дори към днешна дата, това е последното му мениджърско назначение. Представянето му за тези 14 месеца съвсем спокойно може му спечели награда за "Най-ужасен мениджър в историята на футбола". В следващите параграфи ще научите точно защо.
В по-ранен момент от кариерата на шотландеца той всъщност изглежда като обещаващ наставник и може би дори бъдещ кандидат за отбор от горната половина на Висшата лига в родината си.
След като слага край на времето си като футболист, Били поема Мъдъруел (борещи са за оцеляване) и във втората си година успява да изведе отбора до четвърто място, като пред тях са само Рейнджърс, Селтик и Хартс.
Следващата дестинация за него е английският Престън, с които успява да достигне плейоф за влизане във Висшата лига, но не и заветното място в елита. Тази цел все пак е постигната със следващия му клуб Дарби Каунти, с които побеждава Уест Бром и по този начин Дейвис се оказва мениджър на клуб от топ първенство едва на 42 години.
Неочаквано за мнозина, които следят кариерата на мениджъра, постижението се оказва връхната му точка и оттук нататък той потъва като ръждива котва в дълбините на футболния океан.
През сезон 2007/2008 Дарби записват най-слабата кампания в цялата история на Висшата лига, като успяват да спечелят едва 11 т. от 38 мача. Били Дейвис е уволнен преди края на кампанията. Разбира се, отборът му изпада.
Шотландецът е без работа почти година, преди да получи нов шанс в Нотингам Форест. В две поредни години той не успява да изведе отбора до Висшата лига, след като два пъти се проваля в плейофите и е принуден да напусне през 2011г.
Две сезона по-късно достигаме до катастрофалното му второ назначение в клуба. Той се завръща с обещания за по-добра игра и най-после постигане на голямата цел - влизане във Висшата лига.
Този път обаче Дейвис е променен човек и със сигурност не към по-добро. Той страда от параноя, че всички са срещу него - играчи, рефери, управници, медии и ръководство. В резултат на това скандалите вътре в клуба и извън него са нещо, което се наблюдава в почти всеки ден от седмицата.
Той започва войната с медиите още в първите си месеци, като дори се стига до там лично да проверява фотографи на стадиона, да настоява да инспектира камерите им и дори да изпраща играчи да загряват край тях, за му докладват за съдържанието на снимките, които са направили.
Били започва да забранява и на представители на различни медии да се явяват на пресконференциите му. Поради някаква необяснима причина, той решава, че някакъв глобален заговор е коствал работата му при първия престой във Форест и сега е устремен да вземе своето отмъщение и да унищожи конспирациите още в зародиш. Към края на престоя му на повечето журналисти им е забранено да говорят с него и да взимат интервюта от футболистите му.
След много от тежките си загуби, изпраща асистента си да се разправя в медиите. Единственият представител на спортните медии, с който Били Дейвис комуникира, е журналистка от BBC East Midlands. Бързо става ясно, че въпросите, които получава от нея, са измислени предварително, а по-късно започват да витаят слухове, че мениджърът и въпросната дама вероятно имат афера, тъй като често пътуват заедно и след тези пътешествия, тя излиза с еклузивни интервюта.
Следващата стъпка е да назначи собствения си братовчед да управлява клуба, който се оказва също толкова некомпетентен. По-късно става ясно, че той дължи милиони на различни кредитори и е последният човек, който трябва да е отговорен за управленски пост. Разбира се, следва и чистка на определени хора от персонала като треньори и асистенти, за които Били вярва, че са го саботирали при предишния му престой. Шотландецът дори уволнява служители от финансовия департамент и в резултат на това Форест на няколко пъти са пратени на съд, защото не са платили различни сметки или данъци (за които братовчед му просто е забравил или не е знаел). Непотизмът не спира до тук. Мениджърът взима свои племенници в академията на клуба и настоява те да са титуляри, вместо обещаващи млади таланти.
Дейвис "изобретява" и нови тренировъчни методи, които са толкова тежки и натоварващи, че половината играчи от първия състав получават травми. В един момент от сезона едва 16 футболисти са налични за селекция. В трансферите си не се справя по-добре, защото подписва с евтини играчи, които имат история с различни травми и скоро става ясно, че цената им е ниска именно защото са податливи на контузии. Разбира се, тренировките на Били усложняват проблемите им.
Очаквано, тези токсични действия се отразяват и върху представянето на отбра на терена. В периода февруари-март 2014г. Нотингам Форест записват ужасяваща серия от 8 поредни срещи без победа. Търпението на собственика на клуба се изчерпва и той прекратява работата на Дейвис. Шотландецът повече никога не си намира отбор.
Цялата случка се оказва огромна черна точка в историята на Нотингам Форест и на новите собственици (богаташка фамилия от Кувейт), които решават да се доверят на мениджъра и да му гласуват пълно доверие, като му дадат цялата власт в клуба. Били Дейвис играе ролята на диктатор и с времето параноята, жаждата му за мъст и ексцентричността му нарастват експоненциално. В крайна сметка той се оказва най-големия си враг и най-големия саботьор, което със сигурност е иронично за човек, който търси тези "качества" у всеки друг, но е и у себе си.
Прочетете също:
