Преди време ви запознахме с 10 нападатели, чиито голови кариери отстъпват на капитана на Реал Мадрид Серхио Рамос. Тъй като испанският защитник не дава признаци, че ще намали темпото, днес ще ви представим продължение на тази статия.
Общият брой голове, които Рамос е реализирал през кариерата си е вече 129! Нашите герои, които са се подвизавали по терените за последните 20 години, не могат да се похвалят с такава внушителна цифра. Ето ги и критериите, по които сме подбрали въпросните нападатели.
Става дума само за футболисти, които са се състезавали в топ 5 първенствата на Европа (Англия, Германия, Италия, Испания, Франция). Също така те трябва да имат поне 1 мач за националния отбор на страната, която представляват.
Освен това сме селектирали само играчи, чиято кариера вече е приключила, така че броят голове, които са отбелязали, е окончателен. Погрижили сме се нашите момчета да са от разнообразни националности. Голове за юношески или младежки национални отбори не се взимат под внимание.
Ето ги и тях:
Ел Хаджи Диуф
Силно начало. Сенегалският нападател обичаше да играе по всички постове в атаката. Той главно бе използван като човек зад централния нападател, но също така има периоди и по крилата. Така или иначе Диуф игра на високо ниво във френската Лига 1 и в английската Висша лига, като в един момент дори Ливърпул платиха за него 10 милиона паунда в навечерието на Световното първенство през 2002г. Той обаче игра доста по-успешно за Болтън, където сформира силно нападение с друг "титан" в атаката Кевин Дейвис. Общият брой голове, които Диуф записа в кариерата си, е 99, от които 24 за националния отбор на Сенегал.
Педро Мунитис
Един крайно симпатичен нападател. Високият едва 170 сантиметра испанец има 21 мача за националния отбор на "Ла Фурия", а на клубно ниво игра предимно за родния си Расинг Сантандер. В един период Мунитис дори успя да си издейства трансфер в Реал Мадрид, но фланелката на "белия балет" се оказа прекалено тежка за него. След това кантабриецът изигра още 3 сезона за Депортиво Ла Коруня, а кариерата си завърши отново в Расинг Сантандер. На клубно ниво Мунитис има скромните 53 гола, към които добавяме и още 2 с националната фланелка на Испания.
Карлтън Коул
Доста потресаваща е статистиката на този английски исполин. Коул има 7 мача за "трите лъва", в които не се разписва нито веднъж. Всъщност самият факт, че нападателят на Уест Хям е повикан в националния отбор е доста изненадващ, тъй като в най-резултатния си сезон, той не вкарва повече от 10 гола във Висшата лига. Общо в кариерата си юношата на Челси се разписва точно 86 пъти, а за Уест Хям има 298 мача и 68 гола за 9 сезона.
Бенжани Мварувари
Добрите мачове на зимбабвийския нападател с екипа на Портсмут накараха дори новобогаташите от Манчестър Сити да го привлекат в редиците си срещу 4 милиона паунда. Мварувари се включи в първата вълна класни играчи, които бяха привлечени на "Сити ъф Манчестър" при ерата на тайландския милиардер Таксин Шинаватра. Разбира се, нападателят се представи доста вяло със светлосинята фланелка и бързо бе разкаран. Той игра още за Съндърланд и Блекбърн, а преди да акостира на острова се подвизаваше в Оксер. Общо Бенжани има 93 гола в кариерата си, 10 от които за националния отбор на Зимбабве.
Франсис Джеферс
Този футболист може да се смята за един от най-големите трансферни провали на Арсен Венгер. Арсенал похарчи за Джеферс сериозната за 2001г. сума от 8 милиона паунда, тъй като той се изявяваше на отлично ниво с екипа на родния си Евертън. Само че след трансфера си на "Хайбъри", кариерата му тръгна стремглаво надолу. Той често бе измъчван от травми и така и не се превърна в желаната "лисица в наказателното поле". Вместо това Джеферс доигра кариерата си в непретенциозни тимове от Висшата лига и Чемпиъншип, забивайки общо 53 гола, 1 от които за националния отбор на Англия.
Дадо Пършо
Всички помнят приказната история на хърватския автомонтьор, който стигна дори до финал в Шампионската лига. Кариерата на Дадо Пършо може да бъде ползвана като мотивация за всички, които си мислят, че няма да успеят в този спорт. От аматьорски френски клубове, нападателят изведнъж се озовава в сериозния отбор на Монако, а сезон 2003/04 е най-силният в живота му. Въпреки това Пършо не успява да натрупа завиден брой голове на сметката си, тъй като пробива късно във футбола, но все пак вкарва общо 127 пъти, 9 от които за хърватския представителен тим.
Жералд Асамоа
Първият тъмнокож немски национал, който отвори вратите за новата генерация германски играчи. Асамоа е роден в Гана, но още в детска възраст се мести в Германия. Жералд пробива като футболист на Хановер 96, а след това е привлечен в доста по-големия отбор на Шалке 04, където печели 2 Купи на Германия и 2 пъти турнира Интертото. Въпреки че е нападател по призвание, Асамоа отбелязва общо 110 гола. За "маншафта" изиграва 43 мача, в които се разписва 6 пъти.
Марко Делвекио
Помните ли кой отбеляза гола за Италия на финала на Евро 2000? Точно така, това бе нападателят на Рома Марко Делвекио. Проблемът е, че това е един от общо 4-те му гола за националния отбор, а с екипа на римските "вълци" той не се справя кой знае колко добре. Делвекио спира с футбола през 2007г., когато статистиката му е 94 гола в 399 мача във всички турнири.
Мидо
Ахмед Хосам Хюсеин Абделхамид е прекалено сложно за изговаряне, така че този футболист става по-известен с простичкото "Мидо". Едва 18-годишен, египтянинът попада на възможно най-доброто място за млади играчи в света - Аякс. След това той се състезава още за клубове като Олимпик Марсилия, Рома, Тотнъм, Мидълзбро и Уест Хям. Мидо прекратява кариерата си на едва 30 години, реализирайки 85 гола. За националния отбор на Египет той бележи още 20 пъти, така че общият брой попадения на сметката му е 105.
Светослав Тодоров
Традиционният българин в списъка. За съжаление можем да добавим тук Светослав Тодоров, въпреки доста солидната му кариера в България и Англия. Той е една от сензациите на острова, когато неговият Портсмут печели промоция във Висшата лига, за която Тоди помага с 26 гола за сезона. Той получава сериозни похвали от мениджър като Хари Реднап, но пък след това той не играе почти 2 години заради тежка травма в коляното. След като се завръща вече не е същият футболист и до края на кариерата си вкарва общо 124 гола, 7 от които за националния отбор на България.
