Избирайки схема, треньорът определя облика и стила на игра на своя отбор. С годините много от тях се усъвършенстват, но принципите им остават същите. Някои от тях се използват с десетилетия, а други са революционни за времето си. Но тези, които ще разгледаме в тази статия…. Те са напълно несъобразени с треньорските стереотипи, но се оказват идеално адаптирани към футболистите и техните качества. И неочаквано носят много успехи.
Започваме с Луис ван Гаал и неговия Аякс през сезон 1994/1995. Холандците печелят Шампионската лига с формацията 3-3-1-3. Изпълнителите са впечатляващи - Ван дер Сар на вратата, пред него триото Франк де Бур, Дани Блинд и Райцигер. Халфове са Роналд де Бур и Едгар Давидс (или Кларънс Зеедорф), а малко зад тях е Рийкард. Яри Литманен има ролята на плеймейкър, развивайки атаките, а тримата нападатели са Овермарс, Клуйверт и Финиди Джордж. С тази схема Луис ван Гаал показва за пръв път иновативния си поглед върху играта.
Друг холандец път прави впечатление с постройката 3-6-1. Като треньор на Австралия през 2006-та, Гуус Хидинк избира да подреди играчите си именно така. За пръв път от 32 години "кенгурутата" играят на Световното първенство. И тяхното представяне изненадва много - те преодоляват групите, но отпадат след това от Италия. По-интересно е обаче владението на топката през тези мачове - 56% срещу Япония, 58% срещу Хърватия и 55% срещу Италия, а срещу - Бразилия 47% за австралииците. Чипърфийлд, Мур и Нийл са в защита, а халфовете са разделени на две групи по трима - Грела, Брешиано, Емертон и Кюел, Кейхил и Кулина. Единствен нападател е Видука. Формацията дава голямо предимство в средата на терена, а освен това осигурява много успешно преливане в атака или защита, тъй като халфовете се присъединяват към съответната зона много бързо.
4-2-4 пък е нетрадиционната формация, която Гуардиола използва в Барселона за сезон 2009/2010. Основната схема е 4-3-3, но често прелива именно в подреждането с два халфа. Недостатъкът е, че хората в средата на терена са малко и трудно се прегрупират. Но изпълнителите успяват да се справят с тази тежка задача. Защитници са Максуел, Пуйол, Пике и Алвеш. Двамата в средата са Бускетс и Яя Туре, които са в основата на всяка атака, но и спират противниците. Отпред избраните са Иниеста, Педро, Меси и Анри.
Испания печели Евро 2012, налагайки формацията 4-6-0. Ключова роля има играчът, наричан " фалшива деветка". Фабрегас е избран от Висенте Дел Боске за тази позиция и този ход се оправдава напълно. Съперниците на Испания са напълно неспособни да отговорят на тази тактика. Идеята е Фабрегас да бъде на върха на атаката, но да се връща назад, като отваря пространство за Иниеста и Давид Силва. Пълният състав на Испания е: Касияс, Рамос - Пике, Алба, Арбелоа (като последните двама се включват по крилата) - Бускекс, Алонсо, Шави, Иниеста, Силва, Фабрегас.
Следващата схема не е чак толкова рядка - 3-4-3. Но начинът, по който е използвана от Гуардиола в Байерн през сезон 2013/2014 е уникален. Пред Нойер в защита са Данте и Боатенг, а Филип Лам има нестандартна роля между тях. Той е изнесен по-напред и реално в голяма част от мача е халф. Той дава начало на много от атаките и подсигурява своите съотборници. Швайнщайгер, Кроос, Алаба и Рафиня играят в средата. Мюлер, Робен и Рибери пък са офанзивната мощ на "баварците".
Марсело Биелса влиза в класацията с Чили и 3-3-1-3. Любимецът на много фенове често използва любопитни схеми и поведението на отборите му изглежда странно. На Световното през 2010-та обаче това е ключово за доброто представяне на южноамериканците. Хара, Понсо и Медел играят в защита, а Кармона, който според схемата е халф, има задачата да играе само в дефанзивен план. Видал и Исла са бекове, внасяйки много скорост в атаките. Гонсалес, Фернандес и Санчез са тримата зад Суазо. Идеята на Биелса е да използва цялата мощ на отбора, разгръщайки успешно атаки във всички части на терена. Налага се и много висока преса още преди противниковото наказателно поле. Чили излиза от групите, а след това отпада от Бразилия.
Последната схема е 4-2-2-2, а отборът - Франция. Мишел Идалго избира да подреди играчите си така поради факта, че разполага с много силни халфове. Квартетът Тигана, Жирес, Луис Фернандес, Платини получава прякора "вълшебния квадрат". Всеки от тях има задачи, съобразени с качествата му. Домерг, Льо Ру, Босис, Батистон за в защита,а нападатели са Лакомб и Белон. Успехът на тази формация се дължи на работата на четиримата халфове, които започват атаките и постепенно с пасове помежду си изнасят топката напред, докато не я разпределят към нападателите.
Бонус: към тези схеми ще добавим и легендарната 2-3-5 на Стоичков. Той я използва през 2004-та срещу Малта. Един протоколен мач, който вместо да бъде спечелен лесно, събира очите на фенове и специалисти от цял свят. Двамата защитници Илиян Стоянов и Ивайло Петков са тотално неориентирани и Малта повежда. Нападателната мощ на България е огромна - Мартин Петров, Христо Янев, Бербатов, Владимир Манчев и Божинов. Но те не успяват да отбележат плашещо много време. Чак в 44-тата минута Бербо изравнява,а през второто полувреме Христо Янев извежда нашите напред. Пак Бербатов и Чавдар Янков пък вкарват, за да победим с 4:1. Христо Янев напуска, за да влезе Росен Кирилов и "лъвовете" добиват вид на футболен отбор, като заиграват с трима защитници. След мача Стоичков казва, че в нито един момент не е загубил увереност в победата. Тази схема повече не е използвана нито от него, нито от някой друг треньор, но остава цветна страница във българската и световна футболна история. При престоя си в Селта Виго пък Стоичков изуми света с знаменитата си реплика: "Не вярвам в тактики."
Прочетете също:
Десетте най-странни трансферни слуха
Батистута: титанът, дарил щастие на милиони и обречен на вечни страдания
Стадионите, които така и не видяха бял свят
Как щеше да изглежда отборът на Югославия днес?
Най-невероятните залози в историята на футбола
