В Лондон концентрацията на футболни отбори е абсолютно ненадмината – английската столица разполага с цели 26 активни клуба. По-малките от тези 26 тима имат тежката задача да запазят своята фенска база и идентичност при наличието на толкова голямо футболно разнообразие. Въпреки това един от тези клубове – Брентфорд, е съумял да намери правилната формула, която освен да им носи високи финансови постъпления, също и да ги превърне в отличаващ се фактор от останалите лондонски и дори английски клубове. В днешната статия ще ви преведем през развитието на „пчелите“, което e подчинено на точно премерени действия.
„Ако Давид иска да победи Голиат, не може да го направи с едни и същи оръжия. Ако Давид ползва едно и също оръжие, той със сигурност ще загуби битката. Трябва да си намери различни оръжия, за да успее.“
Автор на тези думи е Расмус Анкерсен – сегашният заместник-директор на английския отбор. Цитатът по доста добър начин описва трансферната политика и моделът на управление на „пчелите“, а неговият създател е дългогодишният им фен и настоящ собственик Матю Бенъм. Преди обаче да стане футболен президент, Бенъм завършил физика в Оксфордския университет и дълги години се е занимавал със спортен анализ и залагане. Работил е в редица букмейкърски къщи и е бил изключително заинтересован от статистиката. Той пренася знанията си във футбола, който е негова страст още от 11-годишна възраст, когато посещавал мачове на любимия си Брентфорд. През 2009г. Бенъм помогнал на клуба си с половин милион паунда, а в замяна получил сериозна част от акциите на тима. Още преди обаче да застане на ръководния пост, той вече знаел точно по какъв модел да управлява клуба. Неговата математическа система, изградена през далечната 2008г., е по-усложнена и детайлна от сегашния алгоритъм за оценяване на голови положения, или още познат като xG. Чрез нея той създал компанията за залагане Smartodds, която оценява в реално време шансовете на даден отбор да спечели или загуби конкретна среща спрямо създадените положения, а не резлутата. Дясната му ръка в проекта „Брентфорд“ е именно гореспоменатият Расмус Анкерсен, който успешно имплементира модела. При първата среща на двамата през 2013 Брентфорд се намираха на 3-та позиция в Лига 1 с малко оставащи мачове. Анкерсен бил заинтересован да научи дали според самия собственик отборът му ще си спечели промоция за Чемпиъншип, на което той отговорил, че шансът бил 42,3%. Подобен отговор навярно бил достатъчен на Расмус да се съгласи на работа в този клуб.
Анкерсен е първият, който разкрива основите на модела, по който Брентфорд работи.
„Футболната среда е изключително нажежена и ирационална индустрия. Когато искаме да преценим колко добре се представяме, ние не гледаме класирането, а малките детайли и статистики, които намираме за полезни. Непредвидимостта във футбола е толкова голяма, че можеш да надминаваш очакванията с 15 точки и обратното. По тази причина класирането не е добър атестат за крайна оценка на представянето през сезона. Важното е да знаеш кога да се придържаш към плана и кога да търсиш промяната. Ние имаме много по-рационален поглед над ситуацията от класическия и емоционален такъв в други футболни клубове.“
Най-интересното от модела на развитие е тяхната трансферна политика. Тя почти по всяка вероятност е породена от факта, че академията на Брентфорд е много слабо развита, а причината – има още цели 25 клуба в Лондон, повечето от които също разчитат на своите школи. Това накарало ръководните фигури на „пчелите“ да изберат друг нестандартен път.
„Статистиката не ти показва точно кои играчи да вземеш, а къде да търсиш футболисти. Използвайки статистически данни и модели да оценим силните страни на различни отбори и лиги, за нас стана възможно да открием някои недооценени футболни територии и първенства. Брентфорд не може да победи останалите като харчи повече пари от тях и по тази причина трябва да ги надхитрим. И тук идва въпросът как ние можем да бъдем различни – как да правим нещата по различен начин. Трябваше да намерим кои са дефектите във футболната система и как да ги експлоатираме. Ние имаме едни от най-лошите годишни приходи в Чемпиъншип. Заради това разчитаме на успешната търговия с футболисти. От ключово значение за нас е да открием нови и недооценени таланти, да ги развием и да ги продадем на печалба, с което постепенно да развием качеството на другите играчи и статута на клуба. В момента имаме достатъчно високо ниво на състава, за да сме близо до промоция във Висшата лига.“ – Расмус Анкерсен
Въпреки че този модел прилича на така наречения Moneyball, собственикът Матю Бенъм никак не е доволен от тези сравнения. Според него има много повече работа извън светлината на прожекторите, което прави неговия модел уникален сам по себе си.
Това, което е видимо за публиката обаче, са изключителните сделки на Брентфорд. Тяхната най-скъпа покупка възлиза на малко повече от 7 милиона евро, а за сравнение имат цели 8 изходящи трансфера, които надвишават тази сума. Един от тези играчи е френският нападател Нийл Мопе.
„Мопе не беше перфектният играч. Повечето французи ще ви кажат, че е бил прекалено агресивен. Важно е да знаеш какво можеш да промениш в един играч и какво не. Ние гледахме на Мупе като много талантлив играч. Все пак той играеше в Лига 1 (елита на Франция) на 16-годишна възраст. Футболният потенциал винаги е бил в него. Тук идва моментът да се замислиш защо играчът не го е разкрил. Той се бе отклонил малко от пътя заради лоши трансфери и контузия.“ – Расмус Анкерсен
Мопе пристигна „Брентфорд Къмюнити Стейдиъм“ за едва 2 милиона евро, а след 41 попадения в рамките на 2 сезона, французинът бе продаден на елитния Брайтън за над 22 милиона евро. Трансферът на Нийл по перфектен начин показва идеологията на „пчелите“ – купуване на талантливи играчи, отритнати от други клубове, за да ги продадат на възможно най-голяма печалба. В тази таблица може да видите още от най-доходоносните сделки на „пчелите“.
.jpg)
Макар че трансферните суми сами по себе си индикират за качествата на футболистите, само ще споменем някои от отявлените звезди на отбора в атака през последните години:
Андре Грей – 47 мача; 17 гола; 8 асистенции (Чемпиъншип 14/15)
Нийл Мопе – 43 мача; 25 гола (Чемпиъншип 18/19)
Саид Бенрама – 38 мача; 10 гола; 15 асистенции (Чемпиъншип 18/19)/ 43 мача; 17 гола; 9 асистенции (Чемпиъншип 19/20)
Оли Уоткинс – 46 мача; 25 гола (Чемпиъншип 19/20)
Брайън Мбеумо – 45 мача; 16 гола; 8 асистенции (Чемпиъншип 19/20)
Айвън Тони – 46 мача; 31 гола; 10 асистенции (Чемпиъншип 20/21)
Въпреки главоломната печалба само от продажба на футболисти, Брентфорд има един от най-ниските бюджети откакто се подвизава в Чемпиъншип:
2014/15 (5-то място в класирането) – € 11 500 000 (24-то място по бюджет)
2015/16 (9-то място в класирането) – € 12 200 000 (24-то място по бюджет)
2016/17 (10-то място в класирането) – € 15 000 000 (23-то място по бюджет)
2017/18 (9-то място в класирането) – € 15 000 000 (24-то място по бюджет)
2018/19 (11-то място в класирането) – € 17 600 000 (20-то място по бюджет)
2019/20 (3-то място в класирането) – € 16 100 000 (21-во място по бюджет)
За втори пореден сезон Брентфорд успяха да си завоюват място в плейофите за влизане във Висшата лига – първенство, в което не са участвали от цели 74 години. За тях обаче не е самоцел да влязат в елита на Англия. Те просто искат да продължат да развиват своя модел на управление, който им носи много по-голям успех, отколкото финансовото им състояние предполага.
Прочетете също:
