Какви биха могли да станат играчите, които са прекратили активната си спортна кариера? Треньори? Вероятно най-голяма част от тях избират тъкмо това поприще. Спортни анализатори? Напоследък и тази професия придоби широка популярност. Мениджъри? Намират се и такива. Бизнесмени? Могат да се дадат удачни примери и за такива екс-футболисти.
Днес обаче ще проследим една доста презирана от мнозина сфера, в която някои бивши играчи са се забъркали - политиката. Изненадващо или не, някои от най-известните футболисти в света се занимават именно с това, а също така и някои от най-известните политици в света са бивши играчи. Сега ще видите кои са те:
Марк Вилмотс
Един от най-талантливите играчи в едно доста посредствено поколение на белгийския футбол. Вилмотс направи доста добра кариера в отборите на Стандард Лиеж и Шалке 04, а на Световното първенство през 2002г. бе един от големите герои на Белгия, след като бе с основен принос за класирането на "червените дяволи" за осминафиналите. Той отбеляза 3 гола в турнира, а година по-късно окачи бутонките и реши да смени попрището, кандидатирайки се за сенатор от Реформаторското движение на фрескоговорящата консервативна партия в родината си Белгия. Той получи почти 80 000 гласа, което му осигури място в Сената, но през 2005г. Вилмотс подаде оставка и напусна поста си, завръщайки се във футбола в ролята си на треньор. От тогава той бе назначаван да води дори националния отбор на Белгия, както и тези на Кот д'Ивоар и Иран.
Куатемок Бланко
Клиничният голмайстор е една от най-големите легенди на мексиканския футбол. Бланко е пионер на финта "Куатеминя", който многократно е използвал, за да унижава съперниците си. Един от най-интелигентните и влиятелни футболисти в историята на Мексико. След като прекратява кариерата си на 43 години през 2016г., Куатемок веднага се впуска в политиката, като още преди това е станал част от местната социалдемократическа партия, която го издига за кандидат за кмет на град Куарнавака, щата Морелос, и той печели. След като е обвинен от опозицията в приемане на подкуп и дори убийство, той напуска поста си, въпреки липсата на доказателства. През 2017г. се присъединява към друга партия, с която пък е избран за губернатор на Морелос - пост, който заема и до ден днешен.
Хакан Шукур
Тъжна и пагубна история. "Бикът от Босфора" има зашеметяваща кариера и до ден днешен има записани редица рекорди на сметката си. Той е трикратен голмайстор и водещ реализатор в цялата история на турската лига, както и най-резултатен турски играч в историята на Шампионската лига. Носител на редица трофеи с отбора на Галатасарай, включително и Купата на УЕФА, както и бронзов медалист от Световното първенство през 2002г. След като приключи със славната си кариера, Шукур реши да използва огромната си слава в политическите си начинания. Той бе избран в турския парламент като член на националната асамблея през 2011г. като член на местната Партия за справедливост и развитие. Преди да му изтече мандата напуска партията и работи като независим депутат. По-късно е обвинен от турския президент Реджеп Ердоган в обида срещу него в публикация в социалните мрежи, в последствие и обвинен във връзки с турска терористична организация. Налага му се да бяга в Щатите, където в момента преживява като шофьор на Uber.
Кахабер Каладзе
Екс бранителят на Милан може да се похвали с доста успешна и изпъстрена с отличия кариера. Той е двукратен европейски клубен шампион с екипа на "росонерите", а освен това е печелил Серия "А", Купата на Италия, Суперкупите на Италия и Европа, както и Световното клубно първенство. Многократен първенец още в шампионатите на Грузия и Украйна, футболист номер 1 на родината си в цели 5 случая, както и член на Залата на славата на Милан. Докато траят всички тези успехи, Каладзе започва да инвестира в отделни компании в Грузия, а през 2012г. се присъединява към партията "Грузинска мечта", учредена от местния милиардер Биджина Иванишвили. На последвалите избори "Грузинска мечта" печели и Каха е назначен за Министър на енергетиката. След като изкарва мандата си пък се впуска в местните избори като кандидат за кмет на столицата Тбилиси, какъвто става през 2017г.
Ромарио
Нищо изненадващо тук. Ромарио е считан за един от най-великите бразилски нападатели на всички времена, което не е никак малко, тъй като кариоките исторически разполагат с превъзходни изпълнители на този пост. Нисичкият щурмовак е един от най-резултатните футболисти в цялата история на играта, световен шампион с националния отбор на Бразилия, както и една от основните фигури на Йохан Кройф в неговия Дрийм-тийм на Барселона. Когато Ромарио най-сетне решава да прекрати кариерата си на 41-годишна възраст, неговата следваща цел е висока длъжност в политиката. През 2010г. той е избран сред Камарата на депутатите в щата Рио де Жанейро като представител на бразилската социалистическа партия. След това Ромарио участва и в изборите за губернатор на Рио, но остава на 4-то място.
Джордж Уеа
Може би най-известният от всички екс футболисти в политиката. Феноменален голаджия и пръв носител на "Златната топка" от не-европейски играч, както и единствен африканец, поне до този момент. Той е и един от малцината носители на най-ценния индивидуален приз, който така и не се появява на Световно първенство, но предвид, че избира да представлява родината си Либерия, това не е изненадващо. След края на кариерата си, Уеа веднага се впуска в политиката и още през 2005г. се кандидатира за президент на бедната африканска страна, но се проваля. И все пак той не се отказва, като междувременно продължава да работи за развитието на спорта и в частност футбола в Либерия. Плаща огромни средства от собствения си джоб, за да може представителният отбор на страната му да има модерна екипировка и добри условия за трениране. В крайна сметка през 2017г. е избран за президент, като обещава, че ще се бори с корупцията и ще внесе редица реформи, които да съживят икономиката на Либерия.
Йордан Лечков
Ето че отново стигаме до нашите географски ширини, където имаме ярък пример на бивш футболист, потопил се в политическото поприще. След края на звездната си кариера, Лечков е избран за кмет на родния си Сливен през 2003г., а през 2007г. е преизбран, така че изкарва 2 мандата начело на града. За съжаление управлението му не се слави като особено успешно и на изборите през 2011г. много сливналии заявяват, че са гласували за противника на Лечков, не защото му симпатизират, а само и само Данчо да не продължи да властва в Сливен. За деянията му в ролята му на вицепрезидент на БФС дори няма да отваряме дума...
Виктор Орбан
Вероятно повечето от вас разпознаха настоящия премиер на Унгария, но това, което може би не ви е било известно е, че на младини Орбан е бил професионален футболист. Той играе за отбор на име ФК Фелксут, който в последствие е прекръстен на Ferenc Puskás Football Academy, където в момента се състезава българинът Камен Хаджиев. След края на кариерата си, Орбан става един от главните финансови благодетели на унгарския футбол и на родния си клуб, инвестирайки сериозни средства в развитието на детско-юношеския футбол в страната. Съосновател е на политическата партия Фидес, а през 1998г. е избран за премиер от коалицията на Фидес с Независимата партия на дребните стопани и Унгарския демократичен форум. Изкарва 1 мандат. През 2010г. обаче се завръща на власт, след като съюза Фидес - Народна християнска демократична партия печели с абсолютно мнозинство изборите. Заема поста и до ден днешен.
БОНУС:
Христо Йовов
Още преди да прекрати активната си кариера, "Бижутера" се кандидатира за кмет на родния си Своге, но остана на трето място на изборите през 2011г.
Прочетете също:
- 10 играчa, за които не знаехте, че все още са в този клуб
- Стадионите-бижута, които така и не видяха бял свят
- Абсурдни футболни правила, които не просъществуваха дълго
