Вратарско проклятие тегне над ЦСКА Москва четири десетилетия

Вратарско проклятие тегне над ЦСКА Москва четири десетилетия

Известна фраза гласи, че „добрият вратар е половин отбор“. Трудно можем да оспорим това твърдение, особено като се има предвид, че контузията на вратаря е най-осезаема за формата на даден отбор. Така и историята на ЦСКА Москва помни няколко трагични случая със стражите на отбора. В интервал от има-няма 10 години вратарите на московските „армейци“ се сблъскват с тежки обстоятелства, част от които дори завършват със смърт. Това своеобразно проклятие започва още в началото на 80-те години и се развива до периода, в който ЦСКА триумфира с Купата на УЕФА, че и до първите успехи на Леонид Слуцкий начело на отбора.

„Инвалидът“ Саричев става герой в Южна Корея

През 1981 г. треньорът на ЦСКА Москва Олег Базилевич привлича талантливия вратар на Памир Душанбе Валерий Саричев. Пред младока стои тежката задача да замени клубната легенда Владимир Астаповски под рамката. На една от тренировките талантът чупи ръката си, но стиска зъби и решава да не каже за контузията. След още две седмици обаче Саричев получава същата травма, но на другата ръка. След като минава изследвания при легендарния лекар Олег Белаковский, се оказва, че контузията се е усложнила, тъй като Валерий е имал проблеми с китките още в Памир, а и не е съобщил за болките си навреме. Стражът е уволнен от армията поради инвалидност, а всяка ръка се възстановява по 7 месеца след операцията.

Костите на вратаря така и не зарастват правилно, и той чувства хронична болка в тях до ден днешен. Въпреки това Саричев дори не помисля за отказване, и през 1982 г. преминава в Торпедо Москва, където печели Купата на СССР през 1986 г., а през 1991 г. е избран за вратар на годината в последното издание на Висшата лига на съюза. След разпадането на СССР играе в Южна Корея, където пази до 45(!)-годишна възраст и е смятан за най-добрият вратар в историята на първенството. През 1999 г. получава корейско гражданство и името „Син Ъйн Сон“, което в превод означава „Божията ръка“.

Наследникът на Дасаев загива в катастрофа

Михаил Ерьомин загива в катастрофа след финала за Купата на СССР

Сезон 1989. Павел Садирин току-що е станал треньор на ЦСКА. Един от първите трансфери на специалиста е да върне у дома вратаря Михаил Ерьомин. Ерьомин е израснал в клуба, но след силни изяви за юношеския национален отбор известно време прекарва в Спартак Москва. Основен фактор да премине във вечния враг е идолът от детството му – Ринат Дасаев. Поради наличието на именития страж обаче Михаил записва само 3 мача в Купата на Федерацията, и след като му липсва игрова практика, не е трудно да бъде уговорен да се върне.

Под ръководството на Садирин тимът се завръща в елита с гръм и трясък, след като печели Първа лига с над 100 отбелязани гола през сезона. На следващия сезон във Висшата лига пък ЦСКА завършва втори, оставяйки пред себе си само Динамо Киев.  Жизнерадостният и скромен Ерьомин през това време печели титулярното място, а уверените му изяви не дават съмнение, че той ще наследи Дасаев като номер 1 в „Сборная“. Освен това Михаил става европейски шампион за младежи същата година..

На 23 юни 1991 г. „армейците“ се изправят срещу Торпедо Москва във финала за Купата на СССР. Трофеят е спечелен с 3:2 след два гола на Игор Корнеев и един на Олег Сергеев. И все пак снимките на Ерьомин и капитана Дмитрий Кузнецов с купата обикалят съветската преса. На фона на победните празненства обаче вратарят бърза да се прибере в родния Зеленоград, но за зла участ автомобилът се врязва в камион и Михаил получава тежки травми на главата. Лекарите не успяват да го спасят и той си отива от този свят седмица след финала. На погребението на Ерьомин футболистите на ЦСКА се заклеват да спечелят титлата в негова памет. Успяват. За съжаление скоро СССР престава да съществува и почти всички играчи от онзи отбор напускат клуба.

„Ще умра, но няма да допусна гол“

Графити изображение на Сергей Перхун краси стадиона на ЦСКА Москва

През пролетта на 2001 г. Павел Садирин се завръща начело на ЦСКА Москва. По това време в тима е привлечен младия украински вратар Сергей Перхун. Още в дебюта си в Главното московско дерби със Спартак той печели феновете с хладнокръвните си спасявания. Феновете и журналистите са възхитени от Перхун, определят го за откритието на сезона, а на 15 август 2001 г. стражът дебютира за украинския национален отбор в приятелски мач с Латвия.

 

Прочети още | Валерий Лобановски – създателят на пресата във футбола (част 1)

Само три дни по-късно Сергей в титуляр в двубоя на ЦСКА с Анжи. В 78-ата минута излиза напред при въздушно единоборство с нападателя Будун Будунов. Двамата се удрят глава в глава и са изнесени на носилка. Първоначално състоянието на стража не буди опасения, но по пътя към болницата губи съзнание и изпада в кома. Особено запомнящ се е коментарът на фен по това време: "Не искаме медали, нито евтотурнири. Боже, спаси Серьожа! Не искаме още една титла с цената на смърт!".Лекарите се борят за живота на вратаря в продължение на 10 дни, но той предава Богу дух. По-късно баща му Владимир си спомня, че в разговора със сина си преди злополучния мач, Сергей е казал: „Ще умра, но няма да допусна гол“. Така и става. 

На панахидата на вратаря треньорът Павел Садирин казва, че се чувства, сякаш е изгубил син. Колективът трудно намира сили да играе след загубата на Сергей и завършва сезона едва на 8-мо място. До края на кампанията на трибуната стои огромен транспарант с фланелката на Перхун и неговия номер 16. По-късно ръководството решава да извади номера от употреба. Паметта на вратаря остава жива, след като всяка година се провежда любителски турнир „Сергей Перхун“, а дъщерята на вратаря Анастасия изпя химна на Русия при откриването на новия стадион на „армейците“ през 2016 г.

Инцидент приковава Мандрикин на легло

Игор Акинфеев и Вячеслав Чанов на посещение при Мандрикин..

И още един страж на ЦСКА Москва едва не губи живота си. Вениамин Мандрикин е титулярен вратар на „армейците“ от 2001 до 2003 г., но след феноменалния дебют на Игор Акнфеев е резервен вратар и почти няма игрова практика. Отдаван е няколко пъти под наем в тимове като Том Томск, ФК Ростов, Спартак Налчик и Динамо Брянск.

През 2010 г. Мандрикин е в Динамо Брянск, а тимът върви на прилично място в тогавашната Първа дивизия. На 10 ноември обаче Вениамин и двама негови съотборници се врязват в дърво с 200 км/ч, в резултат на което Мандрикин получава тежки травми на гръбнака. До февруари 2011 г. футболистът се намира в реанимацията и е на изкуствено дишане. Първо е лекуван в Брянск, след което е преместен в Москва. Бившите клубове на Мандрикин отдават средства за лечението му, а собственикът на ЦСКА Евгени Гинер редовно общува със стража и оказва подкрепа.

През юни 2011 г. вратарят започва реабилитация, но въпреки това остава парализиран от раменете надолу. С големи усилия може да повдигне гърба си и да движи дясната си ръка. В момента вратарят е изцяло зависим от грижите на съпругата си. В социалната мрежа „Вконтакте“ пък е създадена група от фенове, където всеки желаещ има възможността да помогне с каквото може на някогашния руски национал.

БОНУС: Две тежки травми и вечен антирекорд

Кариерата на Игор Акинфеев също невинаги е вървяла по мед и масло. Вратарят преживява две тежки травми на коленете – първата през 2007 г., когато не играе 6 месеца, и втората през сезон 2011/12, когато пропуска 8 месеца. Контузиите забавят рефлексите на Акинфеев и може би до голяма степен са причината, поради която той не премина в европейски гранд и не разкри потенциала си докрай. Няма как да не споменем антирекорда в Шампионската лига за най-много поредни срещи с допуснат гол в тях – 43. Серията продължава 11 години или 4039 дни, като предишният „рекорд“ беше от едва 16 мача.


Прочети още | Пако Хенто: титан на Европейската купа


Гласували: 7, рейтинг: 5.0

Добави коментар

Препоръчано за вас

Кариана Ерден: селският отбор, който се бореше наравно с всички
В сянка на иконите: Как се справят със славата братята на Меси и Роналдо
Като по сценарий: Филмът "Купата" и чудото, сътворено от футболен клуб Гретна
Най-паметните фрази в българския футбол
Създаването на един легендарен клуб (Историята на ФК Барселона)
Вратарят, който остана на игрището 15 минути след края на мач заради мъгла
"Македонските" отбори в българския шампионат
Черното лале - история за една легенда
Диего Марадона и връзката му с България
Норман Хънтър - най-твърдият сред най-железните в историята на Лийдс
Резервният играч на Астън Вила, който открадна светлините на прожекторите във финалния мач на Пеле
Най-резултатните български победи в Европа
Из хрониките на съдиите
Най-известните футболни конспирации (в които има доза истина?) Част 2
Най-известните футболни конспирации (в които има доза истина?) Част 1
Да вкараш 6 гола и все пак да загубиш
Как се справиха световно известните чуждестранни треньори в българската „А“ група?
Трагедия от бялата точка: Топ 10 решаващи дузпи, пропуснати в последната минута
Геният на Арсен Венгер саботира... Арсен Венгер
Сезон 2005-2006: Най-добрият в кариерата на Роналдиньо