В тон с днешния петък 13 решихме да подберем единадесеторка от играчи, които въпреки най-добрите си усилия, претърпяват ужасен късмет в професионалната си футболна кариера.
Вратар: Игор Акинфеев
В един момент от кариерата си Акинфеев, е смятан за един от най-обещаващите вратари на Русия и дори привлича сериозен интерес от редица европейски грандове.
Стражът преживява две тежки травми на коленете – първата през 2007 г., когато не играе 6 месеца, и втората през сезон 2011/12, когато пропуска 8 месеца. Контузиите забавят рефлексите на Акинфеев и може би до голяма степен са причината, поради която той не преминава в европейски гранд и не разкрива потенциала си докрай. За него и проблемите с вратарите на ЦСКА Москва сме писали в подробно в статия, която може да прочетете тук.
Десен Бек: Андрес Ескобар
Андрес е един от най-грациозните защитници на Колубмия през 90-те и без проблем намира място в групата футболисти, които представляват южноамериканската страна на Световното в САЩ 94’.
Именно срещу домакините, във втория мач на отбора Ескобар си вкарва нещастен автогол, опитвайки се да изчисти едно ниско центриране. Страната му губи с 1:2 и в крайна сметка е елиминирана от турнира след като печели 3 т. от 6 възможни. Ескобар не приема добре случилото се и няколко дни след мача решава да излезе на бар в родината си, където да опита да удави мъката.
Същата вечер той е нападнат от трима мъже, които го обвиняват за отпадането на отбора. Един от тях е въоръжен и открива стрелба по защитника. Андрес е прострелян шест пъти и раните му се оказват фатални.
Централен защитник: Холгер Бадщубер
Холгер тренира в академията на Байерн Мюнхен и когато е повикан в първия отбор надеждите са, че той ще се превърне в един от най-класните бранители на своята генерация.
Поредица от тежки контузии обаче спират възхода му. През 2012 г. той къса кръстни връзки и пропуска над 500 дни. Здравето на Холгер е толкова крехко, че между 2013 и 2016 г. немецът успява да вземе участие в едва 17 двубоя от Бундеслигата. За това време отборът му печели требъл, а Германия грабва златните медали от Световното първенство в Бразилия.
През 2017 г. от Байерн освобождават футболиста и той преминава в Щутгарт на свободен трансфер.
Централен защитник: Ледли Кинг
Още един играч, чиято кариера е провалена от контузии. Като младеж Ледли е смятан за един от най-добрите английски защитници, редом с Рио Фърдинанд и Джон Тери. За него дори Тиери Анри веднъж казва: “Той бе най-коравият бранител, срещу когото съм играл.”
Кинг е обичан от феновете на Тотнъм, където играе от 17-годишен младеж. За тяхно и негово нещастие, англичанинът няма възможността да е титуляр в отбора редовно заради проблемите в коленете си.
Докторите му съобщават, че ставните му хрущяли са почти износени и в резултат на това Ледли често изпитва огромни болки по време на игра и дори не успява да тренира пълноценно между двубоите на Тотнъм Хотспър. Сходен проблем има и големият Батистута в глезените си. Ледли се оттегля от футбола едва на 31 г. без да остави голяма следа в “красивата игра”.
Ляв бек: Маркос Рохо
В момента Рохо се подвизава в Манчестър Юнайтед и по подобие на на много от колеги си в тази прокълната единадесеторка също прекарва значителен брой от време в лазарета. Но не това е паричната да попадне в днешната статия. В родната си Аржентина Рохо е смятан за “карък”, поради лошия му късмет с футболни финали.
Като национал на страната той достига последния двубой както на Световното през 2014, така и на два поредни турнира за Копа Америка. Рохо е титуляр и в трите двубоя и винаги се озовава на губещата страна.
Нещата стават още по-комични когато погледнем и кариерата му в Юнайтед. “Червените дяволи” достигат финал за купата на Ф.А., където аржентинеца започва мача. Но през цялото време, в което е на терена, резултатът се запазва 0:0. След като Рохо е заменен, тимът му печели с 2:1. През следващата година “дяволите” печелят и Лига Европа, като във финалния сблъсък с Аякс Маркос Рохо дори не е в групата за мача.
Халф: Алан Смит
Смит е закупен от Алекс Фъргюсън за 9 млн. евро през лятото на 2004г. Той също е считан за един от обещаващите британски играчи. Мнозина очакват “Олд Трафорд ” да е мястото, където Алан ще се развие като футболист и ще се превърне в една от големите звезди на Албиона.
Шансът тези очаквания да се сбъднат със сигурност щеше да е голям, ако футболистът не бе претърпял една от най-странните контузии в света на футбола. В мач срещу Ливърпул, Смит се хвърля да блокира зрелищен шут от Йон-Арне Рийзе и топката, която лети като снаряд, среща левия му крак. Резултатът е зверско счупване и скъсани връзки в глезена.
Алан е вън от терените повече от година и в крайна сметка приключва кариерата си в Нотс Каунти. Англичанинът споделя, че и до ден днешен изпитва болки всяка сутрин преди кракът му да се е раздвижил.
Халф: Михаел Балак
Преди да се присъедини към Челси Балак изпитва всеки неуспех, който може да сполети един играч - той губи Бундеслигата на два пъти във последните кръгове, губи финали за Шампионската лига, за купата на Германия и за Световната и Европейска титла. За неговите неуспехи сме подготвили подробна статия.
Халф: Джонатан Рихтер
Датчанинът има рядката участ да бъде ударен от гръмотевица по време на футболен мач. Това се случва в гостуване на стадион “Хвидовре”, където неговият Нордселанд спори за трите точки с домакините.
Именно в този двубой гръм се спуска от небесата и се сгромолясва върху невинния футболист. Сърцето на Рихтер спира и той е поставен в изкуствена кома с цел да бъде спасен. След 12 дни играчът идва на себе си и уверява семейството си, че се чувства добре.
В последствие се оказва, че левият му крак е сериозно увреден и по-късно през същия месец се налага ампутация. Както се досещате, с това приключва кариерата на датчанина.
Нападател: Риочи Маеда
Маеда е играч от Япония, който се подвизава в редиците на Джубило Ивата. Той е истинско страшилище за феновете, но не за своите, а за тези на противниците си.
В “страна на изгряващото слънце” Маеда се прочува с факта, че в шест поредни сезона първият клуб, срещу който той съумее да се разпише, винаги изпада. Ето и отборите:
2007 г.: Вентрофет Кофу (изпаднал)
2008 г.: Токио Верди (изпаднал)
2009 г.: Чиба Юнайтед (изпаднал)
2010 г.: Киото Санга (изпаднал)
2011 г.: Монтедио Ямагата (изпаднал)
2012 г.: Гамба Осака (изпаднал)
През 2013 г. “проклятието” най-после е счупено от Урава Редс. Те допускат Риочи Маеда да им отбележи гол, но в края на сезона завършат на шесто място. Вместо това собственият клуб на Риочи Джубило изпада от елита.
Нападател: Серхио Гарсия
Испанецът играе в академията на Барселона и дори е повишен в “C” и “Б” съставите на "каталунците". Дори достига до там, че да изиграе 4 двубоя за мъжете. Но за негово нещастие кариерата му ще бъде запомнена най-вече с неприятния факт, че той успява да изпадне с цели три отбора в Испания.
За първи път това му с случва с Леванте през сезон 2004/2005, където Гарсия е отдаден под наем. Нападателят става голмайстор на отбора, но това не се оказва достатъчно за да спаси валенсианци.
През следващата година Серхио е продаден на Реал Сарагоса и престоят му там трае 3 сезона. В края на кампания 2007/2008 и този отбор завършва в зоната за изпадане с точка по-малко от Осасуна.
Следва трансфер в Бетис, който се осъществява буквално в последните минути от летния трансферен прозорец на 2008 г. През следващата година Гарсия “потапя” още един тим от елита. “Зелено-белите” завършват с 42 т., колкото има и отборът на 17-о място в класирането Хетафе, головата им разлика е с един по-малко.
Нападател: Стийв Савидан
Савидан е френски таран, който трябва да се бори със зъби и нокти за да се добере до място в професионалния футбол. В началото на кариерата си той играе в аматьорски отбори и за да може да се издържа работи като барман и боклукчия.
Малко по малко Стийв се изкачва през различните нива на френския футбол, като намира най-голям успех във Валенсиен от Лига 3 на страната. Само за два сезона клубът влиза в елита и това се случа главно заради головете на Савидан, който дори завърша като голмайстор на Лига 2.
Савидан продължава да впечатлява с изявите си и в последствие си урежда трансфер в Монако през 2009 г. за крупната сума от 5 млн. евро. За негово нещастие обаче, тогава му е открит дефект на сърцето и по съвет на докторите той спира с професионалната си кариера. Савидан така и не записва и минута за Монако.
