Най-използваните футболни схеми (1-ва част)

Футболните формации са звеното, което свързва идеите на треньора и изпълнението им от страна на футболисти. Комбинирани с подходящи тактики те дават облик и правят стила на отбора разпознаваем. В тази статия ще разгледаме най-познатите схеми на игра, както и такива, предизвикали футболна революция. Освен това ще представим и интересни исторически факти относно постройките през годините.

4-4-2

Най-познатата схема се налага през 90-те години и се използва все още, макар и по-рядко. Един от първите треньори, работещи с тази схема - Ариго Саки, я използва в Милан след 1985. Тя бързо добива популярност в Италия, а по-късно и в Европа. Освен него Фабио Капело, Карло Анчелоти и Диего Симеоне също използват тази схема. Инерцията, набрана от успеха и, се пренася извън футболните терени и тренировъчни игрища. Нейното име носи и английското футболно списание FourFourTwo, а и по-важното - родната звезда Кали създава песен със заглавие 4-4-2, за да подкрепи националния ни отбор на Световното през 1998. Предимствата и започват от лесното модифициране. При атака бековете безпроблемно атакуват по крилата, увеличавайки силата в нападение. Двамата централни нападатели предполагат офанзивна игра и много шансове за гол. Схемата е еднакво полезна за отбори, играещи предимно със центрирания и атаки по крилата - поради двамата нападатели (особено ако са високи и играят добре с глава) и двамата футболисти на всеки фланг (бек и крило), както и за такива, които разчитат на атаките през средата. Двамата халфове имат избор към кого да подадат - развитие по крилото, някого от двамата напред, или разиграване в центъра терена. При защита бековете биват дублирани от крилата или подпомагани от централните защитници. Важен елемент от тази схема е придвижването в линия на четиримата халфове и четиримата защитници. Това я прави подходяща за комбиниране с офсайд-трап. Предаването на противникови футболисти между линиите става плавно, като се препоръчва застъпване между пресата на халфовете и защитниците. Бързото разгръщане по крилата или преминаване към компактна формация в средата на терена правят 4-4-2 динамична схема, с която бързо се променя стила на игра. През годините има различни модификации като 4-3-1-2, 4-2-2-2 или 4-1-3-2, като те също са успешни. Плътността в халфовата и защитната линия са най-важния белег на тази схема.

4-3-3

Също много популярна схема, разполагаща със солидна офанзивна мощ. Същевременно тя има добър баланс по отношение на защитната игра . Тя съществува от 50-те години, с което се числи към най-старите все още използвани схеми на игра. Първи я налагат  южноамериканските национални отбори – Уругвай на Световните финали през 1950 и 1954, и Бразилия през 60-те. 4-3-3 се заражда като надградена версия на 4-2-4 ( която е много популярна до тогава, но поради слабата халфова линия и трудните преходи между защита и атака постепенно се забравя). През следващите  две десетилетия Италия и Холандия също ползват тази схема, но с различни модификации. При скуадрата вътрешния халф застава между халфовата и защитната линия, а при холандците (също Аржентина и Уругвай) схемата става 2-3-5. Двете крила се включват много напред, а левия и десния нападател се насочват към средата на терена. Така се постига плътност пред противниковата врата, а целта е да има повече от един вариант за продължение на атаката – или центриране, или разиграване. В модерния футбол мениджъри, които използват 4-3-3, са Брендън Роджърс, Жозе Моуриньо и Маурицио Сари. През 2010-2011 Масимилиано Алегри печели титлата с Милан с тази формация. Легендарния норвежки мениджър Нилс Арне Еген тренира отбора на Розенборг цели 23 години и печели 15 пъти първото място, което го прави най-успешния норвежки треньор. През този период той неизменно използва тази схема. През годините 4-3-3 еволюира много. Модерното от 70-те либеро има за цел да реализира връзката между дефанса и полузащитата, както и да помага при отнемане на топката. По-късно тези функции остават, но позицията се превръща в дефанзивен полузащитник. Той е единственият, който не напада освен защитниците. Крилата са подпомагани от бековете, а в нападение има различни варианти. Левият и десният нападател често се използват като флангови футболисти, но понякога стоят наравно с централния или поемат ролята на плеймейкър. С подходящи футболисти тактиката с размяна на местата на нападателите или на крилата е много опасна за съперника. Офсайд-трап също се изпълнява от отбори,играещи в линия. Преливането към различни схеми става лесно – само с преместването на един халф 4-3-3 става 4-1-2-3 или 4-2-1-3. Постройката 4-3-3 се смята за „баща“ на тези две схеми, както и на „Коледната елха“ 4-3-2-1. Схемата е подчертано офанзивна, но изисква голям процент владеене на топката. Нужни са поливалентни играчи. Ключов белег – играчите биват замесени в няколко фази на играта.

3-5-2

През последните години Италия и отборите от Серия А са най-добрите с тази схема. Триото Бонучи, Бардзали и Киелини е познато на всички със синхрона си както за националния отбор, така и за Ювентус. На национално ниво се налага през 90-те от Аржентина, Англия а през 2002 на Световното в Корея се ползва и от Бразилиия с Луис Фелипе Сколари. Черазе Прандели също залага на нея през 2012 с Италия. Клубове, играли с тази схема са Ювентус ( и до сега) и Манчестър Юнайтед при Ван Гаал. Тъй като защитниците са само трима на тях не се разчита да участват в атаките. При отбрана винаги един защитник пресира, а най-близкият помага за отнемането на топката. Пример – при атака отляво левият защитник посреща нападателя, а централният го покрива. Така се гарантира по-малко натоварване за вътрешните халфове. Те от своя страна са подредени по три начина – на един ред, 2-1 или 1-2(като се избира дали да има дефанзивен или атакуващ полузащитник). Крилата нападат активно, без да забравят, че трябват леко да помагат на защитата. Нападателите са двама, като единия може да бъде по-назад, или вместо това да се използва плеймейкър от халфовете.  За тази схема за задължителни сигурни и бързи защитници и много раздвижена игра напред. Подходяща е за игра на контраатаки и игра с „фалшива деветка. Предимство е лесното преливане към атака. Като недостатък се наблюдава малкият брой защитници.

Прочети още | Най-използваните футболни схеми (2-ра част)