10 от най-разочароващите покупки на Барса

Сезонът свърши и на ред са трансферите. А тях ще ги има, тъй като не един и два футболни гранда разочароваха с изявите си през изминалата кампания. Въпреки че спечели титлата в Испания, Барселона може да окачестви сезона като неуспешен. "Каталунците" бяха победени във финала за Купата на Краля от Валенсия, а в Шампионската лига отпаднаха стъпка преди финала след комфортен аванс от 3:0 в първия полуфинал срещу Ливърпул. Това означава само едно нещо - Барса ще купува играчи през лятото! Тъй като "Ла Масия" отдавна не подава необходимите за нивото на клуба млади играчи, от "Камп Ноу" са принудени все по-често да плащат баснословни суми за нови попълнения. Някои от тях са успешни, други - изобщо. Тук ще проследим най-разочароващите входящи трансфери на Барселона.

10) Емануел Амунике

По всяка вероятност никой дори не си спомня за този нигерийски играч. Амунике е считан за един от най-добрите африкански футболисти в началото на 90-те, като прави фурор с екипа на Замалек. Взима участие и на световното първенство през 1994г. и впечатлява с 2 гола - срещу България и Италия. По късно през годината пък помага на "супер орлите" да спечелят Купата на Африка и е избран за най-добрия играч на "Черния континент" за 1994г. Всичко това му носи трансфер в Спортинг Лисабон, където изкарва 2 сезона и също играе на високо ниво. През декември 1996г. логичното се случва и той акостира на "Камп Ноу" с договор за 4 години, като Барса плаща 3 милиона евро за правата му - сериозна сума като за тогавашните стандарти. Само че Амунике няма късмет и изиграва само 19 мача за "каталунците" в 4-годишния си престой при тях. През останалото време е измъчван от контузии, най-вече в областта на коленете. През 2000г. напуска и подписва с Албасете, но вече не е същият бързоног играч както преди. Кариерата му в Барселона ще бъде запомнена най-вече с ужасяващите скандирания по негов адрес и по адрес на Луис Енрике от феновете на Реал Мадрид: "Луис Енрике, баща ти е Амунике". 

9) Филип Кристанвал

Донякъде е интересно, че този френски защитник дори има 6 мача за националния отбор на "петлите". Филип Кристанвал дебютира с екипа на Монако и печели френската Лига 1 за сезон 1999/00. Висок и добре сложен, той притежава всички физически качества да бъде перфектният защитник. Едно нещо му липсва - талант. Въпреки това е част от един впечатляващ отбор на "монегаските" и бива привлечен на "Камп Ноу" срещу 6,5 милиона паунда през лятото на 2001г. Това е сбъдната мечта за него, тъй като той е фен на Барса от дете. Само че така и не успява да повтори силните си игри с екипа на "каталунците". За негово огромно съжаление, Кристанвал е част от най-слабия тим на Барселона за последните 30 години, в който от блясъка на "Дрийм-тийма" не е останала и капка. Така и не успява да се наложи като титуляр и за 2 сезона изиграва едва 31 мача. Продаден е на Олимпик Марсилия, където се проваля в опита си да възроди кариерата си и решава да си пробва късмета в Англия. Кара проби в Арсенал, но Арсен Венгер отказва да подпише с него и той се озовава във Фулъм, където също главно търка пейката. Отказва се от футбола едва 30-годишен със само 162 изиграни мача.

8) Дмитро Чигрински

Нещо малко по-прясно. В края на първото десетилетие на 20-и век, Шахтьор Донецк разполага с отбор мечта, симбиоза между сърцати местни момчета и талантливи бразилски играчи, привлечени срещу големи суми от собственика Ринат Ахметов. Дмитро Чигрински има честта да е част от този страхотен тим, като формира желязно дуо в защитата на "миньорите" заедно със сънародника си Олександър Кучер. Шахтьор печели последното издание на турнира за Купата на УЕФА, тъкмо преди той да смени името си на Лига Европа. Бранителят грабва погледите с високия си ръст и превъзходната си игра с глава. Барселона са впечатлени от изявите му в мача за Суперкупата на Европа между двата тима и плащат 25 милиона евро за да го имат в редиците си. Чигрински се превръща в първия украинец, играл за "каталунците". Започва сезон 2009/10 като титуляр, само че бързо губи тази привилегия. Оказва се, че не пасва на стила на Пеп Гуардиола, тъй като е далеч по-силен в играта с глава отколкото с крака - нещо, на което гологлавият специалист много държи, за да може тимът да упражнява "тики-така". Така Чигрински изиграва едва 12 мача за целия сезон и след края му е върнат обратно в Шахтьор за 15 милиона евро. Добро бизнес решение за украинците и много лошо такова за Барса. 

7) Кристоф Дюгари

Френският нападател наскоро си навлече гнева на голяма част от футболната общественост в Европа, наричайки Златан Ибрахимович "дърво". Без да броим приноса на Дюгари към успехите на френския национален отбор, човекът е световен и европейски шампион с екипа на "петлите". Изгрява за футбола в родния Бордо, където впечатлява с добрата си скорост и техника. Това кара италианския Милан да го привлече през лятото на 1996г. Следва впечатляващ сезон с фланелката на "дявола", което приковава вниманието на Барселона върху Дюгари и съотборника му Михаел Райцингер. "Каталунците" плащат 9 милиона евро за правата на дуото. И докато Райцингер записва над 200 мача на "Камп Ноу", то французинът играе за тима едва 7 пъти, в които не успява да се разпише нито веднъж. Той набързо е зачеркнат с дебелия маркер от Луис ван Гаал и поставен на пейката. И всичко това в сезона преди световното първенство във Франция. Дюгари все пак получава повиквателна и помага на своите да спечелят световната титла, но в същото време Барса го продава обратно в Лига 1 в закъсалия Олимпик Марсилия. След това играе още за Бордо, Бирмингам и ФК Катар преди да прекрати кариерата си. 

6) Фабио Рочембак

Още един, който има нещастието да играе в Барса в най-черните дни за клуба в последните 30 години. Всъщност, той самият е отговорен до голяма степен за слабите игри на тима. Фабио Рочембак е бразилски полузащитник, който пробива в състава на родния Интернасионал едва 18-годишен. На 20 е привлечен от "каталунците" за заместник на... Пеп Гуардиола! Не се притеснявай, Фабио, изобщо няма високи очаквания към теб. Може би е излишно да казваме, че Рочембак изобщо не успява да играе на нивото на Гуардиола и изкарва едва 2 сезона на "Камп Ноу", в които вкарва 4 гола, три в първенството и един в Шампионската лига - в мрежата на Ливърпул. Въпреки това несигурните му изяви в полузащита карат ръководството на Барса да игнорира факта, че за бразилеца са платени 9 милиона евро и да му потърси нов отбор. Той отива да играе в Спортинг под наем, след което прави солидна обиколка от клубове. Мидълзбро, Гремио и китайския Далиен са част от визитката му. А в даден период от кариерата си дори е бразилски национал! Наскоро Рочембак удари ново дъно в живота си, като бе арсетуван от властите в южноамериканската страна за организиране и участие в боеве с петли. Не звучи кой знае колко страшно, но пък е забранено от закона...

5) Витор Баия

Кой би могъл да предположи, че един от най-великите португалски играчи на всички времена ще се провали на "Камп Ноу"? Е, под ръководството на Луис ван Гаал всичко е възможно. Витор Баия придобива невероятна слава с екипа на родния Порто, където печели трофей след трофей в началото на 90-те. Два пъти е обявяван за играч номер 1 на Португалия и веднъж печели Златната топка на страната. Включен е и в отбора на годината в класацията на европейските спортни медии за 1994/95. В същото време "голямата риба" Барселона усилено търси заместник на своята легенда Андони Субизарета, който е напуснал година по-рано. Така логичното се случва и "каталунците" плащат 6,5 милиона евро през лятото на 1996г. за да имат Баия в състава си. Всички са въодушевени, но португалският страж сякаш се стресира от този трансфер и не успява да намери формата си. В дебютния си сезон той играе в 37 от 38-те срещи на тима в Ла Лига, но допуска доста голямо количество голове, някои от които абсолютно левашки. Това кара треньора Ван Гаал да започне да залага на втория си вратар Рууд Хесп и през следващата кампания Баия предимно търка пейката, записвайки едва 2 участия. Логично, португалецът напуска и се завръща в родния Порто, където пък печели Шампионската лига през 2004г., придобивайки легендарен статут на "До Драгао". 

4) Рюстю Реджбер

Тежка е съдбата на вратарите, дръзнали да приемат предизвикателството да пазят на вратата на Барселона. "Каталунците" винаги са разчитали повече на атаката, отколкото на дефанса си. Само че този случай не е точно такъв. Рюстю Реджбер е може би най-класният турски вратар в историята на играта. Абсолютна легенда на Фенербахче и националния отбор на комшиите. Когато през 2003г. след 10 дълги сезона с екипа на "фенерите", Рюстю напуска и става свободен агент, Барса не се двоуми да го привлече. Той е и бронзов медалист от Световното първенство през 2002г. в Япония и Южна Корея. Вратар мечта! По това време този пост е особено невралгичен на "Камп Ноу". Редица вратари са се изредили в опитите си да се превърнат в новия Субизарета, но никой от тях не е успял. Витор Баия, Рууд Хесп, Ришар Дютроел, Робърт Енке, Роберто Бонано и дори Пепе Рейна са се провалили. Рюстю е чакан като месия от феновете на "каталунците", но той така и не впечатлява. Първо е оставен извън групата за дебютните мачове от сезона, тъй като не знае испански, а треньорът Франк Рийкард предприема смел ход и пуска като титуляр някой си Виктор Валдес. Рюстю продължава да не играе, като се оплаква пред медиите, че класен играч като него трябва да е сред стартовите 11 във всеки мач. В крайна сметка той получава своя шанс, но разочарова с изявите си и взима участие в едва 7 мача. След края на сезона се връща във Фенербахче, където отново пази на обичайното си добро ниво.

3) Еманюел Пти

Русокосият френски полузащитник е един от най-добрите играчи в света в края на 90-те. Световен шампион и неизменна част от доминиращия във Висшата лига тим на Арсенал, Пти играе еднакво добре и като разиграващ, и като дефанзивен халф. Юноша на Монако и шампион на Франция с "монегаските" за 1996/97, той е добре познат на Арсен Венгер, с когото работят заедно в княжеството. За това "ле професор" настоява Пти да бъде привлечен на "Хайбъри", където той заформя невероятно дуо в полузащитата заедно със сънародника си Патрик Виейра. През лятото на 2000г., седмици след като Еманюел става и европейски шампион с Франция, той е привлечен на "Камп Ноу" за 14 милиона евро. Заедно с него в каталунската столица акостира и съотборникът му в Арсенал Марк Овермарс. В автобиографията си, Пти нарича този трансфер "единственото нещо, за което съжалявам в живота си". Престоят му в Барса продължава точно 12 месеца, като под ръководството на треньора Лоренцо Сера Ферер, халфът прави най-слабия сезон в кариерата си. Той дори твърди, че Сера Ферер изобщо не е знаел на коя позиция играе. След края на сезона е продаден на Челси, но вече никога не успява да достигне високото ниво, което демонстрира преди трансфера си в Барса.

2) Александър Хлеб

Може би най-добрият беларуски играч в цялата история на футбола. Александър Хлеб е юноша на вече несъществуващия Динамо-Юни Минск, но бързо е привлечен в Бате Борисов. След 1 сезон, 25 мача и 4 гола, той набързо преминава в немския Щутгарт, където има щастието да си партнира с играчи като Красимир Балъков, Звонимир Солдо, Кевин Курани, Фернандо Мейра и Силвио Майснер. Въпреки това, "швабите" правят слаб сезон и едва се спасяват от изпадане, а Хлеб почти не играе. В следващите няколко сезона той демонстрира страхотната си класа, като помага на Щутгарт да се класира за Шампионската лига и дори да победи Манчестър Юнайтед в груповата фаза. Така се стига до трансфер в Арсенал, където пък феновете го обичат до полуда заради сърцатата му игра. През 2008г., едва 27-годишен и в разцвета на силите си, Хлеб бива закупен от Барселона за 17 милиона евро. Само че по някакви причини, беларусинът не успява да пренесе добрата си форма на "Камп Ноу". В първия си сезон е предимно резерва и все пак записва 36 мача във всички турнири, но не успява да се разпише нито веднъж. Барса печелят требъл, но приносът му към него е нулев. "Каталунците" бързо се отказват от него и започват да го пращат под наем къде ли не - обратно в Щутгарт, в Бирмингам, във Волфсбург, а през 2012г. той напуска и се присъединява към руския Криля Советов. 

1) Александър Сонг

Един от най-разочароващите трансфери в цялата история на Барса, най-вече откъм финансова и морална гледна точка. Александър Сонг е юноша на Бастиа и племенник на известния камерунски защитник от близкото минало Ригоберт Сонг, който го е отгледал като роден син след ранната смърт на баща му. Александър е полузащитник и е забелязан едва 19-годишен от Арсен Венгер, който винаги е следял френската Лига 1 изкъсо. Така Сонг акостира на "Емирейтс" през 2006г. и постепенно се утвърждава като един от най-добрите дефанзивни халфове в цялата Висша лига. Същинска находка! Той влиза в полезрението на Барселона, където усилено търсят играч с неговите качества, но исканият от тях Хави Мартинес е прекалено скъп. Така "каталунците" се насочват към Александър Сонг, за когото плащат 20 милиона евро през лятото на 2012г. Дебютният му сезон е пълно разочарование. Сонг изобщо не пасва на стила на тима, като освен това и позицията, на която го използват, е непривична за него. В резултат, футболът, който Барса демонстрира, е силно непривлекателен, а халфовата линия е под всякаква критика. Все пак "каталунците" печелят титлата на Испания, където пък Сонг се излага мъжката, след като се нарежда втори след капитана Карлес Пуйол за да вдигне купата, а играчите са се разбрали втори след Пуйол с трофея да празнува възстановилия се след операция от рак Ерик Абидал. Така или иначе мястото на камерунеца на "Камп Ноу" вече е изстинало и той изпада от сметките. В последствие е даден под наем в Уест Хям, а по настоящем рита в швейцарския Сион.

П.П. Тук не се включват играчи, които все още са собственост на клуба, тъй като те имат шанс да преобърнат представите за себе си преди да напуснат.