Във футбола винаги е имало хора, които са революционализирали играта по своите собствени виждания и идеи. Веднага можем да се сетим за тоталния футбол на Йохан Кройф, за катеначото на Еленио Ерера, за "чудото без крила" на сър Алф Рамзи, за пресата на Виктор Маслов и така нататък и така нататък. Всеки от тези велики специалисти е оставил своя отпечатък в развитието на футбола, а някои от прийомите им се ползват и до ден днешен в големите европейски грандове.
И ако в момента футболните хора си мислят, че всичко, което е можело да бъде измислено в играта, вече е измислено, то Тиаго Мота има по-различно виждане за нещата. Новоназначеният наставник на Дженоа и бивш играч на редица европейски грандове има своя собствена идея за революционализиране на футбола в ера, в която най-важното нещо на терена са резултатите.
37-годишният бивш италиански национал с бразилски корени разкри преди година, че много би искал отборите му да играят със супер офанзивна тактика, измислена от самия него - 2-7-2. За тези, които могат да броят правилно, остава силната изненада, че схемата на Мота включва и самия вратар, който би имал по-различни фукнции освен кибиченето на голлинията и дългите шутове напред.
Европейският клубен шампион с екипа на Интер изкара 1 година в ръководене на юношите на ПСЖ под 19-годишна възраст, след като окачи бутонките през миналото лято. Няма информации той да е прилагал своята приумица там, но в интервю той казва, че е силно развълнуван от факта, че ще има шанса да изпробва формацията в истинския мъжки футбол.
"Идеята ми е да играем супер офанзивно. Компактен тим, който контролира мача, висока преса и много движение със и без топка." - казва той пред Gadzeta dello Sport. - "Искам играчът, който притежава топката, винаги да има поне 3 или 4 варианта за продължаване на атаката, както и поне двама съотборници в близост до него да му помагат. Сложността на футбола е да правиш простите неща перфектно - да контролираш играта, да подаваш и да търсиш свободните пространства. Не обичам цифрите, защото те могат да те подведат. Можеш да играеш супер атакуващ футбол и с 5-3-2, както и свръх дефанзивен с 4-3-3. Всичко зависи от качествата на играчите. Преди време играх в мач, в който защитниците бяха пуснати да играят ролите на 9-ка и 10-ка. Но това не означава, че не харесвам хора като Валтер Самуел и Киелини, родени да бъдат защитници."
Запитан конкретно за схемата 2-7-2, Мота отговори така:
"Вратарят се брои към 7-те халфа. За мен, нападателите са първите, които се защитават и вратарят е първият, който атакува. Той дава начало на играта, използвайки краката си, а нападателите са тези, които първи опитват да отнемат изгубената топка."
Крайната цел на Мота е някой ден да приложи иновативната си тактика в първия отбор на ПСЖ, но към момента ще трябва да се задоволи с тима на Дженоа. Тъй като италианецът призна, че е разработил тактиката преди доста време, можем само да си представим как би изглеждал тима на парижани през миналия сезон с 41-годишния Джанлуиджи Буфон в халфовата линия.
Ако погледнем крайния резултат от схемата, той не изглежда крайно нелогичен. Пресата е един от ключовите елементи, които правят съвременните футболни грандове толкова успешни. Отбори като Ливърпул, Барселона, Испания и т.н., които постоянно търсят топката и разчитат на доминация във владението й. Как би могъл съперникът да те атакува, ако не притежава топката? Идеята за включване на вратарите в разиграването на топката и в халфовата линия би изглеждала безумна преди десетина години. Само че в наши дни все по-често виждаме как хората с номер 1 в отборите така или иначе все по-често участват в атаките на своите. Играчи като Мануел Нойер, Едерсон, Марк-Андре тер Щеген, Уго Лорис все по-често и по-често се изявяват в ролите на либеро. Премествайки ги малко по-напред би дало числено предимство в средата на терена, както и по-продължително владение на топката.
По този начин, когато халфовата линия притежава кълбото, противниците ще ангажират повече хора в пресата, което би оголило пространство в тяхната защита, давайки преимущество на нападателите на отбора на Мота. Когато топката е загубена, възможностите на опонента за контра-атака са намалени до минимум, тъй като цели 7 души веднага започват да пресират в опити да си върнат притежанието. Вратарят няма нужда да влиза кой знае колко навътре към центъра, той спокойно може да снове в пространството между двамата защитници и халфовата линия, заемайки позицията на дефанзивен халф. Така при нужда той би имал времето и възможността да се върне максимално бързо в собственото си наказателно поле.
Не се знае дали идеята на Мота ще се окаже практически толкова успешна, колкото звучи, начертана на бялата дъска, но нима всички велики тактики не са били някога просто нечия приумица?
